.
Справедливостта често се възприема като морален идеал, но в реалността тя е дълбоко свързана с икономическите и социалните структури, които ни заобикалят. От исторически карикатури до съвременни икономически данни, от философски възгледи до международни документи, ще проследим защо справедливостта не може да съществува там, където човешкият труд е използван без равностойно признание и защита.
По-горе виждате политическа карикатура от 1883 г., насочена към конкретни исторически личности. На нея са изобразени богатите бизнесмени Сайръс Фийлд (1819–1892), Джей Гулд (1836–1892), Корнелиъс Вандербилт (1794–1877) и Ръсел Сейдж (1816–1906). Работниците, залети в морето от тежки времена, се борят да задържат на гърба си индустриите за дървен материал, хартия и лен с нископлатени работни места, докато индустриалците и техните милиони ги смачкват. (Кредит: STOCK MONTAGE/GETTY IMAGES).
Но не само преди 140 години е било така. Днес не е по-различно. Вижте следващата илюстрация, като най-горе е посочено актуалното, реално положение в САЩ, при което 1% от населението притежава над 25% от цялото богатство в САЩ, а топ 20% – над 84 %. В средата на таблицата е положението, както хората си го представят или каквото чуват от медиите, а най-долу е посочен идеалния вариант според автора, за това как би трябвало да бъде разпределението на богатството в евентуалното светло бъдеще.
.
.
Там, откъдето взех тези илюстрации (линк), авторът се пита: Не е ли правенето на възможно най-много пари, основна причината за съществуването на капитализма? И сам си отговаря: Отне ми няколко години, но в крайна сметка осъзнах, че тази култура, изградена единствено върху натрупването на богатство като основна цел, е проблемът с капитализма – поне нашата версия за него. Интерпретацията на капиталистическия идеал в нашата страна е толкова изкривена, че ние позволяваме неравенството, което поражда, да съществува без никакви оплаквания.
Но каква е тук тънката мисъл на автора, според мен?
Той ни убеждава – нека не закачаме експлоатацията, а нека направим хората да не са така разслоени. А как да го направим? Все още не ни се казва, но от много публикации прозира желанието да превърнат нашите държави в копие на Китай. Където 99,5% от всички граждани са равни и съответно послушни. Те практически не търсят абсолютната справедливост и не гледат в паничката на високото партрийно ръководство на ККП, което има неограчена власт и възможности.
От друга страна нека видим какво казва г-н Мирослав Янков – човек, който има много последователи в Интернет и хора, които го харесват за възгледите му за бъдещо народовластие:
Справедливост в обществено-икономическите отношения означава: Разпределение на благата – на всекиму според степента на добродетелната му нравственост и според преноса му към обществото. Общество без привилегии, уравниловка и без паразитизм в обществените и икономическите отношения, общество с отговорност на всекиго пред всички. Създадените блага от живота да гарантират развитие на обществото, образованието, науката, здравето и достойния живот на всички ни.
Както се вижда, и той говори за разпределение, но и той не включва при думата справедливост термина експлоатация.
Нека погледнем и в международните документи – в текста на декларацията за правата на човека.
Правата на човека са морални принципи и социални норми, които задават определени стандарти на човешко поведение и са защитени като законови права от местното и международно право. Те имат законов статут на неотменими, основни права, които „всяка личност притежава по рождение, само защото тя или той е човешко същество“, и които са „присъщи на всички човешки същества“, независимо от тяхната възраст, етнически произход, местоположение, език, религия, етническа принадлежност или някакъв друг статус. Те са приложими навсякъде и по всяко време и затова са универсални, и са егалитарни в смисъл, че са еднакви за всеки човек. Изискват съчувствие и върховенство на закона и налагат на всяка личност задължението да уважава правата на другите хора.
Макар да има консенсус, че правата на човека включват широк кръг права, като правото на справедлив процес, защитата от робство, забраната на геноцида, свободата на словото или правото на образование, няма съгласие кои от тези конкретни права трябва да бъдат включени в общата рамка на правата на човека.
Ето защо в тази рамка и до днес НЕ е вписана забрана на експлоатация на човека. А докато това е така, то и справедливостта ще е само добро пожелание. Не е възможно стабилно общество без справедливост, както и справедливост при експлоатация.
И който твърди друго – в най-добрия случай е демагог.
П. Стаматов
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Черновата на този текст (заедно с приложените илюстрации) е от преди няколко години и сега, след останалия назад Ковид-19, положението и процентите, показани на картинката горе, вероятно са се влошили значително.
** Всеобщата декларация за човешките права би трябвало (според мен) да е най-върховният документ в света. Наложително е вписването в него на специален текст срещу експлоатацията и за свободното договаряне и коопериране. А дотогава никога не трябват да се забравят думите от преамбюла: „… Необходимо правата на човека да бъдат закриляни от закона така, че човек да не бъде принуждаван да прибягва към бунт срещу тиранията и потисничеството, като последен изход.“
.
