Home » Избрано

На един дъх разстояние, с едно кликване… и пак – сърце до сърце!

2020.11.17 Няма коментари
Spread the love

.

Международната научно-практическа конференция на АБУЧ под надслов „Българските училища в чужбина – традиция, практика, иновация”

Снежина Мечева,

в. “Пловдивски университет”

Различна е 2020 година. Живеем като пъхнати в ръкавица. Промени се начинът ни на живот, но и на мислене. Което невинаги е лошо. Защото в трудните моменти започваш да цениш по-обикновените неща и по-стойностните.

На 25 и 26 октомври за Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) се случи нещо обикновено като традиция и необикновено като преживяване. Обикновеното беше, че отново проведохме ежегодната конференция на АБУЧ, а необикновеното – начинът, по който тя се проведе, по обясними причини – онлайн.

АБУЧ съществува от 13 години, на 15 август 2020 г. започнахме да „пълним“ 14-годишнината си. Всяка година лятото за нас е празник. Тогава се събираме от цял свят в България, за да
се видим, да обсъдим стореното и да начертаем бъдещето. Тази година не можахме. За първи път. Коронавирусът ощети и света, и нас.

Дойде септември, време за училище. Трябваше да отворим класните стаи в нашите задгранични „училища по България“. По целия свят беше различно, не беше и лесно. Късметлиите започнаха обучение в клас. В много райони на САЩ, а и другаде по света, единственият начин да се учи бе пред екраните на компютрите.

Затова решихме: като не може да сме на един дъх разстояние, ще го направим от разстояние, с едно кликване върху копчето на компютъра. На 25 и 26 октомври 2020 г. колегите ни по целия свят – събудени по различно време, кликнахме! С желание, надежда и, разбира се, с вълнение. Но най-вече с помощта на нашите верни приятели от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Успяхме да организираме и да открием Международната научно-практическа конференция на АБУЧ под надслов „Българските училища в чужбина – традиция, практика, иновация“.

Участниците и част от официалните гости на конференцията на АБУЧ през юли 2019 г. в Пловдив. Снимка: в. “Пловдивски университет”

Тук ще ми позволите едно пловдивско отклонение. Неслучайно емоционалната връзка на нашата асоциация с град Пловдив е много силна. Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ е първият педагогически университет в България и мнозина от нас са негови възпитаници. Освен това много голяма част от колегите ни са родом от Пловдив. Наша колега на шега нарича училищата ни по света „пловдивските училища в чужбина”. Последната ни годишна конференция през юли 2019 г. бе именно в Пловдив и също бе организирана с помощта на ректора на ПУ „Паисий Хилендарски“ – проф. д-р Румен Младенов, и заместник-ректора – проф. д.п.н. Румяна Танкова. С присъствието си ни уважиха вицепрезидентката Илияна Йотова, министър-председателят Бойко Борисов, министърът на образованието Красимир Вълчев, заместник-министърът на образованието Деница Сачева (понастоящем министър на труда и социалната политика), министърът на културата Боил Банов, заместник-министърът на културата Амелия Гешева, народният представител и известен журналист Тома Томов, експредседателят на Народното събрание и евродепутат г-н Георги Пирински, посланикът на България в Полша г-н Емил Ялнъзов, г-н Любомир Кючуков – директор на Института за икономика и международни отношения, проф. д-р Светла Янчева – председател на Института за междууниверситетски мениджмънт – Интераула, проф. д-р Роберт Ийри от Северна Ирландия и, съвсем не на последно място, нашият поддръжник и приятел, прославил България – г-н Димитър Бербатов. Изреждам този списък, за да се види, че АБУЧ събира хора от всички сфери и работи с мащаб. Успехите се постигат с обединение.

Годишната ни онлайн конференция в края на октомври 2020 г. бе най-вече професионална. Решихме да е така, за да дадем възможност на колегите да споделят всичко, което през годините са успели да овладеят като знания в практиката си и да го споделят с нас. Може да се каже, че това бе най-нашата си конференция. Имахме право да е така.

Дълъг път извървяха училищата ни в чужбина и успехите, които постигна АБУЧ, трябва да се знаят и споменават. През 1991 г. държавата се отказа от подкрепата на няколкото съществуващи тогава държавни училища в чужбина и десетината училища към дипломатическите ни мисии. Но общностите по света се организираха и създадоха десетки училища на възрожденски принцип по целия свят. Това наложи през 2007 г. да създадем АБУЧ именно в пловдивското село Марково и да променим отношението на държавата към делото за обучение по български език и култура зад граница. За да съхраним националното
съзнание на подрастващите, живеещи далеч от България, в чужда езикова среда.

И тръгнахме. Година след година, успех след успех. По примера на нас, първопроходците, и с помощта вече на държавните институции, училищата в чужбина от десетки станаха близо 400. АБУЧ промени толкова много неща. По наша идея и настояване се въведе програмата „Роден език и култура“ зад граница, за подпомагане по проекти на училищата в чужбина. Последва (с помощта на тогавашния министър на образованието проф. Сергей Игнатов) бюджетно съфинансиране по Постановление на Министерския съвет (ПМС) 334. По-късно ПМС 90. Сега се стремим да променим ПМС 103, за да могат нашите деца в чужбина да имат по-лесен достъп до българските университети.

АБУЧ внесе петиция в Европарламента за признаване на статут на българския език, който да дава предимства на езика ни в страните, членки на ЕС. Така да можем да се изравним с предимствата на другите западни езици и децата ни да ползват знанията си по български при кандидатстване във висши учебни заведения. Отправена бе препоръка към европейските държави членки да преразгледат законовите си разпоредби в това отношение.

По същото време българският език, отново по идея на АБУЧ, бе признат в САЩ и даде предимство за влизане в колежи и университети, като българска институция издава сертификат за това и той се признава в десетки щати на САЩ. Става дума за Департамента за езиково обучение (ДЕО) към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който, заедно с МОН, създаде възможност децата ни зад граница да полагат изпит за вземане на сертификат за владеене на български език по Европейската езикова рамка. Този изпит се провежда успешно вече няколко години в САЩ, а отскоро и в Европа.

Не беше лесно, но е удовлетворяващо. А постигнатото е за България – тази, която искаме да се преобрази и да е единна. Другата България не е изгнаник, а е част от Голямата. Защото коренът дърпа и ние го вкопаваме по света! Обичам да казвам, че направихме България островна държава, защото всяко едно училище по света е остров на Родината. А училищата в чужбина санай-големите неправителствени организации на общностите ни, те са българоливници, те са „училища по България“.

И така – на 25 октомври 2020 г. д-р Ирина Ботева-Владикова откри първата онлайн конференция на АБУЧ. Започнахме (точно на рождения ден на нашия ментор – проф. д.п.н. Румяна Танкова) нашата среща по наука, отдаденост и приятелствоq и я завършихме на следващия ден, пак празник – Димитровден. Зажаднели за взаимност, от първия момент посрещнахме презентаторите ни с тишината на задълбочено внимание, което с всяка минута прерастваше в благодарност, радост, възторг.

В края на първия ден от конференцията колегите имаха възможност да обсъдят чутото и изразиха огромната си радост от всичко, на което станаха свидетели през този ден.

На 26.10.2020 г. поздравление към присъстващите отправи г-жа Наталия Михалевска от името на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ в МОН. Тя направи някои разяснения, които засягаха предстоящата ни дейност.

Д-р Владикова прочете специалното поздравление от изпълняващия длъжността председател на ДАБЧ – г-н Димитър Владимиров, който изтъкна значимата роля на АБУЧ, а ние му благодарихме и го поздравихме по случай имения му ден – Димитровден. Изглежда, че и в двата дни на конференцията имахме чудесни поводи да празнуваме хора, с които работим от години и които уважаваме.

И след това започнахме отново нашата научно-практическа среща с презентациите на колегите, планирани за този втори ден. Не е възможно да се анализират всички презентации, но именно затова конференцията ще бъде увенчана с издаването на сборник, който ще съдържа всички тези безценни свидетелства за огромния труд и съкровищното значение на споделения личен опит през годините. За това също трябва с огромно уважение да благодарим на колегите от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, които ще съдействат за издаването на този научен труд.

Разбира се, че най-очаквани бяха минутите за споделяне на впечатленията и обобщенията от двудневния семинар. И в двата дни имаше по над 60 участници, които стояха почти стопроцентово до самия край, макар времето да се удължи. Налагаше се на някои колеги да напускат конференцията, за да поемат часовете си в своите класове, но впоследствие отново се завръщаха, за да се включат отново. Обсъжданията бяха много сърдечни, изпълнени с признателност и уважение за стореното.

В отговор на въпроса на проф. Танкова как се справят учениците ни в горния курс с толкова сложни текстове, г-жа Петя Цанева – заместник-председател на АБУЧ, поясни, че проследяваме учениците от нашите училища, които кандидатстват в български вузове или се явяват на матура и няма ниска оценка от 4.85 на изпит по български език. Има и оценка „отличен“ и е жалко, че в България не се знае повече за сериозността на нашата работа.

Всички участници в конференцията: онези, които изнасяха докладите, и всички, които слушаха, бяха на мнение, че най-важното, което ни мотивира, са обичта и отговорността към българските деца и техните родители. Огромното желание да предадеш любовта си на поколенията след теб, да ги запознаеш с богатствата на българските традиции, език и култура, да ги мотивираш да мислят като достойни наследници на своя народ. Това е най-важната задача, която стои пред българските училища в чужбина. Доказателство, че се справяме, е фактът, че в нашите училища вече имаме нови ученици, деца на наши бивши възпитаници. Ето я традицията, изградена с труд, ето делото, което завещаваме да продължат идващите след нас.

На самия финал на конференцията ни д-р Владикова обяви, че Управителният съвет на АБУЧ връчва специална благодарствена грамота на члена на Управителния съвет и преподавател в Богословския факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“ д-р Адриана Любенова. Отличието е за усилията, които полага, за да се обвърже средното образование зад граница с висшето образование в България, за труда, положен по осъществяването на тази първа онлайн конференция на АБУЧ, и за приноса ù като член на УС на АБУЧ в обучението на децата извън родината. Д-р Любенова съвсем не очакваше това, което направи събитието още по-празнично.

Обещахме си нови ползотворни срещи за споделяне на опит и най-вече да можем да общуваме, като си предаваме искрата на любовта и знанието.

Най-добрият финал за завършек бе притчата, която проф. Танкова сподели като послание за нас в днешния ден: Развалил се кораб, дошъл майстор да го поправи – дълго го оглеждал, взел чук – ударил силно с него на едно място и казал: „Тук е повредата. Ще ви струва 1000 долара!“. Учудени, всички го попитали: „Как един удар с чук ще струва 1000 долара?“. Той отговорил: „Ударът с чук струва един долар, останалите пари са за това, че зная къде да ударя!“. Притчата се казва „Притча за знанието“.

Проф. Танкова обобщи: „Вие сте тези майстори, които знаете къде е разковничето. Така че – поздравления и благодарности за всички вас и до голяма степен за членовете на Управителния съвет на АБУЧ. Винаги се възхищавам на тяхната енергия, ентусиазъм, борбеност и благодарение на тях, смея да го кажа, организацията се развива толкова бързо и напред“.

Това ни стига… засега!

Оставаме сърце до сърце, на едно кликване разстояние с копчето на компютъра до всички наши приятели. Вярваме, че следващото лято ще ни дели само един дъх обич, но един до друг – в Пловдив! Или наблизо 🙂

——————————————————————–

За Будител на годината в Атина са избрани две дами, свързани с Пловдивския университет

Тильо Тилев, в. “Пловдивски университет”

Боянка Иванова, Ваня Велкова и Адриана Любенова. Снимка: в. “Пловдивски университет”

Директорката на Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Атина, Гърция,
ме помоли чрез вестник „Пловдивски университет“ да предадем нейната благодарност към две дами, представителки на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина – г-жа Адриана Любенова и г-жа Боянка Иванова. За проявената от тях всеотдайност при осъществяване на дейността на БНУ „Св. св. Кирил и Методий“ през учебната 2019/2020 година, те са избрани от Културно-просветното дружество „Будители“ в Атина, Гърция, за Будител на годината. Всяка година дружеството номинира личностите, които да получат това
високо звание. Адриана Любенова е преподавател в специалността „Теология“ на Пловдивския университет, а в продължение на 8 години е била преподавател в Българското училище във Вашингтон. Г-жа Боянка Иванова е основател и член на борда на Българското училище „Джон Атанасов“ в Чикаго, САЩ, а отскоро е избрана в Съвета на настоятелите на ПУ „Паисий Хилендарски“, с одобрението на министъра на образованието г-н Красимир Вълчев. Г-жа Мими Ничева, която е завършила пловдивската Алма матер, им благодари за подкрепата и оказаното съдействие за приемането на четирима възпитаници на училището в български висши учебни заведения, двама от които са в Пловдивския университет!

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.