Home » Авторски страници

Христина Радомирова: Вече 23 години съм затворена зад стените на социално заведение

2018.07.23 Няма коментари
Spread the love

Снимки: Фейсбук профил на Христина Радомирова

От много време насам ме мъчат тягостни размисли относно Българското законодателство по отношение на хората с физически проблеми.

Живея в държава, на която й е по-удобно да ме натика в институция (понеже съм с по-тежко увреждане), без право на избор да избирам дали да приема, или да избера алтернативния вариант да живея в собственото си жилище, като ми бъдат предоставени адекватни услуги за личен или социален асистент!

И така – вече 23 години съм затворена зад стените на социалното заведение и излизам в града само, когато имам на разположение свободен приятел, който да ме придружава в придвижването.

Благодарна съм на тези приятели, които отделят от времето си за мен – да ме заведат на фризьор, на магазин, на някакво културно мероприятие или просто на разходка, да разведрят душата ми! И аз съм със своите човешки потребности!

А те, приятелите, си имат семейства, грижи, работа… Нямам сърце да ги безпокоя, повече от рамките на разумното!

И толкова често изпитвам неудобство, когато имам нужда да отида някъде или просто да се разходя, и трябва за пореден път да помоля приятел! Трудно се описва това чувство! А нямам друг избор, защото законът не ми дава право да кандидатствам за социален асистент, тъй като по презумпция се предполага, че институцията ми осигурява всички необходими ми услуги. Е да, ама не! Защото в задълженията на социалните работници, работещи в заведението, не влиза опцията водене на фризьор, магазини, разходка и т.н.

Друг начин да се случат нещата е, че трябва лично аз да си наема асистент, на когото да плашам от собствените си доходи. И отново опирам на камък, понеже не разполагам с достатъчно средства, за да осигуря едно прилично и стимулиращо заплащане на избрания от мен човек за услугата!

Някой може да каже, че то за хората, живеещи вкъщи, въпросът с асистенството е труден казус, та какво остава за настанените в заведение.

Тук ще кажа това: ВСЕКИ ЧОВЕК ИМА ПРАВО НА ДОСТОЕН ЖИВОТ! БЕЗ УСЛОВНОСТИ И ПРАВИЛА!

Задръстен и посредствен народ сме българите и точно заради този факт сме на този хал като нация въобще!

 

Христина Радомирова

—————————————————————————————————————————————————————

Бел.ред.: Христина Радомирова е едно талантливо момиче, което пише стихове и е автор на няколки книги. Нейна творба е публикувана и в нашето издание – вж. тук. Тя е родена през 1974 г. в Стара Загора, където живее и днес. Нейни стихове са били публикувани също във в. „Литературен глас“, в. „Старозагорски новини” и др., звучали са и в ефира на радио Стара Загора. Нейно стихотворение е отличено в Националния конкурс „Любовта, без която не можем” във Варна. Христина е автор на стихосбирките „Надежда назаем” (2003); „Понякога се случва да съм птица” (2006); „По безкрая на краткия миг” (2010); „Акорди от звездите“ (2011), „Дъх на сътворение“ (2012); „Да си жив” (2014). Ако някой иска да се свърже с нея и има профил във Фейсбук, може да я потърси в социалната мрежа ТУК.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.