Home » Авторски страници, българи зад граница

Политически буфосинхронисти

2016.02.03 Няма коментари
Spread the love

Буфосинхронът на универсалната Кунева

Колаж: Аfera.bg

Колаж: Аfera.bg

За пореден път в миниатюрната чашчица на родната ни политика се вихри медиен ураган, в окото на който напълно естествено е представител на статуквото. Повод за което е кандидатурата на „специалистката по всичко” Меглена Кунева за просветен министър. Няма лошо – по-добре в устата на хората, отколкото в краката. За всеки от тях в Уикипедията е отделено подобаващо внимание. Не прави изключение и г-жа Кунева, удостоена с пространна презентация. Макар, че там за редица култови личности в историята на човечеството е заделено по-малко внимание. Разглеждайки това четиво, научаваме за неизброимите й подвизи на родната и европейска политическа сцена. Макар и само редови юрист без реална практика, тя е окичена с научни титли и в политическата си кариера е изкачила непостижими за редови гражданин висини. Без да се пренебрегват личните й качества, е напълно разбираемо, че тази кариера е невъзможна без съответна подкрепа от местните и европейски елити. Цената на тази подкрепа е пълно послушание и провеждането на желаната от тях политика.

Като за почти всички знакови фигури на незавършващия ни преход, генезисът на възхода й се дължи на кръстоската й с комунистическата номенклатура, послужила като трамплин за главозамайваща кариера. Особеното в случая с Кунева е натрапващият се артистизъм на тази симбиоза. Защото е родна дъщеря на Щилиян Кунев, един от основателите на трупата на „Буфосинхронистите” през 60-те години на миналия век. Но що е това буфосинхронист? Ето го отговорът от енциклопедията и речника на българския език: “буфосинхронист – комедиант, който на фона и в ритъма на музика имитира истинско изпълнение”.

Трифон Джонев е последния жив от четиримата буфосинхронисти, които са разсмивали България и са на върха на славата си повече от 20 години. В едно интервю той казва: “Моторът на групата беше Христо (Тити) Хаджикостов. В групата на “Буфосинхронистите” бяхме с Щилиян Кунев (бащата на Меглена Кунева, починал преди 28 г.) и Христо Руков (ректор на НАТФИЗ до смъртта си). Обикаляхме в страната и в чужбина, разсмивали сме Тато, Чаушеску, Хрушчов и Брежнев.”

Знайно е, че в историята шутовете са били винаги любимци на владетелите и диктаторите. Та, породената от шутовщината на таткото близост с елита на комунистическата номенклатура, предопределя началото на бъдещата й кариера. Подобно на баща си, Мегленка разиграва истинска буфонада на политическата сцена, като от устата й се леят напълно убедително, изглеждащи като нейни, но чужди на българската ни действителност слова. Тя е достоен представител на средата си. Същата тази среда, която травестира в новата ни креслива демократична общност.

Тези, които са с дебелите портфейли и владеят средствата за масова информация, разполагат с армия от опитни социолози, политолози и други специалисти по промиване на мозъците, чрез които определят задкулисно правилата на играта. Най-голямата гавра е в това, че те отлично съзнават несъстоятелността на политическите и социалните си теории. В лицемерното и користното си служене на властниците, срещу интересите на народа. В оправдаване и апологетизиране на очевадната им грабителска политика.

Вече е създадена цяла прослойка от такива „специалисти”, с тенденция тя да става все по-широка. Приютява ги раздуващата се като мърша на слънце държавна и общинска администрация, и многобройни “граждански” активисти, заплащани със средства от Евросъюза, Турция и Соросоидни фондации и организации. Илюзионистите на прехода приспаха масите със сладки приказки за богато капиталистическо бъдеще за всеки „иновативен” и „креативен” индивид. Докато публиката бе хипнотизирана в буден сън и сладък унес, брутално я преджобиха и ошушкаха до голо. За кратък исторически миг трансформираха дискредитираната от тях порочна общонародна собственост в „свещена” частна собственост. Шепа тарикати заграбиха всичко и станаха недосегаеми свърхбогаташи, а народа ни превърнаха в най-бедния на континента.

Настъпи вече обаче жестокият и отрезвяващ момент на пробуждането. То е като след тежък махмурлук. Вече всички знаем какво се е случило и кой ни го е причинил. Разбрахме кои са сценаристите, режисьорите и артистите в този спектакъл, почти като в древногръцка трагедия. Едни и същи хора, с маски. Със съдбоносно закъснение бяха публикувани досиетата на ДС агентите и маските паднаха. Зад тях видяхме лицемерните физиономии на бившата номенклатура и фамилните й наследници, играещи ролята на борци за демокрация. Но вече са си оплели кошницата. Те са ЕЛИТЪТ! А измамения Демос е безпомощен пред ловко преиначеното законодателство, осигуряващо им недосегаемост и невъзвратимост на заграбеното. Пазени от уж кьоравите служители на Темида, но с удивително обоняние за финикийски знаци.

Навъдилите се апологети на новото статукво са политически проститутки, обслужвали преди в идеологически институти, университети и международни организации тоталитарната власт. Получили идейна закваска на Изток, но вече с коригиран в западни университети светоглед. Жонглиращи с нищо не значещи евфемизми и мастурбиращи на тема демокрация.

 

Светослав Атаджанов

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.