Home » Archive

Articles Archive for 19 февруари 2016

Авторски страници, българи зад граница »

[19 февр. 2016 | No Comment | ]

Но какъв всъщност е психологическият механизъм на това? Вие всъщност се опитвате да валидирате собствената си социална ценност, убеждавайки хората, че на тях им трябва нещо, от което всъщност се нуждаете най-вече вие самият. Това нещо е социална значимост и то е един от основните инстинкти. Който е свързан по някакъв начин и със страха от смъртта и желанието за размножаване. Иначе казано, опитът е показал, че хора на по-висока социална стълбица в обществото се хранят по-добре, потомството им е по-добре осигурено и са по-защитени от други хора, които са на по-ниско стъпало. И ето ти – инстинкт.
Няма нищо чудно, че хората под въздействие на този инстинкт ще направят всичко, за да се задържат на постигнатото социално стъпало, а ако могат, да се издигнат още по-високо. Цялата им дейност е построена на инстинкти и емоции, но те ще ви убеждават с пяна на устата, че действат разумно, базират се на факти, имат строго определена цел за благото ако не на цялото човечество, то поне на една голяма група от него.

Авторски страници »

[19 февр. 2016 | No Comment | ]

Защо не можем да приемем смъртта като нещо нормално и естествено? Защо правим всичко възможно, да я осуетим? Знаем, че тялото ни е просто купчина химикали, които по-бързо или по-бавно се разлагат в земята. Какво знаем за душата си, обаче? Тази свита душа, която след смъртта ни напуска. Дали не продължава живота ни, преродени в някой друг човек, птица или животно? Какво всъщност знаем за живота? Май почти нищо. Образовани сме донякъде в технологиите, а за собствената си душевност нехаем. Всяка година се прахосват милиарди долари, за да се създадат вируси или бомби, с които възможно по-евтино да се унищожат възможно повече хора. А как да направим нещо, че да се възвиси душата ни, да стане силна и водеща в живота ни, не знаем! Или ако знаем нещичко, нехаем и с пренебрежение го оставяме встрани.

Избрано »

[19 февр. 2016 | No Comment | ]

Васил Иванов Кунчев – Левски. Роден на 18 юли 1837 г. в Карлово. Осъден на смърт и обесен на 18 февруари* 1873 г. в покрайнините на София. Години по-късно мястото, където загива Апостола на българската свобода, ще се окаже в центъра на този град, станал междувременно столица на Третата българска държава.