Партиите пак ги удари хормонът

Валери Найденов, в. „24 часа“

.

Интересно живеят българските партии – много ми напомнят разширеното семейство на Алисия, Николета, Валери Божинов и Ники Михайлов. Ту първата е с третия, ту втората е с четвъртия и обратното. Защо просто не се вземат в едно семейство и не заживеят всички заедно, коалирайки от време на време по някоя Златка?

На думи партиите са се хванали за шиите, но под юргана правят двугърбото животно. Просто всяка вечер преспиват в различни конфигурации и различни стаи. При тях широката коалиция отдавна е публична тайна, остава само да я обявят и да си връчат халките.

Сега за пореден път партиите си размениха партньорите. ГЕРБ, който за нищо на света нямаше повече да влиза в пленарната зала, утре ще влезе, за да изгласува още заеми, макар че само преди 2-3 седмици бе готов да умре на барикадата, но да не товари внуците с още дългове. Станишев, който се целуваше с Местан на Орлов мост, сега е люто обиден и на него, и на Орешарски, който до вчера нямаше да актуализира бюджета, но днес ще го актуализира.

И всички са си обидени, всички разменят партньорите.

Точно както Алисия беше обидена на моя адаш Валери, с когото имаме нещо много общо – и двамата избягваме да играем футбол.

Затова пък ДПС, което преди 1-2 месеца се бореше „да отстрани мафията от политиката“, сега влезе в крачка с Бойко Борисов и с президента Плевнелиев.

Сега е пич, а беше импич. Миналата година КТБ бе банката на Доган и Пеевски – сега е банката, която Костов спасява от Доган и Пеевски. А, и кръгът „Капитал“ се обяви срещу Костов. Не бих се учудил, ако утре Прокопиев се запише в компартията на Чакъров, който вече е социалдемократ.

Същата бърза размяна на партньорите се забелязва и при маргиналните партии. Например НФСБ, която за евроизборите се бе сгодила със Слави Бинев, Найджъл Фарадж и британския консерватизъм, сега неочаквано минава под венчилото с ВМРО. То пък скоропостижно развали хубавия брак с ББЦ и Бареков, от който проплакаха две невръстни брюкселски мандатчета. Радан Кънев начело на РБ се дърпа гнусливо от своя неизбежен годеник – Бойко Борисов. Но ние знаем, че тези, които най-много се дърпат, най-страстно скачат в обятията. Отдавна съм забелязал, че когато една девойка започне да говори какъв простак е еди-кой си и че не може да му се вярва, значи е на косъм от удоволствието.

Ако на някой политик можеше да се вярва, нали нямаше да е в политиката, господа реформатори! Питайте своите присъдружници. Само Сидеров засега стои парясан, но това е, защото „Атака“ свикна да танцува сама по нощите и чак след първи петли да се включи коварно за трънгъл.

Затова нереформираното подсъзнание на репортерките ги нарече „златен пръст“. Мълви се, че имало и „златен език“, но той се държи с тях надменно и ги мачка със синтаксис. Говорейки за подсъзнанието на репортерките, какво се крие зад неизбежния им въпрос: „С кого ще се коалирате“?

Но ако се абстрахираме от жълтите клюки коя партия с кого е преспала, ще видим, че политиката винаги е същата. Плоският данък си е плосък данък, непоклатим като планината Витоша. Енергийните проекти нямат спиране, реакторите се трупат ли, трупат и все ги няма ли, няма. Чуждите монополи все повече завладяват и източват, бедните стават все по-бедни, а ромите все по-бунтовни. И няма такова управление, при което Кристалина да не е идеалната еврокомисарка.

Която партия сътвори нещо ужким „ляво“, тя го завещава на следващата, да си троши главата. Кой например ще връща данъка на най-бедните догодина със задна дата, което бе главната социална реформа при Орешарски? Очевидно ГЕРБ. Това не пречи на Станишев да го отчете като триумф на червената политика.

Футболистите не стигат чак дотам – не съм чувал Божинов да се хвали със сатисфакцията, която Михайлов тепърва ще достави на Алисия. По същия начин през 2009 г. БСП завеща на ГЕРБ да реализира нейния най-велик пропаганден успех – вдигането на пенсиите. Сега завещава и “Южен поток”, и седмия реактор в Козлодуй, и въпроса “Кой”.

Предаването на щафетата продължава вече 25 години. Виденов подари на Костов масовата приватизация и ремедетата, СДС и Филип Димитров завещаха на България Желю Желев и Любен Беров, които после се оказаха комунисти. Но пък Беров бе автор на икономическата програма на СДС, която му бе завещана от Луканов, а той я наследи от Живков. Да го бяха оставили сам да си я изпълнява, сигурно щеше да се справи по-добре.

След четвърт век плавна политическа наследственост, ясно защо в България няма данък наследство. Де факто управлява една и съща широка коалиция. Даже не е коалиция, а една и съща партия, едно и също разширено матриархално семейство. Самата дума “партия” означава нещо отделно. Но щом политиката е една и съща, значи в България по принцип изобщо няма партии. Една единна и коалиционна партия не е партия, а майка за малцина и мащеха за мнозинството.

Добрата новина е, че вчера партията майка пак пое курс към решителна промяна. Лошата е, че това пак ще става отгоре надолу – сменящият себе си лидер дава указания на своето обкръжение да се самообнови и да започне да мисли поновому. Все едно Николай Втори лично да оглави Октомврийската революция. Или Чирков сам да се оперира от сърце.

В България една партия се променя, само ако премине в отвъдното. Това е така, защото пропорционалните избори гарантирано я превръщат в затворена бюрократична пирамида и я херметизират като водоустойчив часовник “Ролекс”. В пирамидата по-ниските чинове са дресирани да чакат указанията отгоре и да гледат лидера с възхищение и любов. Станишев не лъже, когато казва: “Тръгвам си от БСП много богат с доверието и обичта на огромен брой хора… най-скъпите неща, които съм получавал, са неща, плетени от симпатизанти…” За чорапи ли говори, или за пуловери? Факт е, който не гледа към началството с любов и не му оплете поне една шапка, бързо отпада от йерархията. Нерон също е гледан с възхищение от своите придворни. А Ф. Д. направо бе боготворен.

Затова най-тъпият лозунг при подобни партийни кризи е “да се вслушаме в низовите организации”, в обикновените членове. Питайте СДС – колкото повече се вслушваше, толкова повече се зомбираше. А когато започна да си избира пряко председателя, предаде Богу дух.

Твърдият електорат е най-лошият съветник, защото той винаги е див сектант. И винаги лепи етикети на чуждите. А низовият партиен активист чака служба в общината. Ако не му я дадеш, започва да ръмжи. Ако му я дадеш, трябва да уволниш някого и цяло село те мрази. Така че на 1 влюбен поглед поне 10 хил. се чудят как да ти спукат гумите.

Бих казал, че в тази обстановка Бойко Борисов се държи по-адекватно – мачка актива си, гони го при първия гаф и народът ръкопляска. И никой не може да го обвини, че разчита на колективната партийна мъдрост. Винаги: аз, аз, аз. Защо тогава оцелява чудодейно?

Добре, какво тогава може наистина да промени и да спаси БСП и блудните български партии? 1000 пъти съм писал – спасението ще дойде тогава, когато народът започне пряко да избира лидерите. Това става само чрез чистата и свята мажоритарна избирателна система. Ако те хареса мнозинството в района, няма значение дали те харесва партийният натегач. Но ако се правиш на ляв, а завиеш на дясно, няма как да те харесат.

Затова партиите в Англия живеят по 100 и повече години, а у нас умират след десетина. Ще кажете, че БСП е столетница. Това не е вярно, разбира се. БСП скоро ще навърши зорлем 25 години, от които поне 20 доизносва гащите на БКП. Кога ще изчезне – не знам, но засега тенденцията е към отмиране и никакви конгреси на опитомения актив няма да я спасят.

Да се готвят ГЕРБ и ДПС. Този коловоз вече свърши.