Home » Авторски страници

Българската Мария Кюри

2012.07.13 Един коментар

На крачка от Нобеловата награда, проф. Елисавета Карамихайлова (1897-1968) оставя на държавата подготвени специалисти, ново направление в науката и цялото си имущество

.

Елисавета Карамихайлова в Кавендишката лаборатория на Кембридж, 1939 г.

Елисавета Карамихайлова е сред ония български учени,  чиито имена неизменно се споменават с определението “пръв”. Тя е първата жена, хабилитирано лице в най-старото ни  висше училище – Софийския университет “Св. Климент Охридски”; организатор на първия системен курс с практически занятия по атомна физика; основател и пръв ръководител на Катедрата по атомна физика в Университета и на Лабораторията по радиоактивност към Физическия институт на Българската академия на науките; първата жена – професор по физика в България и първият професор по радиоактивност и ядрена спектроскопия. Тя е и една от 23-те жени – учени в света, изследващи радиоактивността в началото на ХХ век, доктор на Виенския университет (1922 г.), магистър на университета в Кембридж (1938 г.).

.

Между Виена и София

Елисавета е родена през 1897 г във Виена. Баща й, Иван Карамихайлов, възпитаник на Робърт колеж – Цариград, учи медицина и специализира хирургия в австрийската столица. Там се запознава със студентката по пиано и композиция – Мери Слейд, англичанка от аристократичен род,  с която сключва брак. Завършил обучението си през 1907 г, доктор Карамихайлов, пренебрегва възможностите за кариера във Виена и заедно със съпругата и трите си деца (Елисавета, Райна и Иван) се завръща в София. С лични средства и помощ от тъста си, купува къщата на ул. “Кракра” 11 (днес там е домът на Съюза на архитектите) . Построява втори етаж на сградата, който оформя като клиника, в която работи с малък екип и която се прочува с това, че бедните са лекувани безплатно. По време на Балканската и Междусъюзническата  война упражнява професията си на фронта. Знанията и уменията му са оценени по достойнство. Избран е за придворен лекар на цар Фердинанд и  цар Борис ІІІ. След 1944 г, е първият хирург, удостоен със званието “Народен лекар”. Първият етаж от къщата на ул. Кракра е използван за жилищен от семейството на Карамихайлов. Там твори сестра му – Елена, художник, получила образованието си в Цариград, Виена и Мюнхен, считана за първата българска  постимпресионистка.  Там, сред музиката на майка си, картините на леля си, многобройните книги на баща си, прекарва по-голямата част от живота си Елисавета Карамихайлова. Завършвайки с отличие  Първа Софийска девическа гимназия, през 1917 г. тя се завръща в родния си град като студентка по физика и математика във Философския факултет на Виенския университет, където слуша лекции по различни философски дисциплини, история на изкуството, минералогия, астрономия. Под ръководството на проф. Карл Пршибрам през 1922 г.  защитава докторска дисертация. До 1923 г. работи заедно с него върху радиолуминесценцията и радиофотолуминесценцията в Радиологичния институт към Академията на науките. Резултатите от техните изследвания върху радиолуминесценцията на минерала кунцит стават база за съвременните методи в дозиметрията. Паралелно с изследователската си дейност, Карамихайлова се записва и като извънредна слушателка във Виенската политехника, където посещава курс от лекции по електротехника и радиотехника с практически приложения.

Сред световния елит изследователи на радиоактивността

В началото на ХХ век научните екипи, изследващи радиоактивността, гравитират около три центъра – Париж, където работи Мария Кюри, Виена – с нейния радиологичен институт, считан за  “меката” на жените в радиохимията, и Кавендишката лаборатория на  университета в Кембридж. Елисавета Карамихайлова е поканена да се присъедини към учените от Виенския радиологичния институт , чийто усилия са съсредоточени в едно от най-актуалните направления на ядрената физика за онова време – трансмутацията на леки елементи при облъчване с алфа-лъчи. Това е пионерският етап на съвременното направление “Ядрени реакции”. Отначало изследванията са  финансирани от донори от Швеция, но когато към тях проявява интерес Рокфелеровата фондация,  те се ускоряват и  започват да се развиват в широк мащаб. Австрийското правителство разрешава да се открие едно нещатно място за помощник-асистент, на което е назначена Карамихайлова. Трудовете й, писани през този период, са многократно цитирани.  През 1931 г. заедно с Мариета Блау  публикуват статия, в която съобщават, че полоният, освен алфа-лъчи, дава слабо по интензитет, но силно проникващо гама-лъчение. Това “тайнствено” лъчение всъщност е поток от неизвестни дотогава електронеутрални частици – неутрони, които Чадуик ще открие  по-късно и за които ще му бъде присъдена Нобелова награда.

През 1933 г. мястото на Карамихайлова в институт е съкратено. За да довърши започнатите изследвания, тя приема предложението на своя приятелка да дава уроци на сина й, когото учи на немски. Освен този език, тя говори и пише на английски и френски. След две години, през 1935 г, българската физичка печели 3-годишна стипендия  в Кембридж и заминава за Англия, където участва в научните изследвания на Кавендишката лаборатория, чийто директор е лорд Ръдърфорд. Фактът, че жена  чужденка е приета да работи в най-известната по онова време лаборатория по атомна физика (дала от създаването си през 1874 до 2009 г. 29 нобелови лауреати!), е висока оценка за качествата на Карамихайлова като изследовател. Докато работи в Англия, тя посещава  научни институти в Норвегия, Швеция, Дания, Холандия, Белгия и Франция, установявайки преки контакти с колеги ядрени физици от тези страни. Изследванията й, правени в Кембридж, навлизат в нова област на ядрената физика – ядрената спектроскопия. Често цитирани са резултатите от съвместната й работа с докторанта Д. Ли по йонизация на газовете при високи налягания. На тяхна  база по-късно Ли продължава изследването върху биологични обекти, полагайки основите на радиобиологията.

Завръщане в България и изместване на приоритетите

Европа вече допуска жени физички да преподават в университетите. Мария Кюри е професор в Сорбоната от 1908 г., Лизе Майтнер – в Берлинския университет от 1926 г., във Виенския университет има две жени преподавателки. Изследванията и научните  публикации на Е. Карамихайлова от Виена и Кембридж й отреждат място  сред пионерите на ядрената физика в света. Със самочувствието на утвърден учен, тя полага неимоверни усилия да повдигне “желязната завеса”, спусната на вратата на Софийския университет, затворен за жени физици и да получи преподавателско място. През 1927 г. е първата жена, дръзнала да се яви на обявения конкурс за доцент по физика. Рецензентите подготвят доклади само за конкурентите й, оправдавайки се с това, че хабилитационният труд на Карамихайлова е в ръкопис. На последвалото гласуване за редовен доцент е избран Г. Наджаков.

За следващия конкурс за доцент по опитна физика, обявен през декември 1937 г.. Елисавета Карамихайлова  изпраща документите си от Кембридж, където почти изтича срока на 3-годишната й специализация в Кавендишката лаборатория. Тя не се  поколебава да участва и в трети конкурс за доцент по специална физика с метеорология и геофизика, обявен през декември 1938 г. Този път печели. С 24 гласа “за” и една бяла бюлетина, е утвърдена от Академичния съвет и назначена на 12.12.1939 г. за редовен доцент по “Опитна атомистика с радиоактивност” в Катедрата по опитна физика и метеорология на Софийския университет.

В следващите години Елисавета Карамихайлова съсредоточава усилията си в създаване на добре подготвени специалисти в областта на ядрените изследвания. Тя пренася в България традициите на университетите във Виена и Кембридж – да се четат не само основни, но и специални курсове по най-новите научни проблеми. Наред с основния (първи системен у нас) курс по атомна физика, чете и специални курсове по спектрален анализ, луминесценция, радиоактивност, космически лъчи и ядрена физика. През 1945 г. се обособява Катедра по атомна физика и Карамихайлова става първият й ръководител. Създава първия студентски кръжок по атомна физика. С много старание организира практическите упражнения. Предоставя научната си апаратура, с която е работила в чужбина – броячи и йонизационни камери.

Главната и трайна насока в изследователската й работа в България остава проучване на  радиоактивността на природни обекти: питейни и минерални води, почви, лечебна кал, скални материали и др. Тази тематика тя пренася и в Българската академия на науките, където е назначена (1955 г.) за ръководител на новосъздадената секция “Радиоактивност и ядрена спектроскопия” във Физическия институт, която ръководи до смъртта си. През 1962 г. е избрана за професор към същия институт. Със  сътрудниците си разработва нови чувствителни методи за изследване на естествената и изкуствената радиоактивност на природни обекти от геологичен и биологичен произход. Включва се в задачата за изясняване причините за ендимичния нефрит. Обикаля контролните райони и определя съдържанието на редица естествени радиоактивни елементи в почвите и водоизточниците.  С днешна дата, когато  чувствителността към темата за опазване на околната среда е особено изострена, трябва да отдадем заслуженото на проф. Карамихайлова – пионер на радиоекологията в България.

След 1944 г. изследователката от световна класа, заслужила място сред елита, изучавал радиоактивността, попада в списъка на “неблагонадеждните учени” и над нея тегне забрана за публикации, научна кореспонденция , командировки и участия в международни форуми.

Като повечето физици, които работят в областта на ядрената физика, заболява от рак и умира през 1968 година. Завещава цялото си имущество с бащината си къща на ул. “Кракра” 11  на БАН, а също и тялото си, за да бъдат изследвани ефектите от облъчването върху човешкия организъм. По това време обаче никой у нас не се  чувства компетентен да се заеме с подобно проучване.

Приживе Елисавета Карамихайлова така и не получава заслуженото признание на властта. Днешните управляващи за съжаление повтарят грешката на предишните. И те като тях не си дават сметка, че генерали могат да се произвеждат всяка година, но учени, при това от световна класа – не.

 

Светла Василева

One Comment »

  • Орфейя said:

    Абе, така е, скапана мутренска държава на РазБойковците, които управляваха 45 години през комунизма и сега най-големите техни утрепки и мафиоти досъсипват държавата, камо ли за учените ще помислят. Онзи американски мухльо сДянков иска да закрие БАН, а ний искаме да се почетата заслугите на такива големи учени като тази жена. Бандитизъм – нищо друго не става от наште боклуци.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.