2022-01-20

2 thoughts on “Либия лежи върху океан от прясна вода

  1. Създадоха първата точна карта на водата под Сахара

    За първи път е създадена подробна карта на водните запаси под някои райони в Африка. В статия в научното списание Environmental Research Letters се съобщава, че водата там се намира на около 75 метра дълбочина и може да превишава до 100 пъти количеството вода на повърхността. По – голямата част от ценната течност е в Северна Африка. Водата там е в древните пластове и по мнението на учените подземните източници могат да обезпечат достатъчно количество вода за потреблението и селското стопанство на целия континент.

    Въпреки това, извличането на живителната влага няма да е лесно, защото пробиването на големи сондажи може да доведе до разрушаване на водоносните пластове.

    Около 300 милиона души на Черния континент нямат достъп до чиста питейна вода. /Би Би Си

    Лондон / Великобритания (БГНес)

  2. „Yes, of course!“

    Беше преди четвърт век.

    Състудент на брат ми заминаваше за Либия, където щеше да строи голям язовир.

    Странно беше за всички нас – какви язовири в пустинята – нали там няма реки?!

    Както и да е. Инженерът беше с голям професионален опит и с никакъв чужд език.

    В навечерието на заминаването ме натовари с непосилната задача за една нощ да му преподам необходимите знания по английски език, та да може да се оправя с местните техници и обикновени работници.

    Можете да си представите колко ум и разум може да набере един човек за няколко часа.

    Минаха две години.

    Един следобед нашият гастинженер цъфна усмихнат на прага ни. Либийската му одисея беше приключила с успешното построяване на язовирната стена (от т.нар. „земнонасипен“ тип).

    Големият сладкодумец разказа надълго и нашироко за приключенията си в тази екзотична за нашите представи африканска, но и доста европеизирана, страна.

    Патетично описа как се трошели като клечки съветски, италиянски, японски, немски и какви ли не булдозери; арабите ги захвърляли в пустинята и не се занимавали да ги ремонтират.

    „Катерпилърите“ обаче му „скрили шапката“ – всички други отиват за скрап, но американските машини продължават безотказната си работа.

    (Възхищението на българския строител от американската техника беше неподправено; то се усилваше и от обстоятелството, че той, разбира се, беше партиен член – а представяте ли си колко е трябвало да бъде впечатлен един комунист, та да избухне във възторжена тирада за технологичния гений на смъртния враг?!).

    Когато разговорът опря до езиковите проблеми, инженер Колчо се усмихна широко с характерната къдрава усмивка на Том Джоунс (инж.Поптолев е екзактно копие на великия изпълнител на “Green, green grass of home” ):

    „-Справих се отлично! Винаги казвах само онова, което запомних от лекцията ти вечерта преди отлитането: „-Йес, ъфкоз!“ – и никога нямах проблеми!“

    Yes, of course…

    Дотук с шегите.

    Ставащото в Либия обаче не е шега.

    Сега разбирам, че язовирът в либийската пустиня всъщност е бил предназначен (като част от една огромна хидросистема) да акумулира вода, доведена до средиземноморското крайбрежие от Великата изкуствена река

    „огромна мрежа от над 1300 кладенци и канали, чрез които се транспортира вода от четири големи подпочвени басейна: Куфа с площ от около 350 000 км2, намиращ се на юг до границата с Египет, оценяван на 20 000 км3 водни запаси, басейна Сирт, оценяван на 10 000 км3 вода, и Мазрук с големина 450 000 км2 и 4800 км3 вода. Други значителни количества вода се добиват от басейните Джуфра и Хамадах.“

    Простата сметка подсказва, че става дума за около 35-50 000 кубически километри, или някъде към 35-50 000 000 000 000 кубически метри прясна вода.

    „Френската компании „Веолия“ (която миналото лято придоби и „Софийска вода“)“, ни дере с над един долар за кубометър доставена по гравитачен способ, без използуване на еленергия вода от язовир „Искър“.

    Бедна е човешката фантазия да си представи колко трябва да плащат днешните възторжени либийски бунтовници за кубометър вода, след като някоя или консорциум от „трите сестри“ („Веолия“, „Суец Он де О“ и „Сор“) приватизира водния монопол;

    във всеки случай безплатната днес вода ще се окаже утре или вдругиден неколкократно по-скъпа от гравитечната „Софийска вода“.

    Което, преведено на разбираем език, означава монополна печалба, равняваща се не на десетки – не, а на стотици трилиони долари (или евро, или на бъдещата глобална валута)!

    Което е равно на неколкогодишния брутен вътрешен продукт (БВП) на цялото човечество!

    Нефтът, както ще разбере всеки средноинтелигентен гражданин, в случая играе ролята на джобни пари, на пренебрежимо дребен интерес в портфолиото на световния борсов играч.

    Либийският Пизистрат слиза днес от африканския Акропол поради прекалената си самоувереност да „не взема и цент заем нито от МВФ, нито от Световната банка за разлика от практиката на държавните проекти в страните от региона.“

    Ако беше взел тези 25 милиарди от „където е редно“, сега все още щеше да си управлява от бедуинската палатка…

    Но… кой да му каже – пък и… щеше ли да послуша?!

    Yes, of course!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *