Героят от „Стъпки в пясъка“ разказвал сто часа приключенията си…

Писателката Антоанета Баева: Не вярвам в американската мечта

Интервю на Димитър Николов

Завладяващата история по действителен случай, актьорската игра на Иван Бърнев и уменията на режисьора Ивайло Христов превърнаха филма „Стъпки в пясъка“ в едно от успешните български кинопредложения през последната година. Животът на главния герой Слави обаче е толкова необикновен, че нито един филм, независимо колко е добър, не може да обхване всички интересни моменти в него. Затова и историята от „Стъпки в пясъка“ се превърна в роман на издателска къща „Хермес“. Негов автор е журналистката Антоанета Баева, а заглавието е „Стъпки в пясъка. Историята на едно поколение“.

След повече от 100 часа разговори по скайп с прототипа на Слави – българин със същото име, който и днес живее в Чикаго, тя успя да създаде една книга, която не преразказва филма, а разкрива и много други детайли, герои и преживявания. Слави Иванов споделя с Антоанета своите най-ужасни преживявания през дългите години на бягство и лутане. Неговата история започва от Видин, минава през две тежки години в бежански лагер, стига до американския Запад и завършва в Чикаго, където Слави днес е един от уважаваните членове на българската общност. Там той има успешна фирма и се занимава с видеопродукция. Връща се в България рядко и смята, че сънародниците му трябва да бъдат по-уверени в собствените си способности и да са по-големи оптимисти.

– Какви са разликите между вашата книга и филма „Стъпки в пясъка“ на Ивайло Христов?

– Книгата разказва за същия човек, който е прототип на главния герой във филма, но в нея са включени събития и герои, които не са намерили място в лентата. В романа ще усетите друга, по-женска сетивност, в него има повече приказливост, повече детайл и психология, но това, разбира се, е свързано и с разликата в изразните средства на двете изкуства – киното и литературата.

– Какви са впечатленията ви от прототипа на главния герой? Какъв е той като човек?

– Прототипът Слави Иванов е много земен човек и в същото време не му липсва доза авантюризъм и смелост – иначе едва ли би тръгнал на подобно пътешествие – пеша през три граници. Търсеща и любопитна личност.

– Как посрещна той идеята да напишете книга за живота му?

– Идеята за романа беше негова. Първоначално я приех скептично. С времето обаче в разговорите ни той, неволно или не, „изпускаше“ части от своята история, които бяха невероятни като сюжет и като послание. Написахме книгата заедно – повече от 100 часа говорихме по скайп, той разказваше, аз пишех, после го обсъждахме, пренаписвахме…

– Защо решихте да посветите книга точно на тази история? С какво ви грабна?

– Сюжетът сам по себе си е невероятен – в него има всичко – и приключения, и драма, и хумор, голяма любов, перипетии, неочаквани обрати… По-важното обаче е, че това е една реална човешка съдба, която синтезира значими послания, които точно в тези трудни времена са ни много необходими: всичко е възможно, стига само да поискаш; никога не губи вяра и надежда, Бог е с теб; щастието не е в успехите, които постигаме, нито в целите, които гоним – то е в близостта и споделянето.

– Щастлив човек ли е Слави в момента?

– Търсещият, неспокоен дух не може да бъде напълно щастлив.

– Какво ви разказа той за българската общност в Чикаго?

– Българската общност в Чикаго наистина е общност. Самият той и по-старите емигранти се опитват да помагат на тези, които все още си търсят място. Има солидарност и добронамереност.

– Открил ли е Слави в Америка „страната на свободните“?

– Човек носи свободата и несвободата в себе си. Според мен Слави е бил свободен дух и в България. Човек като него би открил свободата навсякъде.

– Какво най-силно ви впечатли в неговия разказ?

– Най-въздействащ беше начинът, по който разказваше историята си. Дори най-драматичните моменти, най-ужасните си преживявания описваше хладно, лаконично, по мъжки. Той приема изпитанията като път, като етап, а не като пропадане и край, което е особено ценен урок за всички нас.

– Вие самата вярвате ли в американската мечта? Искало ли ви се е да заминете зад граница и да потърсите успеха в Страната на неограничените възможности?

– Самата аз не вярвам в американската мечта, нито в някаква друга мечта, свързана с определена география, защото смятам, че всеки носи щастието или нещастието, тъгата или радостта, амбицията или отчаянието в себе си.

– Защо книгата се казва „История на едно поколение“?

– „История на едно поколение“ е определение, дадено от издателската къща. Лично за мен обаче това е история, която може да се случи във всяко време. Единственото, което я свързва с времето на соца, са битовите детайли и социално- политическата среда, която до известна степен е катализатор на желанието за бягство на главния герой, но този психологически тип би открил повод и причина да търси Другото, Непознатото, Недостижимото във всяко време и във всяка ситуация.

Материал на в-к Новинар