2024-03-18

4 thoughts on “БЪЛГАРИЯ НА ГОЛЯМАТА ИЗМАМА

  1. „Но Брюксел е доволно шизофренен по отношение на страната ни. От една страна иска да сме кротки, почтени и възпитани, така както повеляват европейските критерии за възпитание. От друга – нехае, когато цивилизоваността не се случва и се задоволява с деликатни забележки. Защото е наясно, че България е в Европейския съюз по политически и пазарни причини, а не заради високите си нравствени стандарти.“…Не знам защо авторът прави такъв извод, вероятно защото очаква Брюксел да дойде и да ни бие шамари, я, заради избранниците ни, я, заради самите нас?

  2. Публикувайте повече статии от този автор – всички ще имат полза. Автори като Владо Трифонов са рядкост в днешно време, независимо дали става дума за САЩ или Европа.

  3. Ник, коментарите ти за статиите са винаги изключително интересни и поучителни. Но колко човека те четат теб? Колко хора четат Еврочикаго? Колко българи въобще четат? В интервюто на Кунева дадено днес за Еврочикаго видях една ужасяваща цифра – Неграмотните българи през 2009 година са 41 % (четиридесет и един процента)!!! Не зная колко удивителни да поставя – 41% от България вероятно гледа само телевизия! Та всяка партия събрала гласовете на тези 41% след изборите би си правила в Парламента каквото пожелае! Като добавим към тях още почти един милион мъртви души в списъците, то с тях управляващите ще могат, ако си поискат, дори да променят Конституцията!
    И как да очакваме честни избори при тази ситуация и при тези оставени вратички още в Изборния кодекс??
    Познатите ми се питат: И кой е нашият кандидат, за който ще гласуваме на тези партизански избори?
    Според мен не ние избираме кандидатите в тези избори, а управляващите си избират гласоподавателите. И любимите им не са сред пишещите и четящите – изборът им са тези 41 процента.

  4. „…И превърна свободно мислещите в слуги на психопати.“

    Изключително точна констатация! Преди много години талантливият Евгений Евтушенко го беше казал поетично – може би полугласно, по-скоро на и за себе си:

    „Талант на службе у невежды –
    Привык ты молча слушать ложь.
    Ты раньше подавал надежды –
    Теперь одежды подаëшь…“

    „Не вижда ли Брюксел какво става с нас? Вижда, разбира се!“

    Брюксел не само вижда, но и старателно избягва да наруши статуквото.

    Защото основните играчи в цитаделата са добре натренирани стари влъхви – възпитаници в духа на метрополния принцип „Разделяй и владей!

    България и другите югоизточни новоприсъединени територии не просто са оставени на самотек, но подмолно в тях са обезкървени автентичните антикомунистически сили, а като демократични партньори са признати „бившите“ партийни номенклатури.

    Парите, ограбвани денонощно от държавната хазна, от изнемощялото изпосталяло българско население са в техните, западните, банки;

    българските плутократи са желани гости в техните скъпи курорти, където притежават скъпи имоти, за които обикновените западни олигарси са били принудени да се трудят в течение на векове.

    „Бизнес се прави с човеци и правила. Ако човеците не струват, тогава и най-прекрасната магистрала е нелепица.“

    Така е… „там“!

    А „тука“ е „така“…

    Там, на Запад, още преди повече от век един умен германец, по стечение на щастливи обстоятелства – и канцлер на въпросната държава – беше разбрал, че и „Асан е ора“, и озапти мераците на местните олигарси да съдират по десет кожи от обикновения работещ гражданин.

    Така капитализмът успя да опази лицето си от поругаване и получи силен тласък за такова развитие, каквото човешката история дотогава не познаваше – доказателство е отминалият двадесети век.

    Така лапидираната в закон идея на канцлера Бисмарк пречупи мерака на Маркс и С-ие за световна пролетарска революция, защото гладният дотогава пролетариат се замогна до степен на средна класа, която е настроена творчески, а не революционно-разрушително.

    Докато у нас средната класа – доколкото въобще я имаше – бе пауперизирана с неподозирани дотогава темпове; днес за вчерашната „средна ръка“ е трудно да възстановява силите си с мизерните приходи и умишлено растящите цени на стоки и услуги.

    В България не живеем. Ние оцеляваме.

    Разбира се, нашата партийна номенклатура въобще не я е еня какво я чака утре – в случай (малко вероятен поради специфични природни особености на територията и нейното население) на спонтанна революция плутократите разчитат на бързо, предварително организирано и уредено изтегляне на безопасно разстояние – кеф им в Швейцария, кеф им в ЮАР, а защо не и на Майами Бийч или на Хаваите – нали разкошните им вили и без това пустеят там?

    …А маршрутът на катафалките обикновено не е магистрален.

    Магистрала „Тракия” може да стане значима придобивка само ако преди това правителството въдвори мафията и въведе национална програма за ограмотяване на държавните служители.

    Прекрасно пожелание, но неосъществимо.
    Защото традиционно вече 67 години мафията (партийно-„стопанската“) е тази, която излъчва правителството.

    Не сме забравили:

    „Докато всички държави си имат мафия, в България мафията си има държава!“

    Гарван гарвану око не вади… камо ли пък своето собствено!

    Мафията – без оглед на етнос, държава, социална система, епоха – се състои от бездуховни същества, за които грамотността е непосилно бреме.

    По-скоро очаквайте поредните напъни за „демократизиране“ на езика – напр. премахване на изискването за употреба на пълния член – логично следващо подир езиковите погроми на оранжевата гвардия през 1922 година, комисията „Осинин“ през петдесетте години на миналия век и скорошното заличаване на наставката „-ув-„ (плутократите си „съществ’ат“ превъзходно и без нея).

    Всичко е просто като фасул:

    В социалната система на държавния плутократизъм не е необходимо да си умен; това даже е смъртоносно опасно.

    Колкото си ачик по-тъп – толкова си по-подходящ да заемеш овакантеното по-горно място.

    Тази методика за подбор на кадрите работи безотказно вече 67 години, но напоследък придоби апокалиптични измерения.

    Важното е да си „наш“ и да изглеждаш по-долен от „началника“ – мястото ти е сторено!

    А пък ако те праща Киро Компиро или Красьо Шаренио – пей, сърце – работата е опечена!

    (И наистина – кой плутократ ще е луд да се разделя със система, доказала над 6 декади безспорните си предимства при ограбването на националните богатства?!).

    (Нека не забравяме, че българските милионери са станали такива колкото с откраднатото от България, толкова и с откраднатото от Брюксел. В България знаят това, но си мълчат, защото или участват в кражбата, или очакват да ги включат. В Брюксел също знаят това, но продължават да наливат, защото такава е уговорката с крадците).

    Удар в десятката!

    Плутокрацията, всъщност, също като транснационалните корпорации, е безотечественица.

    Какво ще рече „такава е уговорката с крадците“?

    Преведено на езика на Правото, това може да означава само едно: СЪУЧАСТИЕ!

    Авторът изобличава евробюрократите като СЪУЧАСТНИЦИ в престъпленията на нашите партийно-номенклатурни плутократи.

    Което става съвсем ясно от следващите редове:

    „Съмнявам се, че Брюксел е наясно, какво точно значи комунизъм по български. Ако знаеше, нямаше да даде възможност на най-именитите български гангстери, до един с агентурно минало, да си накупят дворци в най-луксозните райони на западноевропейските столици. Обратното: за всеки вложен български милион в неговите банки щеше да иска отчетност къде, кога и как е бил спечелен.

    Хитрува Брюксел. А за някои това брюкселско хитруване е добре дошло. Защото Брюксел се нуждае от паричките на българските милионери и не го интересува мръсни ли са, прани ли са. Иначе отдавна щеше да им запорира сметките и да ги подложи на съдебно преследване до пълното им отстраняване от политическия и икономически живот на Европа. Но Брюксел не го прави и изглежда няма намерение да го направи. Защото Брюксел е сериозно обвързан с българската мимикрираща партокрация.

    Но и Чичо Сам отвъд океана се прави на „дръж ми шапката“.

    Изглежда и там неизвестно (иначе съвсем точно известно на ЦРУ) множество от техни плутократи се е облажило и продължава да капитализира дивиденти от ограбеното национално богатство на малка, но иначе неизчерпаема „като брашнен чувалБългария.

    Което предизвиква саркастичната забележка на автора:

    „Уповаващо е изказването на посланик Уорлик: „САЩ подкрепят принципите на върховенството на закона и това включва всички усилия за справяне с организираната престъпност и усилията за ефективна правосъдна система“. Още по-уповаващо ще е САЩ да се запретне и постави нещата в България на място: да вкара в затвора партийните гангстери и блокира сметките им във всички европейски и американски банки.“

    Щат ли? Дали? Едва ли…

    Колкото реагираха и реагират на многократния призив на известния правозащитник, политзатворник №1 на българския комунизъм, автор на десетки солидни монографични трудове по история на политическите и правни системи – проф.Янко Н. Янков-Вельовски:

    “Тоталното шествие на толерираното от българската държава МАФИОТСКО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО НАСИЛИЕ и пълната липса на Правосъдие
    характеризират ситуацията съвсем не като хуманитарна КРИЗА,

    а именно като хуманитарен КОЛАПС;

    и че в контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и на обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска човеколюбива загриженост наскоро лансираната от някои западни дипломати

    теза за необходимостта от „ДЕБАТ“.

    Позволявам си да обърна внимание на западните дипломатически представители на факта, че сред българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията и възгледът,

    че българското общество се нуждае съвсем не от „ДЕБАТ“ по повод и във връзка с тотално липсващото правосъдие,

    а от съвсем реална и ефективна ЧУЖДЕСТРАННА ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ – граждани и на Европейския съюз!

    ***

    Позволявам си да обърна внимание на европейските дипломатически представители на факта, че

    българските граждани, които поне официално и документално са и граждани на Европейския съюз,

    имат правото да ПОЛУЧАТ РЕАЛНА ЗАЩИТА НА СВОИТЕ БРУТАЛНО НАРУШЕНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРАВА,

    и както Европейският съюз, така и другите държави от този Съюз

    СА ДЛЪЖНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ НЯКАКВА ЕФЕКТИВНА ФОРМА НА ИНТЕНЗИВНА ХУМАНИТАРНА ДЕЙНОСТ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

    И ЧЕ АКО БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

    и ако българските граждани действително са субекти на международното и на европейското право,

    ТО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ГРАЖДАНИТЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ

    НА МНОГО ПО-ВИСОКО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

    И В МНОГО ПО-ВИСОКА СТЕПЕН

    ИМАТ ПРАВОТО НА ПРИОРИТЕТНА ЗАЩИТА,

    отколкото, примерно казано, гражданите на Ирак или Либия.

    Същото, но с по-други думи, е казал и авторът Владо Трифонов в може би най-силната си изобличителна изява досега:

    „Ако тези и подобни на тях данни за криминалeн гьонсуратлък са истина (а досега никой не ги е опровергал), то какъв по-добър шанс за Европа и САЩ да упражнят цивилизационната си мисия спрямо нас.“

    (Стига Западът да не разчита на тарикатската руска пословица „Моя хата с краю…“, защото българската й посестрима е категорична – „Заиграе ли мечката у комшиите, няма да ни подмине и нас!

    Пожарите в Лондон и Берлин, изстрелите в Норвегия са само пролог към неминуемото.)

    БОГ ЗАБАВЯ, АЛА НЕ ЗАБРАВЯ!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *