Home » Избрано

Какво мъчи българите от древността до днес

2010.11.15 Няма коментари
Spread the love

Българката винаги е била близо до идеала за женска красота, без да го покрива, смятат още националните антрополози

От древността до днес болестите са едни и същи – шипове и сраствания най-често увреждат костите на българите, твърдят антрополозите.

Дистрофично дегенеративните заболявания са най-типичните здравословни проблеми сред народа ни, коментира пред БТА директорът на Националния антропологичен институт д-р Йордан Йорданов.

В “родната” костна структура преобладават дефекти, причинени от шипове и сраствания на прешлените. Силно потърпевши са големите стави – колянна, тазобедрена, лакетна и раменна, както и прешлените на гръбначния стълб.

Оцелял невредим е например шип на 800 години. Израстъкът е част от скелета на висшия държавен сановник при царете Симеон I и Петър I – Чъргубилят Мостич.

Смятаният за външен министър на двамата царе e имал силно ошипяване на гръбначния стълб, което било установено при разкопки във Велики Преслав.

Със завидно здраве обаче е бил цар Калоян

При него антрополозите не са установили никакви заболявания. Пълководецът е имал 32 великолепно съхранени зъба и следи от две травми от битките върху най-високата част на главата.

Според д-р Йорданов болестите са еднакви от древността, различна е само честотата им. Винаги и навсякъде е имало и тумори, и туберкулоза, и обикновени възпалителни процеси, твърди ученият, работил и върху възстановяването на образи на египетски владетели.

Ръстът на българина е повлиян от Първата и Втора световна война, са установили още антрополозите. По-време на войните са се раждали по-дребни и слаби деца. След този социален стрес е регистрирано увеличаване на ръста до достигането на изходната база. В края на 80-те години е започнал обратен процес.

Когато през 1943 г. по повод нацистката теория на Хитлер акад. Методи Попов провел изследване в България, той установил ръст 171 см за мъжете.

Сега този показател е 171,7 см

Природата се грижи за съхраняване на ръста, който е по-устойчив показател от теглото, коментира Йорданов. Върху него влияние са оказвали още големите периоди на суша в различните части на Земята и всеобхватните епидемии, като тази в Европа преди Първата световна война.

Погрешно е схващането,че древният човек е бил нисък и постепенно е започнал да расте, обяснява специалистът. Базирайки се на данни за кроманьонския човек, чийто ръст е бил 172 см, антропологът изчислява, че според тази теория за 40 хил. години би трябвало съвременният човек да е вече към 3,5-4 м.

По думите му процесът на скъсяване на човешката глава е приключил в Европа. Йорданов обаче цитира изследване сред ученици в столицата, доказващо, че започва обратно развитие – налице е лека тенденция към удължаване на човешката глава. За специалиста идеалната й форма е сферична.

Българката винаги е била близо до идеала за женска красота, без да го покрива, смятат още националните антрополози. Те определят като “приемлив” образът на българската жена и в древността, и в народния фолклор, и в изобразителното изкуство.

Ръката на българката е тясна и се доближава най-много до тази на швейцарката, а пък сводът на ходилото е висок и при жените, и при мъжете у нас, констатират изследователите.

Според родната наука ние сме шарен и пъстър народ от антропологична гледна точка. Над 75 на сто от българите са тъмнопигментирани – с тъмни коси и по-матови кожи. Немалка част от тях обаче са с пъстри или светли очи, т.нар. пигментна дисхармония, което прави “по-приемливи” физиономиите и предполага по-здраво население.

Българските учени се надяват изследванията им да намерят реално приложение и в икономиката. Според тях това може да стане чрез промишлената антропология, като изработката на всеки предмет се съобразява с ергономичните условия.

В епохата на социализма заключенията на антрополозите са били ползвани от големите държавни предприятия. За да бъде подновена тази практика, е необходимо да бъдат изработени антропологични стандарти.

На базата на установените от антрополозите белези пък може да се правят прогнози за здравето на нацията, което е важно за обществото, отбелязват изследователите.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.