Home » Избрано

Стефан Личев (ЗНС): Българинът яде боклуците на Европа

2010.09.22 Няма коментари
Spread the love
Земеделските субсидии за производителите трябва да се изравнят с останалите страни

Земеделските субсидии за производителите трябва да се изравнят с останалите страни

Стефан Личев е роден на 9 януари 1949 г. в село Койнаре, община Червен бряг. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски” през 1975 г. Два мандата е бил депутат – най-напред в 37-ото Народно събрание, където е зам.-председател на комисията по земеделие, а после и в 38-ото. Личев е председател на Земеделския народен съюз.

– Г-н Личев, инициативен комитет стартира подписка за свикване на референдум за предоговаряне на земеделските субсидии. Как върви кампанията и очаквате ли засилен интерес?

– На 8 септември Инициативният комитет внесе изискващото се по закон уведомление до Народното събрание, че започва такава подписка. Оттогава стартира и кампанията. Проведохме среща с областните председатели на Земеделския народен съюз за започване на масово събиране на подписи. Досега имахме подготовка – през последните един-два месеца просто уведомявахме хората. Мисля, че това е най-смислената кампания за референдум, която може да се проведе, защото наистина България е в едно много тежко положение в сравнение с другите страни от ЕС. Българските фермери получават 40% от субсидиите, които получават европейските. По нашия договор с ЕС тези субсидии трябва да бъдат изравнени до 2016 г., но дотогава няма да има български земеделски производители. Това го повтаряме от няколко години. Радвам се, че и браншовите организации от земеделския сектор най-после го осъзнаха. Може да се каже, че почти всички се включиха в нашата инициатива.

– Защо няма да има земеделски производители до 2016 г.?

– Защото в областта на животновъдството от година-година и половина хората фалират, тъй като средствата не им достигат. В същото време от Европа влизат много евтини стоки. От една Германия или Холандия може да влезе по-евтина земеделска продукция. Българските производители и хората, които работят в земеделския сектор, получават между 8 и 10 пъти по-малко пари, отколкото те. Освен субсидии другите страни получават и поддръжка от техните правителства. От друга страна, ние непрекъснато говорим, че българите ядат лоша храна. Това, което влиза от тези европейски страни, е евтина стока. Те имат и много добри и качествени стоки, но в България те биха били много скъпи и хората няма да ги купуват. Затова те изпращат тук боклуците, образно казано, които българите да ядат. Може би 1 процент от българите биха си купили сирене от 25-30 евро за килограм. Имайте предвид, че това, което ние сме започнали, не касае само земеделските производители, а цялото българско общество. Не виждам някой, който да е против. Тук все пак става въпрос за поставянето на един подпис. Българското общество би трябвало да покаже на Брюксел, че живее в европейска страна и е равно на другите. Някои казват – защо трябва да се прави референдум? Защо българското правителство не постави директно въпроса? Защото ако само така се постави, както и ние сме го правили, той ще бъде отминат с мълчание. Но ако има 500 хил. -1 млн. подписа, в Румъния още толкова или два пъти повече и в Полша, в която също се говори за изравняване на субсидиите, тогава Брюксел сигурно ще погледне по друг начин и ще започне дискусия за обща земеделска политика. Обещават се разговори за обща европейска земеделска политика през 2014 г., но не е сигурно, че нещо ще стане. Ако при тази криза не започне изравняване на субсидиите, в България и Румъния земеделието ще бъде в окаяно положение, а някои сектори като животновъдството просто ще бъдат закрити.

– Смятате ли, че е реалистично първият национален референдум в България да бъде точно по тази тема?

– Това е най-належащата тема, която трябва да се дискутира в България, тъй като става въпрос за 2-3 млрд. евро, които трябва допълнително да влязат в страната. Най-важното е българското земеделие и българите да ядат по-нормални храни. Освен това в кризата една Гърция получи от ЕС 110 млрд. евро след финансовия срив. Германия и Франция поеха основния дял от парите, които трябваше да се дадат на Гърция. Ако фалира земеделието в България и Румъния, пак тези страни трябва да отделят средства, ако искат Европейският съюз да съществува. Всички имат интерес това стане, при това час по-скоро. Знаете, че бебето, ако не плаче, няма да се сетят да го нахранят.

– Какво е настоящото положение на животновъдите в България?

– Животновъдите в България са най-ощетени. Това е един ужасно тежък труд, а в същото време тези хора не могат да оставят животните си повече от няколко часа. Те са заети непрекъснато. В същото време животновъдите са най-лъгани – те са доволни само на едно обещание, че след 2-3 месеца ще им се плати. Постепенно по-дребните животновъди, които имаха по 15-20 животни, просто фалираха. В момента има големи животновъдни ферми, но те са главно на хора, които се занимават и с други дейности и успяват да отделят средства от другите дейности, за да поддържат едно губещо производство като животновъдството. По този начин хората, които наистина се занимават с животни и това е било тяхно призвание, просто си заминаваха. Това е абсолютно ненормална работа и трябва по някакъв начин да бъде прекратено. Ние проведохме среща с министъра на земеделието на 8 септември. Всички знаят това положение. Вероятно средствата като не достигат, си казват – онези там могат най-лесно да бъдат излъгани, и тези хора остават. Те не могат да направят и един сериозен протест. Идват 30-40 човека, защото другите просто не могат да си оставят животните. Зърнопроизводителите също са в тежко състояние, но все пак успяват да изплуват, защото там и субсидиите са по-редовни.

– Има ли крупни земеделци или животновъди, които са успели да се възползват от членството ни в ЕС и успяват да изнасят продукция навън?

– Аз мога да ви дам пример със себе си. Моята фамилия има мандра, занимаваме се и с животновъдство. Допреди влизането в Европейския съюз успявахме да изнасяме продукция за България и Австрия. Вече спряхме, защото няма как. Има някои производители, които продължават да се борят и да се опитват да изнасят продукция, но това е изключително трудно, защото конкуренцията в Европейския съюз е нелоялна. Аз твърдя, че развитите страни така са сключили договорите, че да се настанят на пазарите на новите страни членки, но да не допуснат стоките на източноевропейските страни да отидат в близките години до тях.

– Излиза, че земеделието е загубило от членството в ЕС?

– В този план да. Аз смятам, че България спечели много с това, че влезе в Европейския съюз и вече я приемат като цивилизована страна, но в същото време някои сектори, особено земеделието, губят от това. На всяка икономика й трябва развитие на пазара, това е жизненоважно. С това разпределение на европейските субсидии се отряза всякакъв път за излизане на българските производители на европейския пазар.

– Споделихте, че имате мандра, новите стандарти как се отразяват?

– Това беше едно много добро начинание. Всъщност държавния стандарт го има и отпреди. Въпросът беше да се вдигне шум и хората да разберат, че на пазара има всякакви стоки, да може да се даде възможност и кураж на тези, които произвеждат по-скъпи и качествени продукти. Сега се забелязва едно увеличение на продажбата на качествени стоки, макар че са по-скъпи. Ние от 4-5 години не произвеждаме сирене.

– Защо?

– Защото досега никой не искаше да купува качествено сирене на цена от 8-9 лева. Произвеждаме кашкавал, кисело мляко и някои други продукти. Сега обаче възможностите са по-добри. Ние смятаме, че вместо да се създават различни министерства, които не са чак толкова актуални, трябваше да има едно министерство на външната търговия, което да се заеме изцяло с това България да излезе на балканския, а после и на европейския пазар. Ако българските производители получаваха равни субсидии с европейските още от влизането в ЕС, техните стоки наистина щяха да бъдат конкурентоспособни. Ние трябва да знаем, че като сме влезли в ЕС, не всичко ни е постлано. Просто трябва да се борим.

Интервю на Миглена Славова „Новинар”

ZNS
На снимката:
Министър Мирослав Найденов (петият отляво надясно) се срещна с представители на инициативния комитет и обяви подкрепата си за инициативата за провеждане на референдум за изравняване на земеделските субсидии в ЕС. На снимката са представителите на инициативния комитет начело със Стефан Личев, председател на ЗНС.

Бланката за референдум: Blanka_Page_1

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.