Home » Избрано

Посланикът на САЩ бе гост на БТПП

2010.09.23 17 коментара
Spread the love

Среща на Председателя на БТПП г-н Цветан Симеонов и Н.Пр.г-н Джеймс Уорлик, Посланик на САЩ

Състоянието и перспективите за разширяване на българо-американските икономически и търговски отношения и важният за бизнеса въпрос за преодоляване на отрицателните резултати от световната икономическа и финансова криза, бяха разисквани от председателя на БТПП Цветан Симеонов и Н.Пр.г-н Джеймс Уорлик, Посланик на САЩ в Р.България, който гостува за първи път в БТПП.
Г-н Симеонов изтъкна необходимостта от привличане на повече американски инвестиции на българския пазар, особено във високите технологии, популяризиране на възможностите за правене на бизнес в България чрез засилена рекламна кампания, повишаване на компетентността и практическите умения на заетите, модернизиране на инфраструктурата и др. с цел повишаване на конкурентоспособността на българските фирми.
Г-н Уорлик потвърди своята увереност в продължаването на съществуващото традиционно добро партньорско сътрудничество между БТПП и Посолството на САЩ в София с цел информиране на бизнеса за организиране на делегации в двете страни, посещение на съвместни панаири и търговски изложения, постоянен обмен на икономическа и бизнес информация.
Поставен бе акцент за активизиране на дейността на смесения Българо-американски търговски и икономически съвет (БАТИС) и подготовката за посещение на делегация, организирана от Палатата през м.октомври в Кливланд и Чикаго, САЩ.
Г-н Симеонов и председателят на Арбитражния съд при БТПП д-р Силви Чернев представиха на посланик Уорлик и неговите съветници работата и новите моменти в дейността на съда. Демонстрирана беше новата електронна система за работа по делата в Арбитражния съд, която дава възможност за дистанционен достъп до материалите по делата на оторизираните лица : страни и вещи лица и което ще позволи за още по-бързото решаване на делата.

Пресслужба БТПП

Снимка БТПП ©2010

Снимка БТПП ©2010

17 коментара »

  • Някой said:

    Картотеките – ковачници на кадри!

    Стопи се картотеката на МВР чрез ЕГН-та. В нея целият български народ бе разпределен по рафтовете в три сегмента. Първият е за обикновените хора – кой, къде е работил и на какви длъжности, къде е живял, партийна принадлежност и прочие биографични данни. Третият бе посветен на номенклатурните кадри – т.е. ръководители от различни рангове и звена. Там фигурираха и компроматите. В новите времена акцентът се сложи върху втория сегмент.

    Той съдържаше криминалния контигент на страната. От тази документация бе извършен целеви \"набор\" на борческият елит у нас и на няколкостотин кредитни милионери. Първите перяха пари от престъпен бизнес, а вторите крадяха банките и изпълняваха ролята на предпазни бушони.

    Типичен пример е осъденият за грабеж Деян Добрев. Миньорът е пуснат от Сливенския затвор веднага след началото на демокрацията. С благословия свише става едър предприемач. Министри, куп политици от разноцветни бои и сътрудници в президентвото са неговото лоби. Чрез тяхното опекунство се взимат от банките близо 400 милиона лева кредити и развъртват едри спекулативни операции. На финала на последната от тях резултатът се консумира от наша групировка, а \"милионерът\" е преселен в отвъдното. По сметките на холдинга му са намерени жалките десетина хиляди лева. Един по един са убити неговите убийци, а после и техните убийци.

    Друга \"звезда\" е 66-годишният Иван Миронов. Рецидивистът със средно образование и 6 присъди създава фирмата \"Агромодел 2000\". Тя върти \"бизнес\" с работно облекло и още през 1991-1992 отвлича чрез фалшиви документи над 200 млн. лева. Сключените фиктивни сделки са за почти 2 млрд. лева, \"финансирани\" чрез банките. Когато Миронов изгаря, в далаверата се включва друг бушон – старозагорската операция \"Развитие\".

    После кооперацията \"завъртва\" захарта. Банкови гаранции за 200 млн. долара за десетина кораба със стока за реекспорт й обещават нашите банки! За финал – част от \"натоварените\" кораби били претопени за старо желязо преди много години. Накрая дейността се специализира в пирамидите. Наскоро и този \"бушон\" изгоря – председателят Моню Петков в скандал със завлечен от него клиент извади окото на човека.

    Това също е правило – \"бушоните\" гръмват не покрай големите парични удари, а с дребно кокошкарство или битови престъпления. Защото хем се вадят от играта като вече безполезни, хем добре се замитат следите с \"изваждането\".

    По същата схема изгряват, светят и \"естествено\" залязват десетки кредитни милионери. В съдбата им се преплитат и трагичното, и смешното. Като при загиналия Николай Попов – ограбил 185 млн. лева само за две години на прехода. Феноменът е, че човекът е неграмотен и умее единствено да се подписва!

  • Някой said:

    1 ЧАСТ

    Банковата афера – люпилня на олигархията

    Тайният съюз между политиката и парите отгледа мафии, които консумират България

    Григор ЛИЛОВ

    Дребните риби ги убиват, а по-едрите – “сами” загиват, е правилото на мафиотска България. Хората от по-първа ръка обикновено ги “самоубиват”. Най-често мотивът е “любовна мъка” или “семейни неуредици”…

    “Равносметката” набъбва – докога?

    11 загинали банкери: сами глътнали куршума, обесили се, скочили от високо, удавили се, умряли при автозлополуки, илюстрират жестоките закони на мафията. Към този списък може да се прибавят трима чуждестранни мошеници, единият от които бе маркиз, шест следователи и прокурори, един представител на “Интерпол”, бивш началник на Първо главно управление на бившата Държавна сигурност, един съветник на Тодор Живков, бивш член на Политбюро, споминал се от инфаркт. При абсолютно здраво сърце и забрана за ексхуминация на трупа…

    Поименикът продължава с бивш шеф на СОТИ – службата за оперативно-технически мероприятия, отговорни служители на окръжни РДВР-та или специализираните служби за борба с организираната престъпност, няколко финансови ревизори – единият жив изгорен. В списъка са 4 дилъра, 5 босове на финансово-брокерски къщи и вериги валутни бюра, 3 фараона, 4 външнотърговски директори. Без да се броят безследно изчезналите…

    Накрая той завършва със съмненията за предизвикана смърт на 3 депутати – 2 катастрофирали и 1 удавил се и с демонстративното убийство на експремиера Андрей Луканов. Между редовете му са катастрофиралият брат на лидер на парламентарна група /камионът-убиец не бе открит/, премазаният брат на бивш финансов министър, сега шеф на банка, погребаната жива в пясъците племенничка на министър в едно от предишните правителства…

    В печалната равносметка по чудо не се наредиха още много известни лица. Пет катастрофи и атентати преживяха членовете на вече забравеното Г-13 – сдружението на едрия бизнес у нас. Други 2 видни бизнесмени, шефове на групировки и банки, бяха стреляни. Наскоро бе взривен в колата си ликвидаторът на Орсовата банка и същевременно секретар на Централната избирателна комисия. В този списък за малко щеше да влезе бивш подуправител на БНБ и съдружник в известна финансова и консултантска фирма. В блока му гръмна противотанкова мина. Изглежда бяха набелязани както шефът на Булбанк, така и доскорошен член на УС на БНБ и шеф на Валутното й управление, от чиито подпалени къщи съседите измъкваха семействата им сред пламъци…

    Грабежът и последиците

    Общото, което свързва този разгул на политическите и банкерски убийства, на “предупрежденията” и заплахите, са парите. Много и много пари. По документи и според експертите става дума за около 15-18 милиарда долара, задигнати за последните десетина години от България.

    Люпилните на този невероятен грабеж са няколко: натрупването на външен дълг и краденето на отпусканите нови заеми от чужбина, мътната дейност на повече от 800 външнотърговски дружества, вече роили се до 1500, системата на паяка – изсмукването на печалбите на държавните предприятия от групировки, механизмът на бюджетните субсидии и разпределението на разходите на хазната, скритата приватизация.

    Особено сполучливи форми за институционализиране на грабежа се оказаха така наречените “лоши кредити”. Това са заемите за предприятия и частни лица, които не се връщат. Не по-лош инструмент от тях станаха опрощаването на дългове, игрите с валутните курсове, сложните капиталови схеми за създаване на псевдобизнес структури.

    Банките – мозъчен тръст на мафията?

    Всички тези операции са невъзможни без банковата система. Без нея не можеше да стане и директното ограбване на населението – чрез пирамиди, кухи финансови институции и разгаряне на инфлацията. Без банките не можеха да бъдат изнесени в чужбина откраднатите пари.

    Защото открадването на парите има свой кръговрат – той започва от трезорите като техен източник, преминава през тях – като оператор със задигнатите ресурси и завършва пак с тях – чрез изпразването им докрай за финал на операцията.

    124 големи финансови афери документират ограбването на страната. Те могат да бъдат оприличени на широко хвърлена мрежа за присвояване на националните и народните богатства. Или пък на играта кегелбан – топката удря кеглата, тя “бута” другата и така до безкрай. В крайна сметка редуцирането на паяжината от трикове, мошеничества, институции и имена доказва едно – наистина посветените в тази игра са били малцина. Участниците в нея на първо ниво са около стотина. Чак по-нататък веригите се размножават и разкрояват почти до безкрай.

    Днес равносметката е трагична. Въпреки опрощаванията му външният дълг е толкова, колкото бе на “историческия” 10 ноември – 12 млрд. долара. Валутният резерв официално е за 500 млн. долара, а фактически с 100 млн. по-малко, потънали в изгорелите банки. Заплашва ни нов мораториум по плащанията към чужбина.

    Вътрешният дълг е над 700 млрд. лева. Бюджетният дефицит надмина всякакви граници. Производството е спаднало наполовина, а брутния продукт на страната – около една трета. Лошите кредити гонят сумата от 400 млрд. лева.

    14 банки са фалирали. Една е под особен надзор, а втора – купена от БНБ без пари. Две големи държавни банки, една – частна и няколко по-малки са на ръба на фалита и дори отвъд него. Истинско чудо е, че още съществуват и донякъде плащат.

    Изгорелите спестявания са за повече от 150 млрд. лева. Блокираните депозити – валутни и левови – за около 85 млрд. Неофициално блокираните в уж “здравите” банки – за близо 100 млрд. Срещу сумата на кредитите от близо 1300 милиарда лева има спестявания само за 666 милиарда лева.

    Масата на така наречените широки пари е 848 милиарда лева. Това е съвкупността от всички депозити, специалните депозити, парите в обръщение /напечатаните/ и наличностите в касите на ТБ и при техните сметки в БНБ.

    Излиза, че банковата мафия е раздала дори пари, които никога не е имала по сметки и във сейфове. Тя ги е изсмукала от въздуха, т.е. материализирала в своите кредитни досиета. Тези почти 380 млрд. измислени лева са плод и дело на откровена до бруталност фалшификация.

    Истински парадокс е, че тази система вместо за натрупване и спестявания работеше у нас точно за обратното – разграбване и опустошаване. Два пъти по-голям парадокс е, че уж призваните да защищават интересите на гражданите и държавата – правителство, парламент, институции, не си мръднаха пръста да спрат мафиотското ограбване. Защо ли – след като те самите в една или друга степен бяха сред неговите инициатори, организатори, участници и съучастници, замитащи средите.

    Факт е, че икономическият преход започна, без да има необходимата нормативна основа за това. Законът за независимостта на БНБ остана като самотен войн върху полето на политическите и капиталови битки. Редица наредби за банковата дейност бяха утвърдени едва през 1994-1995 г.

    Отчетите за дейността на финансовата сфера у нас бяха приемани от парламента набързо и без почти никакво обсъждане. Накзателният кодекс едва сега започна да криминализира престъпленията на “белите якички”.

    Случайно ли се получи така?

    КАК ЗАПОЧВА ОБИРЪТ С ВЗЛОМ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ДЪРЖАВАТА, КОЙ, КАК И КОЛКО ОТКРАДНА, ЧЕТЕТЕ УТРE.

    ———————————————-

    Част от хронологията на смъртта… Най-добрият финансист е мъртвият финансист

    На 31 октомври 1996 г. бе гръмната в движение колата на Хараламби Анчев, секретар на ЦИК и ликвидатор на Орсовата банка.

    На 12 април 1996 г. в резиденция “Бистрица” е намерен обесен Иво Янчев, основен контрагент на нашата Балканска банка в Скопие.

    На 1 декември 1995 в катастрофа, дни след освобождаването му от ареста загива Никола Бакърджиев – бивш шеф на Бургаската банка. Обвинен е за изчезване на десетки милиони долари от сметките на банката.

    През октомври и ноември 1995 г. си отиват още четири банкери – все при автокатастрофи. Те са от средното равнище – 2 директори на основни клонове в страната и шефове на управления “левови операции” в централите на две големи банки.

    На 15 юли 1995 с прерязани спирачни маркучи на “Опел вектра” катастрофира Георги Проданов – шеф на ФБК “Икар”. Това е първият мъртъв шеф на пирамида. Ще го последват засега още 5 фараона и 1 основна свидетелка по делото на варненския антимафиот полк. Стамов, свързан с пирамидите.

    На 8 юли 1995 при неизяснени обстоятелбства загина в Москва Петър Ненков – вицепрезидент на ПИМБ, на 2 руски банки, 1 американска, четири финансови частни институции, акционер в други, бивш съветник на ЦК на БКП по въпросите на младежта.

    На 15 юни 1995 безследно изчезва Иван Миладинов – офицер от военното разузнаване. Отговарял за валутните преводи от наши към чужди банки, за агентурата в чужбина и нашите фирми на “прикритие” там.

    На 8 юни 1995 смъртоносно катастрофира Кольо Краевски – бивш заместник-министър на строителството. В колата си носил документи за водния заем на Световната банка, както и за изпразването на язовир “Искър” и свързаните с това оферти за препиране на пари през наши банки. Документите не са намерени.

    В края на април 1994 г. е убит Деян Добрев – първият едър кредитен милионер. Задълженията му са за близо 400 млн. лева. Смърта е последвана от смъртите на убийците му и техните убийци. Добрев е първият в списъка на загиналите 8 кредитни мултимилионери.

    На 28 април 1994 от шестия етаж на ДСК в София скача върху паважа Антония Недялкова – шеф на управление “левови операции и жилищно кредитиране”. Докладът на МВР от 3 октомври посочва, че са изтекли над 70 млрд. лева за създаване на нови банки и лоши кредити.

    На 22 март 1993 се обесва Стефан Колев, шеф на банката в Лясковец. Той е първият банкер – жертва на финансово-партийния БСП скандал “Акрам”. След него ще се самоубият Михо Михов – шеф на Кредитна банка – Ловеч, Ангел Кабаиванов – на ПЧБ, Павликени, Александър Банов – на Кредитна банка, Враца.

    На 3 март 1993 се самоубива Алвин Бъргър – посланик на ЮАР у нас. По трупа в колата са открити хематоми в областта на корема. Посредничил за трансфери на финансови средства по договори за касети с ядрено гориво и за въглища.

    На 6 ноември 1992 край с. Хераково жив е изгорен Стефан Георгиев от Държавен финансов контрол. Разследвал е банкови трансфери “София-Душанбе-Милано” и канал за пране на пари.

    На 6 юни 1992 се самоубива Свилен Панайотов, шеф на българската секция на “Интерпол”. Разследвал износа на капитал от България по посока на Канада и американския континент.

    На 6.01.1992 се самоубива в Лесичево ген. Стоян Савов. Бившият шеф на Първо главно управление на Дъргжавна сигурност разполага с документите и банковите шифри на задграничните фирми, работещи под прикритие.

    В края на 1991 г ехти първият взрив в страната. Заедно със срината вила той взима и първата човешка жертва – външнотърговския директор на “Техностройинженеринг”. Организацията е основен участник по задигането на 150 млн. долара нефтозаем от Световната банка. По същата афера има още 5 трупа.

    На 29.07.1991 се самоубива детективът Янко Димов. Известно е, че е разследвал задграничните финансови сметки.

    През 1990 г. се самоубива Тинко Воденичаров, съветник на Тодор Живков. Той е сред посветените във финансовите дела на БКП и задграничните й сметки, включително за подпомагане на световната революция.

    ———————————————-

    Защо мълчат политиците

    На 25 ноември 1995 Андрей Луканов изпраща писмо до Жан Виденов. В него се говори за бизнесрекет и мафиотски натиск, съчетан с изнудване на голяма банка, за “подгонен” /може би убит/ офицер от службите, докладвал за случая. “Наказателният отряд си свърши работата”, пише Луканов и пита “Защо?” Реакцията на премиера не е известна.

    Причините за това писмо също не се знаят, но могат да се предполагат. Те са свързани както с низа от загадъчни смърти на банкери по това време /виж поместената хронология/, така и с самоубийствата на двама фараони. Друг мотив би могъл да бъде сблъсъка на барети и охранители два дни по-рано, изпратил над десетина души със счупвания в “Пирогов”. Този побой е предхождан от временно задържане на шефа на голяма охранително-застрахователна компания. По същото време назряват сериозни бизнеспротиворечия в износа на оръжие от наши фирми и групировки.

  • Някой said:

    2 ЧАСТ

    Банковата афера – люпилня на олигархията

    Партията приветстваше демокрацията, и тайно си създаваше плутокрацията

    Григор ЛИЛОВ

    Между 15 и 18 милиарда долара бяха задигнати от България за последното десетилетие, посочи вчера в. \\"Труд\\" в своето разследване. Те \\"захраниха\\" мафиотските \\"наказателни отряди\\", както личи от личната кореспонденция на покойния Луканов с премиера, цитирана също вчера и напълниха списъците на мъртвите финансисти.

    Обаче огромните суми не паднаха от небето. Те са ограбени от държавата ни и спестяванията на гражданите благодарение на добра предварителна работа и организация.

    Как стана това?

    Социализмът замисли кражбата…

    С две решения на Политбюро на ЦК на БКП и Министерският съвет започва банковата \\"реформа\\" в страната. Преди тях финансовият капитал у нас се води по закона като \\"общонародна собственост\\"

    Първата крачка към голямото разграбване се прави още през 1987 г. Тогава се създават специализирани отраслови банки. За тяхна нормативна основа служи новият Правилник за банките. Той прокламира \\"социалистическата акционерна собственост\\". Абсурдната правна форма, каквато няма никъде по света е удобната дреха, в която се облича хем разделянето на държавата от банките, хем и възможността за частно участие в тях. Например в \\"Минералбанк\\" дялове и акции са разпродадени почти веднага след това.

    Тук може да се отвори още една скоба. По същото време започва приватизирането на самостоятелните държавни банки в чужбина. Подобен е случаят с \\"Литекс банк\\" в Бейрут. Основават се нови банки като смесени дружества в Западна Европа, които набързо попадат в ръцете на отбрани, вдъхващи доверие партийни функционери.

    Замисълът е прост – висшата комунистическа номенклатура да започне да пребарва парите на България, спестяванията на гражданите й и отпусканите от чужлбина заеми. Естествено до този грабеж ще бъдат допусната само тя и нейните подставени лица.

    Втората крачка е с Постановление 19 от 19 май и Протокол 19 от 28 август 1989 година на Министерският съвет. Така е одобрена \\"Концепция за приватизация на държавните банки с 100 процента държавно участие\\". Наближават големи събития – предизвиканите изкуствено \\"революции\\" от върха на БСП и време за губене няма. Затова този път използваната терминология е откровена почти до бруталност.

    Другата \\"революционна\\" новост в него е идеята за разпродаване на банките на \\"трудещите\\" се, които ще влязат в тях без право на глас. Блестящият маньовър по-късно бе приложен от почти всички частни банки. Например при капитал от 1 млрд. лева, набран от хората, само 1% до 5% – но с глас стигаше за пълен контрол над финансовата институция.

    Дни преди историческия 10 ноември 1989 г. се пръква поредното решение – на 25 октомври 1989. То дава право на новоучредените банки да продават до 80 на сто от капитала си. След като основите на \\"пазарната\\" икономика за своите хора бяха положени, дойде и рухването на вече безполезния социализъм.

    … и самият той я осъществи

    Чрез скроения в двата документа тертип бившите клонове на БНБ в София и навсякъде по страната трябваше да се преобразуват в самостоятелни банки. От тази крачка започва големия грабеж. Много от новоизлюпените банки раздават на поразия кредити на определените от партията лица. Такъв е случаят с новата банка \\"Средец\\", от която например зачева империята на Валентин Моллов. Ще минат години и тогавашната шефка на банката Агнеса Илииева ще стане диригент на частната банка \\"Моллов\\"

    От онази година – 1987 до март 1991 г. са купени акции от различни лица – фирми, граждани и кооперативи за 243 млн. тогавашни левове. Български и небългарски резиденти прибират още 118 млн. лева капитал. Общата сума представлява една четвърт от размера на банковия капитал у нас – без БНБ, ДСК и Булбанк. В тази сметка не влиза задграничното дялово участие в чуждестранните ни финансови институции.

    Тези \\"разпродажби\\" не са обявявани открито, а са вършени под тезгяха. Тайната за тях се пазеше по-зорко отколкото например архивите на бившата Държавна сигурност.

    За шест години демокрация нито един ред и нито една цифра от споменатите досега не бяха оповестени публично. Защото \\"светаята светих\\" на заграбването на разпределителните центрове на парите не беше нищо друго, освен преобразуването на политическата диктаторска власт в много по-здравата и сигурна икономическа власт на богатството.

    От своя страна УС на БНБ в съответствие с Правилника за прилагане на Указа за стопанска дейност /също приет през 1989 г./ с протоколи 22-79 също даде право на новоучредените банки да продават до 80% от акциите на БНБ. Купувачите не са само държавни предприятия /които ще продадат после дяловете си/, а еднолични и колективни фирми на граждани, местни и чуждестранни лица. Дори намек няма нито по пресата, нито където и да е за \\"акционирането\\" в частни ръце на общонародната собственост.

    Тогава шеф на централната банка е Васил Коларов. След демократичната промяна на 10 ноември 1989 г. той ще стане съветник на Висшия съвет на БСП, а накрая ще се появи пак като съветник в структурите на \\"Мултигруп\\" – при техния държавен банкер Иван Миронов в Балканбанк. В зората на демокрацията съветникът се грижи за собствеността на черноморските ни курорти и почивни комплекси на Партията. Точно по онова време у нас ще се пръкне и известният маркиз Жиларди, преди да стане както маркиз, така и вдъхваща доверие личност. Аристократът с купена титла е добре познат на старата и същевременно нова власт като лоялно нейно подставено лице. Преди години той е удобен фигурант в нейните афери около кражбите на десетки милиони долари, инвестирани за този, дето духа из Африката и в други държави. Не е за чудене, че и досега тегне пелена над неочакваната му сърдечна смърт в Швейцария, след като следствието го изпусна от България.

    Утре: разпадането и корумпирането на контрола постла пътека пред кражби за милиарди левове и скри имената на банковите взломаджии.

    ———————————————-

    Стартът на големите пари

    В схемата за ограбване на националното богатство останаха неизвестни още няколко кадъра.

    Средствата от тайната приватизация на банките трябваше да постъпват в БНБ като основен техен акционер. Правилото е записано в чл. 2, ал. 2, т.2 на цитираното вече Постановление от 19 май 1989 г. Засега никой не е научил внесени ли са наистина парите или не. Сумата е около 362 млн. тогавашни лева. По онзи благодатен курс те бяха равни на повече от 100 млн. долара!

    През 1990 г. в навечерието на монетарната реформа управляващите се отказаха от провеждане на парична реформа. Тя бе предложена от МВФ. Мотивмите за отказа бяха два: тоталитарна мярка и невъзможност да се опази тайната.

    Като резултат през 1991 г. инфлацията скочи вместо на 360% на повече от 700%, изчислени по тогавашната методика. Оказа се, че в страната има неотчетена парична маса /банкноти/ за повече от 12 млрд. лева. Странно е как БНБ не е знаела колко левчета е напечатила и пуснала в обръщение. Няма отговор на въпроса къде бяха тези пари и кой ги изсипа на пазара срещу покупки на валута от спешно отпусканите заеми.

    Забравено е и обстоятелството, че раждането на кредитните милионери започна още тогава. Според приетите нормативни документи от началото на 1989 г. до началото на 1991 година заеми от банките за търговска и стопанска дейност се отпускаха само при гаранция от държавна фирма. Новите предприемачи изтеглиха парите и не платиха. После държавните фирми и банки поеха борчовете им.

    Накрая всичко беше замазано с опрощаванията на натрупаните дългове с ред министерски постановления от ред правителства. Капакът върху далаверата похлупи приемането на закона за обслужване на неуредените до 1990 г. кредити. Той оформи дългът като държавен и го покри с облигации – т.нар. ЗУНК. Днес ги плащаме всички ние като данъкоплатци на хазната.

  • Някой said:

    3 ЧАСТ

    Банковата афера – люпилна на олигархията

    Контролът мутира във висша форма на доверие за грабежа

    Григор ЛИЛОВ

    Как и по какъв начин бе организирано \"юридически\" разграбването на финансовата система на страната още преди началото на прехода, написахме вчера. Покрай скучната иначе \"правна\" материя започна приватизацията под тезгяха на трезорите и изтекоха над 100 млн. долара в \"небитието\".

    Освен възможността за кражби на парите от определени лица, нормативните документи създадоха и друго, може би по-важно предимство. Това бе фактическата забрана към неупълномощените да се включат в далаверата. Типичен пример е изискването за държавна гаранция по отпусканите заеми за частен бизнес. Тя важеше от 1989 г. до първите месеци на 1991 г. Ала ликвидирането на контролната система стана най-голямото улеснение за появата на новата олигархия.

    С един куршум бяха убити три заека. От една страна се заметоха натрупаните дотогава документи за държаните в тайна грандиозни афери на социализма. От друга страна анархията провокира истинско финансово \"цунами\", което попиля и малкото налични средства в трезорите. Най-сетне псевдоконтролът гарантира ненаказуемостта на старите и новите взломаджии на националното богатство.

    Как се разчистваше терена?

    Веднага след 10 ноември 1989 г. БКП започна постепенно да се освобождава от несвойствените си функции на \"държавност\" и партиен контрол върху страната. Операцията бе добре премерена като обществено внушение за промяната към демокрация. Ала също толкова глобална по цел бе другата роля на \"самоограничението\" – затриването на всякаква възможност за контрол на сенчестите икономически и капиталови процеси.

    Ликвидиран бе Комитетът за държавен и партиен контрол. Задено с него изчезнаха събраните материали за различни золуми при социализма на стойност милиарди тогавашни левове и стотици милиони долари. Едновремено с Комитета бяха \"преструктурирани\" или направо съкратени контролните звена към различните министерства и институции.

    Орязани докрай бяха правата на Държавния финансов контрол. Случайно или не, първите закони за неговото функциониране бяха приети едва през 1994-1995 г. С по-значими контролни функции останаха единствено данъчните органи, които тепърва трябваше да се създават.

    В системата на МВР започна преструктуриране, в което Стопанска милиция изгуби функциите си. В началото на 1990 г. бе закрито 6-то управление на Държавна сигурност. Официално институцията бе известна като политическата полиция. Неофициално – тя бе един от мозъчните центрове и хранилища на властта за компромати срещу един или друг участващ деец в управлението на страната.

    И досега не се знае кой и къде скъта архивите. Не онези с анализите за дисидентите. Не и другите папки с доносите на втурналите се да правят кариера натегачи. Изчезна трупаната от години информация за скандални финансови афери на високопоставени функционери на БКП и държавата. Става дума за милиарди левове и долари.

    Създаването на нов \"банков надзор\" в БНБ дозаби пироните в ковчега на контрола. Под тържествения звук на фанфарите европейската организация за структура и работа на централната банка бе закрепена в специален нов закон. Шумотевицата отмина, а необходимите наредби и правилници за регламентирането на банковата дейност се забавиха с години. Така БНБ стана \"катализатор\" на сенчестите парични процеси.

    Съдебната система и прокуратурата също внесоха лепта в беззаконието. Новите банки се регистрираха или пък пререгистрираха без проблеми въпреки направените закононарушения. Прокуратурата подмина всички сигнали и публикации в пресата за изсмукването на пари. Тя си измиваше ръцете с несъвършеното законодателство. Обаче още преди 1989 г. в Наказателния кодекс имаше достатъчно членове, по които можеха да бъдат подведени под отговорност виновните за грабежа. Текстовете визират документни престъпления, измама, корупция, присвояване и др. престъпления. Най-безобидният от тях предвижда до 3 години затвор.

    Скандално е, че пет години поред няма официално приет отчет на бюджета. Висшият финансов контролен орган в страната – Сметната палата, също си изми ръцете от отговорност за миналото. Тя се насочи към дребни проверки за събираемостта на данъците на фона на развихрилата се навсякъде едра корупция.

    \"Публичността\" – свянът, който има престъпността

    \"Който контролира миналото, той контролира и бъдещето\", тръди известна антиутопия. Вините на социалистическата върхушка за натрупването на външния дълг и обезценката на лева бяха запечатани като в гроб под пелената на информационното затъмнение, спуснато от бившата Парламентарна комисия по деформациите. Тя бе създадена през 1990 г. и неин първи шеф стана Андрей Луканов. После комисията се пое от нов председател – Румен Сербезов и секретар Данаил Главинов. Първият е бивш министър на леката промишленост, а вторият – бивш първи секретар на Ленински РК на БКП в столицата. В тази организация се намираше първичната партийна организация на ЦК на БКП, в която членуваше цялото Политбюро. Парламентарното дирене завърши без резултат и без доклад. Допълнително Държавният финансов контрол, съгласувано с прокуратурата се отказа от запора и забраната върху движимите, недвижимите вещи, имоти и влогове на лица от висшия партиен ешелон. Накрая заведеното съдебно дело към виновните за икономическата катастрофа на страната се \"разрои\" и така тихомълком бе прекратено.

    На обществото бяха подхвърлени парламентарните комисии. Скритият мотив е, че техните доклади и изводи нямат процесуална сила. Комисията не съди, тя единствено регистрира. Само толкова и колкото й позволят. С гриф \"за сведение\" или \"към дело\"…

    Втората поред комисия за финансовите гешефти нищи изчезналия нефтозаем на Световната банка. Ръководеше я тогавашната депутатка Виржиния Велчева. Обемистият доклад по аферата не бе одобрен официално, а адреса на задигнатите 150 млн. долара бе посочен погрешно.

    Третата комисия за финансовите пирамиди бе създадена на 7 юни миналата година. В крайна сметка след много шум нищо не се случи. Обявеният единодушно като виновен Камен Тошков, шеф на \"Банков надзор\" още една година запази поста си без последствия.

    Последната парламентарна комисия се превърна в постоянно действаща. Това е комисията по корупцията. Вероятно не от добро нейният заместник-председател Едвин Сугарев предпочете да връчи на прокуратурата събраните документи заедно с \"Откритото си писмо\" и \"Бялата книга\" за финансовите афери.

    Утре: кои са имената и адресите на корупцията? Според принципа на Сталин \"Кадрите решават всичко\" бе им поставена задачата да газят лука или да не решават нищо.

    ———————————————-

    Как се имитира справедливост…

    … Само вилата е над 200 000 лева. Доставените през 1987 г. плочи, телевизор, видеосистема струват 3396 долара. За 3 години е закупена по официален курс валута за 6230 долара и допълнително още 6606 долора, необходими за командировките в чужбина /извън дневните/. \"Маздата\" е платена с 8000 лева, моторът \"Сузуки\" – с 410.80 лева. Малко по-скъпи са \"Рено\"-то 11 П и \"Фолсфаген Голф\"-ът, придобити през 1988 г.

    Ала Огнян Дойнов не е единственият партиен чорбаджия. Например Пенчо Кубадински е закупил 3 западни леки коли, Емил Христов – също 3, Евгения Живкова е получила \"Мерцедес\" и \"Фолсфаген\". Сред всички рекордът е отбелязал Милко Балев с 4 автомобилни мечти. А като \"най-ларж\" се е показал Владимир Живков, който подарил на приятелката си \"БВМ\"…

    Изписаните страници от бившия шеф на управление \"УБО\" генерал Милушев, данни от които току-що прочетохте в карето и резултатите от финансовата ревизия в управлението останаха скрито свидетелство за подвизите на малцината богоизбрани – виновния Тодор Живков и целево избраното му \"обкръжение\". Дреболии! Сензационна мъгла, зад която се укриват в непрогледната тъмнина на мълчанието милиарди долари и левове.

    Днес с подобни кокошкарски истории – за десетина милиона долара вероятно ще се отърве приятелският кръг \"Орион\", близък до премиера. Или пък в името на партията \"това\" поредно обкръжение ще бъде подменено с \"онова\" – на вече мъртвия Андрей Луканов.

    ———————————————-

    Какво още няма?

    Не е въведена застраховката на депозити. От 1992 г. има предложение банките да отчисляват от 1% до 3% от привлечените средства в специален целеви фонд. Идеята никога не е била обсъждана сериозно. Опитите за гарантиране на депозитите в някои банки посредством застрахователни дружества чрез защита на влога от други банки бяха откровено направени финансови пирамиди.

    От три години се предлага система за междубанков обмен на информация по задълженията на кредитополучателите и неизправните длъжници. БНБ и самите търговски банки са най-големите й противници вместо да бъде обратното.

    Не съществува регистър на залозите, каквито има във всяка бяла държава. Това позволява да се теглят няколко заема, като по тях се залага една и съща стока. Имотите в нотариата се водят по имената на собствениците им вместо по местонахождението им. Така един апартамент може чрез \"разиграване\" във времето да се ипотекира пред няколко банки. Този проблем е много тежък в провинциалните нотариати.

    БНБ не желае да се ангажира с кредитен рейтинг на финансовите институции и банките. Подобна класификация е въведена по света както от съответните институции, така и от авторитетни агенции, специализирали се в тази област.

  • Някой said:

    4 чacт

    Кадрите решават всичко или как се каляваше корупцията

    Григор ЛИЛОВ

    Ограбването на спестяванията и паричния ресурс бе осигурено юридически и нормативно, разказахме вчера. Но тъканта на аферата, която законово “облече” грабежа за безброй милиарди, добре кореспондираше с тялото под нея. То се представяше от кадрите на финансовата система и техните “кореспонденти” извън банките.

    Кой кой е?

    Известната навремето комсомолска и партийна деятелка Станка Шопова се преквалифицира в новите времена в поетеса – казват добра… Другото й “скрито” амплоа е член на борда на Ортодоксалната православна банка. Какво е общото между магията на думите и магията на цифрите, и господ не може да отговори.

    В близо 90 -те банки в страната елитът им е формиран по същото негласно правило. Скандалната Бизнесбанка на Иван Китов се оказа свързана с 6.5 млрд. лева, изтекли от ДСК и насочени за операции на голям нефтен холдинг. Само случайността попречи да изтекат още няколко милиарда. В аферата изплува името на Красимир Премянов като свързващо лице, включително с банкови документи за кредити на родата му. Пресата написа, че банкерите и холдингът са подставените лица на парламентарния лидер.

    Надали – по-скоро той самият е подставено лице. В Бизнесбанката бос е Иван Китов. Навремето тя бе тайно приватизирана, после пък БНБ наложи ограничения заради кредит от 800 млн. лева, отпуснати на фирмата на баща му. Родителят е отговарял за инвестициите на ЦК на БКП. Длъжността е далеч по-съществена отколкото битието на Премянов като комсомолски лидер. Известно е, че всяка кариера иска двигател – “отгоре”.

    Ще дадем още един пример – не за друго, а заради безукорността му. Стоян Александров стана шеф на ЦКБ. Той е бивш член на ЦКРК на ДКМС. Точно както депутатът Венцислав Димитров влезе в Пленарния съвет на БНБ, след като премина през комисията по имуществото на комсомола преди 10 ноември 1989 г. Никой не поставя под съмнение, че бившият финансов министър или депутата са честни хора.

    Проблемът е друг: сякаш набирането на висшите кадри задължително изисква някакво номенклатурно минало. Нито повече, нито по-малко. Същото минало, фиксирано в досиета, става удобен инструмент за натиск. Например наскоро г-н Димитров лобираше в Германия за “Мултигруп” заедно с левия депутат Александър Маринов, предложил шефа на ПЧБ за кмет на София.

    Прегрешиш ли, имаш кариера!

    Най-доверените кадри движат голямата далавера. Например дългодишен заместник-шеф на БНБ по Живково време бе Екатерина Заркова. След избора на нови подуправители от парламента тя се намърда в креслото на ЦКБ. През тази банка са изпрани стотици милиони левове от аферата “Акрам” в Северна България през 1994 г. В нея са замесени десетки членове на Висшия съвет на БСП, председатели на нейни общински съвети, фигури като Андрей Луканов и др. Пьтьом паднаха и пет трупа.

    След две години ЦКБ пак нашумя – с откраднати $ 6 млн. на чужденеца Майкъл Чьорни. Парите бяха преведени по сметките на приятелския кръг “Орион” за капитала на Орсовата банка и неизвестно къде. Май е имало финансиране на БСП. Същото се твърдеше и при случая “Акрам”. Чак тогава Заркова бе освободена тихомълком – без да се търси отговорност.

    Друг от подписвалите преводите бе назначен за квестор на поставената под особен надзор “Елитбанк”, изнесла над 170 млн. долара от страната. Неин шеф е комсомолецът Иво Георгиев. “В етапа на обявяване в особен надзор има факти за … престъпна политика относно назначаването на квестори”, пише в секретния доклад на МВР.

    Ани Събева бе сред шефовете на “Биохим”, когато се разиграваше тайната й приватизация от Дилян Дорон. Виновният банкер Борис Митев бе отстранен от банката и повече нищо не се чу. Сякаш някой го покри с мълчанието. Самата Събева обаче продължи аферата с беглеца Дорон чрез нови съдружия. И после премина на работа като шеф на ПИМБ, свързана с подземния свят.

    Не е за чудене тази “кариера”, както се знае кой стои зад Дилян Дорон. В “Дорон Д” съдружник бе Петър Терзиев – зет на бившия комунистически премиер Георги Атанасов. В Дороновата “Юниън телевижън” участваше Петко Данчев – бивш кандидат-член на Политбюро и много близък до Тодор Живков. Около Дорон са подредени за съдружници всички наши групировки – от “Мултигруп” до скандалния “Орион”…

    Туморът е в главата

    Когато мозъкът е разстроен, трябва да се лекува. Днес става обратното.

    В БНБ новият подуправител Евгени Узунов е комсомолски кадър. Родом от Троян, той е шеф на комитетите в Ловеч и София. После е заместник на министрите на финансите, транспорта и пак финансите, когато България обяви мораториума си по външния дълг. Това е партийната кариера.

    Далавераджийската започва през 1991-1992 г. с ръководството на главно управление “Митници”. Тези години са начало и разцвет на спекулата с неплатените акцизи за вноса и нарушаване на югоембаргото. После Узунов е шеф в скандалната ПИМБ. Негови колеги в борда бяха асове на борческия подземен свят, убития в Москва банкер Петър Ненков, съдружници на Валентин Моллов. За това време банката се прочу с 3 големи скандала.

    Изборът на сгазилите лука продължи с Николина Мичева, също член на УС на БНБ. От 1991 г. тя е началник управление “държавни кредити” в БНБ, а от 1994 г. – член на Комитета по парична политика. Доскоро беше в ръководството на ДСК, което по политическа поръчка рефинансира в избрани банки над 32 млрд. лева. Парите преминаха в холдинги и групировки и накрая празните трезори фалираха. Това е, което се знае за нея. Не се знае, че неин кум е експрезидентът и бивш член на Политбюро Петър Младенов, че тя самата е снаха на член на живковския Държавен съвет.

    Розалина Нацева – шефката на управление “Емисионно” е бившата партийна секретарка на Централното управление на БНБ. Съпругът й беше отговорен фактор във фалиралата ПЧБ. Сега управлението се предлага от БСП за валутен борд на страната. Има защо – то е двигателят на инфлацията чрез печатницата за пари. Дребна подробност е, че напук на всички финансови правила и логика, банкнотите се сипеха като из рог на изобилие през 1994-1995 г. С тях бе финансиран възхода на българските финансови пирамиди.

    Шефът на “Банковия надзор” Андрей Николов стартира във високите кресла от банка “Сердика”. При консолидацията й избухна шумен скандал за прахосани над 20 млн. долара. После ръководеше банка “Славяни”. Неин основател е борецът Георги Агафонов, един от съдружниците в първата фирма на бъдещата “Мултигруп”. Банката хронически бе в криза и накрая също фалира.

    Изглежда нови омазани “кадри”, заслужили доверие в големия грабеж, замениха поизносените вече стари муцуни. Изглежда едно финансово-бизнес-политическо крило в БСП надделя над друго.

    Бившият подуправител на БНБ Емил Хърсев е включен в списъка на “банковата мафия” според секретния доклад на МВР. Баща му е бивш първи секретар на комитет на БКП, а после отговаряше за “специалните операции” в бившето Министерство на външната търговия. Бившият шеф на Валутното управление Стоян Шукеров е забъркан в тъмни и користни финансови транзакции. И Хърсев, и Шукеров активно участваха в операцията с открадването на 150 млн. долара от Световната банка.

    Новият шеф на БНБ г-н Любомир Филипов е бившият шеф на ключовото й управление “Левови операции”. Дълги години наред то определяше така наречените кредитни тавани на банките. Известно е, че те раздадоха не само парите, които имат, а и стотици милиарди левове, които никога не са били по техните сметки или в трезорите. Доскорошният подуправител и диригент на банковия холдинг Ганчо Колев бе дълги години заместник-председател на централната банка. Съселянинът на бившия вътрешен министър и член на Политбюро Димитър Стоянов и досега не е дал отговор за движението на средствата по набирателната сметка “Стражица”. Тя бе формирана от даренията на стотиците хиляди и милиони хора у нас.

    При такава “приемственост” и новаторство на кадровата банкерска политика нищо и никога не се е променяло у нас! Освен степента на мафиотизиране.

    В понеделник: системата на донори, банкери, кредитни милионери, политици действа безотказно.

    ——————————————–

    Новите “партийни” комитети

    В банковата система на страната доскоро /преди фалитите и съкращенията/ бяха заети около 11 000 души. Половината са технически персонал, другата половина – специалистите и експертите. Ала 50 на сто са случайно попадналите, неподготвени хора.

    Но истинската беда е в ръководителите. Те са около 1000 души. Какво говори статистиката по този повод? 37% от шефовете и заместниците им по банковите клонове из страната идват от бившите общински и окръжни комитети на БКП и комсомола. Друга четвърт някога в кариерата си са работили в партийните структури. Най-сетне 15 на сто са рекрутирани от системата на МВР – от службите за сигурност.

    Подобна е картината и на самия връх – в банковите централи. Защото дори заварените от демокрацията кадри са били номенклатура на Секретариата и Политбюро на ЦК на БКП – те. особено доверени люде.

    До края на 1991 г. и от 1993 г. насам те зависиха от партията като основна управляваща сила. Кабинетът на СДС не успя, а може би и не полежала да промени нещата.

    Така БСП е овладяла изцяло финансовите и парични ресурси на България. Друг е проблемът, че в тази много специфична дейност се изисква специализирана подготовка и много опит. Обаче критерият на компетентността бе заменен от верността.

  • Някой said:

    5 ЧАСТ

    Банковата афера – люпилня на олигархията

    В големия театър на ограбването на парите ролите са над 1000, режисьорите – под 100

    Григор ЛИЛОВ

    Как висши банкери на БНБ и търговските банки, роднини на партийни величия или самите те каляваха корупцията, разказахме в събота. Обаче кадровия подбор на “лошите” хора не се роди случайно. Той бе съзнателно създадена и подредена йерархично система. Според принципа на номенклатурата.

    Ограбването на националния финансов ресурс на нацията бе поверено на пет групи. Първите три са “донори”, “бушони”, банкери. Средищно положение заемаха други две групи – на политици и на висши интереси.

    Анализът на банковите и финансови афери разкрива архитектурата им. Всяка спекулация е развитие на предишната, всеки стар играч е нов участник, всеки екшън има продължение. Дървото на корупцията и мафията наплоди много клони и листа, но стволът е един – банките. Корените са външният и вътрешен дълг, секретните фондове, спестяванията на хората.

    Затова в големия театър на парите бяха раздадени над 1000 главни роли. Режисираха го обаче под 100 лица, оплретени в лични и групово-корпоративни, землячески и кланови-партийни интереси. Накрая мозайката така се омеси, че дори сценаристите вече не знаят кой за кого работи.

    “Донорите” на парите

    Най-нисшият етаж заемат директорите на държавните фирми. Те получаваха кредити от банките – заменили субсииите при социализма. На входа – при доставката на суровините за производство и на “изхода” – за продажбата на продукцията заставаха “националноотговорните” групировки. Скъпа доставка към завода и евтина покупка от него изсмукваха заемите и ги превръщаха в лоши. Борбата между конкурентните интереси загрубяваше в мафиотски екшън. Чрез кръвта си платиха убитият шеф на русенското пристанище, учитият шеф на летище Варна, убитият директор на троянския фармацевтичен завод и др.

    Това е популярната мрежа от донори. Другата бе заета с прякото ограбване от големите структури като научно-техническото разузнаване, външнотърговските фирми, дружествата в чужбина, специалните проекти “Нева”, “Монблан” “ПР-477” и пр. За всички тях са отделяни пари от залъка на народа – все “мънита” и то много. Затова “донорите” се подбираха грижливо от средите на бившата номенклатура.

    Такъв е Стамен Петров – бившия шеф на “Инко”. Той е син на бивш съветник по националната сигурност по времето на социализма. От фирмата на научно-техническото разузнаване бяха отмъкнати над 150 млн. долара. Част от тях преляха във фирмите на мошеника Дилян Дорон – тайния приватизатор на “Биохим”. Друга част захраниха членовете на Г-13. Трета се преведе направо в чужбина. Например 1 млн. английски лири отидоха в Лондон за фирма “Теома”. Неин диригент е Владимир – синът на Нанка Серкеджиева – бивш шеф на архивите на МВР. майката се прочу с унищожените досиета от тях.

    “Бушоните” са еднократни и многократни

    Кредитните мултимилионери ги таксуваха като “бушони”. Те взимаха заеми от банките и не ги връщаха. Общата сума на тези “лоши” пари днес достига над 400 милиарда лева. Такива са официалните данни. Неофициалните говорят за близо 600 милиарда, измъкнати и невърнати в трезорите.

    В тази фауна се срещат всякакви екземпляри -неграмотени люде и рецидивисти, едри представители на номенклатурата и политици. Обаче независимо от ранга им и задигнатите пари, “бушоните” са два типа – за еднократно и за мнократно използване.

    Вторите са важните. Те или бягат в бужбина като видни фараони, или получават имунитет. В този списък са депутатите – бивши и настоящи. Ексшефът на парламентарната икономическа комисия Асен Мичковски е кредитен милиардер. Депутатът от Бизнесблока Дончо Димитров е кредитен мултимилионер с повече от 400 млн. лева заеми. Депутатката от същата партия Диляна Димитрова избра неизвестността. Тя е търсена от банките за невърнатите си многомилионни заеми. В същия политически списък е депутатът от същия Бизнесблок Валентин Стоев – бивш финансов директор на фараона Макъл Капустин от “Лайф Чойс”. Любопитното е, че преди да отиде там, Стоев е бил вътрешен одитинг на банка. Сигурно и там е “заслужил”. Социалистът и шеф на предизборната президентска кампания на червените Ивайло Калфин бе забъркан с дружество “Тракия”, пръкнало се от една пирамида. Шефът на масовата приватизация Калин Митрев се “сдуши” с друга национална и международна пирамида – “МЦС”, в която участваше и Момяна Гунева – щерка на бившия главен живков прокурор на републиката . И т.н., и т.н.

    Сред отговорните бушони за многократна употреба са всичките ни групировки – от Валентин Моллов и Петьо Блъсков през Орион до Красимир Стойчев и Мултигруп. В тях играят най-едрите интереси – “акули”, дърпащи конците иззад завесата. В тези структури се препират и губят следите на милиарди и милиарди левове и долари. По правило почти всичките водят родословието си от чужбина. И също там го завършват – където отлежава натрупания капитал.

    В най-благата работа не пробива случаен човек. Например във фалирата “Джес еър”, завлякла близо 100 млн. долара от банките и летищата, акционери и шефове са дъщери, синове и роднини на комунистическия бос Григор Стоичков, на колегата му Митко Григоров и др. Част от съдружниците са съзвездия от фамилии на бивши външнотърговски ръководители.

    В оръжейната “Тератон” шеф е Младен Мутафчийски – роднина на партийния бос Начо Папазов. Шеф на отдел “външнотърговски връзки” бе Искра Вълкова – съпруга на Виктор Вълков. Отговорен счетоводител бе Мария Бързашка – съпругата на екстърговския министър Бързашки. Навремето покойния Илко Ескенази обвини фирмата, че пери мръсни пари. Друг виден покойник – Андрей Луканов поиска парламентарно разследване заради сделки, ограбили държавата.

    Илия Павлов е зет на бившия шеф на военното разузнаване ген. Чергиланов. Румен Спасов на “Орион” е син на ген. Мирчо Спасов. Неизвестното за създателя на лагерите у нас е, че бе шеф на ключовия отдел “Задгранични кадри” на ЦК на БКП. Ангел Първанов от “Трон” е зет на несменяемия главен секретар на Министерския съвет по живкова време Иван Шпатов. Атанас Тилев на “Дару груп” е син на висша земеделска номенклатура и бивш преводач от УБО. Стюард Каралян в групата “ТСБ” банк е син на бивш заместник-министър. Кредитната акула Димитър Тадъръков на “Булгарлизинг” е в роднинство с бившия политбюровец Венелин Коцев. На същата кукичка е закачен изкуствения “кръстник” Иво Карамански.

    Банкери и политици – обслужващи и обслужвани

    Продължим ли още и още, почти до безкрай, ще лъснат имената на истинските кръстници. Правилото е те да са сред бившето ръководство на БКП и спецслужбите, днес дърпащи конците зад кулисите на политическия и икономическия ни живот.

    Банкерите са маслото, което смазваше пътя на парите. Дребните шефове на трезори не се броят – те въртят оборота, после пък тях ги върти “месомелачката”, ако понаучат повече, отколкото им се полага. Труповете доказват правилото.

    За едрите банкери разказахме още в събота. Тук бихме добавили, че сред тях е Константин Димитров – член на Пленарния съвет на БНБ. Той е създавал фирмите на прикритие на спецслужбите чрез “Изотимпекс” в САЩ и Канада. Холдингът му “Омнитекс” въртеше повече пари от нефт и спецтърговия, отколокото хвалещата си с богатствата си “Мултигруп”. Част от сметките преминаваха през ПЧБ. Провинциалния й клон в Тетевен по сума на баланса слагаше в джоба си едва ли не всяка наша банка.

    По този тертип Балканбанк въртеше парите през русенския си клон. По същия начин най-голямото изсмукване на пари в Стопанска банка ставаше чрез клоновете в Сопот и Пиринския край.

    Схемата не е случайна. Така следите се замитаха, а банкерите излизаха от кашата ни лук яли, ни лук мирисали.

    Утре: как октоподът на “висшите интереси” прибира парите и застила пътя им с кръв

    ———————————————-

    Картотеките – ковачници на кадри!

    Стопи се картотеката на МВР чрез ЕГН-та. В нея целият български народ бе разпределен по рафтовете в три сегмента. Първият е за обикновените хора – кой, къде е работил и на какви длъжности, къде е живял, партийна принадлежност и прочие биографични данни. Третият бе посветен на номенклатурните кадри – т.е. ръководители от различни рангове и звена. Там фигурираха и компроматите. В новите времена акцентът се сложи върху втория сегмент.

    Той съдържаше криминалния контигент на страната. От тази документация бе извършен целеви “набор” на борческият елит у нас и на няколкостотин кредитни милионери. Първите перяха пари от престъпен бизнес, а вторите крадяха банките и изпълняваха ролята на предпазни бушони.

    Типичен пример е осъденият за грабеж Деян Добрев. Миньорът е пуснат от Сливенския затвор веднага след началото на демокрацията. С благословия свише става едър предприемач. Министри, куп политици от разноцветни бои и сътрудници в президентвото са неговото лоби. Чрез тяхното опекунство се взимат от банките близо 400 милиона лева кредити и развъртват едри спекулативни операции. На финала на последната от тях резултатът се консумира от наша групировка, а “милионерът” е преселен в отвъдното. По сметките на холдинга му са намерени жалките десетина хиляди лева. Един по един са убити неговите убийци, а после и техните убийци.

    Друга “звезда” е 66-годишният Иван Миронов. Рецидивистът със средно образование и 6 присъди създава фирмата “Агромодел 2000”. Тя върти “бизнес” с работно облекло и още през 1991-1992 отвлича чрез фалшиви документи над 200 млн. лева. Сключените фиктивни сделки са за почти 2 млрд. лева, “финансирани” чрез банките. Когато Миронов изгаря, в далаверата се включва друг бушон – старозагорската операция “Развитие”.

    После кооперацията “завъртва” захарта. Банкови гаранции за 200 млн. долара за десетина кораба със стока за реекспорт й обещават нашите банки! За финал – част от “натоварените” кораби били претопени за старо желязо преди много години. Накрая дейността се специализира в пирамидите. Наскоро и този “бушон” изгоря – председателят Моню Петков в скандал със завлечен от него клиент извади окото на човека.

    Това също е правило – “бушоните” гръмват не покрай големите парични удари, а с дребно кокошкарство или битови престъпления. Защото хем се вадят от играта като вече безполезни, хем добре се замитат следите с “изваждането”.

    По същата схема изгряват, светят и “естествено” залязват десетки кредитни милионери. В съдбата им се преплитат и трагичното, и смешното. Като при загиналия Николай Попов – ограбил 185 млн. лева само за две години на прехода. Феноменът е, че човекът е неграмотен и умее единствено да се подписва!

  • Някой said:

    6 ЧАСТ

    Банковата афера – люпилна на олигархията

    \\"Висшите интереси\\" подреждат подземната алхимия на парите

    Григор ЛИЛОВ

    За висшите интереси почти никой не знае, а знаещите – мълчат като сфинкс. Научилите тайните им пият отровно биле, катастрофират, умират здрави и прави от сърдечен инфаркт, изчезват в плашещата всички ни неизвестност. Или просто явно глътват куршум.

    … На Витоша бе разстрелян бившия заместник-министър Ламбо Кючуков. В организирана катастрофа на магистрала \\"Тракия\\" загина Стоян Проданов /ковчежник на Радикалдемократическата партия/ и фараон от пирамидата \\"Икар\\". Изчезна /обесен на ченгел надолу с главата – бел.автора/ валутният шеф на Разунавателното управление на Генералния щаб капитан Иван Миладинов. Той е бил финансов ревизор на бившето УБО и преди спецкариерата – пресен касиер на фирма \\"Олимп\\".

    Фирмата бе ръководена от застреляния доцент и виден общественик Цветан Цветанов. Убийството бе \\"рекламирано\\" като първото политическо престъпление у нас. Другата му фирма \\"Хелефорд\\" за търговия с оръжие имаше свой предшественик – \\"едноименик\\" във Велико Търново. {На нея Бистра Димитрова от ДСК подари лоши кредити.} Онази дребна афера бе проверката за по-голямата – партийно-паричната интрига \\"Акрам\\", стартирала от същия град и същите финансови структури. Може би защото бившият офицер от Държавна сигурност Людмил Досев разполагаше с мрежата от агенти и компромати за тях в Северна България като доверено лице на бившия вътрешен министър и политбюровец Димитър Стоянов.

    От онзи град през банковия клон на \\"Балканбанк\\" текоха пари за аферата \\"Акрам\\". През същия местен клон на \\"Балканбанк\\" бе финансиран кредитния едър \\"бушон\\" Илия Илиев и неговата фирма \\"Ирис 92\\". После в спора за парите се оказаха замесени Тексимбанк, ОББ, БЗК, Балканбанк, Минералбанк и накрая две групиоровки. {Самият Илиев нашумя за първи път преди три години. В негова вила бяха разкрити незаконно внесени снайпери, оптически мерници, взрив и прочие \\"ценни\\" атрибути.}

    От онзи клон минаха кредитите за бизнесдепутата Дончо Димитров. За случая бяха уведомени премиера, вицепремиера Гечев, финансовия министър, банковия холдинг, банковия надзор, прокуратурата и др. {След това в \\"интерес на работата\\" бе прекратен трудовия договор с главният счетоводител, сигнализирал за задигнатия половин милиард лева.}

    В низа, събрал смърти, пари, далавери, имена и случайности неслучайното е едно: всички тези хора се познаваха лично. Обвиненият доскоро \\"убиец\\" на Ламбо Кючуков бе Пламен Миронов. Той е шеф на \\"БГ план\\". {Шеф на контролния съвет на застрахователната фирма е актрисата Ели Скорчева. БГ-ейци са други видни актьори като Цветана Манева, Светослав Пеев, оперната звезда Александрина Пендачанска, кукувката Мартина Вачкова, шоуменът Влади Въргала.} Под лустросаната повърхност в дълбочините тънат имената на десетина депутати, бивши и сегашни висши държавни сановници, магистрати от съдебната система и дори една от двете първи дами на републиката – {съпругата на парламентарния шеф Благовест Сендов.}

    След северната – южна връзка

    Това бе северната връзка. {Накратко съдържанието й е Мултигруп и тяхната друга държавна банка ОББ, Балканбанк, Кредитна, ЦКБ, Пощенска, БЗК, отчасти Минералбанк и ПЧБ.}

    Южната връзка на парите гравитира около същата верига: заместник-министъра Кючуков, фараона и партиен касиер Проданов, спецченгето Миладинов, общественика Цветанов и прочие. Смъртта също се завъртя около нея… Тя пося изчезнали или взривявани неуспешно босове на други пловдивски пирамиди, шефове на финансови къщи. В южната връзка също участваха ред банки и техните акционери. От \\"Икар\\" на мъртвия Проданов са взимали пари \\"назаем\\" кой ли не – от арестувания президент на пловдивския футболен клуб \\"Локомотив\\" до добре поставения ни в бизнес-средите и популярен Пламен Тимев-Ганди. {Той пък е близък по бизнес до Иван Славков – зетя на самия Тодор Живков.}

    В свързаната с \\"юга\\" пирамида \\"Карат 3\\" изгоря с 150 млн. лева алкохолния бос цар Киро. Въртяните мънита скачаха в чужбината от чейнджбюро \\"Денис\\". Босът му Бисер Танев е изчезнал безследно. Още един посредник – валутно бюро {\\"Форекс\\"} в София се прочу с двойното убийство на собствениците му на 3 септември т.г.

    Други посредници по веригата бяха две финансово-брокерски къщи – \\"Пловдив\\" и \\"Дилър\\". Сума, равна на около $ 70 млн. по тогавашния курс, била преведена незаконно в швейцарска банка. Комисионна от 5 млн. долара прибрал банкера – сервитьор Христо Александров на \\"Агробизнесбанк\\" от държавния застраховател в МИК проф. Христо Драганов. {Малко преди да ги арестуват, застрахователят бе поканен като шеф във \\"ВИС-2\\".}

    Равносметката …

    Става дума за организация за препиране на стотици милиони долари мръсни пари, на ограбените от населението спестявания чрез банките, на печалби от спекула и контрабанда, на задигнатите от фараоните средства. Освен банкера и застрахователя бяха арестувани бившият основател на \\"Агробизнесбанк\\" доц. Тодор Янков, шеф на Първи земеделски инвестиционен фонд. На \\"топло\\" е прибран бившият директор на пловдивската \\"Биохим\\" Николай Ханъмов. Полицията арустува шефовете на пирамидата \\"Карат 3\\" Явор Стайков и Диан Димитров и собственика на валутно бюро Добрин Добрев. Пирамиджиите станаха известни не само със задигнатите стотици милиони левове от вложители, но и с поредица взривове, разрушили блока, в който живеят.

    В Северна България бе арестувана /и освободена под гаранция/ шефката на търновския клон на Балканбанк. Последва я бившият й шеф. Прибраха на топло ръководители на местни клонове на ДСК. Но редица банкери и фараони отдавна бяха напълнили гробищата.

    {Зад решетките се оказа сливенския кредитен милионер Мариан Първи. Той е собственик на десетина чейнджбюра, българо-руска и българо-украинска фирма, на две финансови къщи и акционер в пет трезора. Иначе официалната причина е фиктивното увеличение на капитала на Първи частен земеделски инвестиционен фонд от 20 на 100 млн. лева. Срещу тези пари са теглени не един и два лоши кредити. Ала не лошите заеми са същественото!}

    Точките на съприкосновение и диалог

    Южната връзка имаше своите пипала сред северната. И обратното. Където се преплитаха, течеше сякаш ток с високо напрежение. Затова смъртта порази другия сливенски кредитен мултимилионер Деян Добрев – съперник на съгражданина си по крадене и препиране на пари Мариан Първи.

    Точно точките на съприкоснование изгоряха. Едни умряха, други бяха застреляни, трети – катастрофираха, четвърти ги арестуваха.

    Южната връзка! ФБК \\"Пловдив\\" – единият адрес за износ на пари, бе с участието на шефовете на ПЧБ, Валентин Моллов и др. Самата \\"Агробизнесбанк\\" е акционер в банката на Моллов, ПЧБ и производната й Първа инвестиционна банка. И обратното. Явно става дума за рожби на едни и същи родители.

    Чрез ФБК \\"Дилър\\" са изнасяли пари избягалата в чужбина Цецка Петрова. Това е бившата директорка на хасковския клон на Софиябанк. Оттам са отмъкнати десетки милиони долари. После банкерката стана изпълнителен директор на Орсовата банка на приятелския кръг \\"Орион\\". Когато напусна България, с нея замина и първата дама на съзвездието Веска Мендиджиева.

    Северната връзка! {Тя е \\"Мултигруп\\" и производните й.} Самоубиха се 4-ма банкови директори, 2-ма фараони… Съдят се 3-ма финансови шефове.

    И двете географски посоки се събират в едно. ПЧБ бе една от точките на диалога. \\"Агробизнесбанк\\" бе друга. {ДСК – трета. БЗК – четвърта. ЦКБ – пета. Следват още поне три.} През тези банки като крайни пунктове в мир и сговор се прерипараха парите.

    УТРЕ: Четете за \\"Върха\\", който контролира, разпределя парите и раздава \\"правосъдие\\"

    ———————————————-

    Фараонът Недялков бе слугата на всички

    Иво Недялков от \\"Ийст-Уест\\" обслужи висшите интереси без грешка.

    В надзорния съвет на пирамидата бе Рада Дойнова. {В роднинство с фарона Недялков е горянина Александър Томов. Естествено е той да не отговаря за постъпките на родата си, но пък тя става удобен претекст за шантаж и натиск в условията на родната действителност.} В другия филиз \\"Ийст-Уест Трейд ООД\\" участват \\"Елининвест ООД\\", \\"Ийст-Уест Трейд ЕООД\\" и \\"Булгарлизинг АД\\". Управител е Лора Виденлиева. Това е гранддамата на престъпния свят, нарече я в \\"Бялата си книга\\" Едвин Сугарев.

    Първи неин съпруг е Бекир Челенк, свързан с убиеца на папата Али Агджа. Лора Виденлиева е кума на Евгения Живкова. Лора живее във вилата на Огнян Дойнов у нас. Втори съпруг на Лора е Владимир Грашнов – син на бивш министър. С бащата се свързва началото на либийската петролна сделка, закопапала 200 млн. долара в онези пясъци. За неин иницатор бе обявен Андрей Луканов. Лора Виденлиева е основен акционер в приватизирания скрито \\"Булгарлизинг\\". Разследването посочи, че шефът му е зет на политбюровеца Венелин Коцев. \\"Булгарлизинг\\" има огромен дял в съсипването на Стопанска банка с лошите си кредити – за десетки милиони долари. Съдружник в лизинга е Силвия Рулинска. Това е сексапилната учителка по английски език на Стоян Ганев и приятелка на Лора. Тяхна приятелка пък е Галя – съпругата на Крамански. Публична тайна е, че \\"кръстникът\\" обслужва тези висши интереси и тяхното \\"табу\\" го прави недосегаем.

    Спомената \\"Елининвест\\" е свързана със \\"Сотрекс\\". Търговският директор на съдружието \\"Елена Мак Инвестмънт\\" е снахата на Бриго Аспарухов – шефа на нашето разунаване. \\"Сотрекс\\" работи отдавна в нашата страна и е един от стълбовете на хазарта у нас. Виктор Шамаа, Рамадан и Махмуд Махмуд са съответно акционер, ливански директор на казината и негов заместник. И тримата бяха кадри на дирекция \\"Транзит и реекспорт\\" /оръжие и наркотици/ на \\"Кинтекс\\". Шамаа бе забъркан около скандала с 4 полицийски фирми, нашумели в най-деликатната област – националната сигурност чрез секретните честоти за армията и полицията. {Оперираха \\"Байт-М\\", \\"Интерфорум\\", \\"Юнител ЕС\\" и \\"БМВ\\". На 28 юни 1995 военното контраразузнаване обезоръжи охраната на БМВ и претършува офисът. \\"БМВ\\" е получил техниката от МВР срещу 500 долара наем заедно с честоти, за което има решение 244/2.12.93 на Комитета по пощи и далекосъобщения. В тези фирми съдружници бяха други фирми, които навремето прехвърляха имущество, партийни и комсомолски финансови активи на пресгрупа \\"168 часа\\", както посочи наше миналогодишно разследване.}

    Може би някога някой ще обясни каква е връзката между бивши кадри на Държавна сигурност, наркотрафиканти, прехвърляне на имущество на пресгрупата, ползване и съответно прослушване на секретните честоти на армията и полицията и висша номенклатура от социализма? {В добавка \\"Байт-М\\" се оказа забъркана в престрелката между охранители в село Лехчево, която остави маса трупове… }

  • Някой said:

    7 ЧАСТ

    Банковата ефара – люпилня на олигархията

    “Върхът” конструира мафията като играта “Лего” – от парчета пари, събди и нация

    Григор ЛИЛОВ

    Северната и южната мрежа за ограбването на парите са като две страни на монетата, посочихвме вчера. “Донорите” на парите заедно с “бушоните” – кредитните милионери и групировки плюс политиците и фараоните са нейния метал. Тупурдията около смърти, полицейски фирми и секретни честоти, прехвърляне на капитали и активи са звонка, донасящ се от играта. Видимата.

    На “ези” и “тура” играеше Върхът. Невидимо.

    Какво се потули?

    {В северната връзка на парите играха ОББ, Балканбанк, Кредитна, ЦКБ, Пощенска, ПЧБ и отчасти БЗК и Минералбанк. В южната първите три банки ги нямаше. Останалите ги имаше, допълнени с банка “Моллов”, Ямболската, Агробизнесбанк, Стопанска и т.н.}

    По двете връзки и по банките в конфликт се счепкаха групировките. {Първо Г-13 се разпадна, после започна войната за трезорите.} Върхът режисираше победи и загуби – даваше на едни, взимаше от други и обратното. Върхът подведе под наказателна отговорност шефове на клонове на банки и ДСК и спаси от следствието техните началници в софийските централи.

    Зад решетките е сливенският кредитен милионер Мариан Първи. Той е собственик на десетина чейнджбюра, българо-руска и българо-украинска фирма, на две финансови къщи и акционер в пет трезора. Официалната причина е фиктивното увеличение на капитала на Първи частен земеделски инвестиционен фонд от 20 на 100 млн. лева. Срещу тези пари са теглени не един и два лоши кредити. Ала не откраднатото е същественото!

    Негов банкер бе същата Цецка Петрова, за която писахме вчера. Ексизпълнителна директорка на Орсово-Орионовота банка бе финансистката на пирамидата “Нов път” /там е брат й/ и кредитния мултимилионер Иван Христов. Те пък са в северната връзка – в нервния й център Плевен. Христов е известен с връзките си с “Плама” и ограбващите рафинерията структури.

    Най-висшите тайни на интересите

    Цецка Петрова, човекът на Румен Спасов, набедения дон на приятелския кръг “Орион” се оказа човек и на противника му – другия дон Андрей Луканов. “Мародерът” Спасов и “памперсът” Луканов, както сами се нарекоха в пресата, работеха заедно.

    А уж битката бе на живот и смърт. Лукановистът-банкер Атанас Тилев обвини орионовистът Румен Спасов и банкера му Янко Янев за 10 млн. долара лоши кредити. “Орион” върна удара и досъсипа банката. Войната е истинска, но на по-добните етажи.

    Заместниците на Тилев и Янев са едни и същи. Заместникът Павел Даскалов е подписвал всичките лоши заеми. Янев бе кредитор на бившия бос на “Кремиковци” Лилян Вачков. Сега Вачков е в “Мултигруп”. Защо Янев бе представен за “орионовист”?

    Той премълча как Атанас Тилев от “Дару груп” купи банката чрез сметка 667, сиреч с парите на спестителите в нея. БНБ – също и затова я “откупи” от Тилев без му плати нито стотинка. Тилев написа донос за кредитите на “Орион”. Но пък забрави най-големите и незаконни заеми от 1990 г. БНБ подкрепи и двамата. Шукеров – човекът на “Орион, като шеф на Валутното управление на БНБ, бе финансирал чрез БЗК на Тилев.

    {Христо Драганов загази заради изнесени от страната десетки милони долари. В неговото дружество “МИК” бе застраховано имуществото на “Орион”. Освен през Агробизнесбанк мънитата минаха през ред трезори. И проправителствени, и антиправителсвени. Има още едно абсурдно попадение – с Георги Христов Драганов. Той се бе намърдал в борда на дъщерните структури на Иво-Недялковата пирамида “Йист-Уест”, за която писахме вчера. Пак “орионовецът” – при лукановистите.}

    {Защо?}

    Сценарият

    До 1990 се пазеше в тайна ограбването на нацията. Демокрацията наложи скритото партьорство по задигането на парите. За прикриващ фон Партията организира противоборство – политическо и икономическо. След партийното люспене взломът продължи чрез групировките. Щом теренът на Беров се поизчерпи и далаверата нашумя, върхът се върна във властта и почна открито да задига. Въпросът “Кой е виновен” роди ново “противоборство”.

    За драматурзите крайния резултат от пиесата се материализираше в чужбинските им сметки. За разлика от България там со благо и со кратце течеше истинското разпределение на парите.

    Стоян Шукеров, син на убит партизанин-политкомисар се намърда в креслото си не заради баща си. Той бе направил вече кариера в Москва – в банките на СИВ по международните разплащания със Запада. {Румен Спасов стана бос не покрай кариерата на баща си. Напротив – стоя уволнен и без работа /преди паденото на Живков – бел.авт./. Синът на шефът на “задграничните кадри” на ЦК на БКП добре работи в чужбина – под така нареченото “прикритие”. Същият “чадър” – “чадърът” на СДС доскоро имаше у нас. Бе негов експерт по националната сигурност /обвинението е на Ани Крулева – бивша шефка на следствието – бел. ред./} Античервеният вестник на “Ранно утро” на Константин Мишев /съветник на Филип Димитров/ имаше сметки в БЗК – клон “Оборище”. Шефът на клона стана изпълнителен директор на червената Орсова банка. Зад вестника бе месарската фирма “Риск”, зад нея – член на Висшия партиен съвет на БСП.

    Атанас Тилев стана могъщ бизнесмен не заради номенклатурното минало на баща си и своята работа в УБО. Той бе работил като търговец в Европа за дружбата между Запада и Москва – по сделките с тръби за магистралните газопроводи. В България съдружници са му синовете на Дойнов. Дойнов е в “Нордекс”. Нордекс е във Виена, но всъщност стои във Русия – в зоната на сенчестата икономика. Красимир Стойчев на “Трон” май също се оказа съпричастен към “Нордекс”. Конгломератът е посредничил в покупката на “Мобилтел”. Всъщност изглежда бе и купувачът – без гласност. Т.е следите на големия бизнес у нас тръгват от Москва.

    Авторът! Авторът!

    Дойнов обаче е и Мултигруп. Мултигруп бе и Луканов. С Мултигруп партнира Румен Спасов. Румен Спасов е до премиера. Премиерът воюва с Мултигруп.

    Наколо се въртят още ред имена. По задграничните виенски сметки май оперира Любен Гоцев – външен министър в Лукановото правителство и генерал-полковник от разузнаването. Вътре в България за посредник между финансовите интереси на “южи” и “северни” се натисна Премянов. До паричното му сърце стоят Лукановата “Плама” и “Евроенерджи”. До парламентарната му душа – Виденов. От едната страна е ДСК и БНБ, от другата – ред банки. Все разчекнати, а всъщност взаимно подпрени.

    Човекът, назначил на поста му стопилия се в неизвестността спецразунавач капитан Иван Миладинов /виж предишния брой/ е ген. Гечев от разузнаването. Това е бащата на вицепремиера Румен Гечев. Трета дирекция на “Кинтекс” бе “транзит и реекспорт” /на наркотици и оръжие/. Неин шеф навремето бе полковник Кючуков. Питам се какво е общото между него и убития на Витоша Ламбо Кючуков? При толкова много “съпадения” кой ли ще даде отговор?

    В други дъщерни структури на фараона Иво Недялков е Георги Пиримов – създател на гръмналата банка-пирамида ЧЗИБ. Парите за нея дойдоха от Главно инженерно управление – живковата организация за търговия с оръжие. Продукт на това управление бе скандалната фирма “Инко”, за която вече писахме. Други пари пристигнаха от ДСК.

    Протекцията върху фараонската структура бе на държавно равнище. Балансът й бе заверен от Стоян Дурин – дирегент на националното счетоводство в Министерството на финансите. Сегашният промишлен министър Любомир Дачев също го подкрепи – чрез протекция за “Ийст-Уест интелект”. Навремето Дачев е отговарял за специалните производства /вкл. оръжие/ и секретните разработки в бившия Комитет за наука и технически прогрес. В “личен състав” на Агробизнесбанк бе Пенка Виденова – майката на премиера. Това е “защита”. Но банката фалира и първа Виденова бе съкратена.

    Мегаикономистът Гечев се оказа несменяем. Вижда се вече защо. Висшите интереси контролират парите и раздават “правосъдие”. “Вицето” си купи на скромна цена луксозна вила в Бояна чрез ФБК “Борас”. Съдружник в нея бе Иван Радев. Днес той е шеф на новата “Юнионбанк”. Сигурна, бъкана от пари.

    Послеслов

    За 3 години по южната и северната връзка се откраднаха и разпределиха повече от 1 млрд. долара. Екшънът не спря дори за миг.

    Приятелски и уж неприятелски кръгове редят парите. Не от сега – от десетилетия наред. Между тях като в мелнични колела се върти всичко – фалити на банки, износ на капитал, престрелки, борчета, наркотрафик, смърти, национални секрети, обедняване.

    Оцеляват, възмогват се само кръговете. Като свидни деца на Автора – Партията.

    УТРЕ четете как и кой разрои банките.

    ———————————————-

    Предисторията…

    Създаната от правителството на Луканов банка БЗК, освободена с негово постановление от данъци още през 1990 г. раздава първите суми за приятелския кръг “Орион”. Стойността им се измерва с близо 100 млн. тогавашни левове, равни по онзи курс на много и много десетки милиони долари. Банкерът на “мародерите”, както ги нарече покойния Луканов е в съдружие с Ян и Кевин – синовете на Лукановия приятел и бизнеспартньор Робърт Максуел. Общите интереси се наричат “Баймекс” – Лондон. Синовете на Максуел са без право на глас. С право на глас – Янко Янев, Благой Ганев /син на Иван Ганев – бивш главен секретар при Людмила Живкова/ и Иван Грозев /политически съветник на Васил Цанов – секретар на ЦК на БКП/.

    В мир и сговор всичко се пазеше в тайна до 1993. Тогава започнаха спекулативни операции – със захар и други стоки. За тях и участието на Дилян Дорон писахме в предишните части от поредицата. Доставчик бе “Баймекс”. Стоката се “изгуби”, но парите бяха платени. В крайна сметка – от държавните банки. “Бушоните” изгоряха – от петрички кредитни милионери до обесения син на кредитния бос от Харманли Теню Стоянов-Свинаря. Теню Стоянов пък уби убиеца на детото му в “законна самотбрана”. Временно изгоря прикритието – 2 арестувани висши банкери и 1 забягнал зад граница.

    После отново настъпи мир и спокойствие. До следващия дележ на парите в България и сговор зца тях в чужбина.

  • Някой said:

    8 ЧАСТ

    Банковата афера – люпилна на олигархията

    Непорочното зачатие на трезорите: за всички едни и същи пари и хора

    Григор ЛИЛОВ

    Приятелски и уж неприятелски родни кръгове мелят България, разказахме в миналия брой. Зачатието на новата банкова система у нас свидетелства за общия им генезис.

    Анализът върху възникването на рояка трезори и купищата съпровождащи го документи пораждат поне два парадоксални на пръв поглед въпроса. Възможно ли е било всички нови банки у нас да се направят с едни и същи около 200 милиона лева? Сигурно, щом днес се разбира, че капиталовата основа на хранилащата за пари е като счупена стомна за вода.

    Вторият парадокс е многоизмерим. Едни и същи хора първо основаваха банки, после въртяха далаверите в тях, накрая ги фалирваха и въпреки това оставаха “сухи”. Същите лица първо създаваха пирамиди, а после ги срутваха – задигайки парите. Пак те първо ограбваха националните финансови ресурси по всички възможни начини – чрез трупане на вътрешен и външен дълг, чрез валутна спекула, чрез тайна приватизация, чрез измукване на печалбите. Накрая те публично питаха:

    какво става в България?

    Какви решения на БКП-БСП роиха банките още преди идването на демокрацията, разказахме още в първите части от поредицата. С вълшебна пръчица възникнаха сякаш от нищото нови 59 трезора – бившите клонове на БНБ. Любопитно е писмото на тогавашната БНБ, с която се поставя краен срок за сформирпането им “не по-късно от 30 октомври 1989 година”. Какво се случи после на сцената, знаем от първия ред на теътъра, където бяхме поканени като зрители и масовка.

    Тези 59 нови “банки” имат две особености. Първата е, че капиталът им е крайно ограничен, т.е. подлежат на лесна скрита приватизация. Втората – че преди “зачатието” бяха просто касиерски бюра, следоветлно след него нямаха нито опит, нито кадри. Какво по-благодатно поле за корупцията и грабежа. Документите сочат, че от тези сейфове изтекоха над 110 млрд. лева. До 1992 г., когато започнаха да ги консолидират – обединяват. Хем да ги закрепят, хем да се скрият следите от кражбите.

    Новите финансови пирати

    От 1990 г. започна корсарска вълна върху парите на страната и народа. Тя се наричаше основаване на нови банки.

    Смело може да се напише, че няма нито една – нито една финансова институция, която да е девствена като сняг при това уж непорочно зачатие. Тук могат да се оформят два етапа: сформирането на първите “частни” банки, фактически държавни, и втора – тяхното също толкова нечисто поколение.

    “Правя банките с мои пари”, декларира например Валентин Моллов. Как? Първа частна банка възниква с парите на “Кореком”, на инженерингови държавни организации, на стопански държавни предпрития. “Честните частници” записват само по някоя и друга акция. Моллов например взима 5 броя за общо 5 000 лева, които по бедност иска да бъдат разсрочени за плащане. Петьо Блъсков успешно го конкурира. И т.н. Но това не пречи на учредителите да си сформират и изберат борда от самите тях.

    Още тогава банката е с капитал от 10 млн. лева. Обаче тя трябва да се нарича Първа частна държавна банка, понеже държавата има над 50% от парите. Може и банка-шаран за обикновените акционери. Защото са отпечатани още в началото незаконни акции с поредни номера до 50 000, които не се продават, а се пазят за “основателите”. Срещу тях години наред освен дивидента се изплащаше и подарък – по една напълно безплатна акция от увеличенията на капитала.

    Това е първото финансово покушение. Второто – ПЧБ става учредител и акционер на печално известната Агробизнесбанк. Третото – бившите изпълнителни директори на пловдивската “пералня” през 1994 г. я напускат вече изпразнена и правят Първа инвестиционна банка. В нея акционери пък са ПЧБ и Агробизнесбанк. Всъщност по цялата верига се въртят едни и същи пари.

    Способите на илюзиониста

    Подобен е стартът на ТСБ. Подобен е на БЗК. От нея ще се пръкне частната Добруджанска банка. Подобен е стартът на бившата Кремиоквска банка – сега ПИМБ. От нея ще се пръкнат после също нови банки.

    По-друга е операцията около възникването на Кредитна банка на “Мултигруп”. 5 частни физически лица теглят огромни суми назаем от ДСК – за едва ли не 200 млн. лева! Част от парите се влагат като капитал на банката – само 50 млн. Останалата част – на депозит в същата ДСК при висока лихва срещу ниска и преференцира при взимането на заема от ДСК. лицата – това са основателите на Кредитна банка и Мултигруп. Институциите заработват и не е проблем да се върне дългът. Макар че той е бил просрочен и бавен до последно. Келепирът не е за изпускане. Загубите от операцията плащат вложителите.

    Образуването на банка “назаем” е един от способите за тази цел. Другият е чрез размяна на пакети акции. Така едни и същи пари могат да фигурират едновременно като капитал на няколко банки – естествено фиктивен. Например пирамидата “Лекс” на Георги Аврамов – член на Г-13 бе разменила пакети “капитал” с Кредитна банка, ЦКБ, с ПИМБ, ТСБ. Фараонът гръмна и се разбра, че по сметките няма нищо – нито пари, нито капитал. За банките се премълча. Освен размените бяха купили акции на Лекс държавните ОББ, Биохим, ДСК.

    ПИМБ размени пакети капитал с Тексимбанк и Елитбанк. ТСБ банк – пък с ПИМБ. Въртележката на тези не повече от 200 млн. лева се въртеше и въртеше – сякаш до безкрай.

    Фундаментът капитал – чист мираж

    Още един фокус е самото набиране на капитала. При Орсово-Орионовата банка той бе внесен и веднага след това изтеглен от ПЧБ. До преди няколко месеца капиталът можеше да се държи там, където банката избере – обикновено в друга банка. И Господът не можеше да каже дали наистина парите ги има, или ги няма. БНБ разпореди мънитата да са по нейните сметки, но кой знае защо не изпълни докрай собственото си разпореждане.

    Още по-удобен инструмент са така наречените финансови инструменти. Навремето един запис на заповед от банка “Биохим” премина в ПИМБ през финансовата къща на Валентин Моллов. Сумата му бе 200 млн. лева. Всъщност операцията осигури ресурс за капитала на банка “Моллов” чрез ресурса на другите банки. След регистрацията на Молловата “звезда” парите отидоха да подпомагат образуването на нови поредни банки.

    Последен щрих в набирането на капитала на банките е наглостта. Нникакви оправдания и заклинания не могат да помогнат на БНб да си измие ръцете от отговорноста за раздаваните на ангро лицензи и липсата на всякакъв контрол.

    Централната банка не спазваше собствените си наредби и решения. Тя например даваше само вътрешен лиценз /без право на операции в чужбина/ и после го “разширяваше”, без да има изискуемия капитал за това. Само в средата на м.г. по този начин работеха 11 банки: Агробизнесбанк, БТИБ, Балканска универсална, Елитбанк, Кредитна, Капиталбанк, ЦКБ, Славяни, Тексимбанк, първа инвестиционна, ТСБ…

    Има два уникални случая, за които днес за първи път ще се продума. Две банки – МБИР и МБТР за търговия и развитие нямаха дори минимално изисквания капитал за банкова дейност. Едната бе с 30 млн. лева, другата – 50 млн. при долен праг от 200 млн. Години наред. МБТР – банката за търговия и развитие на братя Боневи държеше офис-апартамент в хотел “Рила” и въртеше задгранични финансови дела. В другата доскоро присъстваше неясна бизнесгрупировка от чужбина. Едва след отеглянето й капиталът {уж} бе нормализиран.

    Многоликият Янус

    Кредитният мултимионер Гриша Топалов първо ограби Ямболската банка. После – БЗК. Сетне стана шеф в Кристалбанк. През нея се изредиха накуп пиратите. Сред тях е Иван Китов на Бизнесбанката, квесторът Емил Хърсев, борческия Клуб 777 на Валери Димитров. Накрая банката фалира, останала без лев.

    Милчо Янакиев бе финасов експерт при Дорон. {С Дорон бизнес партнираше убития Цветан Цветанов, за който писахме онзи ден}. Бе и една от водещите фигури в банковата консолидационна компания. Негов добър приятел по бизнесинтереси още от 1990 г. е Пеню Хаджиев. Кариерата на Хаджиев също продължи с банковия холдинг, за да се пренесе в БИБ – Българска инвестицонна банка. Общ биографичен детайл е интересен – работата в “Кореком”. Онзи Кореком, който по онова време спонсорираше създаването на ПЧБ. И този кръг се затваря.

    Сред учредителите, бордовете и висшите сановници и министри върви асансьор. Едни и същи лица стават акционери в един трезор, директори – в друг, висши сановници – в държавата. Схемата на асансьора, пренесена на лист, би заела не една стена.

    Сякаш банково-финансовата система бе родово-общинен строй – племето се знае, племето заедно излиза на лов и спори за дележа на месото.

    Утре: неизвестното в големите афери

  • Всичко може said:

    9 ЧАСТ

    Банковата афера – люпилня на олигархията

    На везните на съображенията всичко стойностно се обезценява

    Григор ЛИЛОВ

    С едни и същи 200 млн. лева и от едни и същи диригенти бе направена цялата банкова система у нас, анализирахме ситуацията около грабежа вчера.

    Не че истината не се знаеше. Но порой от банкови скандали всъщност маскира истинските афери.

    Балоните на сензацията

    Първа е Ямболската банка. Скандалът се разгоря чак през 1992 г. По собственото признание на БНБ още в края на 1991 г. е бил надхвърлен 3 пъти определения кредитен таван. Раздадени са маса лоши кредити. Това е формалната причина.

    Банката хлътва през първата валутна криза през ноември 1991 г. В навечерието й заемите се обръщат във валута. Доларът скача и курсовите разлики “изяждат” трезора. После чрез комитетът на банките-кредиторки – 8 институции и с привилегировано рефинансиране от БНБ т.е. косвено чрез пари на данъкоплатците се спасяват фактически ограбилите институцията.

    Кои са те? Същият Гриша Топалов – Шогун, за който вече писахме. Същият “Техностройинженеринг”, участвал в разграбването на 150-те млн. долара от Световната банка. Исмет Тюркмен – Шабан с над 500 млн. лв. Според непубликуваната “бяла книга” на едно правителство той е кадър на Държавна сигурност и 3-та дирекция на “Кинтекс”, за която вече стана дума. Живее в отпуснатата му от тогавашното политбюро вила на Боян Българанов /бивш член на същото политбюро/. Синовете му са “хайлайфа” на София ведно с “хайлайфното” домочадие на партийните първенци.

    Аферата с Дорон по “скритата” приватизация на Биохим протече по същия сценарий. Целта не бе заграбването на банката, както се смята. Обратното – операцията бе първата стъпка в износ на капитал от България. Когато приватизацията бе сторнирана /заличена/ срещу левчетата бяха отпуснати 10 млн. долара и 17 млн. марки. Те бяха изнесени на “доверително управление” извън България. Когато трябва – преди валутната вихрушка на Беровия април от 1994 г. Банката си прибра залога – над двойно обезценените левчета по закупените навремето и обезсилени акции. С друг договор за съвместна биохимско-дороновска фирма се заграбиха преди фаталния “зелен” скок други милиони.

    Безкраен е списъкът от така публично скрити афери. Последните са “особените надзори” и “фалити”. Чрез тях банките се освобождават от задълженията по депозитите и лихви върху тях и събират вземанията си от шараните, които си връщат заемите. Това са дребните риби. С една дума – няма разноски, има само приходи. Процедурата се точи и накрая трезорът възкръсва като митичната птица Феникс – реабилитиран. Без парите на вложителите.

    Управниците и истините

    Кажеш ли истината, рано или късно ще сбъркаш! Афоризмът е от пиеса на драматургът Оскар Уайлд.

    Афористични са и редовете на специалните стенограми. Те са за обсъждане на скрития, {непубликуван} вариант “От какво е болна България” на иначе публикувана “Бяла книга” на правителството на БСП след идването му на власт.

    “Вицепремиер: Представен ни е материал, който страда от неравномерност не само формална, но и съдържателна.

    Министър: В общи линии последният вариант, който анализираме тази нощ, отразява в голяма степен реалната ситуация.

    Министър: Не може да се предлага текст, в който има тежки оценки и вътре няма анализи.

    Председателстващ: На 15-20 стр. да се обясни ситуацията на една държава в криза може да стане само с помощта на идеологеми. Утре трябва да отговоря на питане в парламента по кадровата ситуация в държавата и стопанската сфера. Не мога да отговоря, защото това, което сме получили от съответните ведомства, не дава никакъв отговор. Една част е напълно невярна.

    Министър: Вътре има критика по отношение на общи твърдения към парламента, че не си е вършил работата. Това означава и самокритика от гледна точка на партията. Ако е така, не би трябвало изпълнителната власт да го прави, а би трябвало да се намери подходящата форма.

    Обобщаващият разискванията: Или да вземем обсъжданите проблеми на банковата сфера. Те са толкова болезнени, че не можем за секунда да подценим риска да ги изкараме наяве с детайлен анализ и да сринем доверието към нея. Няма как да изкараме цялата истина особено в сферата на … /темата е секретна-бел.ред./ {Самата статистика е в отвратително състояние, макар че статистическият инстиут и другите ведомства не го признават официално.

    Министър: Ако трябва да дадем оценка на едно развитие за 4-5 години, не зная дали ние сме компетентните хора.}

    Министър: Споменава се името на министър …. Мисля, че не е този начинът. В проекта има и неверни твърдения – например по отношение на външния дълг, на еквилибристиката на разрухата.

    Министър: Не е важно, че е цитирано мойто име. За всичките си действия отговарям. Какво ме смущава? Не е редно по сериозните икономически проблеми на прехода едно 40-дневно правителство като 40-дневно дете да се произнася публично и квалитититично, вместо да представи един авторитетен анализ. Има и неверни констатации, които лично ще оспорвам. За този вид на раздела ще гласувам против.”

    Колко много “против”…

    “Председателстващ: Субектите на най-добрите “бели книги” всъщност са най-добрите им обекти. Свестни хора трудно пишат подобни творчества.

    Министър: На стр. 1 четем “ала не трябваше да приеме уродливите форми, в които се изля /преразпределението на националното богатство – бел. ред./ Не би следвало в никакъв случай да допускаме по подобен начин да характеризираме обстановката в страната през последните няколбко години. {Читателят трябва да изведе от “Бялата книга”, че на условно казания подход “нежна революция” ние поставяме новия подход на прагматична промяна на системата}.

    {Вицепремиер: Трябва да сме наясно и да се договорим като един колектив и екип. Не дай боже да сме две и дори повече страни, отколкото е броят на министрите. Два екипа от учени са дали целеви анализи. Няма да ги нарека дирижирани.}

    Министър: Възникват въпроси, които не ни поставят в добра светлина. Първо, нашето правителство през 1989-1990 г. Не го смятам за по-малко отговорно за състоянието. Второ, всички знаем, че правителството на Беров не би съществувало повече от 5-6 месеца, ако нямаше подкрепата на БСП.

    Министър: По никакъв начин не мога да се ангажирам с този материал. Той не дава отговор какво стана. Първо – такъв консенсус няма. СДС отказа да подпише икономическото споразумение на кръглата маса именно защото бе еволюционност. Второ, твърди се, че правителствата на БСП са натрапвали шокова терапия, а от друга страна не са провеждали никаква политика, нямали са стратегия и са бездействали престъпно. Тези две тези не се връзват и лесно ще бъдат осмени. Трето – по въпроса за дълга се застъпва теза, която няма да издържи на фактите. Ако се приеме това, ще помоля да е стане с гласуване и ще съм против.

    Председателстващ: Немалка част от проблемите, с които се сблъсква страната, са резултат от фактори, действали 2-3 десетилетия, че и повече. Най-добре би било ретроспекцията в “Книгата” да се отхвърли изцяло. Аз съм привърженик на констатации и поглед в бъдещето.”

    Крайно “решение”: правителството се разцепва. Част от министрите декларират оставки, други търсят компромис, трети – изчакват кой ще победи.

    Резюме от стенограмите:

    “По трите въпроса на всяка политика само приетият /досега-бел.ред/ е какво да се прави. Първата два са какво се случи и кой е виновен? Така, че разбирайки отсега, че опитът ни няма да се увенчае с успех, трябва да направим всичко възможно да не се увенчае с неуспех, тъй като е явно, че е много трудно съчетаването на такива противоположни критерии и задоволяването на подобни сръхочаквания”.

    Политиката винаги е била изкуство на баланса, гласи популярната максима. Ала в условията на катастрофа политиката е риск, твърди Чърчил.

    Истината трябва да се дозира на час по лъжичка, пише английски поет, Нобелов лауреат. Десетилетия наред се дозираше истината. И се смесваше грижливо с полуистини и лъжи. Подобна смес не лекува. Тя е отрова.

    Утре: ще има ли операция “чисти ръце”?

  • Всичко може said:

    10 ЧАСТ

    Банковата афера – люпилна на олигархията

    Октоподът боричка пипалата си, но никога не посяга на главата

    ГРИГОР ЛИЛОВ

    Да кажем истината, значи да се самокритикуваме, заявяват редовете на публикуваните вчера секретни стенограми. Те са отпреди година и половина – тогава, когато Партията тамън беше дошла на власт.

    Вижда се, че се е знаело какво става. Вижда се, че самите управляващи са бягали от въпросите както за вините, така и за новите отговорности.

    Затова банковата система не бе изолиран прецедент на грабежа. В него органичедски се вплетоха всички съставки на бившето социалистическо общество: укриваната от него криминална престъпност, скритият грабеж на националните богатства за сметка на увеличавенето на вътрешния и външен вълг /както става и сега/, потулването на истините за золумите /наречено навремето “двойна правда”/, скриването на системата от привилегии за кастово-партократските кръгове и т.н.

    Всичко това го намираме днес. Единствено формата се е сменила – обаче съдържанието не. Неудобен се оказа въпросът за старите вини и за новите отговорности. Толкова неудобен, колкото бе и навремето. Поместените вчера редове подсказват как хем сърби, хем боли, щом питанките опрат до създателите и вдъхновителите на тази разруха.

    Системата …

    Банките и финансите на страната се превърнаха в нервна система на октопода – смучещ ненаситно пари и пръскащ вместо мастило кръв. Там нищо не се губи, само променя местата си. Ту попада под прожекторите на обществото, ту грижливо го забулват в пелена, за да не се вижда къде е.

    Омазаната бивша директорка на Балканбанк Надежда Апостолова тръгна да съветва подновената кадрово БНБ. Омазаният с Агробизнесбанк изпълнителен директор Христо Данов нито е подследствен, нито подсъдим. Той се готви за поредното футболно шефство. Омазани акционери и създатели на ТСБ бяха сред вдъхновителите на гръмналата финансова-къща пирамида “ФТА” и производната й банка. Някои от тях днес са набелязваните от БСП кандидати за валутния борд. Омазаният като член на борда на две фалирали банки Петьо Блъсков поучава обществото в нравственост и морал.

    От другата страна на омазаните банкери са омазаните предприемачи. Твърде често те са едни и същи лица. Убитият Цветан Цветанов сътрудничеше с Дилян Дорон. И двамата контактуваха с кръга около загиналия Петър Чернев. Съпругата му бе в борда на “Инсист”. Който пък бе свързан с ДЗУ и секретните проекти. Като на броеница са подредени едни и същи хора – размествани като зърна на броеница, чукани като тях.

    На същата броеница са не по-малко омазаните политици. Почти няма министър, който да не е отишъл след оставката си в някоя банка или свързана пряко с нечий трезор предприемаческа групировка. Почти няма министър, който да не идва оттам.

    От четвъртата страна е връвта на броеницата. Или асансьора, за който писахме. България е сякаш сграда, разделена на приятелски и неприятелски финансови, предприемачески и властови етажи. По кабинети, сейфове и коридори щъкат хора – нагоре-надолу. Асансьорът ги мести – от банка във фирма, от фирма – на министерско кресло – от министерско кресло – в чужбина – от чужбина в акционерно местно участие… Нищо не се мени – единствено табелите. На офисите и техните собственици. Отдолу работи и ги издържа народът.

    Имитациите…

    Едва онзи ден БНБ отне лизенза на финансовата и чейндж-пирамида “Домби”. Смешна мярка. Не презряла, а направо вмирисана. Далеч-далеч назад във времето Василка Домбова /кредитна милионерка – “бушон”/ духна в чужбина с около 10 млн. долара. Бившата акушерка се стопи някъде към Америките. Продължавайки да работи за господарите си.

    Омазаните кадри никога не се губят. Те са ценно наследство – покорни и слушкащи. Иначе ги чака “Развигор”. Чака ги екстрадиране.

    Но защо БНБ сега се сети за лиценза? Важно е – да се прочетат повече наказани “имена”, да видят хората, че там горе “взимат” мерки.

    Само срива на националните финанси попречи да се построи поредната хеопсова пирамида от кухи банки. Олимпийска, счетоводна, горска, водна и какви ли не. Всичко бе говото – от документите за лиценз до раздадните проформа подкупи. Предстоеше поредната далавера.

    Но този път ножът опря до кокала. Парите привършиха. И както ръката извади банките на тезгяха, тихомълком сега ги прибра.

    На ход са арести на някои банкери и кредитни милионери. На “ход” е доклада на МВР. В него няма нито едно име на висш банкер и действащ политик от редовете на БСП. На “ход” е трескава дейност. После вероятно прегрешилите ще ги пуснат – както винаги е ставало досега. Щом осъденият банкер Иван Константинов от Русе може да скита из страната и да пребива свои “приятели” с борчетата си, у нас всичко е възможно. И невъзможното дори.

    Октоподът реже поредните свои пипала. Изхарчените и неудобните. Останалите продължават да стагят страната в прегръдката си.

    Още през септември се чу за операция “чисти ръце”. Нищо не се случи. През октомври отново се чу и дори някои лица се прочуха. Предстояха избори и пак нищо не се случи.

    При толкова имитации у нас на път е поредната. Имитирахме раздържавяване, имитирахме демокрация, имитирахме пазар, имитирахме банки и финансови институции. Готви се имитацията на валутен борд. Готви се имитацията на операция “чисти ръце”

    Готви се поредната “промяна” на статуквото.

    Права си, когато съгрешиш дори

    Партията превърна в “бушони” онези, които бе решила, за да съхрани тези, на които тепърва ще им идва редът.

    Сега чистката на корупцията нашумя по-силно отвсякога. Предстои партиен конгрес. След него – тишина. За победителите. И шумотевица – за победените. Зависи кой-кого. За всички има по “нещо”, всеки има срещу всеки. Затова е важна властта. Тя определя виновните и честните. Обществото е безгласно, както е навсякъде у нас.

    Да се наведем, докато мине вятъра – тази крилата фраза определя цялото житие-битие на вчерашно-днешните партийни велможи. И на техните слуги. В името на своето оцеляване те са готови на всичко. Парите им хранят партията, тези мънита купуват разноцветни политици, управници, справедливост и мълчание.

    “Бушоните” мълчат. Те не знаят, не вярват, че с изключение на шепа хора – там горе, на върха,животът им е написан – все по-надолу в калта.

    “Моля ви, кажете им – вие знаете на кого, че не аз съм ви дал информацията за открадването на резерва /93 млн. долара- бел. авт./! Ще убият децата ми!” Едрият и красив мъж плаче. Банкерът {Стоян Шукеров} е шеф на валутното управление на БНБ. Ръцете му се тресят. Нощеска семейството му едва е оцеляло от “предупреждението”. Не го съжалявам – той също е крал. Жал ми е невинните около него. “Протестирам, не съм давал такива материали /за “прихващията” от чужбина на пари на “булбанк”/. Потвърдете, че не съм ги дал аз!”- банкерът {Калинов} пък е сред шефовете на най-авторитетната ни банка. В нощта на отпечатването изгоря дома на Чавдар Кънчев, {ръководител на “Булбанк”}.

    Неизбежността

    Вместо “нежна революция” по-добра е “еволюционността” при “смяна” на строя, изповядва една от секретните стенограми, части от които публикувахме вчера.

    “Еволюционността” се схвана като запазване на държавната собственост, ограбвана по същия начин за сметка на растящия външен и вътрешен дълг, както беше преди идването на “демокрацията”. “Еволюционността” се осъществи като още по-голяма степен на разграбване – на доходи, спестявания, финансови и материални ресурси, на цялата нация. “Еволюционността” си отгледа държавно-частен капитализъм и го мафиотизира докрай. “Еволюционността” превърна с досиета и картотеки престъпността в истинска напаст.

    Но който пречи на една мирна революция, прави неизбежна насилствената! Казал го е американския президент Джон Кенеди.

    Както виждате механизма на първоначалните пари на Мафията/ Мутрите/ Борците/ Застрахователите и прочие мутанти е бил известен още през 1996 г .
    Посочените имена и днес са на почит в България и работят за същите 100 режисьора. Някои от главните режисьори вече не са между нас.

  • Всичко може said:

    Добре дошли в БГ и инвестирайте наволя!:D

  • Всичко може said:

    АПОКАЛИПСИС СЕГА

    -Бат Бойко…, шефе,..аа.. г-н Генерал, здравей! Абее.. може би нямаше нужда да те безпокоя, но днес се случват едни странни неща с мен.. Може ли да се видим?! – Нема к’во да се гледаме, Цецо!Ти май не си внимавал онзи ден, когато Аз казах, че който сгреши го отстранявам. Ти не само сгреши, ти се оплете, ти се оля, ти се осра с тоя Октопод бе, Цецо!Ти ми изяде рейтинга бе, пич! И не ми се обаждай повече, че пиша SMS на Алексей!-нокаутира го Човекът на който дължеше всичко. „Тиква октоподска, мутра такава, шланг пожарникарски, ръка ще ти целувам! Нещо друго не щеш ли да ти целувам?!”- ЦЦ вече преливаше от омраза към довчерашният си кумир.

    Днес вътрешния министър Цветан Цветанов(ЦЦ) се събуди доста по-късно от обичайното, но в отлично настроение. „Няма за къде чак толкова да бързам – аз съм цял министър, даже вицепремиер! Вече не съм шофьор на лада или прост чиновник в „Кадри”, я! Другите да ми обясняват защо закъсняват, не аз на тях! Хубаво нещо си е властта, всички ме уважават, даже ги е страх, жена ми отново ме обича истински!!”- наслаждаваше се на живота ЦЦ. Скочи от леглото и както обикновено направи няколко лицеви опори, огледа се в огледалото и остана доволен от видяното: „Здрав дух в здраво тяло! Само така се бори октопод! Доказателствата по делото се умножават, имаме си стратегия, разделили сме делото , открили сме и други октоподчета, в кърпа ми е вързан” – монологстваше си ЦЦ, докато отваряше лаптопа си за да прегледа новините и най-вече да провери какви нови операции са провели неговите юнаци тази нощ. (Най го кефеха клиповете с голите арестанти, а неговите момчета редовно му доставяха порцията удоволствие.) „С тази политическа воля, с този системен и проактивен подход влизам в историята не, ами… я подминавам!” –виждаше бъдещето ЦЦ , докато часовничето на компютъра зареждаше …

    „Настана пълен хаос около Алексей Петров; Разделянето на Октопода незаконно; Решението на Софийски градски съд от миналата седмица, с което Петров беше оставен в ареста, също е незаконосъобразно и трябва да бъде отменено”- такива бяха анонсите на всички новини, които удариха ЦЦ като физкултурна пудовка по главата.

    ЦЦ изскочи от къщи, както си беше по гащи, като брат на Пернишки прокурор и благодарение на отличната си физическа подготовка прескачаше по 10-15 стъпала наведнъж. В бесния си галоп по стълбите не забеляза, че охраната му не е на обичайното си място. Бронираният мерцедес и шофьорът му също ги нямаше пред блока, което леко го озадачи но нямаше време за мислене, скочи в едно мърляво такси и отсече кратко и остро:

    – Министерството!

    – Кое министерство? Аз да не съм ти Нострадамус да знам къде си се юрнал!И толко ли немаше време да се облечеш малко.Откачени хора, шибан народ!- нервничеше, докато си палеше цигара таксиджията , който май изобщо не позна ВИП клиента си.

    Постовият полицай на МВР не се изпъна и не козирува на ЦЦ, както обикновено, а свойски и съчувствено му заприказва: „Ле-лее Цецоо, как си го закъсал! Не стига че си закъснел, ами си и гол!

    Метни си нещо отгоре и бегай при началника на Кадри, че сто пъти ме пита дали се дошел.”

    Това почваше да прилича на някакъв кошмар. Служителите в министерството, които до вчера угоднически го поздравяваха по коридорите сега или се правеха, че не го виждат или го гледаха нагло и подигравателно, когато се разминаваха с него.

    ЦЦ влетя в кабинета на началника на Кадри – Иван Аврамов.

    – Леко, ще ме отнесеш бе Цветанов! – иронично и сърдито изръмжа Аврамов, който се случи близо до вратата в момента на нахлуването.

    – Какво става тук?? – кресна ЦЦ.

    -Първо: тук не се вика, второ: въпросите задавам аз и трето: ти часовник имаш ли?! Я виж колко е часа! Ти идваш по-късно и от министъра бе, Цветанов, не те ли е срам!? – нареждаше Аврамов като го гледаше строго със змийските си очички.

    -Ама нали аз съм…?!

    -Аз–ти, вече няма значение! – прекъсна го Аврамов – Отиваш си на работното място, старото, и почваш да си натискаш папките, че няма кой да ти върши работата! А сега ме остави, че съм затънал до гуша в задачи!

    Аврамов беше известен с това, че нямаше никаква работа, но беше Паганини в симулациите на отруденост и пренасочването на лоялност, с което оцеляваше при всички ръководства на МВР.

    ЦЦ се ощипа силно с надеждата, че това е кошмар, но не би-само където си направи синка.

    „Този бастун да ми държи такъв тон?! После ще го смачкам, сега трябва да разбера какво става”- възвърна си смелостта ЦЦ, докато набираше номера на неговият благодетел, най-силния премиер в историята на третата българска държава:

    -Бат Бойко…, шефе,..аа.. г-н Генерал, здравей! Абее.. може би нямаше нужда да те безпокоя, но днес се случват едни странни неща с мен.. Може ли да се видим?!

    – Нема к’во да се гледаме, Цецо!Ти май не си внимавал онзи ден, когато Аз казах, че който сгреши го отстранявам. Ти не само сгреши, ти се оплете, ти се оля, ти се осра с тоя Октопод бе, Цецо!Ти ми изяде рейтинга бе, пич!Едно конгретюлейшън не са ми казали цяла година американците заради теб. Отивай си на кадровишката работа и целувай ръка, да не те върна пак да въртиш геврека.И не ми се обаждай повече, че пиша SMS на Алексей!-нокаутира го Човекът на който дължеше всичко.

    „Тиква октоподска, мутра такава, шланг пожарникарски, ръка ще ти целувам! Нещо друго нещеш ли да ти целувам?!”- ЦЦ вече преливаше от омраза към довчерашният си кумир.

    „Няма да ти се дам толкова лесно, Тикво! Ще се обадя в ДАНС-те ме накиснаха в този бъркоч, те ще ме оправят. Специална служба са, контраразузнаване, могат да накарат Земята да се върти обратно, та с един цървул от Банкя, с един прост пожарникар ли няма да се справят!”- даваше си кураж ЦЦ, докато набираше шефа на агенцията Йовчо Цветлинов:

    -Йовчо, как сте?! Как е оперативната обстановка?- опита се да звучи бодро ЦЦ.

    -Правим подписка срещу Татяна Дончева и деструктивното влияние на съдебната система…- някак си неуверено звучеше Цветлинов.

    -Всички агенти ли се подписаха?

    -Ами! Само десетина ултраси от нашия кръг.Другите се скриха като мишки, като гниди…

    „Тия са по-зле и от мен!”- оцени обстановката ЦЦ, защото беше чувал какви големи шамари отнасят после организаторите на подписките в ДАНС.

    „Контраразузнавачи- мърлячи- топачи- лайнячи! Ха-ха, лайнячи!”-възхити се ЦЦ на собствените си поетични способности.

    „ Имам и други козове аз, битката още не е завършила! Тиквата да не си мисли, че сме независима държава, че той е важния тук?!”- не се предаваше ЦЦ, докато набираше номера на посланика на САЩ Уорли Джеймс, истинският господар по тези географски ширини.

    -Здравейте мистър Джеймс, министър Цветанов е. Извинявайте така.., за безпокойството, но може ли да се видим по един много спешен въпрос?- опита се да звучи максимално спокойно ЦЦ.

    -Сдравейте мистър Светанофф, за жалост аз много зает – трябва снима филм, трябва среща се с джипси, трябва каже на български министри как да прави добро за моя Америка. Аз разбрал, че Вие има нова работа. Конгретюлейшън! Всяка работа хубава, когато обича американска демокрация!- закопа го посланикът.

    „ Откачалник такъв! Тия имат ли си психиатри в държавния департамент ? Не го ли виждат, че тоя е луд за връзване?”-приключи ЦЦ с любовта си към Америка.

    „Майната им на всички! Най-важно е семейството! От толкова много работа не мога се видя с жена си! Неблагодарници шибани!”- настройваше се ЦЦ докато набираше жена си Седи:

    – Седи, скъпа , случиха се ужасни неща, но важното е да сме живи и здрави! Хайде да излезем тази вечер само двамата, така… да вечеряме някъде на свещи!- преливаше от нежност и романтика ЦЦ.

    -О-оо, скъпи, предупреждавай ме по-отрано! В кой век живееш? Аз съм освободена жена, имам си собствен живот, свиквай с това! Вече се уговорих с Хаджол Велинов.Ти сега имаш време, пусни прахосмукачката в къщи. Ча-о!

    „Освободена!?А вчера не беше освободена?! Ама, защо ли не те разкарах аз още на първото ти освобождаване с тоя маймун!?”-откриваше „топлата вода” за женската любов ЦЦ.

    Предаден и отхвърлен от всички, ЦЦ изпитваше остра нужда от приятелско рамо, от една мъжка подкрепа. Реши да се обади на най-добрият си приятел, най-великия глас за всички времена, осъденият на щастие, великият Марин Веселинов. ЦЦ обичаше да се обажда на Марин Веселинов, който беше качил на телефона си величествения полицейски химн и ЦЦ първо чуваше любимата си мелодия а после и верният си приятел.Набра номера, но Марин не му отговаряше, само полицейският химн галеше слуха на ЦЦ. „Ненадмината музика!”-наслаждаваше се ЦЦ в очакване на приятелския глас, но скоро забеляза, че текста е малко променен:

    Хора, поздравете Трактора,
    хора, Цецо вече не преде,
    срам ме е, че пях за него,

    гордост е да служиш на машината

    със която се оре!

    „Франсис Копола”

  • Всичко може said:

    Цветан Цветанов поставил световен рекорд на 800 метра бягане

    Цветан Цветанов е поставил световен рекорд на 800 метра гладко бягане още като ученик. Рекордът не е подобрен и до днес, но от скромност вътрешният министър кри тази новина довчера, когато будната и разследваща българска журналистика извади на бял свят изумителния факт, пореден повод за национална гордост.

    В репортаж за юношеството на вътрешния министър колегите от новините на PRO.BG съобщиха, че като ученик в „елитното“ спортно училище „Чавдар“, Цветанов е пробягал 800 метра за 1,15 мин.

    Без да се съмняваме в изключителните способности на Цецо, както го е наричала класната му много преди Бойко, но и без да разчитаме на собствената си спортна ерудиция, ние влязохме в google, за да потвърдим потресаващия факт – Цветан Цветанов е абсолютен шампион и в бягането на 800 метра той изпреварва последния рекордьор в тази област с цели 26 секунди.

    Рекордът е поставен през 1997 г. от невероятния кенийски атлет Уилсън Кипкетер, състезаващ се за Дания. Неговото постижение обаче е едва 1,41 мин. – далеч, далеч зад успеха на Цветан Цветанов.

    Бегли изчисления показват, след като разделим скоростта и умножим по метрите, че Цецо е много по-бърз и от самия Юсеин Болт (9,69 секунди). Нашето момче би взело 100 метра за около 6–7 секунди. Не е искал, не го е направил.

    От репортажа на PRO.BG става ясно и друго, че класната на Цветанов почти не си спомня за него, защото го описва като “будно, живо и любопитно дете” – думи, които всяка класна употребява за всичките си ученици, които обикновено не помни.

  • Всичко може said:

    Вътрешния министър Цветанов следи и фейсбук-а на дъщеря си

    МВР блокира Костенец след убийство – 16 сеп

    15 септември – признайте грешките си, батковците да не бият малките и изкуството е огледало на обществото – 15 сеп

    Цветанов: Продължават разкритията около “Килърите” – и убити, и поръчители – 15 сеп
    “Всички деца вече са част от глобалното интернет пространство, а родителите сме малко по-назад. Трябва да се подобри информираността за опасностите, които крие мрежата – децата да знаят, че има риск. Аз лично съм много внимателен за фейсбук профила на дъщеря ми. Макар че аз не съм допуснат, но съпругата е допусната, защото трябва да направим познаване на всичките.” Това заяви вътрешният министър Цветан Цветанов след като участва в конференцията “Един променящ се свят: младите хора и он-лайн средата”.

    Според Цветанов във “Фейсбук” под прикрита самоличност е имало доста операции, проведени от ГДБОП срещу педофили. “Били са въвлечени дори деца на 13 -14 годишна възраст, които в началото не са предполагали, че ще попаднат в този капан, а когато са въвлечени, се чувстват виновни и съпричастни”, заяви още министърът.

    “Има толкова сигнали, които пристигат и на моменти големи хора, които изпитват някакво увлечение, смятайки, че са намерили любовта на живота си, установяват, че са били използвани или въвлечени в някакво престъпление или да бъдат използвани в някаква експлоатация”, каза още Цветанов.

    Той смята, че предпоставките за въвличането на децата в престъпления и в сексуална експлоатация или всичко, което би могло да бъде организирано в интернет пространството, са основание да бъдат предприети адекватни мерки за предотвратяването, мобилизирането и координирането на действията както на институциите, така и на неправителствения сектор. “И естествено с подкрепата на евроатлантическите партньори – да можем действително да бъдем адекватни. Това е бъдещата заплаха за обществото и трябва много сериозно да се подходи към нея”, заяви още Цветанов.

    В началото на новата учебна година е особено актуална темата за кибертормоза в интернет. Властта отговори на проблема с мероприятие, целящо поставянето го на вниманието на обществото.

    Есенцията от срещата, посветена на темата за младите хора и риска за тях в онлайн средата, състояла се в Академията на МВР, е казаното от двамата ВИП гости. Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов е категоричен, че освен всичко друго „Фейсбук” е и сериозна заплаха за децата. Според министъра интернет и в „бъдеще остава източник на заплахи за обществото”. От името на ведомството Цветанов изрази мнение, че е нужно по-сериозно отношение към опасностите в мрежата, понеже те могат да станат заместител на физическото насилие.

    Цветанов сподели, че двамата със съпругата му са особено внимателни към ставащото в профила на дъщеря им. Таткото например сподели, че е поверил грижите за контрол на Фейсбук общуването на детето си на служителката на ДАНС, Десислава Цветанова, която като майка е получила съответното разрешение от страна на дъщеря си за достъп до страницата й в социалната мрежа. Така и МВР шефът, и служителката в секретните служби са наясно за ставащото не само със собствената им дъщеря, но и със заплахите и подводните камъни на общуването във „Фейсбук.”

    Другият официален гост на събитието, британският посланик Стийв Уилямс изрази становището, че макар малките да са по-наясно от възрастните хора за възможностите, които дава интернет общуването, те за жалост все още имат „свежа наивност и вяра и не осъзнават рисковете”.

    Извън представителната страна на правеното от общественост, органи на реда, чужди дипломати у нас, и самите потребители в интернет мрежата носят своята отговорност за ползването й за разумни и безопасни цели. Но прави впечатление, че никой всъщност не дава конкретни указания за реална превенция на злоупотребите от страна на престъпни субекти с детската наивност и доверчивост. Заинтересовани потребители коментират подобни официални събития като височайша проява на активност по наболял проблем, но не и като нещо, от което има някаква практическа полза.

    Кой тогава е призван да научи рисковите възрасти как да се ориентират в добрите и лошите страни на иначе незаменимата в някои отношения интернет мрежа за социални контакти.

    Цветанов търси адресите на 272-ма фейсбук-приятели на дъщеря си

    Преди няколко седмици вицепремиерът и министър на вътрешните работи

    Цветан Цветанов е открил с почуда, че по-голямата му дъщеря имала 272-ма приятели в социалната мрежа Facebook.

    И поискал да знае каква им е регистрацията по домова книга, каза шеговито днес Цветанов на кръгла маса за борбата срещу трафика на хора, организирана от Националната комисия за борба с трафика на хора и неправителствената организация Face to Face.

    Организаторите се опитаха да поставят вицепремиера в ролята на сводник в ролева игра, с която по-лесно да обяснят на младежите за опасностите при отвличанията, а в ролята на жертва трябваше да влезе Магдалина Вълчанова, председател на НПО-то. Цветанов обаче не напусна вицепремиерския си пост дори на шега и заяви, че кампаниите на подобни организации трябва все по-силно да преминават в интернет, защото това е медията на модерните, млади хора. Цветанов призова също така в подобни каузи да се привличат известни българи – например успели актьори и спортисти.

    „Няма момиче или дете, което да е застраховано, че няма да стане жертва на подобно престъпление”,

    каза още Цветанов. По думите му най-честите предпоставки за въвличане в подобни злоупотреби с деца и жени са привидният хубав и интересен живот, в който впоследствие се намесват алкохол и наркотици.

    Актуалният проект на Face To Face – „Пълно 6″, увеличи териториалния обхват на въздействие на проблема, рапортува Вълчанова. По думите й най-ценна е била създадената „мрежа” от ученици, които са разпространили превантивна информация за трафика на хора в много градове по метода „връстници обучават връстници”. Провели са се десетки дискусии, а в които участие са взели известни личности, като например Устата и Софи Маринова, които са заснели специален видеоклип по темата.

  • Всичко може said:

    Строго секретно!

    (да се изгори след прочитане, ако се намокри да се изяде!)

    СПРАВКА

    Относно: СМС кореспонденция между лицата Алексей Петров (А) и Бойко Борисов (Б)

    А: Тиква, иска6 ли да ти донеса една секретна справка на ДАНС ?

    Б: Кво праи у теп?

    А:Свих я от Сертов, Станишев му я беше върнал на ръка . Вътре има само глупости на Дра6ков , но се води секретна-моеш да съди6 Зай4ето за загуба на секретен документ J)

    Б:;)))много си луялен, евала! Ела по-късно в Министерския съвет

    ………………………………………………………………………………………………………………………………………….

    Б: Тракторе, мое6 ли да ми напраи6 1 услуга?

    А: Ква, и ти трябва да ми кихне6 не6то?

    Б: Да изиграе6 една роля за мен. 6те постои6 в пандиза да покажа на света 4е няма 4адър за приятелите ми мутри

    А: А ти не си ли мутра, да ти припомня ли некои работиJ ? не мое ли некой друг?

    Б: не мое, убиха ги вси4ки! А ти се напраи на ного велик и требва малко да ми върне6 L Като излезе6 мое6 сам да си вземе6 Езерото на Дра6ков и сме фитка

    А: и 5 апаратамента на Цецо отгоре. Синтетиката на Дра6ков и Марков съ6то! И да ги бия когато ми е кефL

    Б: не ми пука за тяхJ

    А: СделкаJ

    Б: Много си луялен, брато!

    …………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

    А: Много се застоях в пандиза бе L Ебати дългата роля ми спретнахтеL Болен съм, кръвното ми пада .Ела на свиждане

    Б : Успах се, ще закъснеяJ

    А: ако ме осъдят вдигам тройно мизата

    Б: няма стра6но щом Цецо е против теб- специално съм го избирал. на никой не може лошо да напраи. потърпи о6те малкоJ

    А: вдигам цената!

    Б: ОК. вклю4вам те в пистата за формула-1, заедно с ЗапалкатаJ Мангизите са на едни тарамбуки

    А: ОК J тогава не застраховайте в Лев Инс. Аз уреждам накрая МОСАД да гръмне проекта на тарамбите, взимаме застраховката, фалираме конкуренцията и праиме дел4оJ

    Б: Стра6но си луялен Тракторе J

    Дата…………. Подпис…………………

    / не се чете/

    …………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

    Накрая ЦЦ тъжно погледна грифа за секретност и указанията под него. Указанията на най-секретния отдел бяха задължителни дори и за министъра, а справката беше мокра от сълзите му….

    Секрет Секретчев

  • Всичко може said:

    Цветанов изби рибата: “Facebook е заплаха ”

    Никога не съм предполагал, че вътрешният министър ще се превърне в борец за свободата на интернет потребителите. Всъщност изказването на министър Цветанов не е нищо повече от потвърждение на моите думи. Тук съм напълно съгласен, че Facebook е заплаха. По същата причина поради, която и Google е заплаха и беше разгромен от киберслужбите на Китай.

    Facebook. Явно това, което той не е разбрал е, че социалната мрежа е тясно свързана с американските служби и по специално с ЦРУ. По този начин Цветанов все едно ни казва : “ЦРУ/САЩ са заплаха”. Подобен начин на мислене можеше да се очаква от комунистически Китай. Но подобно изказване от страна на вицепремиера на България и бъдещ кандидат-президент ?! Вероятно нашият министър е накарал доста хора от службите да се поизпотят.

    Настанала е пълна паника в посолството на САЩ в България. Разбира се “медиите” у нас са сравнително послушни спрямо правителството и няма как подобно твърдение да получи широк достъп. Но, както всички знаем Цветанов е специализирал в САЩ. С други думи там би трябвало да са му казали за какво става на въпрос. Тук има две обяснения на случилото се. Или Цветанов, който не знае английски въобще не е разбрал какво е специализирал в САЩ или е разбрал. Тук по-интересно става ако е разбрал.

    Това нанася съкрушителен удар по стратегията на американските служби да овладеят напълно виртуалното пространство. Добрата новина за американците е , че за разлика от Китай, отдела за киберпрестъпения на ГДБОП е зает предимно със следене на граждани и торент сайтове. Едва ли на този етап имат потенциала на колегите си от комунистически Китай. Всъщност след, като бяха регистрирани СИМ-картите и следени интернет потребителите нашият министър трябваше да се спре. Но явно апетитът идва с яденето.

    Разбира се ако следваме логиката на събитията сега в-к “Капитал” по поръчка на фондация “Америка за България” трябва да организира дискусия ” Заплаха ли е Facebook”. Така ще се опитат да замажат гафа на Цветанов, поне така направиха с блоговете. Днес на мушката е Facebook.

    Да се готвят следващите….

    / коментар на автора към снимките/
    Борисов : “Абе Цветанов, защо ме няма на първа страница на Facebook ?!”
    Цветанов: ” Ами шефе то е малко по-сложно. Те не са като нашите медии.”
    Борисов: “Ясно. Значи Facebook е заплаха за мен”

    Борисов: ” Защо бе Уорлик. Знаеш ли колко хубаво ще седя на заглавната страница на Facebook ?”
    Уорлик: ” Не може. При нас е демокрация, не е редно.”
    Борсисов си мисли: ” Серсем. То и при нас е демокорация. Ама аз, като съм хубав”

    Леон Панета:”Facebook било заплаха ?!Аз само да открия, kой му е водил специлизацията на Цветанов !!! “

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.