Home » Избрано

Невинните

2010.09.23 2 коментара
Spread the love

Автор: Даниела Горчева

„Огромен брой детски смърти – неразследвани и в голямата си частпредотвратими.”

Това е един от изводите на Български хелзинкски комитет (БХК) след направените проверки на всички домове за деца с умствени увреждания в страната.

Убити по особено мъчителен начин – от глад, занемаряване, студ, залежаване, лоша хигиена, измръзване, удавяне, изгаряне, задушаване… Това са тези 238 деца в България, убити между 2000 и 2010 година.

Да, убити, а не умрели от естествена смърт и защото „те толкова си могат”, както цинично обясняваше през 2007 социалната министърка Емилия Масларова.

И само може да гадаем какво е било преди 2000 или пък преди 1989 година, когато никой не се занимаваше с този проблем. Когато даже го нямаше така омразния Български хелзинкски комитет, обвиняван от полуграмотни патриотари и от корумпирани политици в национално предателство.

Пробългарската позиция на президента Първанов и съсоциалистите му

Patriot Gotze i savetnikat mu патриотът президент и съветникът му

Помните ли какво каза по повод филма на ББС за децата от Могилино българският президент Георги Първанов, този ненадминат патриот, на когото „Държавна сигурност” дала хероичното прозвище Гоце?

Каза че филмът на ББС бил „част от антибългарска кампания”.

Ако следваме логиката на президента, излиза, че щом един филм, който протестира срещу бавното и мъчително убиване на деца в България, е част от „антибългарска кампания”, то „пробългарската” позиция е: оставете ни да си убиваме децата в България, това си е „наша работа”.

А помните ли какво каза тогавашният министър-председател и лидер на БСП Сергей Станишев? Той пък заяви, че филмът на ББС за изоставените деца в дома в село Могилино бил “крайно тенденциозен” и че “изкривявал действителността за полаганите грижи”.

Ето я в цифри „действителността за полаганите грижи”  – всяка година около 25 деца умират в тези т.нар. „домове’!

Но това далеч не е всичко. 

Защото по-натам четем в изследването на БХК, че в много от т.нар. „домове” „се практикува незаконна физическа имобилизация на деца – връзване на крайниците или фиксиране към легла, инвалидни колички и други предмети; поставяне на усмирителни ризи, с цел контрол. Има поне 17 документирани случая на физическа имобилизация. На 90 деца е прилагана„химическа имобилизация“ с тежки и увреждащи невролептични медикаменти.”

БХК уточнява, че „физическата имобилизация е разрушително насилие за психиката, a химическата – и за тялото.”

Човек чете ужасен и се пита за „домове” ли става дума или… за концлагери за изоставени деца? Деца, лишени не само от родителска ласка и човешко отношение, но и от основните им, естествени човешки права, от правото им на образование, на здравеопазване, деца бити, малтретирани и убивани бавно и мъчително от глад, от студ и от занемаряване?

Никой не си бил направил труда да уведоми главния прокурор Борис Велчев

От статия на вестник „Стандарт”, публикувана на 20 септември научаваме, че тези домове се наблюдавали от 18 прокуратури в страната. Според главния прокурор Борис Велчев била създадена мрежа от хора, които са не само компетентни, но и мотивирани тези случаи да не се повтарят. По думите му в направените проверки по домовете има “непонятни” неща. Той посочил, че при 80 на сто от случаите на детска смърт в домовете, никой не си е направил труда да уведоми МВР или прокуратурата, за да бъде извършена проверка.

На читателя не му става много ясно как хем тези домове се наблюдават от 18 (при това забележете: компетентни и мотивирани!) български прокурори, хем прокуратурата нищичко не била знаела, понеже никой не си направил труда да я уведоми.

Горкият главен прокурор на Република България! Не чул, не видял, не разбрал.

По всяка вероятност през последните 3- 4 години не е чел вестници, не е слушал радио, не е гледал телевизия, пък и едва ли му е останало време да се запознае със задълженията си на главен прокурор, а най-вероятно и Конституцията не е чел.

Иначе няма как да си обясним оправданието, че представете си, никой не бил уведомил прокуратурата, която впрочем има задължението и да се САМОСЕЗИРА, включително след разследващи публикации в медиите.

А ако не по-рано, то поне през 2007 година и глухите чуха, и слепите видяха какво се върши по т.нар. „домове за деца” в България след филма на Кейт Блюет „Изоставените деца на България”, излъчен по ББС, у нас и по десетки национални телевизии в Европа. Ето за сведение на нечетящия ни главен прокурор и на цялото му прокурорско войнство от 1600 прокурора, един непълен списък с част от медийния отзвук в България.

Случаят бе разглеждан и в Европейския парламент. Но Борис Велчев, иначе честичко сновящ по онова време по линията София – Брюксел, придружавайки като предан оръженосец вечерящия с „оперативно интересни лица” тогавашен вътрешен министър Румен Петков, за да убеждава европейската комисия в борбата с корупцията у нас, не бил чул и не бил разбрал.Petkov_Velchev, Dnevnik

снимка: Красимир Юскелиев, в. Дневник

Едва сега се плеснал по челото българският главен прокурор, едва сега разбрал за фрапиращите случаи като тези от „дома за деца” в Добричко, където за последните 10 години 56 деца са умрели от глад, студ и ужасяващи условия.

Срамът и почудата

„Срам ни е и ни учудва, че в 21 век деца умират от глад”, казал обвинител № 1 ни уверява в. „Стандарт”.

Безспорно е, че това е срамно и позорно.

Спорно е, че Борис Велчев го е срам. Защото ако го беше срам, досега да си е подал оставката.

Неизвестно е също от чие име говори главният прокурор, употребявайки първо лице, множествено число. Ако визира управляващите вчера и днес и твърди, че всички те се срамуват, главният прокурор просто заблуждава обществеността у нас.

Защото не става дума за срам, а за безсрамие.

Да припомним, че преди 3 години, когато филмът на Кейт Блюет стана достояние на българското общество, най-големият смут на българския президент, беше че филмът не бил „направен с любов към България” !

Интересно как нашият президент си представя любовта към България в подобен филм? Като целофанена лъжа за действителността в тези „домове’?

Колективно или индивидуално достойнство?

Всъщност, нищо ново под слънцето. Когато в една държава системно се потъпкват правата на човека и индивидуалното достойнство на гражданите, тогава започва да бъде размахван номерът с „антибългарската кампания” и…. „националното достойнство”.

С други думи, не е важно, че седемгодишната Лора тежи едва седем килограма, че ръката на Филип е с дебелината на палеца на социалната министърка Масларова, че малката Седа е вързана за крака на леглото (вж. статията „Домът, който убива” на Яна Бюрер Тавание, в. „Капитал”, 2005), не е важно че дечица в невръстна възраст скимтят от болка и бавно и мъчително гаснат „под грижите” на българската държава.

Важно е за това да не се говори, защото не е патриотично и ще пострада „националното ни достойнство”.

Само че ако изобщо има такова нещо като колективно достойнство, то не е в размахване на лозунги от рода на: „моята страна е най-красивата страна на света”, а хората от моето племе са най-умните и най-добрите хора на планетата Земя, че даже и във Вселената. Това не е патриотизъм, а глупост и демагогия.

Ако си патриот и обичаш страната си, ще искаш хората в нея да живеят добре.

А това означава да бъдат зачитани правата им и индивидуалното им достойнство! Това означава, че не може в твоята страна да бъдат убивани деца и то безнаказано, а главният прокурор да вдига рамене и да казва: ама никой не ни е уведомил.

А интересно за какво получава заплатата си господин Велчев? Дали за да защитава обществения интерес или за да прави мили очи на управляващите?

Невинни и решителни

И същевременно, винаги когато до обществото стигнат нелицеприятни факти, Борис Велчев бърза да прави недопустими публични изявления още преди разследването да е приключило. Така постъпи и в този случай, когато побърза да успокои нечии гузни съвести, че виновници за детската смъртност ще бъдат търсени само сред персонала по домовете.

Очевидно всички останали по върховете на правителствения Олимп са невинни.

И докато такива като Славка Кукова и Яна Бюрер Тавание от БХК от години се мъчат да заинтересуват незаинтересованите ни институции от съдбата на децата в тези домове и на психично болните възрастни в т.нар. „затворени институции”, Борис Велчев – главен прокурор на републиката е твърде зает да се потупва приятелски по раменете със съответния  премиер и вътрешен министър, които са на власт в момента и да уверява обществото в общата им решителност срещу „наглите” и „престъпниците”.Triumvirat

снимка БГНЕС

A когато представителите на съдебна и изпълнителна власт у нас се потупват взаимно по раменцата, логично е прокуратурата да нехае за потъпкването на конституцията у нас и за неспазването на международните конвенции, които България е подписала. Включително и за драстичното неспазване на Конвенцията за правата на детето.

Питам се сега дали тези български ежедневници, които толкова обичат да палят общественото мнение у нас със заглавия от сорта „Вземат ни баташкото клане” или „България уби дете” ще публикуват изследването на БХК, ще изпратят журналисти с кураж да задават неудобни въпроси на управляващите и на главния прокурор и дали ще напишат с големи букви на челната си страница: „В България се убиват деца по особено мъчителен начин.”

Сега поне имат всички основания за подобно заглавие.

PS Вместо това тези иначе храбри наши медии са публикували новината под угоднически заглавия, твърдящи че прокуратурата “нищела” смъртните случаи на децата. Голямо “нищене” е паднало, вижда се. Истината е, че прокуратурата не е предприела нищо в продължение на години и нищичко нямаше да предприеме, ако не беше разследването на Български хелзинкски комитет.

Източник: http://dilmana.web-log.nl

2 коментара »

  • Апървия said:

    Социализмът и евгениката неразделни

    С началото на „Третата международна конференция по евгеника” в Ню Йорк през 1932 г са утвърдени предложените форми за контрол върху прираста и редуциране консумацията на ресурси, както следва:

    1. Контрол върху раждаемостта чрез методите на стерилизация, употреба на контрацептиви и аборт.

    2. Евтаназия за болните и старите.

    3. Установяване на политика на едно или две деца за държавите, където това е уместно.

    4. Насърчаване на въздържаност в по-бедните класи.

    5. Държавно обучени организации по „семейно планиране”.

    6. Ограничаване на международните преселвания.

    7. Закони за защита на околната среда и поощряване опазването на природните ресурси, което довежда до „зеленото движение”.

    Както изглежда, „окончателното решение” е намерено.

    Същата година Маргарет Сангър, член на Комунистическата партия на Съединените Щати, член на Американската Евгеника и основател на „Планирано родителство”, лобира в Конгреса на САЩ от името на своите съмишленици. Тя е представител на своите дарители, настоявайки за прокарването на „политиката на две деца”, както и за закон, изискващ насилствена стерилизация на 25 милиона американци. Достатъчно шокиращ е фактът, че двата законопроекта са били почти приети от Конгреса.

    Въпреки всичко, по онова време 34 щата вече са възприели закони за стерилизацията и процедурата е насилствено приложена на над 50 000 американци.

    Въпреки временното поражение, битката за осъществяване на социалистическите евгенични закони едва започва.

    Справка :планът Ран-Ът приет единодушно от парламента!

    “Програмата Ран-Ът” като американско политическо ноу-хау за просперираща държавна демократична политика с пазарна ориентация и българските правителства като изпълнители на същата, е сътворена и реализирана така, сякаш дяволът наопаки е прочел Библията, при това отдясно-наляво. Обемът й е около 395 страници. Точно всичко събрано и изказано в 23 глави, без да броиме “Начало” и “Автори” в края. Секретните части очевидно са в глава 2 и 3, за които ние простолюдието не сме богопомазани да се осведомим. Е, ще го преживеем! Все някога грифа “секретно” ще се зачертае от някой “съвестен” гражданин и те няма да бъдат вече толкова секретни, нали така – за всичко си има хора! Но ние добре знаем, че тези въпросни секретни части са били приоритет на манипулиране във времето от … БСП, ДПС, СДС, е за малко и от НДСВ (все недоносчетата на БКП-както е казал някой). Естествено тези “секюрити части” си имат автор и той е не безизвестния другар Иван Ангелов. А пък “щурмовашките ни щурашки правителства” във времето дадоха почти всичко от себе си и активно се трудиха така, че 95% българи към днешна дата (мале какво болшинство само!) да понесат цялата тежест на деформациите и липсата на стимули за работа, причинени от субсидиите и контрола на ЕС и останалите ни “братя” и от САЩ разбира се, както се казва в “програмата” (глава 16 – Икономика на прехода).

  • Петранка Вълова said:

    Съдбата на тези деца е тежка, за това няма спор – условията са меко казано далече от желаното, персоналът е изправен пред какви ли не изпитания. Предложението ми е тези така хубаво пишещи другари и другарки да отидат поне една седмца да да работят като \"обикновени\" служители в един от многото домове в България… Включително и от Хелзинския комитет. Нека не правят изследвания и да пишат само, нека направят нещо за тези деца!

    За управляващите България – сегашни, бивши и настоящи – нека Бог да им прости!

    p.s. Очаквам реакции от рода – \"Защо ти не отидеш…. \" Няма да се оправдавам, но няма да го направя…. защото не съм писала колко лошо вивеят тези деца, а съм помогнала, с каквото мога на деца и на пресонала, който се грижи за тях.
    Но очаквам повече \"нереакции\" – а това е по-страшното

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.