Home » Избрано

НАГЛИТЕ (поредицата на “24 часа” “Наглите без маски”)

2010.01.29 5 коментара
Spread the love

Поредицата на “24 часа” “Наглите без маски” започва с първата публикация във вестника от 12.01.2009  (линк )
Журналистическият труд на Блага Георгиева, Светлана Йорданова, Росица Сандулова, Стефан Борисов, Слави Ангелов и др.  заслужава да бъде забелязан от повече хора и заради това ще съберем на едно място последователните публикации. Благодарим на журналистите и на в-к “24часа”

Наглият Църо харчил откупа за Джорджо в Рио

Похитителят от бандата на Наглите Цветозар Славчев-Църо е харчил парите от откупа за сина ми на екскурзия в Бразилия и други екзотични места.

Това възмутено разказа Катрин Маркова,чийто 14-годишен син бе отвлечен от Наглите през януари 2008 г. Джорджо Марков бил набелязан за похищение от Славчев още в края на 2007 г., защото охранителят Църо мислел, че Маркова е получила много пари от убития си съпруг.

Цветозар е бил един от основните играчи в бандата на Наглите и е набелязал поне 2 деца на богати, които да бъдат отвлечени.

“24 часа” откри снимки от пътуването на Славчев до Рио де Жанейро и други градове в Бразилия през февруари м.г. Благодарение на печалбите от откупите Църо не само обиколил цялата латиноамериканска държава, а и платил петцифрена сума, за да мине специален курс на обучение за летене с малък самолет и парапланер.

Разследващите смятат, че още в края на 2007 г. Църо е започнал да следи отблизо и да проучва навиците на Катрин Маркова и сина й. “24 часа” се разходи с майката на Джорджо до различни места в София, за да разкаже историята на отвличането му.

“Виждахме се постоянно в кварталното кафене . Той се интересуваше какво правя, с какво се занимавам, как живея”, припомни си майката на пленения Джорджо.

Когато 14-годишното момче било отвлечено пред дома си на 11 януари 2008 г., Църо започнал всеки ден да звъни и да разпитва как вървят преговорите, дали е събрала пари за откуп. Цветозар диктувал и какви текстове да се изпращат на майката, за да бъде сплашена и да търси по-усилено пари.

На 11-ия ден жената успява да събере 200 хил. евро от приятели и праща есемес на похитителите. Те й казват да тръгне по столичния бул. “България”. Катрин потегля със свой приятел, който шофира колата, защото тя цялата трепери и не е в състояние дори да държи волана.

Щом подминава кръстовището с бул. “Акад. Иван Гешов”, бандитите й казват да спре встрани близо до автосервиз и да остави парите на капака на бяла кола, която е паркирана там.

Точно 24 часа по-късно около 23 ч на 22 януари Катрин получава нов есемес, в който похитителите й пишат да тръгне отново по бул “България” и след околовръстното ще види сина си. Жената потегля в посока кв. Бояна и след около 10 мин съзира силуета на момчето си от другата страна на булеварда, подпряно на желязна мантинела (виж снимка №4 на 3-а стр.) с лепенка на устата.

И вчера Катрин потреперваше заради преживения ужас: “Щом го видях, изскочих от колата и хукнах, без дори да се оглеждам през булеварда. Прескочих преградата между двете посоки и успях да стигна до Джорджо. Първата ми мисъл беше да проверя дали е с всичките си пръсти.

Не бях на себе си, а той бе притеснен заради мене.”

Преди дни на семейство Маркови му се наложило отново да преживее кошмара от похищението, когато Джорджо трябвало да разпознае къщата, където е бил държан.

Тя била наета от Вальо Ихтиманския – основен член на бандата. Валентин Михайлов пръв изпя тайните на Наглите и се сдоби със статута на защитен свидетел.

“Като стигнахме на мястото край местността Камбаните до София, синът ми разпозна не само постройката и стаята, където е бил вързан с белезници за леглото, а си спомни дори, че стените са били в зелено.

Тогава полицаите остъргаха белия латекс, с който беше пребоядисано помещението, и отдолу наистина се показа зеленият цвят”, разказва Катрин, докато ни показва къщата на ужасите (4-ата база за пленници на Наглите се показва за първи път в медиите – бел. ред. ), където е държан синът й. В Камбаните тя обаче отново се сеща за зловещата роля на Църо.

От днес в поредица от материали “24 часа” ще разкаже всичко за Наглите – с какво се занимаваха, преди да превърнат отвличанията в доходен бизнес, как похищаваха, за какво похарчиха парите от откупите

“За него преди арестите дори и не съм предполагала, че може да е толкова долен и да е замесен в моето нещастие. Той ме разпитваше колко съм платила, казваше, че било много ужасно, какви боклуци са похитителите, а в същото време е харчел парите от откупа за сина ми”, беснее Маркова.

Допреди да бъде арестуван, официалната работа на Цветозар Славчев била високоплатен бодигард. Последно той бил взет на работа от шефа на “Фронтиер” Красимир Георгиев, за да охранява дъщеря му, която е студентка. Точно детето на Георгиев било набелязано за отвличане по Коледа, смятат разследващите.

Докато си почивал от работата на охранител и похитител, Църо обичал да пътува из Европа, в последните 2 години посетил Париж и други големи европейски столици, а на море ходел в петзвездни хотели в Турция, разказаха хора от квартала му.

Макар да не подозирала за Църо, Катрин още преди повече от година съобщила на МВР, че подозира за отвличането на Джорджо други двама от Наглите – Ивайло Ефтимов-Йожи и Прокопи Прокопиев-Културиста (за тях четете в следващи броеве).

Все още не е ясно дали МВР е проверило сигнала й и какво е разследвало.

Прокурор: Чакайте 3-а серия от филма

Прокурорите обещават скоро още разкрития скоро от сериала за Наглите. “Имайте търпение ден-два и ще разберете”, помолиха двама висши магистрати, но отказаха да съобщят дали става въпрос за нови арести, или за разкриване на пореден гроб на жертва на бандата.

Наглите засега са обвинени за 13 престъпления – участие в организирана престъпна група и отвличания.

“Надяваме се до 2 месеца да имаме внесен обвинителен акт срещу Наглите”, каза зам. градският прокурор на София Роман Василев.

Води се разследване за убийството на Юлиан Лефтеров-Кунгфуто, известен още като Кокошката, и на още един мъж, за когото се предполага, че е Иван Петров-Сапата. “Имаме насоки за извършителите”, каза прокурор Василев.

Кунгфуто не е работил за Наглите и не е участвал в отвличанията, но е знаел за мръсните им дела, станало ясно при разследването. Според една от версиите той заплашил, че може да издаде похитителите, ако не му платят. Наглите го качили в кола и го отвлекли. После един от бандата го гръмнал с 2 куршума в присъствието на още двама съучастници. След убийството Наглите решили да не са капо и продължили да изнудват близките на жертвата за откуп. Детайли от покушението били “осветени” от Данчо Релото, който вече е разпитан пред съдия. (24часа)

Видели Гребеца край сина ми, МВР не обърна внимание

В първата част от поредицата вчера ви разказахме за един от групата на Наглите – Цветозар Славчев-Църо. Смята се, че той е набелязал поне 2 деца на богати хора за отвличане. Изхарчил част от откупа за сина на Катрин Маркова – Джорджо, за екскурзии до Рио де Жанейро. Днес ви разказваме за друг от Наглите – Гребеца.

Похарчих парите от откупите за ядене и за пиене, лесни пари бързо се харчат. Нищо не остана, разправял Любомир Димитров-Гребеца от бандата на Наглите.

Спечелил над 230 хил. евро за близо 20 месеца. Средно от “удар” прибирал по 35-40 хил. евро – суми, десетки пъти по-големи от заплатата, която вземал като помощник-управител в столична фирма за ремонт и поддръжка на коли.

В началото на “кариерата” си бил безработен, карал зелена “Шкода Фабия”. Оплаквал се, че му спрели мобилния телефон заради неплатена сметка. Покрай бандата подкарал чужди коли, най-често осигурявани от Иван Сапата, чийто труп бе изровен преди дни в Плана планина.

Любо Гребеца пръв от 10-те задържани признал за отвличания и за своя пай от откупите.

Смятал, че всички вземат по равно, но вече не бил сигурен. Близо седмица след двете полицейски акции срещу Наглите нервите му не издържат и проговаря.

“Разбирам обвинението, признавам се за виновен”, казва Гребеца. Пропява за 6 отвличания и един неуспешен опит да бъде похитен крадец от София. Отказва да обясни какво го е подтикнало да се разкае.

Гребеца лежи в следствения арест на “Г.М. Димитров”. На 28 години е, в сравнение с повечето членове на бандата не е много набит и едър, висок е към 170 см. Роден е в София, зодия Телец. Не е женен, но близки на семейството му твърдят, че имал приятелка. Двамата живеели в апартамент срещу стадион “Славия”.

Родителите му се развеждат отдавна. Любо остава сам с майка си още на 4-5 годинки. Майката държи гарсониера в блок на уличка до Правителствена болница. Сред ареста на сина си жената е в шок.

Бащата на Любо живее в друга кооперация, на 5 минути път с кола. Не иска да говори за сина си, настоява да не се пише кой е и какъв е, защото отдавна има нов живот – друго семейство и свой бизнес.

“Сложил съм чертата преди много години. От 1985 г. съм разведен, а от 3 г. Любо не съм го виждал. Намерих го за погребението на баба му през 2006 г. и оттогава не знам нищо. Живее с майка си, говорете с нея”, казва с раздразнение бащата.

Признава, че чете новините за Наглите във вестниците и в интернет.

“Не съм съгласен с това, което правят. Но Любо вече не е дете, гони 30-те и трябва да носи отговорност за постъпките си”, казва бащата. Затваря вратата на дома си, в който според съседи Любо наминавал рядко.

Комшиите говорят само хубави неща за майка му. Не знаят почти нищо за Любо, тъй като жената не споделяла. Не живеела богато и не се големеела. Преди време сменила входната врата и дограмата на прозорците на дома си. Вероятно не е подозирала за заниманията на сина си.

“Не сме виждали Любо, от доста време не се е вясвал. Викат му Гребеца, защото май е тренирал гребане, ама вярно ли е, не е ли, не знам. Чух, че живеел в къща някъде зад парка до Правителствената болница. Миналата година тук няколко пъти идваха да питат полицаи за него”, разказа съседка.

Друга жена от входа похвалила комшиите, а полицайка й казала: Не знаете с кого си имате работа.

Връзката на Любо Гребеца с Наглите е от 2007 г. Един ден той се засича със стария си познат Павел и приятеля му Църо.

С Павел, на когото викат Павката, се знаят от арестите по провинцията.

“С него лежахме по едно дело в Ловеч за кражба на автомобил. Мен ме пуснаха под домашен арест”, обяснява Гребеца.

Новатата им среща е в кафенето на кино “Арена”. Павката го запознава с двама авери. Те казват, че са наясно с отвличанията и имат набелязан човек – Юлиян Цанев.

Любо се сеща, че познава това момче, защото са комшии. Две седмици след срещата двама от Наглите пристъпват към изпълнение на плана.

Причакват Юлиян във фолксваген сив металик, пред дома му. Любо разбира, че Юлиян е отвлечен, но не и къде е закаран – поне така твърди пред разследващите.

Навремето в полицията имат подозрения срещу него, привикват го в СДВР. Разпитът не дава резултат, пускат го. Известно време Гребеца не се вижда с другите, за да не буди подозрение. От бандата се свързват с бащата на Юлиян и искат откуп. След освобождаването на момчето Гребеца не взема нищо. Казват му, че групата не е успяла да прибере откупа.

След месеци му се обажда Сапата. Казва, че има богати познати като сина на Вилхелм Краус, и му предлага да участва.

В заверата се включват и други. Любо Гребеца разговаря и с Поли, сочен от МВР за един от тарторите на бандата.

Един ден четирима от Наглите застават в засада около къщата на Краус, но Михаил не се прибра. Причакват го пак и го отвличат. Край Бистрица го прехвърлят в червен голф-3. Двама от Наглите остават при пленника, останалите тръгват напред с друга кола.

Гребеца твърди, че лично не е отвличал хора, нито е охранявал пленници.Полицията не му вярва, защото е имал маска. Според досегашните данни в бандата Гребеца приема роля на съгледвач, който подсигурява ударната бригада.

Дебне за патрули и за колите, с които се появяват близки на жертвите, за да вземат телефон за връзка например или да дадат откуп.

Така става и след нападението срещу Краус-младши. Наглите оставят ключ от аудито му на посочено от тях място на 4-и километър като доказателство, че младият мъж е техен заложник.

Поставят таен пост на бул.”Вапцаров” близо до румънското посолство. Изчакват да дойде едър, гологлав мъж и да вземе пакета. Изнудват роднините с есемесии.

Определят среща на бензиностанция в един от западните квартали на София. Там е донесена гумена ръкавица, в която вероятно е бил отрязаният пръст на Краус.

Този път Гребеца взема своя дял от плячката – 50 хил. евро. А после и за другите две жертви – Джорджо Марков и за сина на строителен предприемач от Симеоново.

Гребеца отрича да е участвал пряко в отвличането на Ангел Бончев, тогава президент на “Литекс”. Хвърля вината на други от бандата на Наглите – на Поли, Йожко и Вальо. Но не пропуска да прибере пари и от неговия плен. Твърди се, че печалбата му е около 40 000 евро.

Според собствените му признания най-много взема за бизнесмена Киро Киров – 70 000 евро.

За последното отвличане на Румен Гунински-младши се задоволява с доста по-малко.

В това отвличане работата му е да стои на пост до “Макдоналдс” на НДК и да следи за тъмен джип “Паджеро”. Проследяването става и с такси по маршрута от НДК до хотел “Плиска”, Окръжна болница и “Цариградско шосе” и обратно.

Любо Гребеца твърди, че е скрил част от парите от откупите в гората в Драгалевци. Бяха към 40-50 хил. лв. Не ги намерих, може някое куче да ги е изровило, разсъждавал Гребеца, докато разпитващи го гледали с недоверие. Проверява се версията, че и други пари от откупи са крити в тайници в гората.

Като захлебил в бандата, Гребеца започва да сменя телефони, купува си маркови дрехи и ходи по ресторанти. Въпреки това се случва да има неплатени сметки. Като свършва ваучерите, чупи апаратите и ги хвърля в кофи за боклук.

Пътувал и в чужбина, както се твърди и за Църо. Проверява се кога точно е минавал границата, купувал ли е самолетни билети и закъде.

Смята се, че от аверите в бандата Гребеца е най-близък с Павел Прасето, познавал се още с Данчо Релето и Сапата.

Няма доказателства да е имал контакти с Тони Хамстера.

С Павката попадат в полицията в Ловеч за отнемане на кола. Според информация в пресата Гребеца отнася условна присъда. От МВР и прокуратурата обаче нито отричат, нито потвърждават.

На разпитите на Гребеца са присъствали психолози. Ако се наложи, те ще дадат експертно заключение за това дали обвиненият е склонен да лъже.

Показанията му първо ще бъдат проверени с разпити на други свидетели, очни ставки и следствени експерименти. Знае се, че Гребеца казва само част от истината – законът му дава право да отговаря само на въпроси, на които желае.

“Ясно е, че най-страшните тайни е запазил за себе си. Но когато за тях знаят повече от двама души, рано или късно всичко лъсва”, коментира криминалист.

Според него след намирането на два гроба в Плана планина миналата седмица Наглите ще почнат по-настървено да се топят, за да се отърват с по-леки присъди.

СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА

———————————————–

Красимир Цанев: От МВР твърдяха вулгарно, че аз съм отвлякъл сина си


– Г-н Цанев, Катрин Маркова, майка на дете, отвлечено от Наглите, разказа пред “24 часа”, че още преди година е посочила на МВР имена и телефони на част от бандата, но не е последвало нищо. Вие давали ли сте на полицията подобна информация след похищението на сина ви?

– Не съм чел интервюто с Катрин Маркова, но това, което тя е разказала, не ме учудва, защото подобни събития са се случвали и с мен.

– И вие ли сте посочили пред МВР някого от групата?

– Да. В самото начало. Ние разбрахме още в първите 5 минути след отвличането на Илиян, че едно криминално проявено лице е било там, на мястото на нападението. Този човек е бил на метри от местопрестъплението.

– Може би това е бил Любо Гребеца?

– Да, това е същото лице. Той е разпознат дори от свидетели на отвличането. Така че минути след инцидента тези свидетели разказаха това на служителите от МВР.

Ние веднага направихме проверка и установихме, че този човек е с дълго криминално досие, и започнахме да го издирваме. Но минути след отвличането той изключи всичките си телефони.

– Някой го е предупредил…

– Той веднага е разбрал, че е бил видян на мястото и отвличането не върви по плана, който са направили. 5-6 дни след инцидента се е явил в полицията и е бил разпитан. Естествено, проявих интерес какво е разказал.

– Признал ли е, че е бил там?

– От полицията ми казаха, че случаят е изяснен, че Любо Гребеца е бил случайно там. И няма нищо общо с престъплението. Да не се занимавам с него.

– Знаете ли, че този човек е дал показания, в които признава, че е участвал в отвличането на Илиян?

– Не знам нищо за показанията му, но нямам съмнения, че той е участвал по някакъв начин.

– Как си обяснявате това поведение на служителите на МВР? Те са могли да предотвратят нападенията на още 10-ина души…

– Това е нещото, за което ме боли много. Оказва се, че ние още от самото начало сме били на вярната следа, но за съжаление МВР нищо не направи. Още по-идиотско е, че докато Илиян беше в плен, този човек идваше в квартала. Даже аз няколко пъти съм разговарял с него.

– Какво си говорихте и при какви обстоятелства?

– Баща му, който живееше в нашата кооперация, ме е разпитвал как вървят нещата по освобождаването на Илиян. Аз мисля, че бащата едва ли е знаел какво прави сина му. Но Любо Гребеца най-вероятно се е опитвал чрез него да събере някаква информация.

– Любо Гребеца как се държеше на тези срещи?

– Той беше много странен. Беше видимо притеснен. Хем искаше нещо да попита, хем мълчеше настрана. Имаше много странно поведение. Аз го наблюдавах много внимателно, докато баща му ме разпитваше.

– За какво точно си говорехте?

– Най-вече за сумата, която събирахме за откупа. Любо Гребеца слушаше внимателно и леко се подсмихваше на някои неща. Сега вече разбирам, че неговата цел е била да събира информация за бандата как върви събирането на парите.

– Дали той е бил и човекът, който е посочил на бандата Илиян за отвличане?

– Много е вероятно.

– Илиян познавал ли го е?

– Илиян никога не е говорил с него. Просто е знаел, че той е синът на един наш съсед. Истината е, че Любо Гребеца идваше рядко в нашия квартал, като изключим периода преди и след отвличането, когато идваше нетипично много. Но не ми е идвало на ума, че нещо се подготвя. След като освободиха Илиян и всичко свърши, той въобще не се е появявал.

– Свършил си е работата.

– Да. Свършил си е работата.

– След като разследването за отвличането на Илиян се възлага на ГДБОП на по-късен етап, Любо Гребеца проверяван ли е?

– През лятото на 2009 г. бяхме извикани в ГДБОП. Разследването беше преместено от столичната полиция там. Тогава първият човек, за когото ни разпитваха, беше Любо Гребеца. Доколкото знам, са били викани и разпитвани и свидетелите на самото отвличане.

– Знаете ли Гребеца какво алиби си е изградил на тези разпити?

– Месеци по-късно разбрах, че той е дал крайно наивно и смехотворно обяснение. Той е казал, че е бил в квартала и излизайки от жилището на баща си, е решил да изпуши една цигари навън и да огледа района, за да си хареса някоя кола, която да открадне. И докато си е търсил кола, за кражба, случайно се е натъкнал на суматохата при отвличането на Илиян. Уплашил се е, защото бил решил, че крадат пред него кола и тъй като имал условна присъда за автокражба, избягал, за да няма неприятности, и си изключил телефоните.

– От разказа ви излиза, че полицаите не са го притискали много-много…

– Въобще не са го притискали, а в същото време нямате и представа на какъв натиск са били подложени при разпитите някои от състудентите на Илиян.

– Защо според вас толкова дълги години МВР не постигна нищо срещу тази банда?

– Ако МВР си беше свършило работата още след отвличането на Илиян, щяха да се спестят много неприятности на много хора.

Можем да търсим обяснението за неуспеха на МВР в много насоки. Най-лесната версия, която може да се окаже и най-правдоподобна, е безхаберие и липса на мотивация у служителите на МВР – класически мързел.

В разговорите ми с разследващите полицаи навремето разбрах нещо съществено, което е много неприятно. Разбрах, че е скъсано доверието между редовия полицай и ръководството. Полицаите не вярваха на своите началници.

– Страхували са се, че могат да бъдат предадени?

– Най-вече да. Така че аз много бързо разбрах, че нямаше истински екип, който да разследва случая с Илиян, и усетих, че нищо няма да се случи. Но това е най-елементарната версия. Това безхаберие, което те ми демонстрираха, може и да е функция на други вмешателства. Може и бездействието им да е било съвсем целенасочено.

– Кое най-много ви шокира в поведението на полицаите?

– Най-шокиращо за мен бе, че служители на МВР ме обвиниха още в самото начало, че съм организирал отвличането на сина си.

– Обясниха ли ви каква е логиката да направите подобно нещо?

– Не. Нямаше никакви обяснения от тяхна страна. Това беше най-шокиращото и може би най-болезненото нещо в тази история. Представяте ли си – аз да отвлека сина си и да го държа 49 дни в плен, да плаща откуп…

Бих казал, че това са много вулгарни твърдения. Смятам, че с това твърдение те тогава оправдаха своето бездействие. Те просто са си вървели по най-лесния път.

– Вярвате ли, че бандата ще бъде осъдена?

– За мен беше много странно, когато разследването в нашия случай беше преместено от столичната полиция в ГДБОП. Дни наред се чудех тези хора искат ли наистина да направят нещо.

Смятам, че сега се демонстрира политическа воля за решаването на този тежък проблем. Започнах да гледам с оптимизъм и днес като че ли съм склонен да отговоря – да, вярвам, че тези хора ще бъдат осъдени.

Виждам политическата воля за това. Виждам конкретни действия от една полиция, за която до вчера не вярвахме, че нещо може да направи. Определено смятам, че доказателствата, които съществуват, ще издържат в съда.

Ключова роля в цялата ситуация играе политическата воля, която демонстрира последното правителство. Явно те са дали увереност на разследващите полицаи да вървят докрай. В противен случай те не биха направили нищо.[

СЛАВИ АНГЕЛОВ

—————————————

Наглият Поли се жени в ареста

Двама от Наглите и свидетелят Найден Недев обвиняват Прокопи Прокопиев-Културиста, известен и с прякора Поли, за тартор на бандата за отвличания.

Един от “пропелите” дори го сочи като човека, слагал упойка на похитения Михаил Краус, за да му бъде отрязан пръст на ръката.

Десет от Наглите са задържани за 13 отвличания, но Прокопи засега не е обвинен за всички. Свидетел го сочи наред с Вальо Ихтиманския и Йожи като участник в отвличането на сина на строителен предприемач в столичния кв. Лозенец. Твърди, че тройката отговаряла за “вземане на хората”.

Кой е Прокопи, сочен от МВР като главатар на бандата?

Според неговия адвокат Анатол-Весел Луканов Поли е лъчезарен и трудолюбив, грижовен баща.

“На този етап няма доказателства, които да го уличават в рязане на ръце и уши и отвличане и смятам да го докажа”, каза адвокат Луканов. Самият Прокопи не признава нищо.

Поли е роден и израснал в с. Расово, на 20 км от Монтана. От малък останал без баща. Отгледан е от майка си, има две по-малки сестри близначки.

Първият му сблъсък със закона е на 17 г. Тогава според публикации в пресата откраднал мотоциклет пред РПУ в Монтана. По онова време бил слабовато момче, което обича да танцува, твърдят в града. Владеел до съвършенство “лунната стъпка” на Майкъл Джексън и затова шеговито го кръстили на попидола. Като пораснал, се променил коренно, започнал да трупа мускули с вдигане на тежести и се “напомпва” до 100 кг. Според комшии от Расово се променил след казармата. Служил в София. Преди това бил силен ученик в местния механотехникум.

“Като безработен се разкарваше с крадена кола и личен шофьор. Вилнееше в областта. Рекетираше собственици на сервизи за коли или телевизори. Принуждаваше да му дават парче от печалбата”, разказа възрастен жител на монтанския кв. Мала Кутловица. “От полицията бяха заловили шофьора му. Той го издал, по-късно го намериха бит и захвърлен в околностите на града. Сега мнохо хора ги е страх от дългата ръка на Прокопи”, допълва човекът.

Прокопи има една осъдителна присъда за въоръжен грабеж на турчина Махмед Тариверди, извършен на 15 август 1996 г. край сливенското село Тополчане (виж карето долу). Присъдата му от 12 г. затвор влиза в сила през януари 1999 г. Прокопи застава пред Темида с още шестима. Един от тях е неговият приятел Кирил Кирилов-Шкафа, известен и с прякора Монтанския. Кирилов също е задържан при операция “Наглите” и е обвинен за отвличанията.

Пътищата им все се пресичат.

“Исках да издиря пострадалия Мехмед Танриверди, защото не е разпитван пред Сливенския военен съд, нито на втора инстанция – Военноапелативния съд. Разпитван е само в полицията и то без преводач. Проверявах информацията за него и се установи, че Тариверди е бил информатор на българските тайни служби, а освен това е член на забранената ПКК в Германия”, обяснява адвокатът на Прокопи Анатол-Весел Луканов.

Преди да го осъдят, Прокопи е задържан от полицията на 2 март 1998 г. край село Долни Богров, докато се прибира от Велико Търново към София с Кирил Кирилов. Двамата са обвинени за убийството на о.р. полк. Стефан Семков, което става на 10 февруари на борсата за хранителни стоки в столичния кв. Люлин.

Семков отишъл да вземе съпругата си, която работела на борсата. В помещенията нахлули 4-ма маскирани мъже с пистолети. Проснали всички работещи на земята.

Един от маскираните бандити ударил Семков с железен прът по главата, когато той паднал, го застрелял с 3 куршума. При стрелбата е ранена и касиерка. Нападателите отмъкват 4 млн. лв. стари пари и изчезват с различни коли.

Въпреки че извършителите са четирима, пред съда за убийството застават само Прокопи и Кирил. Делото се проточва 7 години, Поли лежи в ареста 2 г. Опрадван е на 2 инстанции, през 2005 г. е окончателно оневинен от ВКС. Според адвокат Луканов по това дело съдът издирвал свидетели, които не помнели нищо след толкова години.

Призовали и офицер от МВР, но той въобще не се явил.

Когато печели делото, Прокопи вече е в централния софийски затвор заради грабежа край Тополчане. По-късно е преместен в затворническото общежитие в Казичане.

“Докато беше зад решетките, почина дядо му и не можа да се прости с него. През 2006 г., някъде април, си отиде и баба му Йорданка. Прокопи тъкмо беше излязъл от затвора и тогава го видяхме в селото”, спомня си негов комшия в Расово. След кончината на баба му къщата в селото останала за Прокопи, но той рядко се появявал.

На 17 декември при старта на операция “Наглите” в Расово се изсипват спецполицаи с 4 автомобила. Обграждат къщата на Прокопи.

“Имаше много сняг, та се наложи да дойде снегорин и да разчисти пътя до там, за да стигнат полицейските коли”, спомни си съсед.

При обиска обаче не е намерено нищо.

Другата къща на семейството е в кв. Мала Кутловица в Монтана. Там сега живеят роднини на Прокопи. Близките му твърдят, че той преживявал скромно в столицата.

За последно се появил в Мала Кутловица на Архангелова задушница и обещал да направи надгробните плочи на баба си и дядо си. Помогнал и на сестрите си, близначките Емилия и Рени да стъпят на крака в столицата. Намерил им квартира и те разчитали на неговата подкрепа.

След като излиза от затвора, Прокопи се хваща да поставя изолация по строежите като наемен работник, няма регистрирани фирми.

“Това несправедливо наказание, което му наложиха, и затворът много го промениха. За него той изигра превъзпитаваща роля. Като излезе на свобода, странеше от всички предишни познати и контакти, избягваше т.нар. криминално проявени лица”, твърди защитникът му Луканов.

Прокопи дори пробва да съди държавата в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, но молбата му е отклонена.

“Там ни попитаха защо не сме направили отвод на съда, след като един съдебен състав е събирал доказателствата, а друг е произнесъл присъдата, което е абсолютно недопустимо. Отговорих им, че аз тогава не съм защитавал Прокопи. Те приеха, че сме имали вътрешноправно средство за защита, което не сме използвали, и ни отхвърлиха молбата”, обясни Луканов.

В средата на 90-те години на миналия век Прокопи и Кирилов са подозирани за няколко въоръжени грабежа и нападения на тировете на известната в миналото фирма “Агропромстрой БД и сие” на кредитния милионер Борислав Славчев. Разбрали, че шофьорите носели големи суми пари кеш. Причаквали ги въоръжени до зъби.

Често ги изненадвали с изстрели по гумите, спирали на пътя и нахлували с маски в кабините. Мине, не мине време и някой колега изреве, че е ограбен, разказва бивш превозвач на товари. Но за тези магистрални грабежи Поли и Киро не са задържани и съдени. Извършителите остават неизвестни.

След излизането си от затвора Прокопи се запознава с Габриела, с която живее на семейни начала. Имат 2-годишен син Лука.

Според адвокат Луканов двамата обмислят да сключат граждански брак още докато Прокопи е задържан в ареста на Националната следствена служба.

“Мисля, че в близките дни ще сключат брак, защото и Прокопи, и Габриела са категорични да го направят. Габриела също вярва на Прокопи”, твърди защитникът.

Младата жена също потвърди пред “24 часа”, че иска да се омъжи за Поли, докато е в ареста (интервю с нея – по-долу).

Повечето хора в Монтана не вярват Прокопи да е бос на Наглите.

“Може да е крадец или да е извършвал грабежи, но тартор на бандата едва ли. Има някой над него,” смятат съгражданите му.

“Няма ли човек право да сбърка като млад. Той заедно с близначките е отгледан само от майка им. Тази жена се е борила сама с живота си и не е могла да седи зад него и да види в каква компания е попаднал, коментира адвокат Луканов.

Той поискал от прокуратурата разрешение да внесе в килията на Прокопи 2 пластмасови кофи за тоалетна и една възглавница.

Настоявал да позволят свиждане на задържания с двегодишния му син Лука.

Според роднина на Прокопи не е възможно той да е участвал в отвличането на Джорджо Марков на 11 януари 2008 г., защото на същия ден в заведение в София Поли празнувал кръщенето на сина с още 60 души гости.

СТЕФАН ТАШЕВ, КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

————————————————-

Бил в една банда с полицай


Преди да влязат в бандата за отвличания Кирил Кирилов-Монтанския и Прокопи Прокопиев участват в смразяващи грабежи по магистралите.

Влизат в банда с полицай и бивш служител на ДС. Ударите им са насочени главно срещу луксозни коли на чужденци.

Монтанския и Културиста са на по 24 г., когато на 15 август 1996 г. пребиват край Сливен германския гражданин Мехмет Танриверди, за да отмъкнат мерцедеса му.

Чужденецът е инженер, водач на кюрдската общност във Франкфурт. Пътувал от Турция за Варна, за да се види с брат си, който бил кюрдски революционер в Турция. След нападението на бандата той се озовава в сливенската болница със счупени крака, само по къси панталони и окървавена тениска.

По-късно за нападението са обвинени 6-има души. Единият е сержант от патрулно-постовата служба на столичното Второ РПУ и затова делото за грабежа е поето от военния съд в Сливен. Прокопи и Кирил са пратени на съд с полицая Васил Василев, бившия служител в УБО Тодор Милачков, Костадин Йорданов и Кирил Дамянов.

Василев се запознал с останалите през 1996 г. Бил притеснен финансово, имал да връща заем и затова успоредно с полицейската служба се хванал като нощна охрана в автокъща край София. През февруари в билярдна зала се запознал с Костадин Йорданов-Коце. Двамата се сближили и Василев взел назаем от него 70 000 лв. Коце дал парите без разписка, но с недвусмислено предупреждение:

“От мафията бягане няма.” Така ченгето влязло в капана, вече нямало как да откаже “помощ” на Коце, Киро, Прокопи и Тошо Милачков. Те почнали да го водят навсякъде заради полицейската униформа, стоп-палката и синята лампа. Ползвали гаража му за временно депо за крадени коли. За всеки автомобил, нощувал в гаража, сержантът получавал 100-200 марки. Приспадали му и наема до погасяване на дълга.

Един ден сержантът бил извикан да помогне за безпроблемно придвижване на ТИР със стока от Бургас за София.

Казали му да дойде с униформа и палка. Групата тръгнала за акция с микробус Рено. По-късно пред съда аверите твърдят, че колата на германеца случайно е попаднал пред очите им на разклон Петолъчката, до с. Тополчане и ги осенила идея да го оберат.

Полицаят облякъл униформата и бандата последвала мерцедеса. Задминала го, след минути пред колата на Мехмет се изпречил униформен с вдигната стоппалка. Той вежливо проверил документите на Танриверди и разпоредил да отвори багажника. През това време друг от бандата симулирал автостоп, за да следи движението. В удобен момент останалите се нахвърлили върху кюрда. Вкарали го с удари в микробуса, завързали го и го притиснали между седалките. Полицаят пъхнал в устата му пистолет. Прокопи и Коцето подкарали мерцедеса към София. В него останал багаж, валута, компютър, мобифон, фотоапарат и агитационни материали на кюрдската партия. Танриверди бил изоставен в овощна градина между селата Бинкос и Струпец. Там към 18 ч на 15 август бил намерен вързан за дърво и с лепенка на устата.

Пред следовател един от бандата признал и за други грабежи – например на полско семейство, нападнато през юни същата година.

За въоръжения грабеж над Танриверди военният съд в Сливен налага присъди от по 17 г. затвор при усилено строг режим за Прокопи, Кирил и Костадин. Полицаят Василев отнася 15 г. зад решетките, а Милачков и Кирилов – по 12 г. На втора инстанция обаче присъдите са намалени до 14 г. за полицая, по 12 г. за Кирил и Прокопи и по 11 г. за останалите.

За добро поведение и работа цялата група излязла от затвора предсрочно. Бившият полицай е на свобода от юни 2004 г., а Прокопи и Кирил напуснали килиите през 2006 г.

РОСИЦА САНДУЛОВА

————————————————————

Габриела, приятелката на Прокопи: Рязал пръсти? А му прилошава от кръв!


– Габриела, сочат Прокопи за извършител на страшни престъпления…

– Шокирана съм, над 20 дни медиите отразяват само страната на прокуратурата и полицията. Струва ми се, че някой иска да настрои обществото преди делото да влезе в съда. Според МВР Прокопи и другите са страшни изроди. Премиерът Борисов им даде доста обидни квалификации, даже с цинизми.

– Откога живеете с Прокопи?

– От 3 г. В момента съм на успокоителни, гледам малко дете и не издържам на глупостите за Прокопи. Ако се вярва на тях, излиза, че това не е мъжът, с който живея. Не е такъв страшен престъпник, какъвто го изкарват.

МВР тръби, че са ги следили два месеца и успели да съберат доказателства. Кой гарантира, че ако утре намерят някой убит в канавка, да речем, няма пак да кажат “на Наглите е”.

Нека да се внесат в съда реални доказателства, вярвам само на съда. Смятам, че се хвърля прах в очите на хората с Наглите, вместо да им се осигурят пътища, заводи за боклук, социални помощи. А не да изтича информация за Прокопи, че рязал пръсти, Неговият адвокат казва, че няма такива данни. Така се оказва натиск върху съда.

– Кое ви кара да смятате така?

– Ами ако МВР и прокуратурата не успеят да съберат достатъчно доказателства? А тези хора трябва да бъдат осъдени след всичкия този шум. Някой дава ли си сметка след години, когато, да речем, тези хора излязат на свобода, какво ще стане? Там ще ги чакат жертвите на отвличания. Не искам да мисля какво ще стане.

– Прокопи с какво се занимаваше?

– Работеше изолации по строежите. Няма автокъщи, строителен бизнес и фирми. Нямам представа кога е отвличал и пазел похитените, след като след работа винаги е бил край мен. Писа се в жълтата преса, че певицата Преслава му била любовница и ходили в Гърция да купуват гранатомет, за да убива Бойко Борисов. Измишльотини. Прокопи има забрана да напуска страната по едно от делата. Даже обжалва.

– Обвиненията обаче са сериозни?

– Съгласна съм, ако някой е извършил такива престъпления, да си носи отговорността. Но това се доказва в съда, а не предварително да се осъждат. Само за това се пише и говори. Не знам да е вършил такива неща.

Спеше си при мен вкъщи. Кога е отвличал? По тази логика трябва да не се е прибирал. Няма да ви казвам какво преживяхме по време на ареста му. Прокопи в началото бе настанен сам в килия. Написа се, че излизал от ареста да посочва трупове. Това е лъжа.

– Познавате ли някои от останалите задържани?

– Познавам Кирил, той е приятел на Поли от дете. Останалите не. Не знам Прокопи дали ги познава и откъде.

– Защо има прякор Културиста?

– Никой не му е казвал така. Викат му Поли. От МВР тръгна този прякор. Вярно е, че спортува, но не знаех доскоро кой е Културиста. Детето ни много страда за баща си, все плаче.

– Видяхте ли се с Прокопи след ареста?

– Видях го. Каза, че е невинен за това, в което го обвиняват. “Горе главата, нещата ще се оправят. Вярвай ми.”

– При обиските полицията намери ли нещо?

– На мен за първи път ми се случи. Нахлуха въоръжени полицаи, викаха: Лягай на земята! Прокопи им каза: “Спокойно, не ми се случва за първи път!” Вдигна си ръцете, не е оказвал съпротива. Сигурно 15 души от МВР бяха вкъщи, според мен само дознателят си вършеше работата като хората. Та те нямаха ръкавици при огледа, след като ни прибраха компютрите и другите вещи, ми искаха чували за тях. Взеха оригиналния нотариален акт на апартамента, който е на мое име. И други документи.

Взеха ми лаптоп, фотоапарта със снимките на детето ни и компютър, свързан към охранителната система на апартамента. Изкъртиха охранителната камера от стената и я сложиха на хавлия. После я видях на снимка в един вестник, че с нея наблюдавали отвлечени. За фотоапарата обявиха, че с него са правени техни снимки. Затова баща ми ме предупреди да не излизам навън след 17 ч. Не мразя МВР. Напротив, преди години исках да кандидатвам в Академията на МВР, но се отказах.

– Казвате, че този Прокопи, описан в медиите, не е истинският, който познавате. Какъв е истинският?

– Сега всеки ще каже, че съм пристрастна. Но на мен приятелките ми завиждаха, че съм намерила такъв грижовен мъж. Ще кажа – той бе внимателен съпруг. Не съм се карала нито веднъж с него.

– Твърди се, че може да реже пръсти.

– Преди година и половина се порязах жестоко от счупена стъклена тава. Поисках да ми помогне да спра кръвта. Той обаче избяга на прозореца. Каза, че му е лошо от кръв. Подигравах му се доста време. Сигурно има експеримент, който да докаже, че му става лошо от кръв. А хората вярват, че е някакъв изрод. Жал ми е за майката на Прокопи. Тя е в много тежко състояние, на лекарства.

– Богати ли сте?

– Имаме малък апартамент и 2 коли за по 8 хил. лв. Сега тегля от сметката на детето, която му събрахме от кръщенето. А говорят, че Прокопи и другите взели 6 млн. евро… Повечето съседи спряха дори да ме поздравяват.

СТЕФАН БОРИСОВ

——————————————————

Мозъкът на Наглите – син на архитект и внук на лекари

Автокрадецът Иван Пайнавелов-Сапата измислил схемите за отвличанията за откуп още през 2005 г. и бил мозъкът в бандата на Наглите.

Отрасъл в баровския квартал Лозенец в семейството на баща режисьор и майка архитект и завършил елитна гимназия, Сапата бил най-интелигентният и най-комбинативният сред Наглите.

Той водел преговори с близки на похитени и контролирал прибирането на откупите. Сапата е застрелян след раздор в бандата часове след като е прибран откупът за бизнесмена Киро Киров. Трупът му е заровен в Плана планина от един от най-близките му приятели – Даниел Димитров-Релето.

Двамата се запознали в Лозенец и започнали кариерата си на автокрадци още през 90-те под крилото на Митко Турчина. Изкарвали поне по 40 хил. лв. на месец. Сред трофеите на Сапата е джипът на Люпко Петрович, а Релето сви аудито на Тодор Батков.

Иван Пайнавелов-Сапата и Даниел Димитров-Релето планирали да отвличат хора още в края на 2005 г. Двамата близки приятели първи измислили схемата за бизнеса с похищения, заради който 4 г. по-късно Релето закопа трупа на Сапата.

Още преди 4 г. известните столични автокрадци набелязват първата си жертва – Михаил Краус. Богаташът бил съсед и приятел от дете със Сапата, двамата живеели в кооперация в столичния кв. Лозенец близо до площад “Журналист”.

В началото на 2006 г. Пайнавелов и Димитров дори правят пробна клетка за заложници и наемат къща в покрайнините на София, където мислят да държат пленниците си, научи “24 часа”.

Около месец след началото на подготовката обаче автокрадците се уплашили, че прекалено много хора около тях знаят за плановете им, и стопирали “проекта”. Вече
готовата клетка била дадена за скрап, а наетата къща – срутена.

Година и няколко месеца след първите планове за бизнес с отвличания със Сапата и Релето се свързват техните познати Ивайло Ефтимов-Йожко и Прокопи Прокопиев-Поли Културиста.

След няколко дела и престой зад решетките старите кримки търсят начин да изкарат бързо пари. Йожко и Поли се познават с Пайнавелов и Димитров от години, защото купуват от тях крадени коли. Дни след тази първа среща на четирима от основните играчи в бандата на Наглите – в края на 2007 г., започва и приготовлението за отвличането на Михаил Краус.

Други източници твърдят обаче, че и преди това групата е правила няколко отвличания за сравнително по-малки суми.

Смята се, че “мозъкът” на бандата за похищения е Иван Сапата. Пайнавелов е бил най-интелигентният и комбинативен в групата. Близки на известния столичен крадец недоумяват как при възпитанието на изключително образованото му семейство е кривнал от правия път.

Майката на Иван е архитект, баща му, преди да почине, бил известен режисьор. А дядото и бабата на Сапата били много уважавани в гилдията си лекари.

Пайнавелов завършва едно от елитните училища в столичния кв. Лозенец – 35-о СОУ. Беше добър ученик, споделят негови близки. Още преди абитуриентския си бал обаче Сапата демонстрира сред приятелите си, че освен купоните неустоимо го влекат и кражбите на коли.

Някъде из баровския кв. Лозенец Иван се запознава с Данчо Релето, който по това време живее в къща на бул. “Никола Вапцаров”. Младежът е много затворен като характер, а прякорът му идва от факта, че заеква и мига като реле.

През бурните мутренски 1993-1994 г. Сапата и Релето са под крилото на един от най-добрите крадци на коли в София Митко Турчина. Той бързо ги научава на тънкостите в занаята, а те години след това му се отплащат с процент от всяка върната срещу откуп кола. Към 1998 г. дуото на Сапата и Релето вече е легенда в подземния свят, а те са спецове в кражбите на най-новите модели на ауди, мерцедес, беемве и фолксваген.

“Задигаха десетки коли всеки месец и дори след като се отчитаха с 10 процента на актуалните по това време СИК и ВИС, за всеки от тях оставаше печалба от поне 40 хил. лв. месечно”, припомнят си запознати с делата им. През годините и двамата харчат парите си за среден клас нови бързи коли и охолен живот.

От края на миналия век Сапата и Релето често попадат в ареста, но за кратко – обикновено след няколко дни или седмица излизат под домашен арест, а след месец-два са волни като птици, плащайки някоя и друга хилядарка гаранция.

Новите случаи просто допълват статистиката от висящите дела на двойката, по които не получават присъди с години.

Сапата става национално известен, когато през май 2006 г. е арестуван няколко месеца след като отмъква джипа на треньора на футболния клуб “Литекс” Люпко Петрович.

Кражбата на “Тойота Ленд Круизър” е извършена на 14 декември 2005 г. от паркинга пред столичния хотел “Амбасадор”. Там е настанен отборът на “Литекс”, който на следващия ден трябва да замине за Англия за мач от турнира за купата на УЕФА с “Мидълзбро”.

Сапата успява да отключи и подкара джипа, без никой да го забележи, но 5 месеца по-късно е задържан. Софийският градски съд го оставя в ареста, докато тече разследването. По-късно обаче той е освободен и няма данни да е бил осъден.

Данчо Релето си остава един от най-близките приятели на Пайнавелов по време на “професионалното им израстване”. Димитров също е неуморен. Прави серия от успешни кражби на лъскави коли в столичните кв. Витоша, Лозенец, Симеоново и Драгалевци с помощта на друг популярен апаш Светослав Петков-Лъвицата.

Сред по-известните кражби на Данчо Релето и Лъвицата е свитото ауди на собственика на ФК “Левски” Тодор Батков през 2004 г. В подземния свят от години се разказва, че тогава първа за престъплението ги е спипала не полицията, а ударната бригада с чуковете на наркобоса Таки.

Те държали да накажат сърцатите автоапаши, защото тарторът им Христофорос Аманитидис-Таки е шурей на тогавашния футболист на “Левски” Даниел Боримиров. След жестоки телесни наказания Релето и Лъвицата били предадени на полицията, но и за това престъпление те не били пратени в затвора.

Вместо зад решетките през 2007 г. Релето и Сапата се включват в най-зловещата в последните години банда за отвличания и започват да избират затвори за своите пленници.

Ролята на Иван в групата на Наглите е водеща. Той посочва много от богаташите за похищаване или поне одобрява вече набелязаните. Пайнавелов е много опитен и в избягване на следящите го тайни ченгета. Има достатъчно акъл да планира предварително всяка стъпка по отвличането, преговорите и прибирането на откупите.

Черната работа по вземането на заложника и охраната му Сапата поверява на Йожко, Прокопи, Вальо Ихтиманския, Киро от Монтана и още няколко души. Той и най-довереният му човек Релето следят за полицейски опашки или изненадващи патрули и контролират най-важната работа – безпроблемното прибиране на откупа.

Сапата се ангажира да води преговорите с роднините. Той има опит от вземането на откуп за десетки крадени коли и копира този метод при разговорите с близките на похитените.

Още в началото Иван и Даниел привличат към бандата и Любомир Методиев-Гребеца.
Смята се, че Сапата е имал решаващ глас при разпределянето на процентите от откупите за всеки от бандата. Пайнавелов се грижел още да се губят следите на всички коли, засечени от полицията. Той разфасовал и изгорил и автомобил, в който останала кръв на един от пленниците.

Щом започват да прибират саковете с пачки от откупи, двамата автокрадци сериозно променят и стандарта си на живот.

Част от “хонорарите” си Сапата инвестира в луксозен джип “Тойота Лендкруизер”, чиято цена била около 200 хил. лева.

Немалки суми Сапата пръска за купони, а известна част от плячката дава и за образованието на сестра си в Германия и Италия, разказват негови познати. Различни суми Пайнавелов влага и за коли за автокъщата си в кв. Младост, която държи заедно със свой роднина.

Данчо Релето, който бил много тих и затворен, от средата на 2008 г. започва да излиза по купони и лъскави заведения. През пролетта на същата година Димитров си купува и скъп модел на “Мерцедес”.

Колкото повече се увеличава бройката на успешните удари с отвличания, толкова повече се разваля и приятелството на Сапата и Релето, твърдят в техните среди. В края на 2008 г. двамата дори се скарват, като обяснението било, че единият иска да крадат застраховани коли, а другият не. След ареста на Наглите обаче техни авери подозират, че разривът между Сапата и Релето е привиден, за да се предпазят от разкриване на серията отвличания.

Смята се, че раздорите за разпределението на печалбите сред Наглите започват през декември 2008 г. Месец по-късно групата решава да похити общия им познат Юлиян Лефтеров, който преди години е бил автокрадец, но сега движи бизнеса на богатия си чичо.

Някой в групата има информация, че заможният роднина продава земя в кв. Бояна и оттам ще спечели поне 800 хил. евро. Наглите първо поискали 1 млн. евро откуп за Юлиян, наричан в подземния свят Кунгфуто или Кокошката. Контактите с роднините на Лефтеров започнали с кратко съобщение към близък на пленника, който бил в чужбина.

В един момент от престоя си при Наглите Кунгфуто разпознал някого от старите си авери, което подписало смъртната му присъда. В същото време роднините на жертвата били взели само капаро за апетитния имот и съобщили на бандитите, че няма откъде да съберат исканата сума.

Така, малко повече от 2 седмици, след като е бил отвлечен, на 8 ануари 2009 г. Юлиян бил качен жив в Плана планина. Там похитителите изкопали гроба му, разстреляли го с 2 куршума и го бутнали в дупката. Кой точно е дръпнал спусъка, все още не е безспорно доказано. Сред заподозрените са Сапата и Гребеца. Въпреки че Кунгфуто е мъртъв, похитителите прибрали 46 хил. лева от роднините му.

Малко след това Пайнавелов за последен път успява да се порадва на печалбите си, като завежда бременната си приятелка на пътешествие из Италия. Часове след прибирането на откупа за Киро Киров на 12 април 2009 г. Сапата напуска взетия под наем апартамент в столичния кв. Редута и изчезва безследно.

Близо 9 месеца по-късно приятелят му Данчо Релето показва на полицаите къде е заровен трупът му и разказва как Гребеца застрелял Иван в кола, с която го взели от дома му.

Според друга версия обаче Релето докарал Пайнавелов вече мъртъв при Гребеца. Мотивът за убийството на Сапата е раздор за пари и съмнения, че той се готви да ги предаде на полицията, за да спаси своята кожа и да се измъкне.

33-годишният Иван търсел контакти със служители на ГДБОП, защото искал да даде важна информация.

След убийството на най-умния член на Наглите бандата става доста по-хаотична в действията си. Полицията вече диша във врата на неуловимите похитители.

Тогава Данчо Релето и Гребеца решават да изперат печалбите от похищения, като направят автоморга. За целта те заминават за Италия десетина дни преди арестите на Наглите, за да търсят катастрофирали коли, които да купят. Все още не е ясно защо 2 дни след операция “Наглите 1” – на 19 декември 2009 г., двамата апаши решават да се приберат в България, където ги арестуват още на границата.

Сега в апартамент в нова модерна кооперация в кв. Витоша живее семейството на Даниел Димитров – сестра му, майка му и дъщеря му, която той сам отглеждал.

Сапата пък не успя да види първородното си дете, което се роди няколко месеца след убийството му. Майката и бебето живеят в къщата в кв. Симеоново на сем. Пайнавелови. Семейството е в постоянен стрес, а майката на Сапата гасне в напреднал стадий на рак, шушукат съседите там.

БЛАГА ГЕОРГИЕВА

———————————————————–

Патицата и Дебелото свили бус за отвличане

Aрестуваните в началото на декември миналата година крадци Иван Иванчев-Дебелото и Иван Райков-Патицата са откраднали един микробус за Наглите, който най-вероятно е ползван за отвличането на студента Румен Гунински, научи “24 часа”.

Според запознати на двамата вече им е било повдигнато обвинение за свития бус.
Патицата и Дебелото дали доста информация, свързана с групата за отвличания, те показали и няколко гаража, където Наглите криели откраднати коли, подготвени за похищения.

Ние крадем коли, не се занимаваме с отвличане на хора, твърдели двамата пред оперативните работници. Апашите се страхували от отмъщение на похитени, след като някои публикации ги свързали с бандата на Наглите.

Патицата получил животинския си прякор след тежка катастрофа с мотор, заради която се наложило да му поставят пирон в крака. След тази операция Райков ходел странно, като патица.

Срещу него има над 20 дела за автокражби, а най-шумният му арест бе през 2005 г., когато го закопчаха минути след като задигна джип “Чероки” на швейцарец от столичния бул. “Цар Освободител”.

Аверът му Иван Дебелото започнал да краде първо в кв. Дианабад. В същия район през 2003 г. Иванчев бе прострелян на няколко места от арабин, но въпреки покушението оцеля. В актива на двамата се смята, че има над 100 задигнати лимузини и джипове. (24часа)

5 коментара »

  • Мишо said:

    Един на нула за Наглите

    Ина Михайлова
    30 Януари 2010

    “Ние ги хващаме, те ги пускат.” Тъй рече Борисов преди години. Не беше на власт, макар че властта бе в ръцете му. Сега и е на власт, и властта е в ръцете му, но принципът си остана: Бойко и Цецо ги хващат, “те” ги пускат. Кои “те” ще попитате? Е, в това е въпросът.
    Преди дни министърът на вътрешните работи Цветанов се похвали, че с операцията “Наглите” МВР е уплашило престъпниците. Е, обгазиха адвокатката на Маргините, но това си е част от сводката. Междувременно срещу 20 бона пуснаха от ареста един от нарочените за тарторите на Наглите Антон Петров-Хамстера – заради “разколебано” обвинение. “Здравословно” пуснаха и Баретата… Двама от обвиняемите по делото “Галеви” също по-леко дишат от вчера. Или хващачите не хващат както трябва, или тези, които пускат бандитите, са твърде милостиви.
    Както някои скептици пророкуваха преди време, един по един всички от бандата за отвличания ще се измъкнат от затвора… Задържаха мутрите с прякорите, но какво излезе от цялата работа? Лъснаха прякорите, а мутрите ще се окажат отново на свобода. Жалко за излъганите надежди на хората – особено на тези, които станаха жертва на отвличанията. Болката е за тях най-вече. Защото те са най-прецакани. От една страна – от Наглите, от друга – от правосъдието.
    Прав се оказва главният прокурор Борис Велчев, че в България хората се страхуват много повече от държавата, отколкото от престъпниците. Държавата днес не плаши престъпниците. Но го има и по-лошото от това – тя не може да защити пострадалите и да предотврати появата на нови такива.
    Гнилото е някъде в правораздавателната ни система или около нея. Някъде нещо се къса по веригата. Или в полицията, или в прокуратурата, или в съда. Прехвърлянето на топката между тях не носи полза – нито на хората, нито на държавата. Само дето народът вече не вярва на приказките “ние ги хващаме, те ги пускат”. Затова е време здраво да се стегнат халките. Иначе излиза, че са прави тия, дето казват, че задържането на мутрите с прякорите е поредният пушиляк. Показна акция, на която народът трябва да ръкопляска, а Брюксел, цъкайки, да признае напредък. Иначе всичко си е постарому. Дори повечето от действащите лица са същите, само дето раздавачите на карти са на нови позиции.
    И в съда, и в прокуратурата, и в полицията има достатъчно професионалисти. Само трябва да им повярваме. Дали е толкова лесно? На приказки сигурно. Само дето днес думите ги обезцениха и употребиха, а работата през пръсти я вършат. Затова и резултатът засега е такъв – един на нула за Наглите. Което звучи направо успокоително, защото разликата може да стане и по-убедителна. А наглостта и безпардонността на “задържаните неправомерно” представители на подземния свят да придобият европейски правозащитни измерения. Тогава всички ще бъдем прецакани. И ще плащаме за безсилието и неспособността на други.

  • Ник said:

    “Наглите” са част от камуфлажната мъгла на дребната и средната престъпност, предназначена да отвлича вниманието и да прикрива незапомнения грабеж (надминал дори този на Сталин в периода 1917-1934 гг.)на българското национално богатство – както това на отделния българин, така и държавното.
    Ако ВЪОБЩЕ ви интересува първопричината, напишете в GOOGLE “Няма такава партия!”

  • Ганчо said:

    „До момента имаме само 19 регистрирани отвличания. Може да има и други, за които обаче да е платен откуп веднага и така случаят да не е регистриран.”, каза тези дни вътрешният министър Цветан Цветанов. “ШОУ” попадна на случай на отвличане, за което до момента не е писано. За пръв път Любомир Божилов /35 г./ разкрива покъртителната драма на своето семейство, станало жертва на жестоко убийство и отвличане. Любо казва, че баща му е убит пред очите на майка му. Преди да умре /от три огнестрелни рани/ бащата звъни на брата на Любо и казва: “Простреля ме Ивайло, съседът”! По случая стартира съдебно дело, но убиецът е оправдан. Не след дълго братът на Любо е отвлечен. С надеждата да го върнат, семейството плаща 100 000 лева откуп. Предават парите на полицията, като условието е полицаите да върнат момчето. Вече една година няма и следа от него. Някои казват, че е убит. Но близките му все още не могат да повярват, надяват се да е жив, не са видели трупа му.

    – Любомир, баща ти е бил показно разстрелян, а е бил само на 57 години. Как стана това?

    – Разстрелян е пред очите на майка ми. В този трагичен момент тя е била на балкона. Аз бях на работа. Жичкаджия съм в една фирма. Майка разказва как лека кола “Фолксваген голф” спира пред нас, от колата излиза Ивайло- Пифа. Той отваря задната врата и вади оръжие /картечен пистолет/. В това време време баща ми излиза от входа и тръгва към колата си. Ивайло е с ръкавици. Това го знам от брат ми, защото след като Ивайло стреля по баща ми, той звъни на брат ми и му казва какво става. Татко казва по телефона :

    “Ивайло ме простреля”.

    Майка ми извиква от балкона името на Ивайло, познава го. А аз лично съм му боядисвал с боя детското креватче на детето. Той ми е съученик. Мама го познава и вика : Ивайло, недей! В този момент той стреля с пистолета в баща ми. Оттам бяга, хвърля оръжието при някакъв кантон, това го разбирам от полицията, защото те са го намерили. Той изчезва и е пуснат за национално издирване. След известно време се предава доброволно с помощта на известна адкокатка на крими контингента – Марияна Тодорова.

    – По този случай е образувано дело. Знам, че не убиецът, а вие, вашата фамилия сте осъдени?!

    – Така е. Преди да обявят убиеца за невинен, осъдиха мен, майка ми и брат ми, който след убийството беше отвлечен. Та ме осъдиха да заплатя глоба от 4000 лв, да заплатя всички разноски – за това, че ние сме ангажирали съда за убийството на баща ми. В това време отвлякоха брат ми, баща вече беше убит. Нашата адвокатка беше от по-нисшето съсловие, по-зле облечена, няма злато по нея. Делото приключи . Ивайло Пифа е невинен. Аз дори по едно време си мислех, че ще му върнат оръжието. Ние наведохме глави. При разминаването на нашата адвокатка с тази на Пифа онази само прошепна : вашите хора не разполагат с пари. И въпросът приключи.

    – Извинявай, но от разказа ти излиза, че убиецът на баща ти е ваш съсед и до ден днешен майка ти го вижда?!

    – Как да не го вижда? Той ни е съсед.

    – А защо уби баща ти?

    – Пишат, че баща ми е бил съдружник с убиеца си. Това не е вярно, това е пълна глупост. Не баща ми, а брат ми е бил съдружник с него. Имаха коли – автомобили втора употреба, нищо повече. Размяна на коли – бизнес с автомобили. Баща ми имаше около 4-5 автомобила, които държеше при брат ми. Това е. Баща ми беше тенекеджия. Правеше колите и ги слагаше при тези на брат ми. Идва един момент в който Пифа вече не стои на паркинга да продава автомобили. Явно се е хванал да продава дрога. Оттам насетне трябва да се разделят нещата. Баща ми го няма, дори не е на паркинга в този ден. Събират се една група приятели наа Пифа, известни от контингента. Започват заплахи срещу брат ми, ножчета се вадят. Баща ми нищо не знае. Това става 18-19 ч вечерта, тоест преди убийството на другия ден. Търканията са между Пифа и брат ми – баща ми не участва. Той си е вкъщи по това време.

    Вечерта брат ми споделя това нещо с баща ми. Оттам тръгват нещата. Явно е имало е някакъв разговор, няма как – защото са скачали с ножове срещу брат ми. И е нормално баща ми да вземе отношение.

    – Пифа богат човек ли е?

    – Кара ВМВ-та, кара поршета… направете си сметката. Сега го срещам много рядко. Ако го съблечете, той е целият в татуировки. Знаете как са престъпниците. Но така или иначе той е жив. Извини се на съда, че е убил баща ми. Нямам нищо против нито към прокурори, нито към адвокати, но това правосъдие ли е?!

    – Убиват баща ти, а след това изчезва брат ти? Как разбрахте, че той е отвлечен?

    – Малко преди последното заседание на съда. Миналата година ноември. 10,30 ч звъни телефонът на снаха ми и се обажда брат ми:”Отвлякоха ме. Искат 150 000 евро. Ти нямаш толкова пари, имаш само 10 000.” Оттам се прекъсва разговорът и се обаждат вече похитителите – от неговата карта.
    Уведомихме полицията, че брат ми е отвлечен. Разрешихме да използват всичко, което е необходимо за тях, дори без знанието на моята майка. Не сме се допитали до нея – да се свързваме ли с полицията.
    Полицията поема нещата, започнаха преговори с похитителите. Дадохме номера на снаха ми в полицията, за да уточнят с похитителите къде и как да предаде парите и да върне брат ми. Парите са предадени в тунела на Люлин. Уговорката беше да върнат брат ми до 24 часа, но до ден днешен той е в неизвестност. Ние не знаем какво са направили от полицията, как са постъпили…

    – Брат ти го няма. Смяташ ли, че е убит?

    – Аз да смятам… Аз вече не знам какво да смятам. От отвличането мина една година. За брат ми нямаме никаква информация – нито от полицията, от никъде. Ние работим с ГДБОП.

    – Как намерихте пари за да платите откупа?

    – Похитителите ни искаха 150 000 евро. Аз заложих апартамента си, коли, каквото имаше го заложих. Това става за срок от три дни. Като операцията за предаването на парите е подготвена от полицията. Познавам човека, който е занесъл парите, само по физиономия. Защото той не работи вече там
    / в полицията/, но дойде на паркинга да вземе парите от нас. Излиза, че се предали парите на Вальо Бореца. Полицията ни потвърди, че парите са предадени. Похитителят ги взима, хвърля торбата и бяга. Полицаите го изпускат и така не връщат брат ми. Една най-обикновена камера да сложат, ще видят кой е този човек, кой е взел парите! Това е елементарно, то е смешно даже.

    – А сега ще ровят и ще търсят трупа на брат ти?

    – Кой казва това?!

    – От прокуратурата търсят трупа на брат ти…

    – Всеки ден следя денонощно информациите за тези случаи. Искам да събера от някъде информация какво става с брат ми. Днес излиза това, че ровят да търсят трупа му. Ние нямаме никаква информация дали въобще се работи по случая. Аз съм длъжен да вярвам, че е така. Все пак това е полиция. Но до ден днешен никой не казва къде е брат ми – дали е жив или умрял . Предаването на парите стана на третия ден от отвличането. След това го чакахме 24 часа. След това още 24 и така вече цяла година.

    – В предишния ни разговор каза, че тези, които са отвлекли брат ти, имат общо с «Наглите»?

    – Като информация знам, че Вальо Бореца е взел парите от откупа на брат ми. От това, което се знае, се смята, че Бореца е свързан с тези хора. Дали е само част от някаква групичка? Може да са само трима човека… не мога да кажа. Но те са от тази група. Така смятам аз. Няма откъде другаде да са.

    – Защо ще отвличат брат ти? Той беше ли заможен човек?

    – Имаше 20-на коли, и то не много скъпи. Всичко беше на паркинга. Нормални неща. Нито оръжие имаше, нищо. Просто умен човек, които си изкарваше парите с ум и работа. Убийството на баща ми и отвличането на брат ми ни дръпна много назад. А кризата ще ни довърши. Майка ми тъне в мъка. Само аз и детето ми я успокояваме.

    Сега е моментът да се намерят похитителите. При предишното правителство не можехме да се надяваме на правосъдие.

    Едно интервю на Мария ДРУМЕВА

  • Самолетни билети said:

    Добре де , каква беше основната грешка на “Наглите” ? Как така толкова време си вършееха , направиха сума ти пари , изградиха сериозна престъпна мрежа и в крайна сметка изгоряха ?! Защо се получи това ?

  • djidji said:

    mnoo si tup sa6ee, mnoo

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.