2021-11-29

5 thoughts on “НАГЛИТЕ (поредицата на „24 часа“ „Наглите без маски“)

  1. Добре де , каква беше основната грешка на „Наглите“ ? Как така толкова време си вършееха , направиха сума ти пари , изградиха сериозна престъпна мрежа и в крайна сметка изгоряха ?! Защо се получи това ?

  2. „До момента имаме само 19 регистрирани отвличания. Може да има и други, за които обаче да е платен откуп веднага и така случаят да не е регистриран.”, каза тези дни вътрешният министър Цветан Цветанов. “ШОУ” попадна на случай на отвличане, за което до момента не е писано. За пръв път Любомир Божилов /35 г./ разкрива покъртителната драма на своето семейство, станало жертва на жестоко убийство и отвличане. Любо казва, че баща му е убит пред очите на майка му. Преди да умре /от три огнестрелни рани/ бащата звъни на брата на Любо и казва: “Простреля ме Ивайло, съседът”! По случая стартира съдебно дело, но убиецът е оправдан. Не след дълго братът на Любо е отвлечен. С надеждата да го върнат, семейството плаща 100 000 лева откуп. Предават парите на полицията, като условието е полицаите да върнат момчето. Вече една година няма и следа от него. Някои казват, че е убит. Но близките му все още не могат да повярват, надяват се да е жив, не са видели трупа му.

    – Любомир, баща ти е бил показно разстрелян, а е бил само на 57 години. Как стана това?

    – Разстрелян е пред очите на майка ми. В този трагичен момент тя е била на балкона. Аз бях на работа. Жичкаджия съм в една фирма. Майка разказва как лека кола “Фолксваген голф” спира пред нас, от колата излиза Ивайло- Пифа. Той отваря задната врата и вади оръжие /картечен пистолет/. В това време време баща ми излиза от входа и тръгва към колата си. Ивайло е с ръкавици. Това го знам от брат ми, защото след като Ивайло стреля по баща ми, той звъни на брат ми и му казва какво става. Татко казва по телефона :

    “Ивайло ме простреля”.

    Майка ми извиква от балкона името на Ивайло, познава го. А аз лично съм му боядисвал с боя детското креватче на детето. Той ми е съученик. Мама го познава и вика : Ивайло, недей! В този момент той стреля с пистолета в баща ми. Оттам бяга, хвърля оръжието при някакъв кантон, това го разбирам от полицията, защото те са го намерили. Той изчезва и е пуснат за национално издирване. След известно време се предава доброволно с помощта на известна адкокатка на крими контингента – Марияна Тодорова.

    – По този случай е образувано дело. Знам, че не убиецът, а вие, вашата фамилия сте осъдени?!

    – Така е. Преди да обявят убиеца за невинен, осъдиха мен, майка ми и брат ми, който след убийството беше отвлечен. Та ме осъдиха да заплатя глоба от 4000 лв, да заплатя всички разноски – за това, че ние сме ангажирали съда за убийството на баща ми. В това време отвлякоха брат ми, баща вече беше убит. Нашата адвокатка беше от по-нисшето съсловие, по-зле облечена, няма злато по нея. Делото приключи . Ивайло Пифа е невинен. Аз дори по едно време си мислех, че ще му върнат оръжието. Ние наведохме глави. При разминаването на нашата адвокатка с тази на Пифа онази само прошепна : вашите хора не разполагат с пари. И въпросът приключи.

    – Извинявай, но от разказа ти излиза, че убиецът на баща ти е ваш съсед и до ден днешен майка ти го вижда?!

    – Как да не го вижда? Той ни е съсед.

    – А защо уби баща ти?

    – Пишат, че баща ми е бил съдружник с убиеца си. Това не е вярно, това е пълна глупост. Не баща ми, а брат ми е бил съдружник с него. Имаха коли – автомобили втора употреба, нищо повече. Размяна на коли – бизнес с автомобили. Баща ми имаше около 4-5 автомобила, които държеше при брат ми. Това е. Баща ми беше тенекеджия. Правеше колите и ги слагаше при тези на брат ми. Идва един момент в който Пифа вече не стои на паркинга да продава автомобили. Явно се е хванал да продава дрога. Оттам насетне трябва да се разделят нещата. Баща ми го няма, дори не е на паркинга в този ден. Събират се една група приятели наа Пифа, известни от контингента. Започват заплахи срещу брат ми, ножчета се вадят. Баща ми нищо не знае. Това става 18-19 ч вечерта, тоест преди убийството на другия ден. Търканията са между Пифа и брат ми – баща ми не участва. Той си е вкъщи по това време.

    Вечерта брат ми споделя това нещо с баща ми. Оттам тръгват нещата. Явно е имало е някакъв разговор, няма как – защото са скачали с ножове срещу брат ми. И е нормално баща ми да вземе отношение.

    – Пифа богат човек ли е?

    – Кара ВМВ-та, кара поршета… направете си сметката. Сега го срещам много рядко. Ако го съблечете, той е целият в татуировки. Знаете как са престъпниците. Но така или иначе той е жив. Извини се на съда, че е убил баща ми. Нямам нищо против нито към прокурори, нито към адвокати, но това правосъдие ли е?!

    – Убиват баща ти, а след това изчезва брат ти? Как разбрахте, че той е отвлечен?

    – Малко преди последното заседание на съда. Миналата година ноември. 10,30 ч звъни телефонът на снаха ми и се обажда брат ми:”Отвлякоха ме. Искат 150 000 евро. Ти нямаш толкова пари, имаш само 10 000.” Оттам се прекъсва разговорът и се обаждат вече похитителите – от неговата карта.
    Уведомихме полицията, че брат ми е отвлечен. Разрешихме да използват всичко, което е необходимо за тях, дори без знанието на моята майка. Не сме се допитали до нея – да се свързваме ли с полицията.
    Полицията поема нещата, започнаха преговори с похитителите. Дадохме номера на снаха ми в полицията, за да уточнят с похитителите къде и как да предаде парите и да върне брат ми. Парите са предадени в тунела на Люлин. Уговорката беше да върнат брат ми до 24 часа, но до ден днешен той е в неизвестност. Ние не знаем какво са направили от полицията, как са постъпили…

    – Брат ти го няма. Смяташ ли, че е убит?

    – Аз да смятам… Аз вече не знам какво да смятам. От отвличането мина една година. За брат ми нямаме никаква информация – нито от полицията, от никъде. Ние работим с ГДБОП.

    – Как намерихте пари за да платите откупа?

    – Похитителите ни искаха 150 000 евро. Аз заложих апартамента си, коли, каквото имаше го заложих. Това става за срок от три дни. Като операцията за предаването на парите е подготвена от полицията. Познавам човека, който е занесъл парите, само по физиономия. Защото той не работи вече там
    / в полицията/, но дойде на паркинга да вземе парите от нас. Излиза, че се предали парите на Вальо Бореца. Полицията ни потвърди, че парите са предадени. Похитителят ги взима, хвърля торбата и бяга. Полицаите го изпускат и така не връщат брат ми. Една най-обикновена камера да сложат, ще видят кой е този човек, кой е взел парите! Това е елементарно, то е смешно даже.

    – А сега ще ровят и ще търсят трупа на брат ти?

    – Кой казва това?!

    – От прокуратурата търсят трупа на брат ти…

    – Всеки ден следя денонощно информациите за тези случаи. Искам да събера от някъде информация какво става с брат ми. Днес излиза това, че ровят да търсят трупа му. Ние нямаме никаква информация дали въобще се работи по случая. Аз съм длъжен да вярвам, че е така. Все пак това е полиция. Но до ден днешен никой не казва къде е брат ми – дали е жив или умрял . Предаването на парите стана на третия ден от отвличането. След това го чакахме 24 часа. След това още 24 и така вече цяла година.

    – В предишния ни разговор каза, че тези, които са отвлекли брат ти, имат общо с «Наглите»?

    – Като информация знам, че Вальо Бореца е взел парите от откупа на брат ми. От това, което се знае, се смята, че Бореца е свързан с тези хора. Дали е само част от някаква групичка? Може да са само трима човека… не мога да кажа. Но те са от тази група. Така смятам аз. Няма откъде другаде да са.

    – Защо ще отвличат брат ти? Той беше ли заможен човек?

    – Имаше 20-на коли, и то не много скъпи. Всичко беше на паркинга. Нормални неща. Нито оръжие имаше, нищо. Просто умен човек, които си изкарваше парите с ум и работа. Убийството на баща ми и отвличането на брат ми ни дръпна много назад. А кризата ще ни довърши. Майка ми тъне в мъка. Само аз и детето ми я успокояваме.

    Сега е моментът да се намерят похитителите. При предишното правителство не можехме да се надяваме на правосъдие.

    Едно интервю на Мария ДРУМЕВА

  3. „Наглите“ са част от камуфлажната мъгла на дребната и средната престъпност, предназначена да отвлича вниманието и да прикрива незапомнения грабеж (надминал дори този на Сталин в периода 1917-1934 гг.)на българското национално богатство – както това на отделния българин, така и държавното.
    Ако ВЪОБЩЕ ви интересува първопричината, напишете в GOOGLE „Няма такава партия!“

  4. Един на нула за Наглите

    Ина Михайлова
    30 Януари 2010

    „Ние ги хващаме, те ги пускат.“ Тъй рече Борисов преди години. Не беше на власт, макар че властта бе в ръцете му. Сега и е на власт, и властта е в ръцете му, но принципът си остана: Бойко и Цецо ги хващат, „те“ ги пускат. Кои „те“ ще попитате? Е, в това е въпросът.
    Преди дни министърът на вътрешните работи Цветанов се похвали, че с операцията „Наглите“ МВР е уплашило престъпниците. Е, обгазиха адвокатката на Маргините, но това си е част от сводката. Междувременно срещу 20 бона пуснаха от ареста един от нарочените за тарторите на Наглите Антон Петров-Хамстера – заради „разколебано“ обвинение. „Здравословно“ пуснаха и Баретата… Двама от обвиняемите по делото „Галеви“ също по-леко дишат от вчера. Или хващачите не хващат както трябва, или тези, които пускат бандитите, са твърде милостиви.
    Както някои скептици пророкуваха преди време, един по един всички от бандата за отвличания ще се измъкнат от затвора… Задържаха мутрите с прякорите, но какво излезе от цялата работа? Лъснаха прякорите, а мутрите ще се окажат отново на свобода. Жалко за излъганите надежди на хората – особено на тези, които станаха жертва на отвличанията. Болката е за тях най-вече. Защото те са най-прецакани. От една страна – от Наглите, от друга – от правосъдието.
    Прав се оказва главният прокурор Борис Велчев, че в България хората се страхуват много повече от държавата, отколкото от престъпниците. Държавата днес не плаши престъпниците. Но го има и по-лошото от това – тя не може да защити пострадалите и да предотврати появата на нови такива.
    Гнилото е някъде в правораздавателната ни система или около нея. Някъде нещо се къса по веригата. Или в полицията, или в прокуратурата, или в съда. Прехвърлянето на топката между тях не носи полза – нито на хората, нито на държавата. Само дето народът вече не вярва на приказките „ние ги хващаме, те ги пускат“. Затова е време здраво да се стегнат халките. Иначе излиза, че са прави тия, дето казват, че задържането на мутрите с прякорите е поредният пушиляк. Показна акция, на която народът трябва да ръкопляска, а Брюксел, цъкайки, да признае напредък. Иначе всичко си е постарому. Дори повечето от действащите лица са същите, само дето раздавачите на карти са на нови позиции.
    И в съда, и в прокуратурата, и в полицията има достатъчно професионалисти. Само трябва да им повярваме. Дали е толкова лесно? На приказки сигурно. Само дето днес думите ги обезцениха и употребиха, а работата през пръсти я вършат. Затова и резултатът засега е такъв – един на нула за Наглите. Което звучи направо успокоително, защото разликата може да стане и по-убедителна. А наглостта и безпардонността на „задържаните неправомерно“ представители на подземния свят да придобият европейски правозащитни измерения. Тогава всички ще бъдем прецакани. И ще плащаме за безсилието и неспособността на други.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *