Home » Избрано

20 години – строихме или рушихме България

2010.01.29 2 коментара
Spread the love

Автор: chara
http://chara.blog.bg

Какви сме ние – строители или рушители, съзидатели или унищожители на съвременна България?
Виенското колело на историята завърта периоди на възход и падение, времена на строеж са следвани от разруха, след разцвета идва упадък и после всичко се повтаря отново … и отново …
1939 г България е аграрна страна с електрифицирани едва 13% от населените места, в които живее около 40% от населението. Дължината на пътищата с твърдо покритие е около 19 000 км. Автомагистрали – няма. В селското стопанство се трудят около 80% от населението, в промишлеността – едва 8%. Няма металургия, почти няма химия, инвестиционното машиностроене е непоз-нато понятие.
Ако успеем да свалим от лицата си очилата на политическите пристрастия и се вгледаме в последващите 50 години – тези между 1939 г и 1989 г, навярно няма да е трудно да видим и признаем, че като цяло, това е период на съзидание. Години на строителство и изграждане, в които са мобилизирани усилията на поколения българи. Единици са онези, останали встрани от случващото се. Години, в които българите превръщат страната от аграрна в индустриална държава и я поставят на икономическата карта на Европа и света.
За 50 години в страната са изградени и въведени в експлоатация 135 електроцентрали – 88 водни, 18 термични, 1 атомна и 23 заводски, над 150 000 км електромрежи, автоматизирана система за диспечерско управление на електроенергетиката, над 20 топлофикации с прилежаща инфраструктура, транзитни и разпределителни газопроводи, газохранилище в Чирен. Някои от тези съоръжения са уникални и нямат аналог в Европа като ПАВЕЦ “Чаира” (мощност 861 МВт), чиято турбопомпена зала се намира на 360 м под земята в каверна с размерите на Зала 1 на НДК, каскада Белмекен-Сестримо с три електроцентрали с обща мощност 735 МВт, ВЕЦ и язовир Кърджали – с уникална за Балканите дъговогравитачна форма на стената, висока 103 м. През тези години,  изградените генериращи мощности нарастват 120 пъти. Но не само това. България влиза в клуба на атомните държави, притежаващи и експлоатиращи високотехнологичен процес за генериране на енергия.
За 50 години основно се променя транспортната инфраструктура. Дължината на ж.п. линиите достига 4500 км, със 740 км повече отколкото през 1939 г. Електрифицирани са над 60%. Пътищата с асфалтово покритие достигат 32 000 км, първи клас 2 900 км, автомагистрали – 266 км. Построен е Дунав мост (1954 г) и ферибот Варна-Иличовск (1978 г). Създадени са уникални компании, чиито имена са запазена марка дълги години. СО “МАТ” (1959 г), оперира с 4 500 автовози – хладилни, тежкотоварни, цистерни, ро-ро кораби, с широка мрежа от клонове и представителства, терминали; БГА “Балкан” (1956 г) с 52 самолета, за превоз на пътници и карго, селскостопанска авиация (1948 г); морски търговски флот със 109 кораба с 1.87 млн. т товароподемност.
За  50 години България, която няма металургия (до 1950 г), става 27 металургична страна в света. Тръгвайки от нищото, българите стигат до леене на специални бронестомани и такива микролегирани с азот, предназначени за зони с полярни температури, корабна ламарина, спиралошевни тръби за транзитни газопроводи, прахова металургия, металокерамика, вакуумно леене с противоналягане (известно в света като метод на акад. Балевски), при което се изработват алуминиеви джанти за автомобили и детайли със специално предназначение.
През тези 50 години от държава, внасяща дори син камък и сода каустик, стигаме до такава, построила две нефтени рафинерии – в Бургас и в Плевен, световен производител на минерални торове (карбамид), химикали за растителна защита, калцирана сода (4-ти в света), пластмаси (17-ти в света), изкуствени влакна, таблетиране на субстанции и т.н.
За тези 50 години България се нарежда в световната тройка  производители на електро- и мотокари (наред с “Кларк” САЩ и “Тойота” Япония) – до 83000 броя годишно и в петицата световни производители на електротелфери (до 150 000 броя годишно). Към 1989 г в страната има 730 машиностроителни завода. Индустрията започва да работи с машини произведени у нас. Първите заводи, оборудвани изцяло с български машини са завода за пектин в Перник и флотационната фабрика в Кърджали. Около 40 завода произвеждат машини за прецизна обработка на метали – металорежещи с ЦПУ (ЗММ София, Казанлък), автоматични технологични линии, манипулатори, стругове, фрези, агрегатни машини.
Тръгвайки почти от нищото, към 1989 г в България се произвеждат трактори (Булгар), автобуси (Чавдар), тролейбуси, товарни автомобили (Шкода-Мадара), велосипеди (Балкан), моторни помпи, електродвигатели, електрогенератори, силови трансформатори, промишлени роботи, парни и водогрейни котли, асансьори, кабели, проводници, електромери, водомери, хладилници, телевизори, перални и т.н. Развити са абсолютно нови индустриални направления  – електроника и изчислителна техника. Построени са заводи, произвеждащи запаметяващи устройства (ДЗУ Стара Загора, Пловдив, София), памети и телеобработка (В.Търново), магнитни глави (Разлог), печатни платки (Русе и Търговище), микропроцесорни системи (Правец), УКВ-радиостанции (Г.Делчев), градивни елементи (София, Перник, Айтос, Кюстендил, Никопол, Сливен, Ботевград, Разлог). Изграден е ВПК (Казанлък, Сопот, Карлово) с ВРЗ, АРЗ, изпитателни стендове и полигони. Завод “Бета” Червен Бряг е съоръжен с уникално оборудване и произвежда бронетранспортьори в различни модификации – амфибии, универсални, санитарни, специални със защита от радиация, от газове, самоходни установки и др. И още … и още …
Какво се случи с всичко това през последните 20 години? Запазихме ли построеното, усвоените производства и завоювани позиции или не успяхме? Доизградихме ли започнатото? Създадохме ли нещо ново?
Ние “загубихме” четирите малки блока на АЕЦ “Козлодуй”, но запазихме традицията за “първа копка” на АЕЦ “Белене”. След Тодор Живков, Симеон Сакскобурготски и Сергей Станишев слагаха ритуално начало на проект, чиято съдба и до днес е неизвестна. Затворихме всичките си уранодобивни мини (48 на брой), чиито продукт е в основата на ядреното гориво. Ликвидирахме топлофикациите в Искрец, Ловеч, Самоков, Трявна, а от изградените до някъде в Пазарджик, Ботевград, Хасково и Банско – само последната е довършена от частен инвеститор. Електроразпределителните мрежи са продадени, топлофикациите с инфраструктурата им – също (с изключение на тези в градовете София, Перник и Шумен). Не построихме второ газохранилище. От 1998 г се опитваме да построим каскада Горна Арда (с проектна мощност 174 МВт), но без успех. От 2004 до момента все още не е завършен ВЕЦ “Цанков камък” (80 МВт). Последните обекти са в пъти по-малки от изградените преди 1989 г и въпреки това години не могат да бъдат завършени. Енергопроект, чието дело са почти всички енергийни обекти, строени до 1989 г вече не съществува.
За 20 години не построихме нито една магистрала, която да ни свързва със съседните държави. От магистрала “Тракия” са изградени едва 173 км при планирани 368 км, от магистрала “Хемус” – 125 км при обща дължина 433 км. “Струма” трябваше да бъде завършена за Олимпийските игри в Атина (2004 г), но от 156 км са построени едва … 24 км, а от магистрала “Марица” – цели 5 км! Не построихме втори мост над р. Дунав. БГА Балкан не съществува, СО “МАТ” – също.
Ние затворихме “Кремиковци”, “Стомана”, “Плама”, “Девня”, “Видахим”, “Химко”, “Арсенал”, и още много и много. Днес производството на дискови запаметяващи устройства, магнитни глави, памети и прочие изглежда като невъзможен спомен от бъдещето. Няма ги “белите стаи”.
През последните 20 години медиите с умиление и възторг  показваха поредната построена чешмичка, ремонтирана градинка, сменени тротоарни плочки, откриване на 2-3 км магистрала (по стара традиция за някой пореден път) или МОЛ. На фона тези “значими” строежи, въвеждането в експлоатация на метрото, сградата на Автогарата и РВД на летището в София, изглеждат  почти като космически успех!
Трябва ли това да е достатъчно? Възможно ли е да обърнем тенденцията? Защото, ако попитаме днес едно дете, разчитайки на детската непредубеденост, липса на меркантилност и мила откровеност – какво  произвежда България, аз не знам какво би отговорило то. И на мен самата ми е трудно да дам отговор.
За 20 години ние загубихме производства, позиции, пазари и специалисти. Остана ли нещо за губене или вече разрушихме всичко и е време да започнем отначало?

Източник: Кафене.нет

2 коментара »

  • Ник said:

    ЕТО Я ПЪРВОПРИЧИНАТА!

    2009-08-02
    НЯМА ТАКАВА ПАРТИЯ! (2)

    Address for letters:

    Янко Н. Янков –

    Председател на Партия Либерален конгрес,

    Председател на Съюза на юристите-демократи,

    Председател на УС на Базисния Институт

    за Проучване и защита на човешките права

    ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38

    Ianko N. Iankov

    Dianabad, Block 4, ap. 38

    1172 Sofia

    Bulgaria

    Web sites:

    http://iankov.info

    http://iankov.com

    http://velyovski.blogspot.com

    http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov

    http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;

    http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;

    http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;

    http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html

    http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html

    ================================================================

    03 Август 2009 г.

    Чрез: Софийския районен съд,

    Първи район, 13-ти състав ,

    гр. дело № 4013/1991 г.

    До: Върховния Касационен съд

    Иск за отмяна

    на влязло в сила съдебно решение

    ***

    До Главния прокурор на България

    бул. „Витоша” № 2

    1000 София

    Към вх. № 11944/09.07.2007 г.

    Искане за наказателно разследване

    на съдии за извършено от тях

    престъпно легитимиране

    на нелегитимни субекти

    и използуване на правосъдието

    за престъпно увреждане

    на законни права и интереси

    на легитимните членове

    на общественото функциониране

    ***

    До г-н Бойко М. Борисов –

    Министър-Председател на България

    Министерски съвет (МС)

    бул. „Княз Дондуков” № 1

    1000 (1194) София

    До г-н Цветан Г. Цветанов –

    Заместник Министър-Председател

    и Министър на вътрешните работи

    Министерство на вътрешните работи (МВР)

    ул. „6-ти Септември” 29

    1000 София

    Искане за предоставяне

    на обществена

    и правосъдно-релевантна информация

    ***

    Първо:

    По предвидения в Закона ред на 09.10.1991 г. съм предявил пред Софийския Районен съд Иск да бъде постановено решение, съгласно което да бъде установено, че според действуващото законодателство до 10.04.1990 г. Българската комунистическа партия (БКП) не е съществувала като легитимно юридическо лице, и че следователно нелегитимно е и съществуването на Българската социалистическа партия (БСП), която претендира да е правоприемник на БКП.

    В Иска ми изрично и ясно е посочено, че тъй като БКП не е съществувала като легитимно юридическо лице, то и извършената през 1990 г. т. нар. „промяна в наименованието” е юридически несъстоятелна, и поради тази причина и на това основание и Българската социалистическа партия няма статуса на легитимно юридическо лице.

    На 26.03.1992 г. Софийският районен съд, Първи район, 13-ти състав, постанови Решение по гр. дело № 4013/1991 г., съгласно което „признава за установено по отношение на Партия Либерален Конгрес, че по действуващото до 10.04.1990 г. законодателство Българска комунистическа партия, чийто юридически правоприемник претендира да е Българска социалистическа партия, не е съществувала като легитимно юридическо лице – сдружение с нестопанска цел, партия”.

    Второ:

    Тъй като това Решение бе оспорено от ответника БСП, на 22 юли 1992 г. Софийски градски съд (СГС), Гражданска колегия, Първо гражданско отделение, постанови Решение, съгласно което бе отменено Решението на Районния съд.

    Решението на СГС бе постановено при Особено мнение на Председателя на съдебния състав съдия Елса Ташева, която изключително обстойно и аргументирано изрази категорично „несъгласие с решението на настоящата инстанция”, и изрично настоя: „Ето защо следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 208, ал. 1 от ГПК, като решението бъде отменено и вместо него постановено друго с отрицателно установителен диспозитив срещу ответника”.

    Така отменителното решение на Втората инстанция фактически е било постановено от съдебните заседатели Екатерина Иванова и Алексей Иванов при аргументираното противопоставително мнение на Председателя на съдебния състав.

    Трето:

    Тъй като това решение, естествено, бе атакувано от мен по реда на т. нар. „преглед по реда на надзора”, на 09.03.1993 г. Върховният съд, Пето гражданско отделение, постанови Решение, по силата на което остави без уважение моето искане за преглед и отмяна на решението на Софийския градски съд.

    Решението на Върховния съд бе постановено под председателството на съдията Димитър Гочев и при участието на съдиите Николай Урумов и Маргарита Златарева.

    Специално внимание заслужава фактът, че участвуващият в делото представител на Главния прокурор (Цв. Сурлекова) изрично, ясно и недвусмислено бе заявил, че втората инстанция е извършила съществени нарушения на процесуалния закон, поради което е необходимо да бъде отменено решението на Софийския градски съд.

    Четвърто:

    Неотдавна по официален начин стана публично известно, че съдията Димитър Бонев Гочев е бил агент на комунистическата Държавна сигурност.

    Тъй като държавно-политическият режим, в полза на който посоченият агент е работел, официално и чрез Закон е обявен за престъпен; тъй като понастоящем съществуват всички необходими факти, доказателства, аргументи, съображения и основания в полза на тезата, че функционерите на престъпния комунистически режим са продължили и в момента продължават да действуват против Истината, Справедливостта, Правото, Демокрацията и Нормалното обществено функциониране; и тъй като в частност съществуват всички необходими условия и предпоставки да бъде считано, че постановявайки своето решение като съдия, агентът на ДС Димитър Бонев Гочев е действувал изцяло в престъпен интерес на „партията” БСП, в която именно както по време на постановяването на съдебното решение, така и днес, са заемали и заемат висши ръководни постове видни ръководители на престъпната комунистическа Държавна сигурност, чийто агент е бил и посоченият съдия, то ПОВЕЧЕ ОТ ОЧЕВИДНО Е, ЧЕ СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ, КОЕТО Е БИЛО ПОСТАНОВЕНО ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА ПОСОЧЕНИЯ СЪДИЯ, ПОДЛЕЖИ НА ОТМЯНА.

    В този именно смисъл:

    Þт. нар. „политическа партия БСП” никога не е имала и в момента няма легитимен статус;

    Þпрез последните почти две десетилетия БСП напълно достойно е продължила стогодишните традиции на престъпната терористична организация БКП;

    Þцялото досегашно (включително и правителствено!!!) участие на БСП в политическия живот на България е нелегитимно, престъпно и терористично;

    Þучастието на БСП във всички, вкл. и в последните парламентарни избори, е нелегитимно, нелегитимно е и нейното присъствие в сега действуващото Народно събрание.

    Пето:

    Ноторно известно е, че още през юни и юли 2007 г. заместник-председателят на предишната Комисия по досиетата Евгени Димитров публично заяви, че лично е бил установил принадлежността към ДС на голямо множество съдии, имената на които сегашната Комисия просто е „скрила”.

    Тъй като моето лично мнение е, че такива ангажирани с ДС и БКП/БСП съдии са били още и останалите посочени по-горе съдии, то повече от очевидно е, че всичките факти в това отношение подлежат на съответното юридическо структуриране; и че посоченото решение на Върховния, респ. на Градския съд по цитираното дело, подлежи на преглед и отмяна.

    Засега Мафията разсекрети агентурната принадлежност само на Председателя на съдебния състав, постановил посоченото престъпно Решение на Върховния съд. Но преди това, в съответствие със сключения договор със сатаната, Димитър Бонев Гочев беше пребогато възнаграден, като бе институционализиран за член на Европейския съд за защита на човешките права в Стразбург (със заплата и привилегии, на които биха завидели дори повечето президенти на републики!) и като член на българския Конституционен съд (с аналогични финансови облаги и привилегии).

    Разбира се, днес България щеше да е съвсем друга, ако на 9 март 1993 г. Димитър Гочев не беше препотвърдил договора си със сатаната.

    Николай Урумов също така не беше пренебрегнат – скоро след съдбоносното за България решение от 9 март 1993 г. той беше назначен за Председател на отделение във Върховния административен съд и днес все още е на върха на магистратския сатанинско-мафиотски слугинаж.

    Маргарита Златарева също така получи щастието да се радва на 30-сребърников член в кресло на Конституционния съд.

    Шесто:

    Ноторно известно е, че:

    Þименно по време на управляващия мандат на БСП Правителството (Министерският съвет) бе издигнало кандидатурата на Димитър Бонев Гочев за съдия в Международния наказателен съд в Хага;

    Þтова несъмнено е било свързано именно с неговата не само агентурна свързаност с ДС, но и с мафиотската му свързаност с БСП, в полза на която той е бил постановил посоченото съдебно решение.

    Във връзка с това на основание правната регламентация на достъпа до обществена информация предявавам пред сегашното Правителство искане да ми бъде предоставена лично на мен, и отделно от това на Съда и на Прокуратурата цялата налична в МС и МВР документацзия, свързана с името на съдията (лицето) Димитър Бонев Гочев.

    Седмо:

    На основание така посочените факти и изложените съображения предявявам пред Върховния Касационен съд настоящия Иск за отмяна на въпросното влязло в сила съдебно решение.

    Приложение: един брой копие за надлежно връчване на ответника.

    03 Август 2009 г. Янко Н. Янков
    Публикувано от … в 22:28
    Етикети: Ianko Iankov, Ianko Velyovsky, Iankov-Velyovski, БКП, Бойко Борисов, БСП, Димитър Гочев, иск, МВР, Янко Янков, Янков-Вельовски
    2 коментара:

    onchoo каза…

    Браво ,дано този път се повдигне завесата зад която се крият ,престъпленията и заговорите на българските комунисти в лицето на БСП!
    Г-н Янко Янков е единсвеният лъч светлина засега в това море от дезинформация и машинации което се нарича Българска държава!
    03.08.2009 13:21:00
    onchoo каза…

    Браво ,дано този път се повдигне завесата зад която се крият ,престъпленията и заговорите на българските комунисти в лицето на БСП!
    Г-н Янко Янков е единсвеният лъч светлина засега в това море от дезинформация и машинации което се нарича Българска държава!
    03.08.2009 13:22:00

  • Ник said:

    Виж: НЯМА ТАКАВА ПАРТИЯ! (2-ABCDЕ), 2010-01-26,
    http://iankov.blogspot.com/2010/01/2-abcd.html

    Виж: НЯМА ТАКАВА ПАРТИЯ! (2-ABCD), 2009-12-13,
    http://iankov.blogspot.com/2009/12/2-abcd.html

    Виж: НЯМА ТАКАВА ПАРТИЯ! (2-АВC), 2009-10-28,
    http://iankov.blogspot.com/2009/10/2-c.html

    Виж: НЯМА ТАКАВА ПАРТИЯ (2-АВ), 2009-10-27,
    http://iankov.blogspot.com/2009/10/2_27.html

    Виж: НЯМА ТАКАВА ПАРТИЯ (2-А) , 2009-10-26,
    http://iankov.blogspot.com/2009/10/2_26.html

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.