Home » Избрано

Проклятието да си богат

2009.10.23 Няма коментари
Spread the love

Призракът на слабата държава отмъщава като конника без глава

На ви сега лесно забогатяване – онова, което първо те прави висок, после ти отрязва главата. При първоначалното натрупване на капитала всички у нас използваха това, че държавата е слаба.

Слабата държава и доенето й, слабата държава и корупцията й, слабата държава и слабата власт – всичко това доведе до списък от лимузини в гаража и палати в Бояна.

Очакваше се количествените натрупвания да доведат до качествени изменения – всеки да живее по-добре. Богатите дават работа и хляб на бедните и всичко сякаш щеше да е наред.

Само че богатите у нас са тъпи, колкото и всички останали. Те не разбраха, че слабата държава, на която се крепи техният просперитет, позволява и на някой друг, който иска да забогатее също заради слабата държава, да ти отвлече детето и да ти иска натрупания с “пот и кръв” (така казват) капитал.

Поддържането на слаба държава е част от капиталистическата философия на българския напредък – без слаба държава ще изчезнат куриозно колосалните проценти на печалба и ще се свият до нормалните 13-20 на сто.

Без слаба държава няма да може да се правят шашми със собственост, няма да може да се приватизира, дори няма да може да се правят нашенски тип избори – плащаш на партията, за да си направи изборите, после тя ти се отблагодарява, лишавайки се от всякаква общественополезна логика в законите и поведението си.

Но ето че идва денят, когато същите хора имали полза от слабата държава, започват да плащат нейни сметки. Богатите, че и олигарсите така и не разбраха, че от началото на века вече не им трябва слаба държава. Колко още коли може да карате, колко още жени може да чукате и колко още може да изпиете?!

Смисълът на парите е в това, сега да оставиш нещо след себе си – малки империи, които трябва да се ръководят от аристократично родствени принципи. И точно тук удря ефектът на слабата държава – синът на Киро Киров плати откупа на баща си, но всъщност плати собственото си бъдеще.

Синът на Гунински вече е директен израз, че трябва да се плати кръвен данък заради това, че оставихте слаба държавата. Това е “данъкът за синовете”. В неговото лице лесното разбогатяване от вчера днес просто търси нови форми. И няма да има кой да го спре – защото все още има хора, които по най-глупашкия начин си мислят че слабата държава им върши прекрасна работа.

Това ще е така, докато не получите фаталния есемес – “бъдещето ти е в наши ръце”. Това е “синдромът на топките” – развяването на топки води до заклещването им.

Между другото бедният народец у нас, не по-умен от богатите си съседи, тайно се кефи, че това се случва. Нещастието на богатото малцинство е почти щастливо събитие за бедното мнозинство. Сякаш някой наказва като Робин Худ нечестно забогателите.

Само че ако народът беше малко по-умен, щеше да забележи, че хората, които отвличат, не отвличат никога митничар, съдия, полицейски шеф, прокурор или, не дай, Боже, политик. Ако правеха това, бандата на отвличащите щеше да е кумир в очите на народеца и народецът до един щеше да й стане ятак.

Но не – бандата отвлича само гравитиращите покрай системата бизнесмени – хора с бизнес около София, както умно заключи дъщерята на Вене Сотиров. Така става ясно, че всъщност отново слабата държава отмъщава – в лицето на бивши обидени полицаи и барети тя съставлява проблема на онези, които имат полза от слабата държава – богатите бизнесмени, гравитиращи около партиите.

Бумерангът се връща и ще се върне за всеки, който се е възползвал от слабата държава. При положение че в България от труд не се забогатява, а от нещастието, което си причиняваме, всеки богат трябва да знае, че някой ден нещастието ще настигне и него – призракът на слабата държава е като конника без глава – уж не може да мисли, но може да отмъщава.

Днес богатите имат един шанс – да намалят безумните си печалби, но да направят държавата силна. Имат шанс да направят това, което Бойко всъщност вече е замислил.

Богатите, това са вече достатъчно хора с достатъчно влияние. Въпросът обаче не е колко си богат, дори не колко си умен, а колко си прозорлив. Парите се нуждаят от ред.

Създайте го, преди да са си отишли от вас – пръстче след пръстче, откуп след откуп или труп след труп.

Мартин Карбовски
Източник:  в-к Стандарт

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.