2022-01-19

5 thoughts on “Обявиха някои агенти на ДС от частните електронни медии

  1. Сътрудници на спецслужбите в печатните медии

    Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия обяви днес на сайта си имената на хора от печатни медии (comdos.bg).

    Проверени са били 328 души от 20 печатни издания – собствениците, директорите, зам.- директорите, главните редактори, зам.- главните редактори, членовете на редакционните съвети, политическите коментатори и водещите на рубрики.

    Оказало се, че 80 души не подлежат на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от Закона за досиетата. В доклада на комисията се казва, че проверката на печатните издания продължава.

    За първи път в такъв документ на Комисията се констатира „непълно и неточно изпълнение на задълженията от страна на органите по чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия“.

    В публикувания списък са имената на журналисти, обявявани за родоначалници на новите български медии и на съвременната журналистика.

    Сред тях е един от основателите на седмичника „168 часа“ и създател на всекидневника „24 часа“ Валери Георгиев Найденов, който преди това беше и първи зам.- главен редактор на в. „Дума“. Той е вербуван през 1983 г. и с агентурен псевдоним „Сашо“ е работил за Първо, Шесто и Второ управление на Държавна сигурност.

    Тошко (Тошо) Николов Тошев – един от собствениците, директор и главен редактор на в. „Труд“, е бил вербуван под името „Бор“ от 1975 до 1990 г. като „съдържател на явочна квартира“ и е сътрудничил на Държавна сигурност към Софийското градско управление на МВР.

    В редакцията на „Труд“ и „Седмичен труд“ до сега са били проверени 27 души. Едно лице не подлежи на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от закона.

    Проверени били само работещите по трудови правоотношения. За останалите лица проверката продължава, се казва в доклада на Комисията.

    На Шесто управление на ДС са сътрудничили Анели Аспарухова Бачева-Баткова – от 1974 г. под името „Калина“, за която има сведения за принадлежност към службите и след 10 ноември 1989 г., и Веселин Ангелов Марков – щатен служител на ДС.

    Алексения Димитрова Куртева – агент „Владимир“, Бойко Методиев Бойков – секретен сътрудник „Антон“,Огнян Борисов Стефанов – съдържател на явочна квартира „Академик“, Пенчо Златанов Ковачев – агент „Максим“ и Лъчезар Любомиров Павлов са сътрудниците на службите в „168 ЧАСА“ ЕООД.

    Юрий Леонов Асланов е бил секретен сътрудник на Раузнавателното управление към Генералния щаб от 1985 г. под името „Виктор“. Асланов е на длъжност политически коментатор във в. „Монитор“ от 1 юни т.г. Той е собственик на социологическа агенция и член на Висшия съвет на БСП.

    Във в. „Монитор“, издание на „Нова българска медийна група холдинг“, с агентурни имена на Държавна сигурност и други служби са сътрудничили и Вечеслав Ангелов Тунев – „Радев“, агент и щатен служител, и Павел Апостолов Пашев – „Виктор“ – секретен сътрудник (вече обявявани при проверките в БТА и БНР), Виктор Исак Самуилов – „Марица“, съдържател на явочна квартира, Евгени Пенков Еков – „Виктор“, агент, Красимир Миланов Георгиев – „Василев“, агент.

    Във в. „Земя“ щатни в службите са били Горан Георгиев Готев (от 1965 г.) и собственикът Димитър Христов Иванов (от 1976).

    Секретен сътрудник от 1974 г. е бил Чавдар Атанасов Добрев, вече обявяван като бивш народен представител.

    Евгений Дончев Станчев – работил като агент от 1965 г. под името „Кирил“, продължил да сътрудничи и след 10 ноември 1989 г., е най-известното име от в. „Поглед“ – бивше издание на Съюза на българските журналисти, днес – частен седмичник.

    Сътрудници на службите от този вестник са били също собствениците му Милен Атанасов Вълков – сега председател на СБЖ, бивш генерален директор на БТА (щатен служител), Милен Тодоров Гетов (информатор „Тодор“) и Снежанка Цокова Тодорова-Федотова (агент „Виолета“).

    Веселин Георгиев Константинов – щатен служител на ДС, Георги Георгиев Марков – секретен сътрудник „Роман“, Георги Петров Бакалов – агент „Борис“ и Уляна Велизарова Попова-Петрова – агент „Велина“ са другите имено от редакцията на това издание.

    Сътрудници на службите във в. „Сега“ са Димитри Константинов Иванов – вече обявяван като агент „Стефан“ от 1960 до 1984 г. при проверките в БНТ, Димитър Ангелов Денков – агент „Ваклин“,Добрин Недялков Памуков – агент Владо, Светослав Стефанов Терзиев – агент с много имена („Филип“, „Каменчев“, „Камен“).

    Някои от обявените днес лица са били сигурни, че личните и работните им дела са били унищожени на 27 февруари 1990 г.

    Комисията обявява, че не е открила лица, сътрудничили на службите само в сп. „Тема“ (но там има хора, които не подлежат на проверка), в. „Стършел“ и Държавен вестник. Няма разкрити имена и от вестниците „Капитал“ и „Дневник“, но там 39-има не подлежат на проверка.

    Източник: VESTI.bg

  2. Текста, кайто публикувам тук, е оргиналния текст, който дадох за печат във в-к „Стандарт“. Там статията излезе на 10-ти август т.г.Сами разбирате, че там съкратиха доста материала.
    Аз не искам да се оправдавам за нищо. Просто разказвам собствения си живот. Нека всеки направи извод за моя морал или професионализъм.
    Иначе бях готов още преди година да напиша тези неща за мен. Просто в комисията по досиетата тогава намерих само две справки за мен. Картончето тогава го нямаше. Защо ли…
    Много мои приятели и колеги знаят от самия мен тези неща още преди 20-ина години. Споделял съм го и с мои бивши шефове в медии, в които съм работил

  3. Г-н Танев, от писмото ви разбирам, че може би сте жертва на системата и без да съм ви съдник искам да ви задам два въпроса:
    1. Защо се различава написаното тук от написаното по-рано от вас във в-к Стандарт (там или тук е оригиналът)?
    2. Какво ви пречеше да напишете тези редове по-рано – ако не сте успял като Иво Инджев да признаете за вашите срещи скоро след 1989-та, то поне да го бяхте сторили през 1999? Много повече сила щяха да имат думите ви дори в 2008-а, когато сте се запознали с досието си… Защо мълчахте?

  4. как /не/ бях агент на дс

    „Къде са ти милионите от ДС? Да беше станал поне кредитен милионер, или пък да бе направил свое радио или телевизия”. Така реагира жена ми миналия понеделник. Вечерта телевизиите ме обявяват като агент „Спасов” сред 102-та журналисти, свързани с бившата Държавна сигурност. Тъща ми е откровена – Сега ще разбереш кои и колко са истинските ти приятели. Един от тях /активист на ГЕРБ/ звъни с тревожен глас по телефона – Ако шефа ми /Б. Б./ разбере че сме близки, ще си имам проблеми.
    Решавам че повече няма да мълча. 26 години в журналистиката съм преследвал цялата истина. Ще я разкрия сега и за себе си. Нека читателите направят сами своите изводи. Правя това откровение именно от страниците на вестник „Стандарт”. Тук съм работил в продължение на две години и винаги ще се чувствам част от любимия ми вестник.

    НЯКОЙ Е РОВИЛ В АРХИВИТЕ
    В края на 2006 година предишния парламент прие новия закон за разкриване на досиетата на публични личности. В началот на юли 2008 година подавал молба до комисията по досиетата, с която искам да видя всичко събирано за мен в архивите на ДС. Правя го заради един мой грях в казармата и заради една среща с човек на службите през юли- август 1989 година. Има и друга причина. Подавам молба и за моя починал баща проф. д-р Димитър Танев. В последните години преди промените той решава да допълни научната си дейност с публицистични изяви по тогавашните ежедневници. В поредица от статии той громи корупцията в българската наука, волунтаризма и връзкарството. Вятърът на промените започва да се усеща и властта малко отхлабва цензурната примка. Българските редакции на Би Би Си, Свободна Европа и Дойче веле започват редовно да цитират статиите на татко. Слушаме ги с вълнение и лека уплаха. А има защо. Негови недоброжелатели и герои на критичните му публикации пускат мълвата – синът на проф. Танев работи в Българското национално радио и той е направил връзката с вражеските радиостанции. Реакциията на властта не закъснява. През април 1988 година двамата с баща ми сме привикани в Софийско градско управление на МВР. Разпитите ни са смесица от заплахи и подмятания.
    През октомври 2008 година най-сетне съм привикан в комисията по досиетата да прегледам документите. За мое огромно очудване намирам само две справки на МВР – едната от януари 1979-та, а другата от 1988 година, писана преди първото ми служебно пътуване на Запад. Нищо друго. Няма ги и материалите от разпитите ни с татко заради критичните му статии. Не намирам и никакви материали от една друга злополучна среща с ДС. През есента на 1983 година съм командир на студентската бригада на Факултета по журналистика в село Медковец, Михайловградски окръг. Това е в навечерието на всенародните тържества за отбелязване на 60-годишнината на Септемврийското въстание. След една пиянска вечер, макар и без мое участие, в селското училище портрети на загинали въстаници от този край са свалени и разхвърляни. Някои от тях са обърнати с лица към стените. На сутринта след запоя кмета на селото случайно разкрива последиците от т.н. погром над паметта на септемврийците. Дни наред давах дълги обяснения пред органите на ДС. След бригадата в София започна голяма истерия. Така и не разбрах как и защо не ме изключиха от ДКМС и от университета. Следи от тази история в моето досие в ДС също не откривам. Не откривам и никакви материали за агент „Спасов”. Защо ли?
    Тръгвам си от Комисията по досиетата с повече въпроси, отколкото с намерени отгвори. Наистина ли е възможно у нас да се фабрикуват досиета? Има ли сенчести фигури, които колекционират частни досиета и търгуват с тях? Унищожени ли са наистина досиета и не е ли запазил някой отделни документи с цел търсене на индулгенция или за комерсиални цели?
    КАК СЕ РАЖДА АГЕНТ СПАСОВ
    Има ли сред вас софианци, които са служили в казармата в Пловдив преди 10-ти ноември? Само те ще ме разберат – какво е да си дървен шоп в гарнизон от 500 души. Бяхме двама от София. Другия не изтърпя извращенията и влезе в лудница. Така се спаси от казармата. Аз останах.
    Още като новобранец започнах да изпитвам интереса на офицер от Военното контраразузнаване /ВКР/. Казваше се капитан Пранджев. Удивително спокоен и интелигентен човек. Срещите ми с него бяха глътка въздух сред денонощните гонки и унижения. На втората ни среща офицера ме заговори за един мой грях. Бях скрил в документите за кандидатстване във Факултета по журналистика една наша черна фамилна точка. Баща ми имаше братовчед-невъзвращенец. Чичо Кольо от много години живееше в Канада. По тогавашните комунистически закони премълчаването за него бе документно престъпление. Вече приет преди казармата като студент по журналистика и можех да изгоря отвсякъде. Най-малкото щяха да ме изхвърлят тутакси от университета. ВКР-ецът ми каза, че службите са разкрили този мой „фалшификат”. Можело да ме спаси само едно мое съгласие да им бъда лоялен и да им сътруднича. Бях пред ужасен избор – да подпиша декларация, или да се лиша завинаги с детската ми мечта да стана журналист. Капитанът се опитваше да ме успокои. Това, което те чака, е да бъдеш един вид разузнавач. Ще бъдеш нещо като Емил Боев или Авакум Захов. Не си ли чел за тях?
    Сега мнозина ще кажат. Ти си се огънал. Не си проявил характер. Заработил е инстинкта ти за самосъхранение. Навярно са прави. Не съм като някои „герои”, които с фалшива гордост обясняват – мен ме притискаха, но аз им отказах.
    Така станах агент „Спасов”. Човекът от ВКР ми издиктува декларацията. За псевдоним избрах фамилното име на мой приятел и съученик. Дали тогава Военнното контраразузнаване е било част от ДС, не мога да знам.
    КИМ ИР СЕН МЕ ПРАВИ ЧОВЕК НА ШЕСТО
    В доклада на комисията по досиетата пише че агент „Спасов” е вербуван през 2000 година. Дали хората на Ефтим Костадинов грешат, или някой архивар от ДС си е барал ушите, не е ясно. Датата е февруари 1979 година. После комисията с дългата абривиатура излиза с гръмкото твърдение – агент „Спасов” е картотекиран в VI управление на Държавна сигурност през юли 1989 година. Абе ти ли луд, или онези ченгета не са наред. Как е възможно да станеш човек на Шесто три месеца преди промените? Тъй се питат мнозина мои познати и колеги. И с право. Сега излиза, че все едно съм станал фабрикант на 9-ти септември 1944 година.
    Каква е истината?
    През юли въпросната година попадам в общия екип на БНР и БНТ за отразяване за Световния фестивал на младежта и студентите в КНДР, или Северна Корея – за по-младите читатели. Там, на 15 000 километра от България аз срещам за първи път след казармата човек от Държавна сигурност. В родината на любимия вожд и създател на идеите „Чуч-хе” е и пратеник на службите, представящ се за журналист. Доколкто си спомням, името му е Страшимир, или нещо подобно. Иска от нас да му разказваме какво сме чули да се говори из Пхенян срещу Бъалгария. Тогава у нас възродителния процес е в разгара си. Стартирала е и т.н. Голяма екскурзия към Турция. „Колегата” се интересува и за реакции по повод клането на пекинския площад Тянанмън. Не спестявам информация за събития, наричани от официална София „антибългарски”. Защо да крия, тези контакти с чужди журналисти и делегати от западните страни бяха за мен страхогна школа. Вече бях станал журналист-международник и водех петъчните /външнополитически/ издания на програма „Добър ден”. С човека от службите почти се сприятелихме. За негово огромно очудване се подписах като български журналист в международна декларация, която критикуваше клането на Тянанмън. Дали въпросния пратеник на ДС е докладвал за това мое своеволие в отчетите си и дали този документ е съществувал в моето унищожено впоследствие досие? Впрочем, нали само така нареченото ПГУ, или външното разузнаване е работело извън пределите на България?
    И така, ето как агент „Спасов”, за когото службите забравят цели 10 години след казармата, получава регистрация в зловещото VI-то управление на ДС.
    ДА МАХНА ЛИ СКОБИТЕ ОТ ЗАГЛАВИЕТО?
    Затруднявам се да отговоря на собствения си въпрос. Нека всеки един читател потърси собствения си отговор. Около 10 години продължава играта ми на котка и мишка с Държавна сигурност. Първо подписвам декларация за сътрудничество с ВКР. После в дълги разпити пред ДС обяснявам защо ругая паметтта на загинали септемврици. После обяснявам пред службите дали съм свързал баща ми с българските редакции на „вражески радиостанции”.
    За капак в навечерието на демокрацията в Северна Корея ставам човек на шесто. Гадно и тъпо. Сега усещам какъв капан са ми заложили службите преди двайсетина години. Капан, който щракна и очерни собствената ми съвест и достойнство. Защо е тъпо, е ясно за всички. Гадното е че моето досие е унищожено през фивруари 1990 година.Сега няма как да докажа че не съм в графата на доносниците и ченгетата. Мога да твърдя едно нещо с абсолютна сигурност. Двете ми срещи с хора от бившите служби не са ме облагодетелствали по никакъв начин. ДС не е бил не е бил за мен онзи асансьор в кариерата. Не съм сред хората с куфарчета, нарочени за преразпределители на народните блага.
    А иначе в архивите на ДС мистериозно са изчезнали и други документи. Седмици след 10-ти ноември се заех с темата за разкриване безобразията на Държавна сигурност в близкото минало. Аз бях първия журналист който разкри многократните визити на Илич Санчес Рамирес – Чакала в България и закрилата му от комунистическите служби. Докато работех по темата бях привикан от Чавдар Петков, шеф на Националната служба за защита от конституцията – приемникът на уж закритата вече Държавна сигурност. Бях подложен на натиск да не правя тези разкрития. За моя радост не се поддадох и излъчих предаванията за Чакала.
    След явното пресяване на досието ми и избирателно премахване на документи, които доказват че съм бил разработван от ДС, на бях свят се появи едно картонче. Комисията за досиетата не казва защо преди няколко месеца това картонче не ми бе показано. Не става ясно и кога и как картончето се е появило в комисията. Още по-неясно е дали някой и в момента не държи част от оргиналните материали от моя архив.
    Тъй или иначе, едно картонче ме прати сред агентите и доносниците. За комисията по досиетата това картонче е законово основание да ме включи в списъка на 102-мината. Дали едно картонче може да обхване цялата истина, нека хората решат.

  5. Какво пише в досиетата на известни медийни имена
    04 август 2009 / News.dir.bg
    Интересни подробности разкриват разсекретените досиета на популярни хора, свързани с електронните медии, чиито имена бяха оповестени в понеделник. От документите става ясно, че един собственик на електронна медия е получил награда за вербовката на либийски гражданин, а друг агент е донасял за сексуалните връзки на съседки от своя квартал.
    За по-известните агенти и доносниците сред медиите, разказват репортерте на бТВ и БНТ.
    Водещият на „Минута е много“ Петър Вучков е вербуван в казармата, за да установява настроенията на войниците, включително за събитията в Унгария през 56-та година. Ръководителите му казват, че е правил ценни донесения и е проявявал конспиративност. По-късно следи за връзките на различни хора с чужденци. В едно от донесения с дата 29.11.1958 г.се говори за човек, които имал роднини в САЩ: „На един мой приятел му направило впечатление, че Оник Енвлекавалян носи много американски работи. Задавайки му въпроса – от къде са тия работи – Оник отговорил: – Свако ми ги получава с колети от САЩ и каквото му е малко го дава на мен“, пише Петър Вучков под псевдоним агент Балкански. През 67-ма година службите вече не са доволни от него – работел нечестно и не съобщавал интересна информация. Затова е изключен от агентурния апарат.
    Николай Априлов и собственикът на агенция Фокус Красимир Узунов според ДС не са предоставили информация с научно-историческа, справочна или оперативна стойност, затова делата им са унищожени. За директора на новините в ТВ 7 Веселин Дремджиев е ясно само, че през 90-та година има предложение за изключване от агентурния апарат и унищожаване на делата, без да е обяснено защо.
    Собственикът на Дарик радио Радосвет Радев е вербуван за агент Карак през 88-ма. Две години по-късно данните за него и за други агенти са заличени от всички картотеки на МВР, защото са „носители на оперативна информация с особена важност, като част от агентите са изпълнявали задачи и зад граница“.
    Консултантът на няколко телевизии Красимир Гергов е бил разузнавач. Освободен е от длъжност през 90-та година, по собствено желание.
    Разузнавач е бил и собственикът на няколко частни радиостанции Петър Пунчев. Бързо преценява, че не притежава необходимите качества и подава рапорт за напускане. Освобождават го, включително заради „прекаления му стремеж и пресметливост“. През 86-та Петко Сертов го вербува отново, за агент Троянски.
    Петър Манджуков, който до днес беше собственик на ББТ, е вербуван, когато става ясно, че заминава на работа в Алжир, работи под псевдонимите Омуртаг и Пампоров. Самият той вербува чужди граждани и дори е награждаван с медал за заслуги. Осъществявал е и икономически шпионаж, като в сведенията му има чертежи и схеми. Първоначално работи безвъзмездно, но по-късно за инициативност и оперативно майсторство му отпускат месечно възнаграждение от 50 долара.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *