Стефан Хесел: Финансовите пазари заплашват мира

Есето на дипломата доайен „Възмутете се“ е продадено в 2 млн. екземпляра само във Франция

Есето „Възмутете се” на доайена на европейската дипломация Стефан Хесел излиза на български език на 15 ноември с логото на „Колибри“. Става дума за творба, превърнала се в издателски феномен и абсолютен хит – за по-малко от година във Франция излизат двайсетина издания, продават се над 2 000 000 екземпляра и над милион по света: в Германия близо 500 000, в Италия 100 000, в Испания 450 000, в Южна Корея 20 000, в Съединените щати 50 000 само за няколко седмици. Самият Хесел, въпреки своите 93 години, пътува по света, за да представя есето си, и навсякъде е посрещан като държавен глава. Особено топло е приет в Испания, където възниква вдъхновеното от него младежко движение на indignados – възмутените. Манифестът на платформата „Истинска демокрация веднага”, насочена срещу диктатурата на пазарите и политическата корупция, завършва с думите: „Аз съм възмутен!” Инициаторите на движението признават, че са чели есето на Хесел и че то дълбоко ги е впечатлило.

Самият Хесел споделя: „Много съм учуден от начина, по който тази малка книжка от 30 страници измина своя път във Франция, но и в Германия, Италия, Испания, Португалия, Южна Корея, Канада, Австралия, Бразилия, Аржентина… Това означава, че в нашето световно общество съществува взаимозависимост.” А един от литературните агенти на брошурата казва: „Няма страна, в която есето да е нямало успех, макар и по различни причини.” В страните, посетени от Хесел, продажбите веднага скачат. Холандският му издател заявява: „Ако беше дошъл в Амстердам, щях да продам 100 000 екземпляра.”

Стефан Хесел е роден в Берлин през 1917 г. от баща евреин, писател и преводач, Франц Хесел, и от майка художничка и меломан, Елен Грунд, също писателка. Родителите му се установяват в Париж през 1924 г. През 1939 г. Стефан е приет в Екол нормал сюперийор, но войната прекъсва следването му. Като натурализиран французин от 1937 г., той е мобилизиран и преживява „странната война”. През май 1941 г. се присъединява към Свободна Франция на генерал Дьо Гол в Лондон. Работи в Бюрото за контрашпионаж, за разузнаване и действие (БКРД). Една нощ в края на март 1944 г. тайно е прехвърлен във Франция под кодовото име „Греко”, като задачата му е да влезе във връзка с различните парижки групировки, да подсигури нови места за радиоизлъчвания и да предава в Лондон събраните сведения в очакване на съюзническия десант. На 10 юли 1944 г. е арестуван в Париж от Гестапо и е изпратен в лагера Бухенвалд. Успява да избяга, но е заловен и изпратен в лагера Дора. Отново избягва, този път успешно, и се завръща в Париж, при жена си Вития, майка на трите им деца – две момчета и едно момиче.

След войната Стефан Хесел става дипломат, като първото му назначение е в Обединените нации, където е включен в комисията, натоварена да изработи бъдещата Всеобща декларация за правата на човека. Декларацията е приета от Обединените нации на 10 декември 1948 г. в „Пале дьо Шайо”, Париж. Когато настъпва наплив от нови служители, мнозина от които се стремят към добре заплатена служба, „изолирайки идеалистите”, както коментира Хесел в мемоарите си, той напуска Обединените нации. Назначен е от Външно министерство във френското представителство при международните институции – повод временно да се завърне в Ню Йорк и Обединените нации.

През 1997 г. издава първата си автобиография „Танц с века”. През 2010 г. публикува есето „Възмутете се”, през 2011 г. втората си автобиография „Равносметка… или почти”.

Из „Възмутете се“

Позволяват си да твърдят, че държавата не е в състояние повече да финансира тези граждански мерки. Но как е възможно да няма средства за поддържане­то и развитието на завоеванията днес, когато произ­водството на богатства значително се е увеличило от времето на Освобождението – времето на разорена Европа? Дали обяснението не е в това, че властта на парите, с която Съпротивата така всеотдайно се бореше, никога не е била толкова голяма, безочли­ва и егоистична, никога не е имала такова влияние, включително и в най-висшите сфери на държавата? Сега приватизираните банки се грижат преди всичко за своите дивиденти и за прекомерно високите заплати на своите ръководители, а не за всеобщия ин­терес. Пропастта между най-бедните и най-богатите никога не е била така голяма, а ламтежът за пари и конкуренцията – никога така поощрявани.
Основна причина да се организира Съпротивата бе възмущението. Ние, ветераните от съпротивителните движения и от бойните сили на Свободна Франция, призоваваме младите поколения да съжи­вят и предадат нататък наследството на Съпротивата и нейните идеали. Ние им казваме: поемете щафе­тата, възмутете се! Политическите, икономически­те, интелектуалните водачи и цялото общество не трябва да абдикират, нито да се влияят от сегашната международна диктатура на финансовите пазари, която заплашва мира и демокрацията.
Пожелавам на всички, на всеки един от вас да намери своята причина за възмущение. Безценна е подобна нагласа. Когато нещо ви възмущава, както аз бях възмутен от нацизма, тогава ставате борци, силни и отдадени на своята кауза. Включвате се в процеса на историята и той следва течението си бла­годарение на всеки от вас. А това течение води към повече справедливост, към повече свобода, но не безконтролната свобода на лисицата в кокошарника. Правата, очертани от Всеобщата декларация през 1948 г., са за всички. Ако срещнете някой, който не може да се възползва от тях, съжалете го, помогнете му да си ги извоюва.

Източник:  Klassa.bg