През 2060 г. населението на България ще намалее до 5,475 милиона души. Това сочат данните на Българската академия на науките (БАН). Спрямо последното преброяване на населението от 1 февруари 2011 г. това означава, че на територията на българската държава ще има близо 1/4 по-малко хора.
Сред причините за това намаляване са отрицателният естествен прираст, както и отрицателният външно-миграционен прираст. Сред най-сериозните тревожни черти на демографския профил е смъртността, отчитат от БАН.
Устойчиво задържащата се на високо равнище обща смъртност, съпроводена с чувствително по-ниска раждаемост, предопределя настоящото и бъдещото намаление на населението.
Независимо че детската смъртност след 2006 г. беше занижена под 10 процента, тя продължава да бъде почти два пъти по-висока от тази в страните от Европейския съюз.
От БАН отчитат и различия в равнищата на смъртността по отделни региони, както и между градовете и селата, което говори за неравнопоставеност на населението по местоживеене. Запазват се и съществените различия на смъртността на населението по пол.
През 2060 г. средната възраст на населението ще е около 50 години при 42 години в момента, заяви зам.-председателят на БАН Атанас Атанасов. Тогава населението в трудоспособна възраст ще е 2,7 милиона души, 657 000 ще са на възраст под 14 години, а пенсионерите ще са над 2 милиона души. Според статистиката на БАН през 2060 г. жените в родилна възраст ще са 980 000. През 2001 г. броят им е бил 1,9 милиона души.
За периода 1990-2010 г. населението на страната е намаляло с 13,6 процента. По този показател сме се върнали назад с около 65-70 години и днешният брой на населението е на равнището през 40-те години на миналия век. Според учените спадът на населението ще продължи и през следващите няколко десетилетия, което ще отреди на България място в Европа като страната с най-голямо намаление.
Според статистиката на БАН всяка година на 1000 души умират по 14 човека. Докато в Швейцария на 1000 умират по 8 души. По думите на Атанасов средната продължителност на живота на мъжете у нас през 2009 г. е 70 години, а за жените 77 години. Във Франция например нежният пол живее средно до 85 години. Регистрираната у нас през периода 2001-2009 г. тенденция на повишаване на раждаемостта се пречупва през 2010 г. заради икономическата криза. Особено сериозно е намалението на поколенията в родилна възраст и по-специално на най-младите – до 29 години.
В момента на година се раждат по около 80 000 бебета, докато преди 50-60 години бройката им е била около 170 000. Раждаемостта е най-ниска сред българите и високо образованите, а най-висока – при ромите и ниско образованите групи, както и при малолетните и непълнолетни. Отлагането на раждане на дете е израз не само на влошената жизнена среда и ограниченост на доходите, но и стремеж към по-високо образование и кариерно развитие на младите хора, смятат от БАН.
Зам.-председателят на БАН няма притеснения, че ромите ще станат преобладаваща част от населението. Той обясни, че тревогите идват от високата раждаемост, но смъртността и заболеваемостта при тях са също много завишени. По думите му средната продължителност на живота на ромите е около 50 години.
Десислава Янкова,
в. „Новинар“
http://www.podlupa.bg/Print.aspx?id=11757