През миналата седмица официално беше открита предизборната кампания за всички партии. Стартът на кампанията на ГЕРБ беше отбелязан от Димитър Рачков, който по долни гащи правеше смешки, и от Веселин Маринов, който, потен от вълнение и напрежение, извиваше трели пред ведрия и одобрителен поглед на министъра на вътрешните работи и шеф на предизборния щаб на партията Цветан Цветанов. По същото това астрономическо време стартът на кампанията на ГЕРБ беше отбелязан и от още едно събитие – сблъсъците в Катуница. Докато Рачков с начервени устни разсмиваше партийния елит, червени пламъци облизаха черното небе над луксозната махала на Цар Киро. Разбира се, никой не каза в прав текст, че опозицията е организирала второто, за да помрачи първото, но основният призив на правителството, който прозвуча през размирната нощ, беше да не се политизира и да „не се извличат политически дивиденти” от случващото се. Само това ги разтревожи: да не извлече някой друг политически дивиденти! Аз пък мисля, че е невъзможно случилото се да се политизира дори и при най-добро желание, защото то е изначално политическо и повече няма накъде да се политизира.
Политическо е, защото през последните 20 години няма нито една партия, която да не си е точила зъбите за циганските гласове. Дотолкова партиите са ухажвали този извънсистемен електорат, че израсна и укрепна цяло поколение посредници, за които осигуряването на цигански гласове е бизнес и поминък. Циганският елит получи нечувани привилегии, цели престъпни отрасли бяха оставени да се развиват спокойно, без да бъдат смущавани от властта. Процъфтява просешката индустрия. Хората са пропищели от джебчии в тролеите и автобусите. Никой не предприема нищо ефективно срещу кражбите на метали, включително и на произведения на изкуството. За цели поселища електроенергията и водата са почти официално безплатни. Селяните са безсилни да опазят реколтата и домовете си от върлуващите каруци с мургави бабаити с железни пръти. Незаконната сеч се вихри не само в горите, но и в градските паркове. Събират се кървави налози от работещи хора, за да се плащат социални помощи на хора, които открито признават, че не желаят да работят, да учат и да намерят свое място в обществото. Всичко това се търпи, за да не се почувства случайно „етносът” дискриминиран, а по-дълбоката причина е, че веднъж на всеки две години този „етнос” е много удобен за оформяне на изборно мнозинство в нашия „демократичен” процес. Ето защо случващото се в Катуница е толкова естествено политическо, че няма никаква нужда от допълнително политизиране.
Безпринципното поведение на старите и нови български партии е на път да доведе до пълното омерзение на хората от тях и до абсолютната им обществена несъстоятелност, когато от изразители на обществено мнение и защитници на обективни интереси, партиите се превърнат в самозадоволяващи се корпорации, чийто предмет на дейност е извличането на рента от участието във властта. Това вече се е случвало веднъж в началото на 30-те години и всички помним до какви печални последици за политическите партии доведе.
Събитията в Катуница показват, че хората все още имат разума и доблестта да вземат нещата в свои ръце, когато разберат, че са изоставени от своите „демократично” излъчени представители във властта. След това, което се случи в Катуница и което вероятно ще се случва оттук нататък и на други места в България, ми е много интересно да видя как ще има партия, която да грабне властта с помощта на цигански гласове и ако има такава, как тя ще погледне после в очите хората, които действително създават блага с труда си в нашата прекрасна страна. Събитията в Катуница доказаха и още нещо: че не е бил прав народният поет дядо Славейков да каже: „Не сме народ, а мърша!”. Народ сме, а не мърша. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Иван Стамболов,
Sulla.bg
