Home » Избрано

АНТОН ТОДОРОВ: В ДС ПЪРВАНОВ Е БИЛ РАВЕН ПО СТАТУТ С ДОГАН, А СИНИЯТ ДИМО ГЯУРОВ МУ Е ПРОЧИСТИЛ ДОСИЕТО

2011.01.14 2 коментари

Политологът Антон Тодоров е роден на 19 август 1966 г. в гр. Раднево. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски“. Дипломната му работа е на тема „Генезис и природа на патримониалната държава в Русия“. Специализирал е във Военна академия „Г.С. Раковски“. Има няколкостотин публикации в българската и чуждата преса. Живее и работи в София, експерт е по сигурността.

- Господин Тодоров, какви заключения можем да направим от досиетата на дипломатите, които излязоха на бял свят?
– От проверените 462-ма дипломати 190 са били агенти на ДС, 3-ма не подлежат на проверка, 26 са починали и не се оповестяват. Единият от починалите е Владимир Филипов, бивш съветник на президента от СДС Петър Стоянов. Владимир Филипов става член на БКП още в казармата. Син е на дългогодишен първи секретар на Благоевския район на София. Завършва „Международни отношения” в Москва през 1984 г., постъпва във външно и получава назначение стажант-аташе в Бразилия. След това постъпва в отдел „Общи международни въпроси“, където заедно с него работят и станали известни по-късно лица като Бойко Ноев и Владимир Шейтанов. Назначен е в секцията за Варшавския договор, където остава до 1990 г. Неговото досие излезе, преди Филипов да почине на 7 ноември м.г. От тези 190 агенти 61 са дипломати, назначени и останали през целия мандат на ОДС или не са били сменени.

Двуличието на „сините” е убийствено – 1/3 от дипломатите сътрудници на ДС са назначени от тях

Интересното е, че в този списък има и такива, които като Атанас Будев са били секретари на тогавашния президент Петър Стоянов, а впрочем от неговия екип излязоха наяве четирима – Атанас Будев, Владимир Филипов, Валентин Петров и Кирил Василев.

- От тогавашния ОДС няма ли да кажат, че когато са ги назначавали, не са знаели с кого си имат работа?
- Да си дадем сметка каква беше ситуацията тогава. СДС имаше абсолютно мнозинство – 53%, свой президент, свой председател на парламента, свое правителство, свой НСРТ – всичко. Тогава усещането на седесарите беше, че ще направят нещо като хилядолетен райх или в краен случай поне два мандата. Така се и шегуваха помежду си. Тоест не е имало усещане за временност в управлението. Второ, имаха пълен контрол на цялата документална база на службите от онова време и аз мисля, че този аргумент не е валиден.

- Надежда Нейнски обаче се позова неотдавна на решението на Конституционния съд (КС) от онова време. Това не е ли аргумент?
– Решението на КС звучи като извинение. Тоест ние предложихме лустрация, но КС я отмени. Така не само Надежда Нейнски, но и Костов, и Петър Стоянов се оправдават за личния си провал по отношение на ДС. Истината е, че това оправдаване с Конституционния съд на практика цели да прикрие двуличието и собствената им зависимост от структурите на БКП, ДС и РУМНО. Защо например не се прие нов закон след този от 1997-а, но веднага, а не след близо три години и с него да се парира решението на КС? Или да се използва времето между приемането на закона и решението на КС, което беше половин година? За мен извън съмнение е, че тези хора бяха и са зависими от старите служби на тоталитарния режим и на практика бяха кукли на конци, сламени хора.

- Това провал ли е, или така е трябвало да стане?
- Провал е, защото изследване по онова време показва, че 81% от хората искат отваряне на досиетата, тоест имало е обществено очакване за това. Голяма част от тези, които престанаха да гласуват за „сините”, разбраха, че в крайна сметка ОДС и после СДС и ДСБ са били креатури на ДС и РУМНО, и това се доказва от цялостната им политика. Днес Костов продължава да използва агентурния псевдоним на Първанов – Гоце, да громи президента, но не казва защо две комисии – тази на Богомил Бонев и след това на Методи Андреев, не разкриха неговото досие.

- Да не би да не са имали достъп до него?
- Те се оправдават, че не са огласили досиетата на всички сътрудници поради това, че КС е приел, че не подлежат на разкриване т.нар. картотекирани сътрудници. Само че това за случая на Първанов е абсолютно невярно, тъй като той не е само картотекиран.

Защо след като има досие „Гоце”, което и днес го има, не е било огласено тогава?

А в това досие има разходен документ, отчетен от оперативния работник, документи от ръководилия го щатен служител, картони образец 1 и 3, регистрационна бланка, дело Ф1 а.е. 7562. Всички те правят досието на секретния сътрудник на Първо главно управление ДС „Гоце” равен по статут и валидност на досието на Ахмед Доган, което излезе много по-рано.

- Има ли нещо вярно в това, че папката „Гоце” е била съхранявана в касата на Димо Гяуров, тогава шеф на Националната разузнавателна служба?
- Мисля, че тази информация е вярна и тук трябва да споменем следния факт. Ще цитирам шефа на комисията по досиетата през 2001 г. Методи Андреев, който директно и без увъртания ми обясни следния случай:

Когато са разглеждали папката „Гоце”, Димо Гяуров е стоял през цялото време при тях в комисията и им е внушавал, че Първанов не е агент. И всячески е искал да омаловажи тези документи, които впоследствие го опровергаха. Странни са тази негова позиция и отказът му да изпълни закона за досиетата, като предостави на комисията данни по списъка, изпратен от нея в края на април – началото на май 2001 г. в НРС с искане на информация за действащите тогава зад граница дипломати. Дали това не е свързано с неговото назначаване след две години за посланик в Будапеща? В свое изявление от 2006 г., когато за пореден път се заговори за досиетата, Иван Костов казва, че „десен човек е пипал” в досието на Георги Първанов, има изчезнали страници, има разчистване в него. Защо Костов не извади досието на Георги Първанов? Според мен обяснението трябва да бъде търсено в друго изявление на Костов на 29 април 1998 г., няколко дни преди поредния ключов конгрес, на който трябваше да бъде избран председател на БСП. Тогава той заяви буквално следното: „Георги Първанов е моят кандидат. Ще работя в тази посока. От Жан Виденов и Красимир Премянов европейски лидери не става. Все още се надявам, че нашият кандидат ще спечели”.

- По-късно Първанов каза, че Костов е кръстник на мафията. Къде се разминаха техните пътища?
- Дори в самата мафия се стига до сблъсъци за разпределението на плячката. Погледнете приватизацията, за която Първанов казва, че е направена по мафиотски начин. Само казусът „ЦУМ” ако бъде разнищен, ще видим, че наистина става дума за пладнешки грабеж. Прави се офшорна приватизация, но в даден момент – през 2004-а – един от най-близките хора на президента Първанов – Георги Гергов, придобива собствеността на ЦУМ. Същият Гергов е много близък и със СДС в друг момент. Тук Петър Стоянов и Иван Чомаков могат да напишат романи. Тази сделка е христоматиен пример за бандитската приватизация в особено големи размери, която е емблема на управлението Костов.

Борисов говори за „запазената марка СДС”.

Вероятно това има предвид. Във време, когато е много по-важно кой се разпорежда с тази собственост, няма значение кой е формалният й носител. Фиктивни носители на собствеността винаги ще се намерят.

- Какво се крие по този начин освен източника на средствата?
– Данъчната оптимизация и постигането на анонимност са двете ключови цели при офшорната приватизация. Първата цел е по-скоро търсена при легални, „бели” сделки, така да се каже. Втората цел е много по-неприемлива – скриването на истинския инвеститор и собственик може да е инспирирано от това, че се перат пари от сивата и черната икономика. И се търси анонимност на истинския собственик – често високопоставен политик. В българския случай често офшорната компания се явява и кредитор на съответната българска фирма. Моето лично обяснение за част от така проведената приватизация по време на управлението на ОДС е, че публични фондове дават възможност да се придобият в кеш готови пари срещу залагане в банка. Това не би било възможно, ако тези фондове бяха останали публични. В случая с ЦУМ приватизацията става през 1998 г. и се прави по супернеясна схема – азиатски фонд „Риджънт пасифик”, който е корейски, но е регистриран в Хонконг, а всъщност приватизацията прави неговото лондонско поделение. В един момент собствеността преминава в ръцете на кипърската офшорка – „Саут уайс трейдинг лимитид”.

- Така ли се губят дирите?
– Да, но е интересно да се видят хората, които участват от името на „Риджънт Пасифик” – това са Георги Кирчев и ливанецът Газуан Шараф. Първият е един от най-близките хора на Костов, но винаги държан в сянка. В една от фирмите на Георги Кирчев – „Хрисома”, работеше бившият зет на Костов, а съпругата му – Мая Кирчева, е в ръководството на фондацията на Елена Костова „Бъдеще за България”. Шараф е един от най-големите дарители на „Бъдеще за България” по онова време – 50 хиляди долара и един от любимците на всяка управляваща партия след това. За него има цели разработки. В даден момент той имаше близки връзки с ДПС, името му е свързано със скандални заменки на гори в Своге, които бяха направени по време на по-предишния кмет.

- Ако се върнем на въпроса за назначението на дипломати с досиета, кое е вярното – че СДС ги е назначавал под нечия диктовка, или че те са изпълнявали определени задачи?
– Мисля, че е по-скоро първото. Смятам, че хората, които вземат решения, са свързани с някогашните тайни служби. Ще ви дам само един пример – някогашният външен министър Надежда Нейнски назначи за посланик в Кайро през 1998 г. Михаил Антов , който в момента на назначаването му е член на БСП.

Антов е бившият началник на първия съпруг на Нейнски, Камен Михайлов,

по времето, когато е бил на работа в Египет. Сред тези дипломати, чиито имена бяха изнесени, не фигурират ключови имена – например Марин Райков, който е посланик втори мандат в Париж, беше зам.-министър и е син на вербочвика на някогашния френски министър на отбраната Шарл Ерню. Затова и Франция много трудно му даде агреман по времето на ОДС. И понеже стана въпрос за Надежда Нейнски, трябва да кажем някои неща за самата нея, които не са много познати. Нейната биография е твърде неясна. Още в ранните си години, в началото на 80-те, е изпратена в САЩ заедно с няколко други нейни съвипускници, които според тогавашната номенклатурна представа е трябвало да бъдат подготвени за смяна.

Имайте предвид, че още през 70-те години в някогашния Съветски съюз и в Източния блок управниците разбират, че системата няма да я бъде в този й вид. И далеч преди генерал Велинов от 6-о управление на ДС да напише своя доклад от 23 януари 1989 г., отнасящ се за лицата, одобрени за „нова ръководна класа в условията на демокрация на Народна република България“, Надежда Нейнски е била забелязана. Защо точно предстои да изясним, но тя пътува на обучение в САЩ, където представя реферат за политическите убийства в Америка, вкл. и това на Кенеди. Когато се връща в България, Нейнски става най-младият член на Съюза на преводачите, а също и секретар на Леда Милева и на съпругата на Александър Лилов – Анна Лилова. Това не са случайни неща. По време на демокрацията Леда Милева стана член на „Генералското движение”, в което бяха събрани ключови фигури. Малко хора знаят, но аз ще припомня, че

Костов е от рода на Станке Димитров-Марек,

активен функционер на ГРУ, организатор на атентата в църквата „Свети Крал – Света Неделя” през 1925 г. Марек е член на създадената към ЦК на БКП тогава специална наказателна група, известна като Българска ЧК, която е натоварена със задачата да провежда наказателни акции. В състава й влизат Станке Димитров (Марек) от ЦК на БКП, Иван Минков от Военната организация и Вълко Червенков от ЦК на Комсомола. ЧК убива набелязани лица чрез своя терористична група. Нека видим какво е потеклото на друг нахален човек от т.нар. „десни” – Асен Агов. Същият, който в началото на 1990 г. беше конферансие на митингите на БСП, на изборите за Велико народно събрание, се яви като независим кандидат за депутат с подкрепата на БСП, кредитен милионер и депутат вече в 6 народни събрания. Дядото на Асен Агов – също с името Асен Агов, е човекът, доставил детонаторите за взрива в църквата ”Свети Крал”(„Света Неделя”). Баща му е висш офицер от ДС, главен юрисконсулт на „Нефтохим” .

Разполагам с характеристика на Асен Агов, която е била писана от Иван Гарелов. Той е полковник от ДС и няма никакво съмнение, че е бил главата на ДС в телевизията. И за мен е необяснимо какво прави той в днешната телевизия като водещ на „Екип 5”. Това е скандално, като имаме предвид, че управлението се смени. Има ли съмнение, че човек като Елена Поптодорова е работил в Първо главно на ДС, след като беше лична преводачка на Тодор Живков – разполагам със стенограмата от разговор на четири очи между Ричард Никсън и Тодор Живков през 1982 г. в Евксиноград. Кой мислите е бил преводачът? Или за Ирина Бокова? Или за Едит Гетова, която като зам.-министър на Александър Божков беше скрита, а впоследствие излезе като агент?

- Защо такива досиета не са излезли?
– Ключовият въпрос, който много хора задават днес, е защо, след като има ясна информация от разработвали ги служители на ДС, техните досиета не са излезли. Обяснението е много просто – тези хора са превербувани. Можем да обобщим, че досиетата бяха вадени избирателно и бяха извадени от ОДС не заради тези 81%, които го искаха, а бяха използвани като политическа тояга за противници и за държане на хора в зависимост. Тук е мястото да кажем, че тогава не само Иван Костов и Надежда Михайлова са вършили мерзости.

Президентът Петър Стоянов парадира, че той бил за отварянето на досиетата, но видите ли, Костов попречил. Всички са в кюпа. Нека припомня – през лятото на 1997 г. президентът Петър Стоянов беше на посещение в централата на Радио „Свободна Европа” в Прага. Тогава той каза буквално следното: „Лустрацията е закъсняла и ненужна в България”. По повод Стоянов искам да кажа нещо, за което е говорено малко. Неотдавна стана ясно, че в пълно противоречие със закона е изграден огромен голф-комплекс в Долна баня за няколко десетки милиона евро, след като 975 дка земя е купена за около 1 млн. лв., т.е. за жълти стотинки. Оказа се, че

собственици до 2007 г. са били братовчедите Илия Лазаров и Кирил Недев

и тяхната фирма „Голф Ибър клуб” АД. И двамата произхождат от кървавочервен комунистически род. Техният дядо Кирил Лазаров, също роден в с. Долна баня, е активен участник в Септемврийското въстание, емигрант в СССР и неизменен финансов министър от 1949 до 1962 г., по време на най-свирепата комунистическа диктатура и изнасянето на златния резерв, когато лелята на Луканов е шеф на БНБ. Бащата на Илия Лазаров бе посланик в Рим по време на ОДС, а самият той – шеф на кабинета на Петър Стоянов, а когато Стоянов стана лидер на СДС, той посочи Илия Лазаров за главен секретар на СДС. Впрочем Лазаров е много приближен на Христо Бисеров. През 1999-2000 г., когато Петър Стоянов започва да плете план за свалянето на Костов със съдействието на Бисеров, Лазаров е готвен за военен министър. Интересно е да подчертаем, че във фирмата на Лазаров е работил сегашният главен секретар на СДС Димитър Иванов. Не е безинтересно да се каже, че съпругата на братовчеда и съдружник на Илия Лазаров, Кирил Недев – Невена Грозева, е една от тримата съдии, които пуснаха Алексей Петров от ареста.

Едно интервю на Светломира ДИМИТРОВА

Източник: http://www.blitz.bg

2 Comments »

  • Андрей said:

    Доповръща ми се, докато четох. Не, че не знаех част от описаното и преди..

  • анти said:

    МЕТОДИ АНДРЕЕВ: ДИМО ГЯУРОВ СКРИ ДИПЛОМАТИТЕ – АГЕНТИ НА ДС

    Методи Андреев е роден на 26 септември 1959 г. По образование е строителен инженер. Бивш председател на Комисията по досиетата, избрана от парламента през 2001 г. Девет месеца по-късно тя прекрати своето съществуване след решение на Конституционния съд, който отмени действащия Закон за досиетата. За скритите ченгета в посолствата, ролята на Димо Гяуров и тогавашния президент Петър Стоянов в този процес, за връзките на депутати и министри от НДСВ с ДС, за прочистването на досието на агент Гоце и за отговорностите на комисията на Цвета Маркова „ШОУ” разговаря с Методи Андреев.

    – Г-н Андреев, скандалът с досиетата на дипломатите върна топката в комисията, която оглавявахте вие. Защо тогава не бяха отстранени хората, свързани с бившата Държавна сигурност?
    – Ние бяхме конституирани като комисия на 6 април 2001 г. Преди това аз се срещнах с тогавашния директор на Дирекция „Вероизповедания” г-н Любомир Младенов в Министерския съвет и му казах, че се готви такъв закон, за да подготви списък на висшия клир на всички вероизповедания в България. Това беше първият списък, с който се сдобихме. Вторият списък, който поискахме и получихме, беше на дипломатите.

    Те бяха не само посланици, а и по-нисши по ранг. Тогавашният министър на външните работи Надежда Михайлова предаде този списък в срок, много точно и изчерпателно. Понеже по това време нашата комисия не разполагаше с архива, ние получавахме списъците с трите имена, рожденото място и датата на раждане на проверяваните и ги пращахме до службите. Най-важното място, от което чакахме да получим информация за дипломатите, бяха две служби – Национална разузнавателна служба (НРС) с директор Димо Гяуров и Военна информация с директор (Бог да го прости!) ген. Иван Кацаров.
    За разлика от другите служби

    Димо Гяуров, който от ефрейтор бе произведен в чин генерал,

    за да стане директор на службата, беше върл противник на Закона за досиетата. Беше по-активен в бламирането му дори от Орлин Иванов, който по това време беше шеф на ВКР, царят го направи генерал и когато закриха нашата комисия, той излезе със статия, че неговата служба много е допринесла за това. Орлин Иванов е свързан със старите ВКР служби, ген. Кацаров все пак е бил свързан с военното разузнаване от преди 1989 г. А Димо Гяуров от СДС, който преди 10 ноември е бил просто един студент, беше по-голям католик от папата…

    Не е тайна, че тогава той внушаване на Иван Костов, че ако този закон бъде приет, СДС тотално ще изгуби изборите. Нещо повече – когато ние сезирахме Конституционния съд за отмяната на закона и закриването на комисията (тогава СДС инициира подписка), Димо Гяуров написа становище като шеф на НРС, с което разполагам. В него се казва, че законът е вреден за националната сигурност и трябва да бъде отменен. Тогава Конституционният съд гласува шест на шест – така беше отменен законът. СДС дори направи митинг срещу това. Димо Гяуров е пращал писма и до правната комисия в парламента с председател последният главен прокурор от времето на Тодор Живков – покойният проф. Васил Мръчков, където пишеше същото.

    – Никакви отговори ли не ви изпратиха службите за българските дипломати?
    – Законът предвиждаше, че ако по тяхна преценка има ценни кадри, могат да дадат мотивиран доклад защо не е оповестено името. Военното разузнаване започна да изпраща материали и доклади. Най-интересното е, че от НРС нямахме нищо – ни дума, ни вопъл, ни стон. Тъй като Димо Гяуров беше представител на СДС, ние искахме да даде пример и да ни пуснат в архива. Но той каза: вие в архив няма да влезете, макар че в закона ясно бе записано, че ние издирваме и установяваме тази лица там, където са документите. Тогава с Димо Гяуров започнаха едни странни пазарлъци. Бог да го прости шефа на „Архиви и тайни досиета” към НРС полк. Божидар Дойчев, който се самоуби, беше свидетел на това.

    Казваме: абе, Димо, ти си шеф на НРС, бе човек, не искаме друго, а да погледнем архива. Когато правим проверка на хора, пострадали от комунизма, да влезем в една зала, която да е преградена с една червена лента, да зададем въпроса и вие пред нас да ни отговорите. Той казва: не, това не може да стане. Истината е, че имаше една стаичка в сградата и полк. Дойчев носеше документите там – т.е. ние въобще не влязохме в архива!

    След като дълго време не получихме нищо за посланиците, аз се обадих на Димо и го попитах какво правим с тях. Той казва: не, тук ще стане голям скандал! Обясних му, че законът изисква те да бъдат обявени. Казах му: ти прати хора при нас, ще видим за какво става дума, които могат да бъдат обявени, ще ги обявим, а другите – не. Един-два пъти водихме този разговор, но нищо не се случи. Тогава с Евгени Димитров отидохме при президента Петър Стоянов, казахме му всичко и обяснихме, че Димо Гяуров отказва да изпълни закона. Петър Стоянов каза: абе аз ще говоря с него, ама нали знаете, пичове,
    тия са много, там ще станат едни скандали, а и ние сме пращали.

    Отговорихме му: да, но някой трябва да каже баста! Но след срещата с президента пак нищо не стана.
    Димо твърдеше, че

    90% – не 45% както сега, а цели 90% от посланиците са за обявяване,

    т.е. са агенти на службите.

    С Евгени Димитров отидохме втори път при Петър Стоянов, след като вече беше загубил изборите. Той ни прие, но каза: аз вече не съм президент, Димо Гяуров няма да се съобрази с моето мнение. Между другото, Димо Гяуров ни развиваше една безумна теза – че за да ни даде тази информация, трябвало да се съберат президент и премиер (по това време такъв беше известният мошеник Симеон Сакскобургготски) и те двамата да се съгласят Димо да ни даде данните. Затова твърдя, че Димо Гяуров отказа да изпълни Закона за посланиците.

    – Твърди се, че той е прочиствал досиета?
    – Това не мога да го твърдя. Но ще ви кажа моето лично мнение за досието на Гоце. Президентът Първанов като агент Гоце не е бил укриван от никого, включително и от Иван Костов. Докато Костов беше премиер, нито ми е звънял, нито аз съм му звънял. Нашата комисия не е имала никакви контакти с него. Заявявам това категорично. Нашите контакти бяха с президента и аз ви казах как протекоха те. Костов никога не ни е казвал: изкарайте тоя, скрийте оня. За агента Гоце са знаели и президентът Стоянов, и всички, които са формирали комисията „Богомил Бонев”, и са викали Първанов в нея. И по онзи закон, и по нашия закон във връзка с Решение №10 на Конституционния съд нямаше документи, заради които Гоцето да бъде обявен. В работното му дело освен биографията му и още няколко неща няма разписка за получени пари, няма собственоръчно подписана и написана декларация, няма сведения, дадени от агента Гоце.

    Някой е пипал в неговото дело и аз зная кой е,

    но е много чувствителен и аз няма да кажа името му, защото не ми се ходи по съдилища. Не е Димо Гяуров.
    Двама души са водили вербовъчната беседа с Гоце. Те му се представят и му казват: много сме доволни от това, което направи за тази книга (тогава той не е знаел, че предговорът й е част от тази работа), ние сме от Първо главно и сега ти трябва да станеш наш агент. Той приема по патриотични подбуди, както се казва в документа, и те му поставят задачи. Първата задача на агента Гоце е била да напише доклад за неговия институт, за колегите му, за това кой с какво се занимава и какви научни интереси има. И там е написано: докладът да бъде представен на другарите от Шесто управление. Трябва да е ясно, че когато един агент се съгласява да бъде такъв, първата задача винаги се изпълнява. И сега въпросът е: къде е този доклад, защото него го няма в документите? Оригиналът му би трябвало да е отишъл в Шесто, чиито архиви са унищожени, а копието да остане в работното му дело, но такова няма.

    Има и още нещо. Когато викат Гоце в комисията на Бонев и му казват какво има за него, от записките на тази комисия, предадени на нашата, става ясно, че е имало документ за хонорари. Но сега в архива този документ го няма. Питах Димо: къде е този документ, ти казваш, че го има. Той ми отговори, че стенографките грешно са го разбрали. А имаше и аудиозапис и там това се чува. Нашата комисия видя Гоце като агент веднъж като народен представител – пишеше „картотекиран”.

    – Колко агенти на ДС разкрихте преди изборите за президент през 2001 г.?
    – Тогава кандидати за президенти бяха и Веселин Бончев, Жорж Ганчев, Петър Берон. Трябваше да проверим всички. Тогава нашата комисия се събра и отиде в онази стаичка в НРС. Заедно с полк. Дойчев дойде и Димо Гяуров. И ни казва: какво има да разглеждате сега за Първанов, той не е бил агент. Викам му: как да не е бил агент, тогава защо документите му не са в Народната библиотека, а са при вас? Но Димо непрекъснато повтаряше: не е агент, не е агент. Ние видяхме, че е агент, но нямаше как да го обявим, защото липсваха онези документи. Видяхме още, че и Жорж Ганчев е такъв, и Веселин Бончев е такъв, и Петър Берон е такъв. Само за Петър Стоянов нямаше нищо.

    – Вашата комисия провери и депутатите. Останаха ли скрити агенти при тях?
    – Проверихме и предишните, и новите – царските. Тогава СДС си направи предварителна проверка и затова после не изхвърли никого от листите си. Царят изхвърли 13 души след нашата проверка. Но остави един министър, за когото по-късно стана ясно, че е бил агент – бившият русенски кмет Димитър Калчев. Остави Георги Петканов и го направи министър на вътрешните работи! А той е бил преподавател в школата в Симеоново във факултета на ДС?!

    В кабинета на царя министър на външните работи беше Соломон Паси. И аз питам: знае ли той смисъла на термина и длъжността „кандидат-агент”, запознат ли е с тази категория?

    Питам още: Николай Свинаров бил ли е адвокат на Ахмед Доган, когато той е бил политически затворник, и за да бъдеш адвокат на политически затворник какви отношения трябва да си имал с органите на ДС? Бил ли е Свинаров адвокат и на Владимир Тодоров, началник на Първо главно управление на ДС?!

    Интересно ми е също какви са отношенията на Даниел Вълчев с Любен Гоцев? Защото той е бил един от най-сериозните му юридически съветници и негов съдружник!

    Проф. Огнян Герджиков познава ли политическия затворник Янко Янков, защото има една много интересна разработка „Смешник”, която съм видял с очите си, и където като евентуален източник на информация е посочен Герджиков?

    Затова твърдя, че т.нар. цар, освен че дойде да си взе имотите, извърши една много голяма услуга –

    реабилитира и даде обществено-икономически и политически позиции на хората, свързани с ДС.

    Неслучайно, когато се гласуваше правителството на Симеон Сакскобургготски, в ложата на официалните лица присъстваше Илия Павлов. Тези неща трябва да се припомнят.

    – Обвиняват правителството на Иван Костов, че създало лош Закон за досиетата. Сегашният закон по-добър ли е и вади ли всички агенти, или възлови фигури отново остават скрити?
    – Тогава Конституционният съд закри нашата комисия. В момента там са Петканов, синът на шефа на БЗНС от времето на Тодор Живков Петър Танчев – проф. Евгени Танчев, съпругата на шефа на НДК Христо Друмев – Емилия Друмева. Ако някой поиска, този Конституционен съд веднага ще резне закона. И половината посланици няма да бъдат обявени. При този състав на Конституционния съд всяко решение за лустрация на кадрите от ДС ще бъде резнато, защото това означава сами да си ритнат столчето и да се самообесят.

    – Според вас кога най-сетне ще бъде сложен край на тази „епопея” с агентите и служителите на ДС във властта?
    – Когато премиерът се справи с хората, които му сервираха тази неприятна изненада с дипломатите. Но това важи и за всички останали агенти на ДС на възлови постове. За президента е ясно, че защитава хората си, освен това Бойко Борисов не може да го уволни. Но защо не уволни шефката на Комисията по сигурността на информацията Цвета Маркова и защо й продължава мандатите, като де факто запазва комисията? Защо се оказва, че когато има скандали в областта на изтичането на класифицирана информация, винаги са виновни някакви други служби, а тази комисия никога не е виновна?!

    В България това е единствената комисия, която дава допуск до натовска информация. Затова Цвета Маркова е отговорна за това, че е дала допуск до натовска информация на агенти на ДС! И премиерът трябва да търси отговорност от нея, а не да я прехвърля на президента. Още повече, че налице е и скандалът с Емил Вълев, когото европейските служби отхвърлят и тази комисия му отказва допуск по натиск отвън. Когато обаче той става съветник на Първанов, същата тази комисия му дава такъв допуск. Това е двоен стандарт. И не е само тоя пример…

    Едно интервю на Ива НИКОЛОВА /Блиц/

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.