Home » Избрано

Златна Костова: “Всичко, с което се захващам, правя с лекота и обич”

2010.11.28 Няма коментари

Златна Костова – За превода, добрите познати и някои страни на живота

“Всичко, с което се захващам, правя с лекота и обич.” – казва Златна Костова. Преводач от и на английски, радио-водещ, журналист, поет, тя е подчертано артистична натура. Независимо от това, с успех изпълнява отговорна административна длъжност в най-голямата информационна агенция у нас. Тя е човек с много приятели и безброй добри познати. “Добри познати” беше името и на ежедневното й предаване по радио Свободна Европа /по-късно Нова Европа/, в което е представила около 800 различни общественозначими личности. Може да се каже, че с таланта си на преводач е влязла в почти всеки български дом – чрез репликите на героите в “Ало, ало”, “Приятели”, “Женени с деца” и много други.
“На превода гледам като на висша форма на изкуство – споделя Златна. За мен той е по-трудното изкуство, дори от написването на една творба. Да се направи добър превод, означава да се пренесе “цял един свят” на езика на друг “цял един свят”. Необходимо е също до най-малка подробност да се познава цялата култура, реалиите – от една страна. От друга – да имаш достатъчно богати езикови средства, за да запазиш почерка на автора, да влезеш в емоционалната му настройка и да изградиш творбата наново. Когато авторът е писал, той не е имал ограничения. При превода ти вече имаш рамките, поставени от него. Затова ми е много обидно когато не се гледа на превода сериозно, когато не се оценява и поощрява. В известен смисъл всяко изкуство е превод, защото превежда на своя език първоначалния образ, роден във въображението. Обичам да гледам пиесите, филмите и сериалите като обикновен зрител, радвам се на сполучливите реплики и изпитвам удоволствие от добре свършената работа.”

Десетки сериали, сред които сериалите на BBC „Живата планета”, “Живот на планетата Земя” , “Само баламите бачкат”, стотици филми от и на английски за кинопанорами, фестивали, конкурси у нас и в чужбина, авторски статии във вестници и списания…. Когато човек работи много, запомня само най-ярките и най-характерните жалони по пътя си. За Златна Костова те са няколко.

“Най-трудно ми беше, когато работих над един сериал, посветен на Йехуди Менухин . Винаги се подготвям стабилно, но за този превод трябваше да уча много. Както се казва, “за половин консерватория”. Независимо, че баща ми и сестра ми са професионални музиканти, а и аз самата имам музикална култура. Постарах се да няма неточности, а и самият филм е прекрасно направен от екипа. А най-забавно ми е било с “Ало, ало”. Също и с някои пиеси, които съм превеждала, когато съм “дълбала” дълго и съм мислила напрегнато. Обичам да ходя на дублажите на филмите. Незабравимо преживяване и най-голямото признание. Гледаш как артистите се забавляват истински, а тонрежисьорът буквално е “омекнал от смях” на стола си. Колкото до журналистиката – никога не съм имала амбиции, стана случайно. В Свободна Европа имах административна длъжност. В един момент започнах да правя малки материалчета за предавания на колеги, , преглед на печата – когато някой не е смогнал и трябва бързо да се реагира. В един момент шефът ми предложи да представям всяка събота по едно ново издание. По онова време те “никнеха като гъби” и имаше много материал за работа.”

“БТА също е много изненадващо място, изненадваща спирка по моя път.” – продължава Златна. Там тя завежда “Международна дейност и протокол”. Осъществява контакти с други агенции у нас и по света. Организира и Срещата на българските медии по света. Участва като водещ в ежеседмично предаване в БНР. А отскоро, освен поезия, пише и проза.

“Просто една сутрин започнах да пиша. За моя изненада роман. От първо лице. Аз съм художник, 55 годишен. Персонажите са моите събеседници от многобройните интервюта, но в романа всичко е по-различно. Не бързам с писането. Сигурна съм, че всичко трябва да идва леко, няма смисъл от амбиции. Сигурна съм, също така, че доброто е най-голямото вдъхновение. Ако ми е харесал един-единствен епизод в някой филм, аз само за него ще говоря. За една хубава песен съм готова да си купя целия диск. Бързо гледам да изгоня от паметта си лошите спомени, лошите срещи, лошите влияния. Не винаги се получава, но и никой не ми е обещавал винаги да ми е добре. Това, което ме води в живота и във всичките ми дейности, може да се сведе до три неща – усещане до свобода, обичливост и позитивно мислене.”

Автор: Албена Безовска
Източник: http://www.bnr.bg/

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.