СРЕЩА В ЧИКАГО МЕЖДУ ГЕНЕРАЛНОТО КОНСУЛСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКАТА АСОЦИАЦИЯ

На една работна среща сред зима в чикагското Генерално консулство на Република България се срещнаха Българо-Американската Асоциация /ВАА/ и домакините. БАА беше представена от членове на Борда на директорите, а нашата държавна институция – от генералния консул Валентин Дончев и консул Лила Георгиева.

Изненадата на деня беше един малък отряд специалисти, които монтират модерната техника за новите български паспорти с био метрични данни, лични карти, шофьорски книжки и пр. Единственият, но съществен дефект на тази скъпа уредба е, че не може да издава и американски паспорти.

Беше разменена актуална и интересна информация, която вероятно ще бъде ценна за новия екип на Генералното консулство. Но и 9-годишната вече Асоциация в Чикаго, узна много интересни неща.

Изглежда досега не са били осъществявани достатъчно ефективни срещи с представители на американската администрация в Чикаго, от които да научим, че в града има специална институция, чиито професионални адвокати, финансисти, полицейски служители, медицински експерти, социални служби, експерти по малкия и среден бизнес и пр. дават безплатни консултации и правят също такива семинари, оказват и конкретна помощ на етнически организации и техните членове.
Но господин Валентин Дончев беше си направил вече труда в малкото време, откакто е при нас, да научи някои неща, сред тях и вече споменатата възможност, и да ни ги предостави. БАА с положителност ще ги използува през тази година.

Основателят на Българо-Американската Асоциация Динко Динев спомена, че още от 2002 година се говори за създаването на подходящ и достоен за името си Български културен център, който да не е комерсиално място, а да приюти българската реч и култура, нашето духовно наследство и да подпомогне запазването и развитието им на американска земя. Такъв Център или Дом трябва да е собственост на българската чикагска общност, като българската държава би било добре да е съсобственик – гарант за сигурното бъдеще на институцията.
Разбира се време е да се избере дали да се тръгне към строителство или купуване на сграда, което е трудно да се направи при пълното отсъствие на какъвто и да е основен капитал или да се започне с малък клуб за срещи и консултации. След като стане ясно какви са възможностите и желанията на българите в Чикаго, какви музикални, театрални или естрадни състави, какви спортни организации, художествени ателиета, литературни групи и пр. може да се обединят в просторите на Културен дом – да се тръгне практически към осъществяването му.

Проф. Чаракчиев представи съвременната визия на БАА по този въпрос, която бе посрещната с внимание от домакините на срещата.

- Със създаването на Българо-Американски център за културно наследство /БАЦКН/ – каза той, – понятието “Български дом в Чикаго” придоби нов смисъл – програмен и физически.

По принцип трябва да се различават три функционални обекта, често наричани с едно и също име – “Български дом в Чикаго”.

Първият БДЧ (който винаги е съществувал), се състои от всички български имигранти в Чикаго и техния градивен живот по американските стандарти. В него участваме всички ние – осъзнато или неосъзнато. Живота в него е труден за целенасочена организираност и се живее по американските стандарти – независимо. Първият БДЧ ще наречем условно с работно име “Чикаго – българският дом”

Вторият БДЧ се изгражда от т. н. “Обществено ангажирани институции” – организациите с идеална цел, училищата, медиите, културните центрове и други. Централно място всред тях заема Българо-Американски център за културно наследство, тъй като неговата програма удовлетворява българите с трето ниво на потребности по Маслоу – “Потребност от общуване”. БАЦКН работи по целенасочена и управляема програма и е на път да създаде “Концепция, стратегия и технология на културния живот на българите в Чикаго”. Вторият БДЧ ще наречем условно с работно име “Български дом в Чикаго – програма”. Този Български дом ще се изгражда от знаещи и можещи ангажирани българи.

Третия БДЧ е физически дом – сграда, в която общуват българите в Чикаго. Тя е желаната цел на много наши сънародници. Изграждането на този БДЧ изисква ангажирането на три институции: България, САЩ и българската общност в Чикаго. Проектирането и изграждането на този БДЧ трябва да се осъществи само от компетентни професионалисти и лицензирани специалисти, по законите на САЩ и Чикаго. Всички аматьорски инициативи могат да повлияят негативно на изграждането му и да създадат недоверие още в зародиша на заветната ни идея. Третият БДЧ ще наречем условно с работно име “Български дом в Чикаго – проект”.

В Чикаго са предвидени три срещи между “Ангажирани институции и личности” във връзка с “Българския дом в Чикаго – програма и проект”.

На срещата стана и дума, че в България отдавна се говори за Закон, свързан с българите зад граница. Но и при неговото създаване и сега, когато вероятно ще бъде отново „раздвижен”, никой не се и досеща да разговаря именно с тези, за чието добро или лошо се прави този закон. Не само това, но и на нашите опити за контакти по този повод от България не се проявява интерес и не се отговаря.

По-нататък беше коментиран въпросът за сътрудничество на Българо-Американската Асоциация с Генералното консулство на Република България в Чикаго, за реализиране Алманах (Сборник), посветен на създаването и изграждането на българска общност в чужбина.

Алманахът ще се състои от очерци, репортажи, статии, интервюта, исторически и генеалогически прегледи, социологически материали, статистика и илюстративен материал под работното заглавие „Строителите на Българското Чикаго”
Периодът обхваща времето от средата на 19 век, когато в Чикаго пристигат първите българи с „турски тескерета” за паспорт, до първото десетилетие на 21 век включително – около 160 години.

Процесът на събирането на литературни материали може да бъде придружен и с набирането на експонати за Музей на българската емиграция – нещо, което го имат почти всички други значими общности в Чикаго.

Българските медии в Чикаго ще поддържат интереса към делото като публикуват постоянно някои от готовите вече материали и призовават сънародниците ни към лично участие с огласяване на спомени и предоставяне на експонати.

Предлага се през март 2010 г. ще бъде съставен екипът, който ще работи по проекта.
Целта на Алманаха е да се изтъкнат най-високите и значими достижения и най-ярките личности в историята на българската имиграция в Чикаго и САЩ, като на базата на личните им съдби се очертае живота на емигрантската ни общност от миналите столетия до днес.

По мнение на двете страни срещата е била изключително полезна и е като сред първите примери как добрите контакти между различните институции в българската общност в САЩ могат да създадат по-добри условия за работа и живот в Новия свят.

По материали от срещата

БАА

10 февруари 2010
BAA6GKRB