Home » Archive

Articles tagged with: България

Избрано »

[12 февр. 2018 | No Comment | ]

Къде са потънали другите пари? При Бисеров има само около половин милион долара, а останалите $24, 500 – къде са? Пред съда Бисеров може да свидетелства на Йордан Цонев как бързо и по-точно да изчислят всички загуби с тяхното участие. При управлението на Иван Костов, например, при средно балансирани цени са отчетени загуби за около $18-20 млрд. Загубите от облигациите на Милен Велчев са между $1-1,4 млрд., от БТК – 1,2 млрд., от „Булгартабак” – $800 млн., от ДЗИ – между $80-100 млн., а от „Цанков камък” – $300 млн. Загубите от заменките на земи по времето на управлението на Сергей Станишев са между $7,7-8 млрд., а от КТБ досега са $2,2 млрд. Ако сборуваме преките и умишлени загуби за реализация на идеи и бизнес начинания на политическата класа през последните години, можем да ги изчислим на $33 млрд. Ако добавим и нелегално изнесените само за последните 10 години $24,5 млрд., резултатът е смразяващ за размерите и стандарта на малка държава като нашата. България е лишена заради наглост, зависимости и крадливост на върховната политическа класа от около $55-60 млрд.

Авторски страници, политика »

[11 февр. 2018 | No Comment | ]

Опасявам се, че Програмата за трансграничното сътрудничество между България и Сърбия и сега ще прескочи българските общини и ще отиде във вътрешността на България и Сърбия. Няма да коментирам защо. Но ако за периода 2007-2013 г., по Програмата са реализирани 154 проекта, от които в Цариброд е реновиран Спортният център, в Бабушница – Центъра за социална работа. в Сурдулица – центъра на града, кметската сграда на Власина и някои други проекти с община Трън, а в Босилеград – нищо, това показва, че не са взети предвид нито целите на програмата, нито нуждите на хората от двете страни на границата. Особено ако се знае, че общините с българско население са най-изостаналите в Сърбия, че става дума за национално малцинство, което десетилетия наред е източник на напрежение между двете държави, и че именно тука трябва да се наблегне. Програмите за трансгранично сътрудничество по принцип трябва да преодоляват тежкото историческо наследство и да създават почва за нормални човешки взаимоотношения между хората от двете страни на границата.

Избрано »

[10 февр. 2018 | No Comment | ]

За последните пет години, откакто Пеевски реши да се институционализира по времето на Орешарски, медиите-бухалки претърпяха развитие. Първо бяха семплите очернящи дописки, а после безименният автор започна да издава и книги, разпространявани безплатно. След това стана ясно, че няма защо някой да се преработва и затова един и същи материал се появява няколко пъти в рамките на броени часове, препечатан в информационни сайтове и вестници, а за разкош – преразказан и телевизионно. Но начинът на действие се изтърка, прийомите станаха отегчителни. Ето защо Пеевски очевидно има нужда от нов инструмент за овладяване на държавата. И този “инструмент” се появи от само себе си – след медиите-бухалки дойде ред на законите-бухалки. Първата цел на законодателя Делян Пеевски, за когото иначе се твърди, че не стъпва често в парламента, очаквано се оказа фалиралата КТБ. В края на миналата година депутатът и негова свита подизпълнители внесоха текстове за промени в Закона за банковата несъстоятелност, които предвиждат обезсилването на стотици сделки със задна дата повече от три години след сключването им.

Избрано »

[9 февр. 2018 | No Comment | ]

Перифразирани, всички факти и обстоятелства сочат, че за да може “Хидрострой” да плати на един корпулентен депутат, държавата е форсирала грешни плащания към групата “Хидрострой” от бюджета. А огромната разлика с реалната стойност на строително-монтажните работи е захранила дълга верига от подизпълнители, свързани с властта. Тази кражба от бюджета се е отразила и на качеството на съоръжението, което, както се видя впоследствие, е под всякаква критика.

Избрано, история »

[4 февр. 2018 | No Comment | ]

Макар че „Наредбата закон за защита на народната власт“ се появява на 17 март 1945 г., т.нар. народни съдилища действат на територията на Царството от 19 декември 1944 г., а присъдите са прочетени от Първи състав на т.нар. народен съд в Аулата на Софийския университет; уникалното в тази масова „политическа саморазправа“ с българската нация са следните две обстоятелства, които не се срещат в нито един от “вълновата амплитуда” на подобни съдебни процеси, проведени обаче след 9 май 1945 г. като например в ех-Югославия, Германия, Япония, Франция, Италия и т.н.: 1/ издадените присъди от т.нар. народен съд не могат да бъдат обжалвани, т.е. те се привеждат в изпълнение незабавно; 2/ съдят се вече починали лица, умъртвени по време на „масовата вакханалия“ в държавата ни, а именно: от 9.09.1944 до 10.10.1945 г.
Освен осъдените на смърт 27301 лица от съставите на т.нар. народен съд, под внимание трябва да се вземе и фактът, че семействата на осъдените също подлежат на съответните репресии – най-често това са изселванията (от градовете семействата са изселвани в села, най-вече в Източна Добруджа, където живеят в „землянки“; на наследниците на осъдените лица се забранява достъп до образование, най-вече – висше (през м.м. февруари и март 1949 г. в българското висше образование се провежда „чистка“ във всички специалности и студентите, чиито произход е „фашистки“, се отстраняват за едва ли не „вечни времена“ от правото да се образоват по-нататък…

Авторски страници »

[4 февр. 2018 | No Comment | ]

От “България, която убивахме“ (1944-1989), да стигнем до “България, която обичаме” (1990-2018), е нужна метаноя (гръцки metanoia – покаяние, промяна на мисленето и чувствата). Още повече, че бездейства действащият Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, приет от 38-то Народно събрание на 26 април 2000 г.
Освен това, подобно на Марк Катон*, мисля, че Истанбулската конвенция на Съвета на Европа трябва да бъде премахната (Ceterum censeo Istanbul convention delenda est!). И джендър идеологията – също така (Gender ideology delenda est!). Защото прилагането на джендър идеологията в училищата и университетите може да деформира нашата и глобалната цивилизация.

Авторски страници »

[2 февр. 2018 | No Comment | ]

Тези данни – за родените българчета зад граница, обаче, са нещо като светая светих – макар и необявено, фактически са засекретени дори повече и от папките в ДАНС с гриф – само в един екземпляр. Неофициално се знае, че годишно в тази бройка влизат около 10 000 – 11 000 българчета.
Равносметката е, че най-вероятно България годишно се сдобива с около 46 000 – 50 000 дечица. Това е число далече по-малко от официално обявяваните.

българи зад граница, Избрано »

[31 ян. 2018 | One Comment | ]

Босилеград е един много тъжен град. Един град с невероятно добри хора, но едни изстрадали хора. Хора, които наистина са били мачкани дълги десетилетия и сега вместо да се ползват от всички тези права, които им дава сръбската държава, те продължават отново да изпитват невероятни трудности. Това е един район, в който чуждестранните инвестиции не само че не са добре дошли, но се гонят. Един район, един град, в който някой си решава и той определя дали някой да бъде прегледан, дали образованието му да продължи в България или не. Един град, може би, с феодално управление. Тези хора не заслужават това и смятам, че те вече разбират необходимостта да вземат нещата в свои ръце. Отново подчертавам, че сръбската държава дава много широки права в областта на образованието, в областта на ползването на майчиния език, в медиите на националните малцинства. На законово, на нормативно ниво, сръбската държава е, бих казал, безупречна, но от гледна точка на реализация, вече на ниските нива, нещата имат друго измерение. Или, както ние в България имаме една поговорка, все още не съм сигурен дали има точен превод на сръбски език: „Царят дава, пъдарят не дава!“ Тоест, сигурен съм, че има аналог на сръбски, но разбирате какво влагам в това. На най-високо ниво нещата са наистина както трябва да бъдат – по един модерен европейски начин.

Избрано »

[31 ян. 2018 | No Comment | ]

Според Евростат, през 2016 г. изложени на риск от бедност и социално изключване са 2.89 млн. българи. Това е 40.4% от населението на страната. С други думи, ако в един асансьор влязат петима българи, на двама от тях бедността ще диша във врата. Този процент е най-висок в Европейския съюз, при средно 23.5% изложени на риск от бедност в ЕС.
Рискът е рисковано нещо – може да обеднеят, може да не обеднеят. Затова да видим данните за хора, живеещи под границата на бедността. За 2016 г. броят им е 1.639 млн. души, което е 22.9% от населението. В примера с асансьора, от петима българи един е наистина беден, а втори е застрашен от бедност.

Авторски страници »

[30 ян. 2018 | No Comment | ]

От този абсурд не произтича никакъв обществен дебат, той не се коментира по телевизионни студиа, никой не пита политици и управници – как може така, никой не се интересува от това защо като сте безработен и нямате доходи, НАП гледа на Вас като на гражданин, който получава доходи всеки месец? А всички онези, които са на държавна заплата в същата тази система, никакви пари не дължат за здравни осигуровки. Въпреки че, за разлика от Вас, както и от работещите в частия сектор, техните доходи винаги са гарантирани.
И Националната агенция за приходите се чувства длъжна да напомни на безработните, че те дължат пари на система, която не се интересува от това дали могат да се разболеят и да умрат като средновековни селяни, през 21 век, в същата тази държава, която се явява и председател на Европейския съюз.

Авторски страници, политика »

[30 ян. 2018 | One Comment | ]

Гадното е, че северът е в пъти по-зле от юга, и не се прави нищо, за да се промени това, ами се маскира проблемът като се миксират областите така, че богатите да изтеглят бедните от статистиката и така да няма най-беден в Европа регион.
Живея в комплекс “Панония” във Видин. Това е един от сравнително новите квартали; имаше десетки магазини и заведения, включително денонощен магазин. Преди няколко месеца затвори предпоследният магазин, сега остана само един. Не се знае докога. Имаше и детска градина, зъболекарски кабинет, фризьорски салон, магазини за дрехи, мебели и какво ли не. Сега няма нищо. Хора като сенки се засичат по входовете, деца почти не се виждат.