Home » Archive

Articles tagged with: България

Авторски страници »

[26 ное. 2019 | No Comment | ]

Тодор Христов е роден през 1985 г. в гр. София. Завършил е Средно специално художествено училище по приложни изкуства, след това и Националната художествена академия в София, специалност „Художествен метал“, с магистратура „Скулптура“. Работил е 8 години в Монетния двор към Българска народна банка. Сега работи като художник на свободна практика. Занимава се и с ретро автомобили. Досега негови творби не са били излагани в художествени галерии, затова не са познати за ценителите на изобразителното изкуство.

българи зад граница, Избрано, политика »

[25 ное. 2019 | No Comment | ]

100-годишнината от Ньойския договор и 99 години от окупацията на Западните български покрайнини се посрещат почти с мълчание от българското общество. Българската политика и дипломация искат тихичко, по терлици, да се измъкнат от отбелязването на тая щекотлива историческа дата, на която победителите в Първата световна война в Парижкото предградие Ньой ни осъдиха на доживотен затвор без право на помилване.
Още по-лошото е, че за тия 100 години ние приехме и усвоихме робството като начин и философия на живот…

Авторски страници, история, политика »

[23 ное. 2019 | No Comment | ]

Думи на Екатерина Захариева, изречени в ефира на bTV: „България няма претенции към историята на Република Северна Македония след 1944 г. Ама никакви нямаме. Наистина всеки си е тръгнал по пътя.“
Не знам как да опиша какво точно чувствам…
Знае ли Захариева колко души бяха избити и колко репресирани като българи в Р Македония в периода 1944 – 1990 г.?
Знае ли колко нелегални организации възникнаха там и отстояваха истината?

Авторски страници »

[19 ное. 2019 | No Comment | ]

Радев може да не подпише – и не, няма да е нарушил Конституцията, докато чака тълкувателното решение на Конституционния съд.
Не слушайте Близнашки, който чак заплашва.
Кой, ако не президентът, може да се опълчи на мракобесието и изкривяването на правилата в угода на котерията, арогантно обсебила съдебната система ?! Та нали за това изобщо имаме фигура „президент“ в същата тази конституция.

Авторски страници, политика »

[18 ное. 2019 | No Comment | ]

У нас върви процес на прегрупиране (политическо и ментално) към разделение не по принципи и позиции, убеждения и ценности, а към разделение За и Против Статуквото. Вече бяха направени редица опити да се промени или отслаби Статуквото, но те всичките завършиха с неуспех. Това кара мнозина да се прехвърлят от страната на Статуквото. Те си казват: „Тези ще са още дълго, по-спокойно и печелившо е да минем към тях.“
Така бе и при соца. Което в една или друга степен му позволи да пусне дълбоки корени в обществото. Защото ако първото поколение се прилепва към редиците на Партията на властта по принуда, казвайки си, че го прави заради оцеляването (но прилепването е не само по принуда, а и по изгода), то второто поколение, духовните деца на първите прилепили се, вече си е намерило различен спектър от оправдания…

Авторски страници »

[15 ное. 2019 | No Comment | ]

След като бъдещият главен прокурор си позволява да заплашва член на ВСС и съдия с безупречна репутация, сетете се какво може да направи с обикновените хора!
Иван Гешев бе избран, защото няма скрупули и спирачки да нарушава закон и морал, а ние не се противопоставихме в нужното количество на този избор.
Сега не се чудете защо финансовия министър няма образувано наказателно производство, че раздавал повече субсидии и нарушил с това два закона; нито, че прокуратурата мълчи, че той живее в чуждо жилище без наем; но пък Недялко Йорданов е преследван от същата тази прокуратура, защото си позволил да защити във Фейсбук сина си Асен Йорданов от Биволъ…

Авторски страници, история, политика »

[10 ное. 2019 | No Comment | ]

Тези молекулни аспекти на диабета, пренесени в българската политика, звучат така: когато цялостните хора не се допускат в управлението на държавата, настъпва политически диабет тип 30. Този диабет е с тежки социални, образователни, културни и икономически последствия за България.
През есента на 1989 г. много българи излязоха възторжени на площадите в Русе, София, Бургас, Варна, Пловдив и други градове и запяха „Комунизмът си отива“ и „45 години стигат, времето е наше!“. Демократично избраните правителства, обаче, предадоха ценностите на демократичния възторг и обезвериха много българи. Тогава разбрахме, че сме били наивни участници в отвратителния сценарий на уж-отиващия-си-комунизъм. И песента се промени: от „45 години стигат, времето е наше!“ стана „30 години не стигат, времето е тяхно!“

българи зад граница, Избрано »

[7 ное. 2019 | No Comment | ]

Писателят направи паралел между пенсионната система във Франция и тази в България. Според него френската система няма нищо общо с българската. „Тук нещата са тотално сбъркани. Във Франция всеки, който внася вноски от началото на работния период, получавайки си пенсия, той може да бъде спокоен, че ще живее прилично. Самите общини имат специални държавни фондове за социално слабите и пенсионерите, които са специално предназначени за тези хора“ – обясни Тома. Той допълни, че във Франция има специални жилища за социално слаби пенсионери, в които не се плаща парно.

Избрано, политика »

[3 ное. 2019 | No Comment | ]

15.00
Кандидатът за кмет на Русе от БСП Пенчо Милков продължава да води убедително пред Диана Иванова от ГЕРБ към 14 ч., според данните от екзит пола на „24 часа“. Избирателната активност в Русе към този час е около 20%.
14:59
Към 14:00 часа по данни на „Клуб ‘Z'“, разликата в полза на Фандъкова пред Манолова се запазва и дори се увеличава малко, спрямо процентната разлика от първия тур между двете. Според проучването избирателната активност в столицата е 19.1%.

Авторски страници, политика »

[28 окт. 2019 | No Comment | ]

„Демократична България“ ще има общински съветници във Варна, една от които е Стела. Тя е един достоен и много активен гражданин на Варна, чийто глас се надяваме, че в битието му на общински съветник ще може да се чува по-силно. Желаем й успех!

Авторски страници »

[28 окт. 2019 | No Comment | ]

Италианците казват: „Campa cavallо che l’erba cresce“ (“Яж, коньо, докато тревата е зелена”) – ние казваме: „Трай, коньо, за зелена трева“.
Американците казват: „Който работи, той ще яде“ – ние казваме: „Който не работи, няма да яде“.
Децата ни пеят: „Зеленчуци, който не яде, той голям няма да порасте…“ – вместо да пеят „Зеленчуци, който яде, той голям ще порасте…“.
Ние се различаваме от другите предимно във философията на действието – оплакваме се от лошото, но не правим хубавото място за живот.