Авторски
- Среща на новоизбрания Управителен съвет на АБУЧ с министър Красимир Вълчев
.
На 29 юли 2025 г., по покана на министъра на образованието и науката, се проведе работна среща между новоизбрания Управителен съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) и експерти в министерството.
В срещата взеха участие г-н Красимир Вълчев – министър, г-жа Наталия Михалевска – началник на кабинета на министъра на образованието и науката и г-жа Ваня Балчева – директор на Дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ (ОБГУМ).
От страна на АБУЧ в срещата участваха новоизбраният председател Зорница Гоган, директор на БУ „Райна Княгиня“ – Дъблин и Корк, Република Ирландия; членовете на Управителния съвет – Симона Захариева, зам.-директор на БУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Виена, Австрия; Нина Борисова, директор на БУ „Св. Иван Рилски“ – Кеймбридж, Питърбороу и Сполдинг, Великобритания; Нели Хаджийска, директор на БУ „Гергана“ – Ню Йорк, САЩ. Също и Петя Цанева, директор на ПБНУ „Св. Иван Рилски“, досегашен председател на АБУЧ и председател на Асоциация „Балкан“ – Мадрид; и д-р Ирина Владикова, почетен член на АБУЧ и директор на БУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Виена, Австрия.
По време на срещата бяха обсъдени следните ключови въпроси:
• Признаване на българския език в образователните системи на други държави чрез съвместни усилия между МОН, МВнР и АБУЧ.
Първа крачка за пробив бе направена през юни 2025 г. в Лондон, със съдействието на британския университет UCL и участието на посланик Тихомир Стойчев, който е готов усилията да продължат и да се използват всички възможности за напредък.
На 13 септември предстои организиране на среща във Виена, по идея на посланик Десислава Найденова-Господинова. Малко след това подобно събитие ще има в Берлин.• Възможност за поставяне на оценки в удостоверенията за учениците, които изучават български език като чужд.
• Разширяване на програмата „Образователни маршрути“, включително чрез организиране на летни лагери в България.
• Предложение за преглед на нормативната уредба и разчети за възможността за осигуряване на безплатни учебници за учениците от 1-4 клас в българските училища в чужбина, като тези средства ще бъдат независими от средствата за подпомагане на училищата по ПМС 90.
• Поставена на вниманието на министъра беше темата за възможностите за увеличаване на средствата в бюджета за подпомагане на българските училища в чужбина от следващата финансова година.
• Организиране на флашмоб инициатива на 11 май, който ще бъде обявен за Ден на българските неделни училища в чужбина.
• Разглеждане на индивидуални случаи за дистанционно обучение, като за целта училищата ще могат да подават конкретни описания до Дирекция ОБГУМ за индивидуално решение. Текстът в ПМС 90, регулиращ дистанционното обучение, остава непроменен.
АБУЧ оценява срещата като важна стъпка към по-ясно сътрудничество с държавните институции за решаване на ключовите предизвикателства пред българските училища в чужбина. Постигнатите договорености очертават ясен план за действие, който ще допринесе за устойчивото развитие на образованието по български език и литература зад граница и за запазването на националната идентичност на българските деца по света.
Управителен съвет на АБУЧ
Източник: abgschool.org
.
- Явор Чучков: Гавра е обявяването на Ефрем Чучков за „македонец“
.
За живота и революционното дело на Ефрем Чучков, за неговата 155-а годишнина, за фалшификациите около името и делото му в Скопие, за съвместната му дейност с други велики имена на освободителното движение на българите в Македония с неговия внук Явор Чучков разговаря журналистът Костадин Филипов
Източник: бюлетин „Българите на Балканите и по света“, 2025, бр. 7
.
Явор Чучков. Източник: Literaturensviat.com Явор Чучков е български общественик. Завършил е английска филология. През 80-те години на ХХ в. е работил в Научноизследователския институт по общо образование и в Съюза на българските писатели. След 1991 г. е работил в Министерството на културата (завеждащ международната дейност на министерството), в екипа на вицепрезидента на България Блага Димитрова и в Червения кръст. Завършил е квалификационен курс по журналистика в Би Би Си, Лондон. Бил е председател на Съюза на журналистите в България „Подкрепа“ (1994–1996), редовен член на Международната федерация на журналистите (IFJ). След специализация по международно хуманитарно право в чужбина, е бил дългогодишен лектор по международно хуманитарно право. Под негова редакция и съставителство са издадени редица сборници и наръчници в тази област (включително за офицерския състав на Българската армия). Бил е дългогодишен член на Европейската експертна група за правна помощ (по въпроси на хуманитарното право) при Международното червенокръстко движение. Заслужил деятел на Българския Червен кръст. Носител е и на почетни отличия на Международния Червен кръст.
.
– Господин Чучков, тази година се навършват 155 години от рождението на Вашия прадядо, един от бележитите ръководители и войводи на ВМОРО/ВМРО Ефрем Чучков. Бихте ли припомнили някои от основните моменти на неговия живот и дело?
– Ефрем Чучков е роден на 21 ноември 1870 г. в Щип. Както споменахте, той е един от бележитите ръководители на ВМОРО/ВМРО, заемащ челно място в нейната йерархия до смъртта си през 1923 г. В определен период е бил и №1 по ранг – по-точно, от 1907 г. след смъртта на неговия близък другар Даме Груев, докъм Балканската война, по време на която Тодор Александров и Чучков фактически превръщат формированията на ВМОРО в спомагателно звено на Българската армия. След Първата световна война, в качеството си на втората авторитетна фигура във ВМРО след лидера ѝ Тодор Александров, той е сред най-активните дейци, които възстановяват Организацията. Властите в Република Северна Македония издават книги за Чучков, правят и излъчват филми за него и взаимодействието му със съратници, без изобщо да посочват българската принадлежност на ВМОРО/ВМРО и че той е бил български революционер и войвода, български патриот, включително и български учител, а по време на войните за национално обединение – български околийски управител в Македония.
В западната ни съседка Ефрем Чучков е например и един от главните герои, заедно с Гоце Делчев и Даме Груев, в антибългарската опера „Илинден“ на композитора и съавтор на либретото Кирил Македонски. В своите публикации и речи държавниците в РСМ наричат Ефрем Чучков „велик македонец“, „македонски национален герой“ и „колос и мъченик на борбата на македонския народ за национално освобождение“. Това е откровена провокация и гавра с името му, която е срамна и позорна за България. Той винаги е обявявал себе си за българин от Македония, борил се е за българската кауза и е отдал живота си за свободата на Македония и нейното обединение с България. Войводата Ефрем Чучков, водил безброй сражения срещу турските поробители и по-късно – срещу сръбските окупатори, е увековечен в някои от народните песни на македонските българи.
В определени периоди е бил и учител по български език, литература и история, макар и често законспириран под чуждо име (напр. Симеон Михайлов), като успоредно с учителстването си е осъществявал активна революционна организаторска дейност. По време на Балканската война и Междусъюзническата война с четата си освобождава Кочани, Щип и Щипската област през октомври 1912 г., разбивайки турците в поредица от сражения (включително в битката при Султан тепе), пленява стотици турски войници и установява там импровизирана форма на българска власт. Той е български управител на Щип и на Щипска околия (до 25 юни 1913 г.). Тази длъжност заема и през Първата световна война след разгрома на Сърбия и временното освобождаване на Вардарска Македония. Освен Скопски окръжен войвода и Щипски околийски войвода, Ефрем Чучков е бил войвода и в Малешевско, Кочанско, Царевоселско (днешния гр. Делчево), Кратовско, Мелнишко, Неврокопско, Струмишко, Светиниколско и др.
– При тази богата революционна дейност, как турските власти са гледали на него? Страх, респект или уважение е внушавал той?
– Турските власти са обявявали Ефрем Чучков за най-страшния български комита. Понякога конни и жандармерийски табори са обкръжавали цели градове (включително Щип) и села в Македония, за да го заловят или убият, него и неговите четници. Някои офицери от тогавашното турско военно разузнаване са го окачествявали като „един от най-големите врагове на Империята”.
Един от тези офицери – Галиб Вардар, пише в спомените си следното: „Едно име караше по онова време всички ни да губим и ума, и дума от страх. Това име бе Ефрем Чучков – най-издирваният от нашата полиция и аскер български комита в Македония. Наричахме го ОГЪН ЕФРЕМ.“ А местното население го е наричало „хвърковатият и неуловимият бачо Ефрем“.
Съвременникът му Христо Попкоцев пише за него: „Той сновеше по селата и паланките на своето царство ту с чета, ту без чета, ту предрешен като просяк или кюмюрджия, ту като учител под чуждото име Симеон, ту като селянин и подушен от турците, всекога навреме и сръчно е успевал да им се изплъзне от ръцете…“. И добавя (имайки предвид периода 1912–1913 г.): „Благодарение на него Щип остана цяла година български!“.
– Можете ли да разкажете за някой епизод в живота на дядо Ви, който е характерен за него?
– Ще разкажа за един важен епизод от неговата дейност, за който са писали и проф. Димитър Гоцев и проф. Тодор Петров. През лятото на 1908 г., в качеството си на началник на Скопския революционен окръг, член на Централния комитет на Организацията и фактически ръководител на ВМОРО, Ефрем Чучков успява да спаси по-голямата част от оръжието на Организацията и да организира неговото укриване.
След Младотурския преврат (1908 г.) и обещанията на младотурците за реформи в Османската империя по време на Хюриета, сближилият се с новата власт в Цариград Яне Сандански и неговата радикално-реформистка фракция се опитват да повлияят на четите на Организацията да повярват на младотурците и да им предадат оръжието си.
Ефрем Чучков обаче нарича въпросните обещания „фарс, целящ задържането на Македония под турско робство“ и успява, подкрепян от Тодор Александров, да накара четниците от Скопския и Битолския революционни окръзи и частично от Струмишкия окръг, да не предадат оръжието си и да го укрият в специални складове и в домовете си, за да могат да продължат борбата срещу поробителя. На 27 юли 1908 г. Ефрем Чучков с четата си влязъл „легално“ и на кон в Щип, посрещнат възторжено от цялото население на града. Празнично облечените граждани отрано изпълнили улиците и с викове „Ура!“ и „Да живее свободата!“ обсипвали легендарния войвода и неговите четници с цветя, като дори се опитвали да целуват ръцете му.
Въпреки че младотурските власти направили всичко възможно, за да ознаменуват събитието с тържества и банкети, и за влизането на Чучков в Щип даже били построили празнично украсена триумфална арка, той продължил да се отнася към „демократизацията“ на Османската империя с пълно недоверие и успял чрез специално решение и окръжно послание на Централния комитет да забрани и да не допусне разпускането на повечето чети на Организацията. Подозренията и очакванията на Чучков, че обещанията на младотурския режим за даване на автономия и права на българското население на Македония ще се окажат измама, се оправдали изцяло. По-малко от една година след „реформите“, управляващите младотурци възобновили терора над българите в Македония и извършването на масови арести и убийства. Оглавяваното от Ефрем Чучков (а по-късно – от неговия по-млад съгражданин и съратник Тодор Александров) „умерено-консервативно“ ядро на Организацията възстановява нелегалната мрежа на ВМОРО и подновява въоръжената борба.
– Участвал ли е Ефрем Чучков във възстановяването на Организацията след Първата световна война?
– Да, по-късно, след поредната съкрушителна национална катастрофа като следствие от Първата световна война, Тодор Александров и Ефрем Чучков ръководят възстановяването на Организацията, която, след етническото прочистване на Одринска Тракия, вече носи името Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО). Макар и да са отминали младежките му години, Чучков отказва предложения му в София от министъра на вътрешните работи Александър Димитров чиновнически пост в Държавната комисия за бежанците и продължава пътя на нелегалната борба в планините на отново окупираната Вардарска Македония, превърната в Южна Сърбия.
Наред с обиколките си за укрепване на нелегалната мрежа в окупирана Македония, в периода 1919–1923 г. Ефрем Чучков за пореден път действа и в пограничните пунктове (предимно в основния разпределителен център – Кюстендил) като координатор, организатор и инструктор на четите, влизащи от България в Македония. Успоредно с революционната си дейност в Македония, той е и председател на Комитета за подпомагане на бежанците в Кюстендил. Бойните му акции срещу многочислени подразделения на редовната сръбска армия обаче са неминуемо обречени. В крайна сметка, четата му е разбита след поредица от неравни битки (само през 1922 г. той води седем сражения със сръбски военни части в Малешевско и Кочанско). Тежко болен вследствие на получените рани и несгодите на живота в нелегалност, Ефрем Чучков умира в болницата на Червения кръст в София на 1 октомври 1923 г. Бидейки революционер практик, посветил се на законспирираната дейност и известен с пословичната си скромност, Ефрем Чучков е странял от политиката, от партиите, от „партизанските“ борби и от „светлината на прожекторите“.
В спомените си съвременниците му са го наричали „колос на революционното дело“, „легендарен войвода и апостол на освободителните борби на македонските българи“, „непоколебим бранител на основополагащите принципи на Организацията, съхранил името си неопетнено“, „организатор на боевата дейност и инструктор на четите“, „най-действеният труженик на Организацията“. Един български мъченик, отдал над 30 години от общо 52-годишния си живот на святата кауза за освобождение на Македония и нейното обединение с България.
– Има една знаменита фотография, на която Ефрем Чучков е заедно с Гоце Делчев. Делчев не е обичал да се снима, но ето че фотографията е факт. Бихте ли разказали нещо повече за тази снимка и изобщо, за съвместната организационна работа и революционно дело на Делчев с Чучков?
– Така е, Гоце Делчев и Ефрем Чучков са отказвали да се шуми около имената им от съображения за сигурност. Все пак те са се съгласили да им бъде направена снимка заедно с Климент Шапкарев в София във фотографското ателие на един техен добър познат – Александър Владиков, кукушанец и деец на Върховния македоно-одрински комитет. Ателието му тогава се е намирало в едноетажна къща на бул. „Витоша“ 4, на ъгъла с ул. „Позитано“.
Повечето хронисти неправилно отнасят тази историческа снимка към 1902 г., но тя е от 1901 г. Както са писали мнозина, Ефрем Чучков е бил най-близкият приятел и другар на Гоце Делчев. През 1894 г., един месец преди дипломирането на съвипускниците им, двамата са изключени заедно от Военното училище в София (днешната Военна академия) заради социалистически убеждения. Йордан Бадев съобщава, че юнкерите във Военното училище Гоце Делчев, Ефрем Чучков, Борис Сарафов и Борис Дрангов организират през 1893 г. там таен кръжок, съставен от македонски българи, който да пропагандира сред курсантите освобождението на Македония и нейното обединение с България.
През 1894 г. Делчев и Чучков стават български учители в Щип, където създават първия активно действащ революционен комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), заедно с Даме Груев, Тодор Лазаров и Мише Развигоров. Щипският комитет е основата на същинската нелегална мрежа на българското националноосвободително движение в Македония. Под ръководството на Гоце Делчев, Даме Груев и Ефрем Чучков гр. Щип, наричан македонският Витлеем, се превръща в най-голямото бунтовническо огнище и в истинска революционна лаборатория.
През следващите години Чучков, известен като „практикът на Организацията“ и „дясната ръка на Гоце Делчев“, участва в основаването на множество други нелегални революционни комитети в Македония, а на 12 април 1898 г. повежда първата чета на Организацията в качеството си на пръв войвода на практически създадения от Гоце Делчев и Чучков Четнически институт на ВМОРО. В края на ХIХ и в началото на ХХ в. понякога пребивава в София, където (в хотел „Батенберг“) пред Чучков и неговото „разпятие от кама и револвер“ полагат клетва доброволците от територията на Княжество България, желаещи да посветят живота си на каузата за извоюване на свободата на Македония.
От изключително важно значение, извън агитационните му и бойни акции като войвода на чета във вътрешността на Македония, са били и дейностите, координирани и извършвани от Ефрем Чучков за организиране, подготовка, окомплектоване, инструктиране и прехвърляне в Македония на четите от различните погранични пунктове на ВМОРО – най-вече от главния разпределителен център Кюстендил, но също и от други пунктове, включително например Лъджене (сега квартал на Велинград) и понякога от Дупница. Ръководел е и тайните канали за снабдяване на четите с оръжие и бойно снаряжение от България. Тази денонощна координационна и организаторска работа на Чучков тогава е била направлявана предимно по писмен път от Гоце Делчев в качеството му на (фактически) първи ръководител на Организацията и неин основен задграничен представител в София.
Най-голям е бил финансовият проблем, макар че Гоце е полагал всички възможни усилия да осигурява пари от София. Нужно е било да се пести всяка стотинка и от кореспонденцията на Ефрем Чучков с Гоце Делчев проличава, че живеещият в постоянни лишения Чучков е следял бдително за злоупотреби от страна на дейци на Организацията, като е отделял особено внимание и на недисциплинираността и авантюризма на някои от войводите.
– Много от днешните съвременни наследници на големите имена и герои от националноосвободителното движение на българите в Македония се оплакват от някаква своеобразна забрава за тях. Как смятате, Вашият прадядо сред тях ли е?
– В хаоса на 90-те години, когато престанаха да съобщават името на Ефрем Чучков по време на проверките-заря за загиналите герои на България, покойните ми родители ме помолиха да направя нещо, каквото и да било, но аз все не намирах време. Когато обаче през 2020 г. никой изобщо не съобщи за 150-годишнината от рождението му, се стреснах и започнах да пиша писма до различните държавни учреждения с молба да допринесат за изваждане от забравата на неговото име и революционно дело.
Междувременно, група учени от бившия Институт за военна история, съставляващи Българската национална комисия по военна история, приеха „Възвание за отдаване на дължимата национална почит към героя на България Ефрем Чучков“, съдържащо призиви за изграждане на негов бюст-паметник в Борисовата градина, за съобщаване на името му на проверките-заря (както беше преди години), за включване на информация в българските учебници по история за делото на Чучков и за осъществяване на популяризаторски начинания на общобългарско равнище и го разпратиха до съответните държавни институции.
Към възванието единодушно се присъединиха учените и обществениците, участвали в Тържествената научна конференция в Централния военен клуб по случай 120-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Възванието бе подкрепено и от други организации, включително от Института за исторически изследвания при БАН, Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. ВМРО осъществи хубаво печатно издание за живота и делото на Ефрем Чучков.
Тази година Съюзът на българските писатели публикува и специална декларация в подкрепа на възванието на военните историци.
– Как ще посрещнете 155-ата годишнина на Ефрем Чучков, имате ли някаква програма или тепърва ще я подготвяте. Това си е един важен юбилей, нали?
– Надявам се в близко време да успея да напиша още една, по-пространна книга за неговия живот и дело. Дано да се появи някоя институция или организация, която да съдейства на национално равнище, за да бъде извадено от забвението името и революционното дело на Ефрем Чучков.
.
- Mount Prospect Celebration of Cultures ‘2025. Танцов състав „Българика“
.
Заповядайте на Mount Prospect Celebration of Cultures 2025!
България отново ще бъде представена от Танцов състав „Българика“, които ще се включат с фолклорно изпълнение точно в 3:20 pm.
Дата: 23 август 2024 г. (събота)
Фестивал: 11:00 am – 4:00 pm | Българското участие е от 3:20 pmМясто: Kopp Park (зад RecPlex)
Адрес: 420 Dempster Street, Mount Prospect, IL 60056Вход: свободен
.
Програма на събитието:
11:00 am Festival Opens
11:30 am Opening Ceremony
12:00 pm 4 Star Brass Band (New Orleans Jazz)
12:30 pm Kalakriti Indian Dance (India)
1:00 pm Yu’s Lion Dance (China)
1:30 pm Healy Irish Dance (Ireland)
2:00 pm Huitzillin Danza Mexicana (Mexico)
2:30 pm Choir Ivushki, Russian Fold Ensemble (Russia)
3:00 pm Bolly Bhangra USA (India)3:20 pm – Bulgarica Dance Group (Bulgaria)
4:00 pm End of the FestivalКултурни щандове с участие на много държави, включително и България, ще ви очакват с традиционни изделия, фолклорни предмети и визуални представяния на културата им.
Културни щандове:
Assyria, Azerbaijan, Bulgaria, Germany, Greece, India, Italy, Japan, Kyrgyzstan, South Korea, Luxembourg, Mexico, Mongolia, MP Historical Society, Philippines, Poland, Russia, Turkiye.
Фестивалът предлага още музика, международна кухня, занаятчийски изделия и специална зона за деца.
Повече информация ТУК
Елате с близки и приятели – нека заедно подкрепим българското участие и се потопим в празника на културите!
.
Културен център „Българика“
.
- Годишна конференция на АБУЧ ‘2025. Обзор
.
От 22 до 24 юли 2025 г. в гр. Велико Търново се проведе Осемнадесетата годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Събитието се реализира в партньорство с Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина, Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Както и с подкрепата на Министерството на образованието и науката и медийното партньорство на БНР, издателство „Аз-буки“ и радио „Татковина“.
.
Снимка: Снежина Мечева Мотото на тазгодишната конференция – „Учим, играейки. Играем, учейки“ – подчерта значението на подхода, който обединява знание и преживяване, особено в извънкласната и културно-образователна дейност на българските училища зад граница.
.
Снимка: Красимир Мартинов, БНР Официалното откриване се състоя на 23 юли в аулата на Великотърновския университет и събра над 70 представители на български училища в чужбина, експерти, университетски преподаватели и културни дейци.
.
Ваня Балчева. Снимка: Ралица Борисова 
Райна Манджукова. Снимка: Ралица Борисова В приветствените си думи представители на партньорските институции изтъкнаха ключовата роля на АБУЧ за укрепване на връзката между българските общности по света и образователните институции в страната.
.
Поздравителен адрес до Управителния съвет и участниците във форума
от вицепрезидента Илияна Йотова
.
Сред официалните гости бяха: г-жа Райна Манджукова – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина; доц. д-р Анна Иванова – зам.-ректор на ВТУ; Ваня Балчева – директор на дирекция „Образование зад граница и училищна мрежа“, представители на дирекция ОБГУМ към МОН; генералният директор на БНР Милен Митев, Ралица Базайтеова – главен експерт в Министерство на културата, проф. д-р Ренета Божанкова – заместник-ректор по международната дейност на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Радослава Недялкова – председател на Управителния съвет на Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина, както и представители на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.
.
Поздравителен адрес до участниците във форума
от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев
.
Специален гост на Конференцията беше писателката Здравка Евтимова.
В рамките на конференцията се проведе и Общо събрание на АБУЧ, на което
след обсъждане и гласуване бяха приети промени в Устава на организацията. За първи път председателят на Асоциацията беше избран с гласуване от членовете на АБУЧ по време на Общото събрание..
Ирина Владикова, Снежина Мечева и др. Снимка: Нели Хаджийска На официалното откриване на Конференцията на 23 юли досегашният председател на АБУЧ Петя Цанева предаде председателството на своя наследник Зорница Гоган, директор на Българското неделно училище „Райна Княгиня“ в Дъблин и Корк, Ирландия.
.
Петя Цанева и Зорница Гоган. Снимка: Симона Захариева В новия Управителен съвет бяха избрани: Мая Падешка, Нина Борисова, Симона Захариева, Евгени Петров, Нели Хаджийска и Ваня Которова.
.
Петя Цанева, Зорница Гоган, Райна Манджукова и др. Снимка: Симона Захариева В следобедната част бяха проведени няколко тематични работни сесии. Срещата с МОН беше с представители на дирекция ОБГУМ, които отговориха на въпроси, свързани с нормативната уредба, финансирането и административната подкрепа за българските училища зад граница.
.
Снимка: Красимир Мартинов, БНР В първия панел „Извънкласни дейности и занимания в училищата в българските училища в чужбина: споделяне на опит“ модератори бяха Симона Захариева и Зорница Гоган. Пред участниците бяха представени презентациите: „30 години училищен театър ‘Палави звезди’“ – Българо-австрийско училище, Виена; и Читателски клуб „БългарЧЕТА“ – Българско училище „Звънче“, Сърбитън, Великобритания.
.
Снимка: Зорница Гоган Особено вдъхновяващ момент в рамките на панела беше срещата с известната
българска писателка Здравка Евтимова. Тя разказа интересни истории от своя творчески и житейски път, за силата на думите и езика, и за ролята на литературата като проводник на идентичност..
Здравка Евтимова. Снимка: Ралица Борисова Участниците имаха възможност да й зададат въпроси и да разговарят открито за предизвикателствата и възможностите, свързани с насърчаването на четенето сред българските деца в чужбина.
.
Снимка: Симона Захариева Сесията беше заредена с емоции, практични идеи и обща увереност, че всяка извънкласна дейност, водена с вдъхновение и грижа, е инвестиция в бъдещето на децата и в живото присъствие на българската култура по света.
.
Снимка: Симона Захариева Във втория панел „Представяне на българското културно наследство и литературата в училищата в чужбина“ модератори бяха проф. Ценка Иванова и Мая Падешка. Участваха Илиана Димитрова и Невена Гавазова. Те представиха литературната антология „Сезоните на българската литература“ (първа част: поезия). В рамките на панела имаше прожекция на документалния филм „Мила родино“ и дискусия с участието на режисьора Станимир Трифонов.
.
Снимка: Симона Захариева В заключителната дискусия на форума темата беше посветена на актуалните проблеми на българските училища в чужбина – финансиране, устойчивост, кадрово обезпечение, взаимодействие с институциите, достъп до учебници и учебни ресурси.
.
Снимка: Красимир Мартинов, БНР На 24 юли конференцията завърши с организирана обиколка на крепостта Царевец, един от най-емблематичните символи на българската история. Благодарение на нашите партньори от Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ участниците имаха възможност да се докоснат до величието на средновековната столица.
.
Снимка: Красимир Мартинов, БНР Посещението на Царевец беше едновременно образователно и емоционално преживяване – естествен завършек на конференция, чиято цел е не само да обединява професионалисти, но и да създава чувство за обща история и мисия.
.
Снимка: Симона Захариева 18-ата годишна конференция на АБУЧ показа, че българските училища в чужбина са жизнена и устойчива мрежа, обединена от каузата да съхранява езика, културата и духа на България по света.
.
Снимка: Красимир Мартинов, БНР Асоциацията продължава да бъде активен глас пред институциите, да съдейства на училищата зад граница в техните нужди и да създава пространство за сътрудничество, обмен и вдъхновение.
.
Източник: abgschool.org
.
- XVIII годишна конференция на АБУЧ
.
УЧИЛИЩАТА НИ В ЧУЖБИНА С ОБЩА МИСИЯ –
ОПАЗВАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ.
Красимир Мартинов,
.
.
Мотото на най-големия годишен форум на Асоциацията на българските училища зад граница (АБУЧ) „Учим, играейки. Играем, учейки!“ задава и тона й – креативност и активно учене. В продължение на два дни представители на български просветни средища зад граница правят равносметка на изминалата учебна година и очертават по-важните приоритети за следващата.
.
Официалното откриване на 18-ата поред годишна конференция на АБУЧ се състоя сутринта на 23 юли в Аулата на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Започна с изпълнение на националния ни химн от фолклорна група, част от Първия фестивал на българските танцови състави от чужбина, който се открива тази вечер също във Велико Търново. А след химна досегашният председател на АБУЧ Петя Цанева предаде председателството на своя наследник Зорница Гоган, директор на Българското неделно училище „Райна Княгиня“ в Дъблин, Ирландия. Тя беше избрана на Общо събрание на асоциацията, състояло се при закрити врата снощи (б.р.: на 22 юли).
.
.
Зорница Гоган се обърна към участниците с думите, че са се събрали от различни точки на света, обединени от една мисия – да пазят българския език, култура и идентичност сред нашите деца, които растат извън пределите на България.
Да почетат дошлите от близо и далеч български учители бяха писателката Здравка Евтимова, ръководителят на Изпълнителната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова, генералният директор на БНР Милен Митев, Ваня Балчева, директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ в Министерството на образованието и науката, доц. Анна Иванова, заместник-ректор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и др.
.
.
Райна Манджукова изтъкна значението на АБУЧ, като първата организация, която обединява структури на българите от различни краища на света.
Милен Митев, генерален директор на Българското национално радио, което е медиен партньор на годишната конференция на АБУЧ, изтъкна ролята на образованието, като основа за всяко успешно общество. Пред участниците във форума той подчерта и значението на тяхната мисия. По думите му, учителите и образованието трябва да бъдат основен приоритет на страната ни. Милен Митев посочи и че българските училища зад граница са свързващото звено с родината на милионите българи в различните краища на света, както и че дълг на медия като БНР е да помага гласът им да бъде чут.
.
.
Емоционално и зареждащо беше и отправеното послание към българските учители в чужбина от писателката Здравка Евтимова, която е специален гост на годишната им конференция.
.
.
Председателят на Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина Радослава Недялкова също приветства участниците в годишната конференция на АБУЧ, като посочи, че по места фолклорните състави и българските училища си сътрудничат отдавна и е логично двете организации да обединят сили за опазването на българското самосъзнание и национална идентичност.
.
.
В края на официалната част от годишната конференция на АБУЧ бяха раздадени и годишните награди за членове на асоциацията. Плакети и грамоти получиха българските училища “Родна стряха” – Кипър, „Аз Буки Веди“ – Кьолн, „Иван Вазов“ – Арма, “Райна Княгиня” – Дъблин и Корк, “Васил Левски” – Шанън, „Найден Геров“ – Лондон, „Иван Станчов“ – Лондон, „Звънче“ – Лондон, а също Ирина Кушлева от Българския културен и образователен център „Зора“ в Ричмънд, САЩ, Нина Борисова от Българското неделно училище „Св. Иван Рилски“ в Кеймбридж, Мая Падешка от Българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови“ – Рим, Нетуно, Флоренция и други.
.
.
Конференцията във Велико Търново продължи и следобед с няколко работни сесии – за извънкласните дейности и занимания и за представянето на българското културно наследство и българската литература в българските училища зад граница. В рамките на втората ще бъде представена литературната антология „Сезоните на българската литература“ (първа част: поезия) и документалният филм „Мила родино“ на режисьора Станимир Трифонов. В заключителната дискусия на конференцията ще бъдат разгледани актуални проблеми пред българските училища в чужбина, а модератори ще бъдат доц. д-р Адриана Любенова от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, член на УС на АБУЧ и д-р Валентина Александрова-Кирова, директор на Българско училище „Слово“ в Оксфорд и Българско училище „Иван Станчов“ към Посолството на България в Лондон.
В края на деня всички участници в конференцията ще се включат в откриването на Фестивала на българските фолклорни състави по света, организиран от АБФСЧ, а вечерта ще завърши с хоротека.
.
Снимки: Красимир Мартинов
Повече по темата – в репортажа на Радио България ТУК
.
- Доброто ражда добро
.
Доброто ражда добро!
.
.
Трудно е да се опише с думи онова омайно усещане да си в нозете на исполина на българската литература и да имаш честта да получиш Литературната Вазова награда за деца, като пълномощник на Българско училище „Васил Левски“ в Шанън, Ирландия. Това трябва да се преживее със сърцето и да остане завинаги там, за да го носиш със себе си и да разказваш, че Доброто винаги ражда добро!
.
.
Когато взех в ръце двуезичния сборник „Заедно в приказния свят на България и Ирландия“ и след прекрасния репортаж за осъществяването му по Интернет радио „Татковина“ вече бях убедена – изданието е уникално и заслужава да бъде номинирано за участие в състезанието за Литературната Вазова награда за деца на Община Сопот. И реализирах убеждението си!
.
.
Този прекрасен сборник с български и ирландски приказки се роди по идея на г-жа Райна Манджукова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина (ИАБЧ), с безрезервната подкрепа на Н.Пр. г-жа Ваня Андреева-Малакова – посланик на Р България в Ирландия, със задълбочената работа на учениците от българските училища „Васил Левски“ в Шанън и „Райна Княгиня“ в Дъблин и Корк в превода на приказките на ирландски и на български език, с експертизата на Лили Спасова от ИАБЧ и моята вяра, че заедно можем да постигнем МНОГО!
.
.
И ето ме там, заедно със Зорница Гоган, ръководител на БНУ „Райна Княгиня“ в Дъблин и Корк – с огромно вълнение, сякаш аз съм заслужила наградата, приемам с почит и благодарност от вицепрезидента г-жа Илияна Йотова наградата на Българско училище „Васил Левски“ в Шанън, Ирландия!
.
.
Скъпа Даниела Георгиева, ученици и родители от Българското училище в Шанън, допускам, че всички сте много нетърпеливи, затова публикувам снимки от връчването на Вашата заслужена награда, редом до тази на БНУ „Райна Княгиня“. Гордейте се, български ученици и учители!
.
.
Благодаря за честта да Ви представлявам и да бъда проводник на доброто!
.
.
Честита Литературна Вазова награда за деца на Българските училища в Ирландия „Райна Княгиня“ в Дъблин и Корк и „Васил Левски“ в Шанън.
.
.
Поздравления, скъпи приятели!
.
.
Радио Татковина
.
- Параклис в Стоян-Заимово, за който са дарявали и българи от Чикаго, е готов за освещаване
.
Параклисът „Св. Пантелеймон“ в местността „Голямата черква“, село Стоян-Заимово, Чирпанско, за чието изграждане и благоукрасяване от години се събираха средства – включително от български емигранти от Чикаго и монаси от Атон (вж. тук), е вече напълно готов и престои неговото освещаване.
.
.
За това съобщи Златна Колева от Църковното настоятелство, която се свърза и преди време с нашето издание, когато имаше нужда от разгласа за дарителската кампания.
.
Освещаването на параклиса ще бъде 27 юли – в деня, когато се чества паметта на св. Пантелеймон. То ще бъде извършено от старозагорския владика Киприан.
.
.
Златна Колева, Църковното настоятелство и жителите на Стоян-Заимово са благодарни на всички дарители, допринесли за построяването и завършването на този Божи дом.
.
.
Снимки: Златна Колева
.
- Стипендии за студенти от Българския културен център в Детройт
.
Българският културен център в Детройт обяви конкурс за три стипендии от $500, по случай 15-годишнината от основаването си. Получиха се шест заявки, които бяха разгледани от комисия в състав: Мариета МакГрау, Илиана Милър и Ирена Миланова. Благодарим за доброволния труд на комисията в тази трудна задача, защото, както сподели Ирена, „кандидатите са се отнесли изключително сериозно и са показали много добра компетентност при изграждане на писмената работа“.
„Комисията раздели тежестта на критериите за оценка на всеки кандидат – 60% за есето и 40% за академични постижения, общественополезна дейност и изяви на лидерски качества. 60-те процента за есето обсъждахме въз основа на 6 критерия от по 10 точки максимум – демонстрирана логична мисъл, завършеност на композицията, проявен характер, процент преодоляване на трудности, употреба на различни гледни точки и комплексни решения в решаването на проблеми.
Комисията единодушно отсъди трите стипендии да бъдат получени от Ивана Начева, Мария Начева и Силвия Ватева.“
Честито на победителите!
.
Български културен център в Детройт
Източник: BulgariansinDetroit.com
.
- For Sale?? Държавна граница с отпаднала необходимост
.
Андрей Ненов,
.
Изминаха 2 седмици, откакто Боян Юруков публикува “Намерих къде са онези 4400 имота, които държавата ще разпродава” (https://yurukov.net/blog/2025/ms-4400/?). Минаха 2 седмици оттогава – и си замълчах да видя дали някой ще провери какво са сложили на публичния тезгях. После два дена иху-аху, фойерверки за погребението на националната валута. Та, време е за следващата серия от филма, не по-малко… тъжна.
Първоначално си помислих, че е попрекалил със заглавието, и че иде реч само за истинско управление – отдаване под наем, преструктуриране, прехвърляне към други ведомства, ако в официалното съобщение на Министерски съвет не видях изреченията: „Неизползваеми активи, които генерират разход, но към които има инвестиционен потенциал, следва да бъдат продадени. Продажбата ще се случва през Агенция за публични предприятия с електронна платформа с явно наддаване.“
.
.
Държавата първо мотае отговора няколко седмици, докато най-накрая свенливо се мотае, докато най-накрая преди седмица (24 юни 2025 г.) предоставя желаните данни.
Справката е тук:
Самият списък се намира на този адрес: https://www.mrrb.bg/static/
media/ups/articles/ attachments/Indikativen_ spisuk_ imotic721b1c1788b214e6fe9bc465 fcbd763.xlsx. И макар не особено добре подреден, и тук-там е с липсващи данни в колоните, предоставя обширна информация за над 4500 имота. Тъй като съм не по-малко любопитен, се разрових да видя какво и защо се продава/или “ще се управлява”. Идеята на държавата не е съвсем ясна и тя винаги може да се отметне от един или друг обект/имот, а вътре намерих: - Сгради – като почнете от почивни станции, складове и стигнете до… тоалетни.
- ЖП обекти, вкл. земи, над които са построени жилищни сгради.
- Апартаменти в Монтана, Елхов и Плевен… Където се сетите.
- Почивни станции на Министерство на образованието – в изобилие. Онези, детските лагери, дето някои от нас помнят като деца. Или каквото е останало от тях.
- Имоти на брега на Панчаревското езеро (ПИ 14831.6554.980 и ПИ 55419.6705.980, или Почивно-възстановителна база в центъра на Арбанаси (ПИ 00583.501.69).
- Явно неслучили се ветеринарни лечебници (Тетевен, Летница).
Много от данните на кадастъра и всички файлове на МС са отворени и всеки с техническа грамотност може да провери кое и как.Докато не стигнах до… множество бивши стратегически обекти на Министерство на отбраната или Министерство на транспорта и съобщенията. Вкл. застави. Гранични застави*. По всички краища на България – Хасково, Ивайловград, Любимец, Елхово – ПИ 32648.86.541 37989.90.542, ПИ 66932.93.198, ПИ 43128.10.63. Това са неща, които всяка държава свенливо пази от чужди очи. Всяка друга държава.Това, обаче, което определено ме вцепени, бяха обекти/земи, намиращи се на… Държавната граница. Те не са близо до границата – те СА НА самата граница. ТЕ СА ГРАНИЦАТА. Земеделски земи или промишлени/отбранителни обекти, върху които минава държавната граница. Т.е. те опират до съседните държави – най-вече Турция.
Като финален акорд към тази изненада попаднах на означения “ДГ”, в описанията им, което очевидно означава Държавна Граница, и на която НИКОЙ по веригата на държавното управление явно не е обърнал внимание какво представляват. Нямам представа дали и те ще се продават или как ще се… управляват, но не виждам логика такива неща да попадат в подобен публичен списък. Областни управители, министри, десетки държавни служители гледат това – би трябвало поне един от тях да каже – СТОП, тук има стратегически обекти, те не бива да попадат в подобен публичен списък и за никакво друго тяхно управление не бива да се мисли.
Когато преди 5-6 дена ги открих тез неща, затворих очи и си представих заглавие в EuroNews, FoxNews или CNN: “България продава части от своята и на ЕС официална граница, за да купи манерки за войниците, които ще пазят границата”. 🙂
.
.
Или представете си да обявят, че продават примерно 3 дка от държавната граница, за примерно 10 хиляди лева, с които пари ще финансират бюджета за отбрана и ще купят предна броня и 2 бр. снаряди на остарял танк, с който… да отбраняват… “държавната граница”.
Не искам да си представя какво ще представлява държава, на която дори земята под телената ограда на границата е собственост на… друга държава или пък дял в някоя смесена фирма.
Пак повтарям – не знам каква идея за тези имоти има държавата; и ако за вътрешността на страната държавата може да мисли варианти, то граничните обекти не бива не само да се пипат, но и въобще да се обсъждат публично.
И така (парцелите са оградени в синьо):
1. ПИ 66932.27.141, с. Славеево, на границата.
.
.
2. ПИ – 48533.31.236. То за него си пише – “С елементи от интегрираната с-ма за наблюдение /ИСН/ и ново ВИВС”. На самата граница. С. Михалич. От едната страна България – от другата – Турция.
.
.
3. ПИ 55645.45.93. 240 дка – на държавната граница. С. Пашово.
.
.
4. И още едно: ПИ 36110.18.138. Пак граничната бразда, този път до нея, на Капитан Андреево. Това, което е допълнително смущаващо е, че там има и изградени съоръжения (очевидно отбранителни, няма да са ВиК, я). Както и/или системи за наблюдение.
.
.
5. А този имот (ПИ – 36110.31.425) е още по-уникален. Той направо влиза и в Турция… Практически това е земя по протежение на граничните застави на двете държави. Не мога да си представя някой с 20 000 лв., от Судан, Индия, Нигерия или Канада, да си ги напазарува. Ей така – да сади домати в плодородна почва 🙁.
.
За да не се объркате – ето и друг изглед:
.
.
ПИ 48533.25.236. До с. Михалич. Пак на държавната граница и пак: ”С елементи от интегрираната с-ма за наблюдение /ИСН/ и ново ВИВС”.
.
.
И една снимка от yurukov.net – https://yurukov.net/blog/2025/ms-4400/
.
.
Акълът ми не го побира, подобни обекти дори да бъдат включени в публичен списък, камо ли да се мисли за тяхното “управление”. За продажба – си е не предателство, а…
Приключиха с лева, сега явно наред е границата.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Бел.ред: Граничните застави са понастоящем към Гранични войски на МВР, не към Министерството на отбраната.
.
- Инициатива Legroom for All – We Need Safe Seats
.
Нашият приятел и сънародник в САЩ Андрей Ненов е автор на следния призив, който бе огласен на стената му във Фейсбук:
Скъпи приятели (и неприятели 🙂),
Започвам една нова, малка битка и имам нужда от помощ. Това е нещо, което рано или късно ще се случи, но по-добре рано, отколкото късно, и „Кой ако не ти, кога ако не сега“… да го подбутнем, защото вреди на нас, всички нас. ДНЕС вреди.
Всеки един от вас вече пътувал със самолет. Някои – всяка година, други всеки месец.
Всеки един от вас, ако не той самият, има роднина или приятел, който е висок – над 1.80, дори – 1.90 см. Аз съм един от тези хора и имам поне още 100 приятели с подобна височина
През последните години авиокомпаниите в алчността си започнаха драстично да намалят удобствата в самолета, до степен, в която те станаха опасни и вредни за пътниците. Над-яркият пример за това е разстоянието между седалките в самолета. Преди години то е било 35 инча, днес вече масово е 31-32, а в много, особено американски компании, е 28 !!! .. В такова разстояние нормален човек (175 см – 180 см) трудно се събира, а за тези над 180 см височина е почти невъзможно. Краката опират в предната седалка или си принуден да ги вдигнеш нагоре, или настрани, буташ съседите си и пр.
Започват болки в капачките на колената, схващане на мускулите, да не говорим, че затрудняването на циркулацията на кръвта може да доведе до крампи, отоци и сериозно проблеми, дори опасност за живота на хора с венозни и сърдечно съдови заболявания.
Регулации в Европа за това минимално разстояние няма. ☹️ Регулации в САЩ за това няма. Има някакви, които изискват безопасност на пътниците и възможност за лесно напускане на местата при авария, но всички си затварят очите за очевидната невъзможност, ако си 1.85 см, да станеш от седалка, на която едва се събираш.
Последните дни се разбра, че ЕС подготвя нови регулации за авиокомпаниите, на тема закъснения и пр. Но проблемът с тесните седалки и тяхното все по-голямо стеснение въобще не е обсъждан. Свързах се с евродепутати и те обещаха да помогнат. Но трябва гласност, трябва подписка, трябват писма, трябва… активност.
Дори и да не засяга пряко вас, няма начин да не сте изпитали неудобство, когато съседът ви по седалка няма как да се събере в собствената. И краката му, иска или не иска, минават във вашето пространство.
Вече ни готвят (ако не сте разбрали) самолети със седалки за правостоящи. Само си представете – 3 или 8 или 10 часа – правостоящ в самолет. Така че сега е моментът да действаме.
Моля, който иска да участва в инициативата – да ми пише или се присъедини към групата Legroom for All – We Need Safe Seats, която направих за целта.
.
- Културен център „Магура“ с нови идеи и възможности
Екипът на Културен център „Магура“ (Magura Cultural Center) – Чикаго е огласил на ФБ страницата си следното съобщение:
Скъпи приятели,
След десетилетие, изпълнено с културни събития, богата творческа програма, споделени емоции и отдаденост на българската общност, е време Културен център „Магура“ да поеме по нов, по-смел и вдъхновяващ път.
От 1-ви септември 2025 г. продължаваме своето развитие в различен, по-гъвкав и мащабен формат, който ще ни позволи да представяме нови идеи и възможности, които да достигнат до повече хора – без да бъдем ограничени от едно единствено физическо пространство.
Залата в Arlington Heights беше наш дом в продължение на десетилетие – място, където създавахме, учехме, празнувахме и се свързвахме.
Благодарим Ви от сърце, че я превърнахме заедно в културна сцена, топъл подслон и начална точка за много проекти.
Но този дом е вече тесен за размаха, с който искаме да се развиваме и творим. Ето защо тръгваме по нов път – мобилни, отворени и с динамична платформа, който ще ни срещне на нови и различни места.
Магура за всички!
Очаквайте ни с новия сезонен календар – изпълнен със събития, възможности и поводи за нови срещи.
Библиотека „Магура“ остава важна част от нашата кауза! Информация за новия й дом и възможностите за ползване ще обявим съвсем скоро.
Продължаваме напред, по-смели, амбициозни и заредени с повече енергия, нова визия и вяра в мисията да бъдем жива културна платформа, без граници и ограничения!
Очакваме с нетърпение да споделим заедно предстоящото!
Екипът на Магура
.
- Апел: Да помогнем на Дарин да победи!
.
Да върнем надеждата на нашия съгражданин Дарин Колев!Понякога животът се променя за миг. Една дума. Една диагноза. Един 27-годишен мъж – Дарин Колев – научава през 2020 година, че тялото му е започнало да се обръща срещу самото себе си. Диагнозата е тежка и страшна – прогресивна системна склероза, усложнена от полимиозит. Това означава бавно, мъчително втвърдяване на тъканите, прогресивна мускулна слабост, нарушено кръвообращение и болка. Постепенно губиш контрол над собственото си тяло. Звучи като присъда. Но за Дарин това е начало на битката.
А той е роден боец. От малък е влюбен в движението – занимава се с паркур, изследва границите на тялото и духа си, след което намира своето истинско призвание – хандбала. Започва да тренира с отдаденост и страст, бързо постига забележителни резултати. Печели титли, отличия, признание. Няма връх, който да не покори. Става треньор и продължава да вдъхновява – като не спира да води отбора към нови успехи. Дарин е човек с мечти, с планове, с талант. Момче, което обича живота.
Завършил е Националната природо-математическа гимназия, после учи машиностроене в Техническия университет в София, а любовта му към автомобилите и високите скорости го отвежда и в НСА, специалност „Автомотоспорт“. Енергията му е неукротима – до днес, когато нещата вече са различни.
В търсене на спасение Дарин обикаля различни медицински центрове – в Турция, в Австрия. Не спира да се бори. И днес най-голямата надежда идва от Сеул, Южна Корея – от специализирана клиника, където му предлагат иновативно лечение чрез стволови клетки, съчетано с древна източна медицина. Това не е просто лечение, това е шанс. Шанс за връщане към нормалния живот. Шанс да се движи. Да не изпитва болка. Да диша спокойно.
Терапията е дълбоко индивидуална, обхваща три сесии на стволово-клетъчна терапия, възстановяващо лечение на органите и циркулацията, цялостна грижа за тялото и духа. Целта не е просто временно облекчение, а истинско, дългосрочно подобрение и обрат на заболяването. Това е най-голямата възможност Дарин да върне контрола над живота си.
Но този шанс има своята цена – 72 000 долара, или около 130 000 лева. Сума, непосилна за едно семейство. Но напълно възможна, ако се обединим. Заедно. С теб. С мен. С всички, които вярват, че добротата е сила.
Защото не бива да оставяме един млад човек сам в борбата му за живот. Не можем да си затворим очите. Всеки лев е надежда. Всяко споделяне е възможност. Всяка протегната ръка е още една крачка към победата.
Дарин не иска съжаление. Иска шанс. Иска да живее. Да се движи. Да мечтае. Да бъде свободен.
Нека не му позволим да изгуби надеждата.
Нека бъдем неговата опора.
Нека покажем, че сърцето на хората е по-силно от всяка болест.
Помогни на Дарин да победи!
.
Линк към сайта за дарения:
https://pavelandreev.org/campaign/pomogni-na-darin-da-pobedi.
.
- Празник в БНУ „Иван Вазов“ – Париж
.
На 28 юни, събота, Париж се изпълни с българска реч, детски усмивки и вълшебство! БНУ „Иван Вазов“ празнува финал на една успешна и смислена учебна година.
.
.
Гостуваха ни деца и родители от България, Италия, Холандия, Германия, Австрия, Норвегия, за да отпразнуваме началото на ваканцията, да наградим лауреатите от нашия международен литературен конкурс „Вълшебното перо“, както и нашите възпитаници, които тази учебна година завоюваха 119 награди от 12 конкурса.
Церемонията беше не просто красиво събитие. Тя бе истински празник на детското въображение, вдъхновението и любовта към българския език.
.
.
За нашия екип беше удоволствие да посрещне членовете на журито в международния литературен конкурс „Вълшебното перо“ – Здравка Евтимова, Лили Спасова и Радослав Гизгинджиев. Те не само оцениха творбите, а се превърнаха в източник на вдъхновение и вяра за младите автори. Със своите думи, усмивки и личен пример, нашите гости показаха на децата, че писането не е просто талант, а начин да разказваш за света. Малките автори бяха щастливи да си направят снимки и да чуят оценката за творбите си от професионалистите.
.
.
От сърце благодарим на г-жа Радка Балабанова-Рулева, посланик на Република България в Париж, която с топли думи и лично внимание връчи дипломите на нашите зрелостници от 12-и клас. Те завършват не само един етап от образованието си, но и оставят следа в историята на нашето училище.
.
.
Нашата скъпа гостенка, г-жа Райна Манджукова, директор на ИАБЧ, лично връчи специална награда от „Вълшебното перо“ от името на институцията, която ръководи, и благодари на родителите, които полагат усилия, за да учат децата им в българските училища в чужбина.
Празникът бе посветен на 175-ата годишнина от рождението на Иван Вазов, патрон на училището, и ни разказа за жизнения и литературен път на писателя.
.
.
Благодарим на всички, които споделиха този незабравим ден с нас! Благодарим на нашите умни и талантливи ученици и на техните родители!
Благодарим на всички автори с вълшебни пера, които отново показаха, че когато има обич, талант и общност – се случват истински чудеса!
.
Текст и снимки:
БНУ „Иван Вазов“ – Париж
.
- Българско училище в Германия създаде свой вестник
.
Представяме Ви вестник „БГ СЪБОТА“, който успяхме да създадем тази учебна година в БУ „Васил Левски“ – Саарбрюкен, Кайзерслаутерн, Хомбург.
.
.
Нека брой 4 бъде като еньовска роса за нашето училище – освежаващ и зареждащ с енергия за предстоящи предизвикателства!
.
.
Текст и снимки:
Мария Димитрова,
БУ „Васил Левски“ – Саарбрюкен, Кайзерслаутерн, Хомбург
.
.
Още снимки ТУК
.
- Награждаване на участници в родолюбив конкурс. Вълнуващо събитие в София
.
За инициативите на Тракийско сдружение „Национална инициатива „Завръщане към корените“ и „По обратния път на дедите ни“ през 2025 г.
За обявените от Тракийско сдружение „Национална инициатива „Завръщане към корените“ и „По обратния път на дедите ни“
.
.
НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА УЧЕНИЦИ ЗА ЕСЕ И РАЗКАЗ НА ТЕМА „ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ КОРЕНИТЕ“ ‘2025 (Родовата памет е жива)
НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА УЧЕНИЦИ ЗА РИСУНКА НА ТЕМА „МОЕТО РОДОСЛОВНО ДЪРВО“ ‘2025 (Завръщане към корените)
ИНИЦИАТИВАТА „И В ДОБРО, И В ЗЛО ПОМАГАЛИ СИ ДЕДИТЕ НИ“ ‘2025
С ентусиазъм…
.
11 юни 2025 г. София, Триъгълната кула на Сердика
И както от векове традицията наша повелява, посрещнахме и гости, и участници с питка, шарена сол и стръкче здравец, все символи с които българина благославя…
.
.
ЦЕРЕМОНИЯ ПО НАГРАЖДАВАНЕ НА УЧАСТНИЦИ В
НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ЕСЕ И РАЗКАЗ „ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ КОРЕНИТЕ“ ‘2025, НАЦИОНАЛЕН ПЛЕНЕР ЗА РИСУНКА „МОЕТО РОДОСЛОВНО ДЪРВО“ ‘2025
.
.
ПОД ПАТРОНАЖА НА ВАСИЛ ТЕРЗИЕВ,
КМЕТ НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ИЛЮБЕЗНОТО ДОМАКИНСТВО НА
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ.
.
Защото вярваме, че ИСКРАТА на творчеството е ЗАПАЛЕНА, ДИРЯТА на паметта е ОСТАВЕНА… започнала още от проявената инициатива и творчески трепет в стремежа да се пресъздаде една важна страница в Българската история… и с емоционалните въплъщения… и с несломимия дух, запазил се през вековете благодарение на Рода Български, език, обичаи, семейството…
Гордеем се…
.
.
Моменти от празничната церемония ‘2025 по връчване на наградите на участниците в Националния конкурс за есе, разказ за ученици от 1-ви до 12 клас на тема „Завръщане към корените“ ‘2025 (Родовата памет е жива), в Националния конкурс за рисунка за ученици от 1-ви до 12 клас на тема „Моето родословно дърво” 2025 (Завръщане към корените), в Националната инициатива „И в добро, и в зло помагали си дедите ни” ‘2025, организирана от Тракийско сдружение „Национална инициатива „Завръщане към корените” и „По обратния път на дедите ни”.
.
.
С нашите партньори от Фолклорна формация „Житената питка” към Софийска гимназия за хлебни и сладкарски технологии, с ръководител Георгия Райкова – народна певица, преподавател специалност народно пеене, и Боряна Райкова – зам.-директор на Софийска гимназия по хлебни и сладкарски технологии, основател на фолклорната формация.
.
.
Нашият малък… но толкова много разтърсващ спектакъл…
РОД РОИ СЕ… РОД НЕ ГИНЕ… „Завръщане към корените“….
.
И с „Беломорие“… и с авторската си песен „Горда българка“… и със „Самодива“… Георгия… смая и гости, и участници в кулата…
Докосна сърцата… развълнува душата…
Просълзи… и мало, и голямо….
.
С талантливата народна певица Георгия Райкова и с нейните прекрасни момичета от Фолклорна формация „Житената питка“… и с Боряна… основател на групата. Всичките те – от Софийска гимназия за хлебни и сладкарски технологии.
.
.
Беше толкова много… и истинско… и красиво…
.
Цветя от кмета на Столична община Васил Терзиев Официални гости на нашето събитие бяха: г-н Йолислав Иванов, представител на Министерство на образованието и науката, главен експерт в дирекция „Приобщаващо образование“; г-н Кирил Славчев, представител на Регионално управление на образованието – София град, старши експерт по Обществени науки, гражданско образование и религия; д-р Силвия Иванова, представител на Регионален исторически музей – София, Експозиция „Триъгълъгна кула“ и Археологически парк „Западна порта на Сердика“; г-жа Галина Рулева, журналист, автор на сборници с разкази.
.
***
През годините са натрупани изключително стойностни творби в конкурсите „Завръщане към корените“ и „Моето родословно дърво“ – разкази, есета, рисунки. Това е огромен интелектуален потенциал, подкрепян от семейство, училища, читалища, влог в съкровищницата на историята на България.
.
.
А през 2025 г. имахме 171 участници… 112 участници с творби – есета, разкази, рисунки; 25 консултанти – учители и родители; 34 участници и още десетки, десетки – в инициативата „И в добро и в зло помагали си дедите ни“.
От София, Горна баня – София, Кюстендил, Раднево, Варна, община Плевен, Ихтиман, област София, община Сливен, Тетевен, Кърджали, Рудозем, община Смолян, Ямбол, Бургас, Велико Търново, Драгоман…
.
МЛАДИТЕ ТАЛАНТИ В ДЕЙСТВИЕ… НИЕ ПОДИР ТЯХ…
Миналото е ценност – това ни внушават творбите на участниците в конкурса, а тяхната неподправена емоционалност ни кара да вярваме, колко устойчиви са българските корени.
.
.
РЕСПЕКТ пред всички, взели участие в нашите конкурси и инициативи за възстановяване на културно-историческата си памет… ученици… родители… роднини… учители…
.
.
РЕСПЕКТ пред председателите и членовете на Комисиите за оценяване и класиране, пред техния професионализъм и огромната свършена работа, пред уникалния им труд, пред пословичната им всеотдайност и като потомци на тракийски бежанци.
.
***
ВДЪХНОВЕНИЕТО…
Калина Атанасова от Бургас…
Малинка Цветкова от София…
Минка Дойчева от Ямбол…Сред нас… бяха… и те…
Три уникални жени…
Три прекрасни баби….
.
Знаят толкова много за дедите си…
че с лекота разказват и предават за родовете и корените си…
И всичко и на внуците си…
И още се ровят… И още откриват….
.
А времето май все не стига… за тези толкова мили раздумки…
между баба и внуче…
и за ококорените очи… и за въпросите… и за любопитството…
затуй и продължават… за родовете и корените си… и да разговарят… и да размишляват… и да доуточняват….
.
С УМИЛЕНИЕ И С ВЪЗХИТА…
За разказите и на всичките баби… дядовци… прабаби… прадядовци… За безценното време…
.
.
Всяка година под надслов „Завръщане към корените“ много деца на училищна възраст участват в нашите конкурси – за разказ и есе или за рисунка под мотото „Моето родословно дърво“, включват се в благотворителната инициатива „И в добро, и в зло помагали си дедите ни“, обогатяват представите си за великото усещане да си част от народ с достойно минало и градивно бъдеще…
„Талантите в действие“ – трябва да ги видите и чуете…
.
.
…включили се в това интелектуално приключение, където бъдещите творци намират своята първа и най-важна сцена за публична изява, която ще бележи развитието им завинаги…
Това не се забравя…
.
.
Въпреки съвременните идеи да живеем в един глобален свят без граници, родът и домът са нещо лично, нещо неразрушимо и съкровено. Трябва да бъдат прочетени тези детски творби, трябва да бъдат видени тези детски рисунки, в които се разгаря искрата на родолюбието, която ще бъде техния „факел в сърцето“, с който те ще пробягат през годините от единия до другия край на света.
.
ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ТВОРБИТЕ…
МНОГО ЕМОЦИОНАЛНО….
.
ЗА РИСУНКИТЕ
ИЗКУСТВОТО, ПОДВЛАСТНО НА ЕМОЦИИТЕ…
ТАЛАНТ… КРЕАТИВНОСТ… ТЕМАТИКА…
ВДЪХНОВЕНИЕ….
.
Не се натъкнахме на „безусловен шедьовър” за ГОЛЯМАТА НАГРАДА… но в това ни твърдение вероятно няма много истина – щото светът е пълен с гениалности – при това за милиони, а някои творби изглеждат като небрежни драскулки.
.
.
Но пък се усещат и обич към семейството и разбирането, колко важно е да познаваме корените…родът… миналото… традициите…
.
И домът – най-хубавото място…
И БЪЛГАРСКОТО….
.
председател на Тракийско сдружение „Национална инициатива
„Завръщане към корените“ и „По обратния път на дедите ни“Снимки: Тракийско сдружение „Национална инициатива
„Завръщане към корените“ и „По обратния път на дедите ни“Видео: Боряна Райкова
.
- Палатков лагер и тържество на „Гергана“ – Ню Йорк
.
В края на учебната 2024-2025 г. – дългоочакваният традиционен гергански палатков лагер и годишното училищно тържество на „Гергана“ – Ню Йорк от 13 до 15 юни 2025 г.
С палатки, надуваеми легла, лагерни огньове, многоцветен захарен памук, завъртян от мис Ева и мис Джина, музика, танци, игри, цамбуркане в реката с дините, неизброими s’mores и предусещане на идващо лято!
С чудните ни деца, родители и роднини!
Български детски хор и училище „Гергана“ – Ню Йорк
.
- Съобщение на българското генерално консулство в Лос Анджелис
.
На 14 юни, събота, са планирани протести в цялата страна. Информация за местоположението и часовете на планираните протести в района на Лос Анджелис и консулския окръг на генералното консулство може да бъде намерена ТУК.
Моля, имайте предвид, че в районите на протестите може да има засилено полицейско присъствие, затваряне на пътища и здръствания.
***
Кметът на Лос Анджелис, Карън Бас, обяви подкрепа за бизнесите в центъра на Лос Анджелис, засегнати от последните протести, включително в районите на Little Tokyo и Chinatown. Градът ще организира серия от виртуални уебинари, в които ще се предлага техническа помощ, правна подкрепа, услуги по възстановяване на обекти и достъп до финансиране. За участие в уебинарите за бизнеси в центъра на Лос Анджелис, можете да се запишете ТУК.
***
С цел предотвратяване на по-нататъшни вандалски прояви и гарантиране на обществената безопасност, кметът Карън Бас въведе извънреден полицейски час от 20:00 ч. до 06:00 ч. в района на центъра на Лос Анджелис до второ нареждане. Подробности за полицейския час можете да откриете ТУК.
Препоръчваме да следите местните новини, да използвате навигационни приложения и да избягвате всякакво приближаване към протестни събития, дори и с информационна цел.
В случай, че разполагате с информация за пострадали сънародници, имате съмнения за такива или вие самите имате нужда от съдействие, молим да ни уведомите на следния имейл: [email protected] или денонощен телефон за спешни случаи: +1 (310) 437-3606.
Следвайте стриктно инструкциите на местните власти и се информирайте непрекъснато за актуалната обстановка.
Генерално консулство на Р България в Лос Анджелис
.
- „Жестокият път“ пред българска публика в Лас Вегас
.
На 10 юни, благодарение на LasVegasGoodReads, на Роси Петкова и BESO Restaurant, успяхме да гледаме премиерата на “Жестокият път” в Америка!
Филм за забранената истина и премълчаните факти относно експедицията на нашите алпинисти на Еверест през 1984 г., когато те изкачват върха по Западния гребен, известен като „Жестокият път“.
.
.
Това е забележително постижение, което остава ненадминато и 40 години по-късно. Филмът показва историята на тази експедиция и българските алпинисти, които успяват да преодолеят смъртоносния маршрут.
Подвигът на българските алпинисти преди четири десетилетия е впечатляващ не само за националната история – те покоряват Еверест по изключително трудния Западен гребен! Един от тях, Христо Проданов, остава завинаги на върха. След демократичните промени званието „герой на социалистическия труд“, получено от участниците в експедицията, е премахнато, а с него и достойната пенсия.
.
.
Методи Савов живее с мизерна пенсия 40 години след историческото изкачване на Еверест.
Савов, който е един от героите в българската експедиция до Еверест през 1984 година, понася не само физическата болка от ампутираните пръсти на краката, но и душевната от обществената забрава.
.
.
Филмът е с участниците в експедицията Иван Вълчев, Методи Савов, Николай Петков, Кирил Досков, Дойчин Василев, Кънчо Долапчиев и Огнян Балджийски.
Историята на нашите алпинисти трябва да се знае и филма да се гледа от всеки българин!Горещо препоръчвам!
П.С. Не знам защо очаквах да науча повече и за тъжните обстоятелства, при които ни напусна Боян Петров.
Към момента на изчезването си той е изкачил 10 от 14-те осемхилядници, всички без допълнителен кислород и без помощта на шерпи. Той е първият българин, изкачил четири от тези планини: Гашербрум I (2009), Канченджанга (2014), К2 (2014) и Манаслу (2015). Той ги изкачва, въпреки инсулинозависимия си диабет, доказвайки, че физическата активност не пречи, а помага за контролирането на диабета. Към 2024 г. Боян Петров и Атанас Скатов са българските алпинисти с най-голям брой успешни изкачвания на върхове от 8000 метра, но Скатов се изкачва с комерсиални експедиции и почти винаги с допълнителен кислород.
Слагам снимка в памет на Боян! Почивай в мир, приятелю!
.
Текст и снимки:
.
- Празник в Българското училище в Кейп Код
.
Българското училище в Кейп Код завърши учебната 2024-2025 година
.
„Хей, свърши се таз година, за раздяла дойде час!“
На 31 май с песни и усмивки приключи учебната година за учениците в Българското училище в Кейп Код, които посрещнаха дългоочакваната лятна ваканция с един изключителен концерт.
.
.
След кратко приветствие от училищния администратор г-жа Здравка Николова, най-малките сладурковци с учител г-жа Силвия Алхарти поздравиха всички със стихчета и получиха своите първи свидетелства. Помощници на г-жа Силвия Алхарти тази година бяха изключително ангажираните младежи Адам Алхарти и Стефан Фитцджералд, които грабнаха сърцата на малчуганите и всяка събота ги посрещаха с усмивка и сръчно помагаха с първите ченгелчета и цветни ръкоделия.
.
.
След веселата песничка “Ваканция, ура!”, на сцената пристъпиха учениците от подготвителния клас на г-жа Яна Монева и помощник Микейла Фитцджералд. Учениците изрецитираха задружно “Родна стряха” на Ран Босилек и след това представиха редица детски стихотворения индивидуално, като се справиха отлично. Завършиха с песента “Чело коте книжки” и бяха страхотни малки котета. Това беше най-големият клас с общо завършили 11 ученици.
.
Последваха ги учениците от първи и четвърти клас с учител Диана Гилбърт и помощник Робърт Мухов, които представиха стихотворението “Аз съм Българче” на Иван Вазов. След това изпяха веселата “Оранжева” песничка, облечени в оранжеви тениски, като предизвикаха всички в публиката да пригласят.
.
.
Четвъртокласниците се изявиха и с индивидуални стихотворения. Последни на сцената излязоха учениците на г-жа Теодора Торес от втори и трети клас. Те изпяха песента “Златни Букви” и след това ни поздравиха за деня на детето с песента “Хей, приятелю, здравей”. Нейн неотлъчен помощник беше Габриела Торес, която помогна изключително много с дисциплината и задържането на вниманието на учениците в този смесен клас.
.
.
Специални благодарности на нашите заместник учители Станислава Константин и Евгения Франческова, които винаги бяха на разположение, както и на помощниците Ейдън Найденов и Ивет Нанкова, които се включиха в началото на годината.
.
.
Учебната 2024-2025 година бе много успешна за развитието на училището в Кейп Код, като се надяваме да привлечем още повече семейства занапред. 33-ма ученици от клона в 5 учебни равнища преминаха в по-горна степен с отлична или много добра оценка и един ученик от клона се яви и издържа сертифициращия изпит по български език, организиран съвместно със Софийския университет. Коледният концерт на училището беше изключително успешен и привлече местни бизнеси и още повече български семейства да допринесат за подпомагането на общата кауза “Заедно в час”. Без помощта на всички родители, учители, помощници и ученици това не би било възможно. Децата се справиха отлично и развълнуваха публиката със своята изява. Гордеем се с тях! Децата с голямо желание изработиха сурвачки, Коледни картички, мартенички, запознаха се с Великденските традиции и научиха много за различните Български празници през учебната година. Всички тези организирани мероприятия разнообразиха учебния материал, събраха родители и прародители в училище и бяха причина за обща почерпка. Ученици от клона се включиха успешно и в големия концерт, организиран по случай 3-и март в град Бостън и се изявиха на голямата сцена.
Тази година отбелязахме и 10 години от създаването на клона със тържествен обяд, на който си припомнихме началото и извървения път. С единодушен избор на ръководното настоятелство през ноември беше назначена г-жа Иваница Нешева като нов директор на клона. Г-жа Нешева пое щафетата, подадена от г-жа Галина Лару, която бе в длъжност директор на клона от самото му създаване през 2014 г. От встъпването си в тази длъжност, г-жа Нешева постигна големи успехи в координирането и активирането на дейността на родителската организация в клона.
Тъй като училището е официално лицензирано от Министерството на образованието и науката (МОН) на Република България, според Постановление на Министерския съвет № 90 от 2018 г., за класовете по български език, литература, история и география на България, удостоверенията, които получиха всички ученици след подготвителен клас, се признават в България и децата, които завършват нашето училище, могат да продължат обучението си в България.
Заедно със своите свидетелства всички ученици и помощници получиха и алуминиеви бутилки за вода, специално изработени с новото лого на училището ни.
.
.
С това последно тържество изкачихме още едно стъпало по стръмната стълба на знанието и всички заедно извикахме: „Ваканция, Ура!“
Пожелаваме весела и слънчева ваканция на всички! И до нови срещи на 6-и септември, за да започнем заедно новата учебна година, отпочинали и готови за нови знания и приключения.
.
.
Снежана Йовчева и Иваница Нешева
Техническо оформление: Диди ХатчерИзточник: bg-school.org
.
- 70 години ансамбъл „Отец Паисий“ – Питсбърг. Концерти в България
Уникалният български фолклорен танцов ансамбъл към BMNECC „Отец Паисий“ – Питсбърг се завръща в България след 30 години и с нетърпение очаква срещата с българската публика!
17 юни, от 19 часа, Благоевград,
зала „Пейо Яворов, вход свободен.19 юни, от 19 часа, София,
Дом на културата „Искър“ в ж.к. „Дружба“, вход 20 лв..
.
Повече за тази инициатива може да научите от интервюто на артистичния директор на ансамбъла Биляна Стафура за БТА ТУК
.
.
Всеки, който има възможност и желание, може да подкрепи дългоочакваното турне на ансамбъла в България ТУК
.
Генерално консулство на Р България в Ню Йорк
.
