Home » Archive

Articles in the литература Category

Авторски страници, литература »

[9 апр. 2016 | No Comment | ]

След сянката ми никнат ветрове…
Заглъхват стъпките ми в мрака…
Едно прозрачно, тръпнещо перде,
от вятъра милувка чака…

Авторски страници, литература »

[2 апр. 2016 | No Comment | ]

За силната жена не се говори…
Пред силата й просто се мълчи.
В живота си тя никого не моли,
със реверанс ти път й направи!

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[31 мар. 2016 | No Comment | ]

Марио Несторов (Mario Nestoroff) e роден на 21 август 1936 г. в гр. Лас Бреняс, провинция Чако, Аржентина. Родителите му са от български произход. Начално образование получава в Национално училище № 77 в Лас Бреняс. През 1950 г. постъпва в историческата гимназия „Хусто Хосе де Уркиса”, в гр. Консепсион дел Уругвай, провинция Ентре Риос. През 1954 г. стихотворението му „Като капка сън” печели първа награда в литературния конкурс, организиран от гимназията. През 1955 г. се установява в Буенос Айрес, където следва право, но не завършва следването си. В Националния литературен конкурс за 1960 г., организиран от столичния всекидневник „Кларин”, стихотворението му „Песен за Чако” печели първа награда. Член на журито, присъдило наградата на Несторов, е Хорхе Луис Борхес, заедно с Енрике Ларета, Фермин Естрела Гутиерес, Рикардо Молинари и Лисардо Сия.

Авторски страници, литература »

[27 мар. 2016 | No Comment | ]

Къде е момчето, което,
до вчера държеше в ръце?
Май днеска е яхнал крилете
и литнал към свойто небе.

Авторски страници, литература »

[24 мар. 2016 | No Comment | ]

Обсъждането на книгата отдавна бе приключило, хората си тръгваха. Бавно и колебливо, сякаш не искаха да напуснат това място, чуждо и студено само преди два часа.
Отвън мракът се надвесваше стремително над града, като че ли искаше да го погълне завинаги.
Тогава го забелязах. Наближаваше редът му за автограф. Седях, както винаги угрижен, на дългата маса отпред, застлана открай до край с твърда червена покривка, червена като кръвта. Какво да напиша в книгите на репресираните – тези старци, безкрайно мъчени в миналото, които сега смирено и търпеливо чакаха зад масата?

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[23 мар. 2016 | No Comment | ]

Ана-Мария Митофф се опитва да съхрани чрез написаното от нея и спомените, и духа на своя баща, който не доживява да се върне в родината си. Част от неговите въпроси и от неизбежно разделения вътрешен свят на емигрантите, откъдето и да са тръгнали, където и да са отишли, срещат свое отражение и пресъздаване в нейните редове.
Предлагаме на вниманието на читателите няколко фрагмента от творчеството на тази напълно непозната за българоезичната читателска аудитория по света авторка. Те са преведени от испански от Ася Иванова, председател на Гражданска асоциация „Българите в Аржентина“.

Авторски страници, литература »

[21 мар. 2016 | No Comment | ]

И за капак – рибата. На стената зад тезгяха, в кутия, чието стъкло отдавна бе счупено, висеше една препарирана риба. Голяма риба. Баща му на Андро ли, дядо му ли – я беше уловил някога. С годините перките й се бяха изпочупили, половината опашка липсваше, беше се покрила с мухъл и никой не можеше да познае, що за риба е била приживе. Но, верен на традицията, Андро я държеше там – тя никому не пречеше, не я забелязвахме дори. Ние не, но Чефи я забеляза. Ходи къде ходи, пък се спре, погледне рибата и въздъхне тежко. Нищо не казваше, само тия въздишки. Андро издържа седмица и я свали от стената. Подготвена за победата си, Чефи още на другия ден закачи на нейно място един морски пейзаж на Айвазовски. Операцията мина гладко, никой не обърна кой знае какво внимание на новата украса. Два дни след това, при един от войнствените си походи с ръжена, докато ни ругаеше, баба Ирини забеляза промяната. И не само я забеляза – спря като вцепенена, невярваща на очите си. После се отпусна на един стол, все още с ръжена в ръка.

Авторски страници, литература »

[20 мар. 2016 | No Comment | ]

Сега… пияна от любов повтарям,
че нося те, че тайно те боля.,
макар далеч, без остров и оазис,
остана спомен. Сбъднат сън. Съдба.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[16 мар. 2016 | No Comment | ]

Съюзът на българските писатели в САЩ и по света и творчески съюз “Творци без граници” представят поетичната книга на Райна Недялкова-Качулкова “БУРГАСКИ АКОРДИ”.

Авторски страници, литература »

[16 мар. 2016 | No Comment | ]

Ще си хване такси, премаляла от страст
и почти шепнешком ще си каже адреса.
А шофьорът учтив през заспалия град
ще потегли, в колата си с чужда принцеса.

Авторски страници, литература »

[11 мар. 2016 | No Comment | ]

Няколко време те отново пътуваха мълчешком. Монотонното почукване на колелата се сменяше с пронизително остро стържене на спирките, напомнящо, че поредният участък от пътя вече е отрязан.
– А аз даже и дърво си нямам – тихо произнесе девойката.
– При теб всичко тепърва предстои – отвърна мъжът, отваряйки очи. Оказа се, че той не спи.
– А при теб, значи, че всичко е отзад – отбеляза тя със сарказъм. – На колко си години?
– На трийсет и шест. Само, моля, да минеш без проповеди – раздразнено промърмори той и отново затвори очи.
– Както кажеш… Че на мен какво ми пука, гълтай си своите идиотски хапчета, ако така ти харесва…