Home » Archive

Articles in the литература Category

Авторски страници, литература »

[10 май 2017 | No Comment | ]

Да, качамакът е храна за сиромаси. Ядат царевица, подобно на едни животни, защото няма какво друго. Затова са сиромаси. Ако имаха пари, нямаше и да помислят за качамак, а щяха да нагъват пасти. Това е националното ястие на Балканите. И не само тук. Като тръгнеш оттук и минеш през турско, през арменско, та чак докато стигнеш до Афганистан, мамалигата е национално ястие. Не само тези оттатък Дунава, всички сме мамалигари. Ние сме мамалигарите на света, отрепките, издънките на цивилизацията. Филизи, останали от далечното минало, закърнели, пожълтели, повехнали. Динозаври, царували някога, но успели да се съхранят и просъществуват до днес, благодарение на това, че са яли качамак. Защо слагам всички под един знаменател ли? Защото произхождаме от един общ праисторически казан. Качамакът ни издава. Той е свързващото звено. Нищо, че някои се опитват да изпълзят от казана с мамалигата. Споко, няма да успеят никога.

литература »

[9 май 2017 | No Comment | ]

Тук ще събираме анотации и линкове към книгите в нашата електронна книжарница, както и към излезлите от печат.
След като се запознаете със тях, отидете на следния адрес:
http://books.eurochicago.com/thank-you/
Там можете да кликнете върху корицата на всяка от тези книги, да ги отворите и да се потопите в съдържанието им – от всяка точка на света и във всеки един момент от денонощието.
Достъпът до съдържанието на всички книги е свободен.
Ето малко информация за тях:

„ЧЕРГА ПЪСТРОЦВЕТНА“ /2016/ е литературен сборник с 50 разказа и 50 стихотворения на 66 български автори от три континента. …

Авторски страници, литература »

[7 май 2017 | No Comment | ]

Сметката бе умопомрачителна, но такива бяха този месец и на всичките им съседи.
Споделяха си за злото, което пак ги бе сполетяло вкупом, но всеки трябваше сам да се спасява.
– Живеем като в кръгова отбрана – изпъшка Генади.
Катя мълчеше, тя вече мислеше усилено как да се спасяват.
Да вземат на заем? Нямаше от кого – всичките им бивши колеги, приятели и познати бяха бедни като тях.

Авторски страници, литература »

[26 апр. 2017 | No Comment | ]

Като съдба и мислите, дъга пъстроцветна.
Прегръщам те и сърцето усилено бие.
В съня си те гоня с вятъра и в небесната синева.
Моравите зелени… Толкова си красива.

Авторски страници, литература »

[15 апр. 2017 | No Comment | ]

И когато възкръснеш, наистина,
пръв да падна в нозете ти прашни.
Без любов всеки ден е измислица,
но без вяра е стръмен и страшен.

Авторски страници, литература »

[7 апр. 2017 | No Comment | ]

Заря
под изуменото небе.
Копринен вик от цветове.
Соната.
Лалета крехки в бързото сърце.
Изящно дефиле на красотата.

Авторски страници, литература »

[28 мар. 2017 | No Comment | ]

Увлекателният нов сборник на Лъчезар Георгиев се чете на един дъх. С него пътуваме, увлечени във впечатления, и търсим себе си някъде по географския атлас. Сред уличните тълпи, гълчавата, под жаркото слънце на предания, събития и размисли. Авторът ненатрапчиво е споделил и преклонението си пред една южна страна, която познава добре. Самата книга ни кани да разгърнем страниците пред чаша виню тинто, галени от носталгичните мелодии на фадо. Уверявам ви, има защо.

Авторски страници, литература »

[27 мар. 2017 | No Comment | ]

– Вземи, булка! Носи ги в Америка, че синът ми е там от доста години вече! Все едно на моя Венко ги давам! Носи ги със здраве!
Когато преведоха думите на старицата, червенокосата се изчерви и емоционално заговори нещо. После се върна до една от колите и дойде с дамската си чанта. Извади банкнота от петдесет лева и я подаде на баба Неделя. Обясни, че ресто не иска. Бабата стоеше пред нея, кротко се усмихваше, но не протегна ръка за парите. Чужденката остави парите върху кашона с билките и сушените гъби, които старицата продаваше, и тръгна към колата. След нея първо един от мъжете извади портфейл и без да гледа стойността на банкнотата, я пусна до тази на американката. Останалите го последваха, а накрая остана мъжът със златните очила. Той си намести очилата и тихо каза:

Авторски страници, литература »

[19 мар. 2017 | No Comment | ]

Разбирам, участта ти е нелека,
но в пъкъла на сетния си ден,
равнявай се по птиците, човеко.
Буди се с поглед благ и озвезден.

Авторски страници, литература »

[11 мар. 2017 | No Comment | ]

Но пак изпраща ми Амур стрела.
Ще трябва пред жена да коленича.
Тя – дамата с косата е дошла
и шепне ми, че ме обича.

Авторски страници, литература »

[9 мар. 2017 | No Comment | ]

Дори не знам рождената си дата.
Не знам целунала ли ме е тя,
преди да ме остави на съдбата,
с надеждата сам пътя да вървя.