Home » Archive

Articles in the литература Category

Авторски страници, литература »

[16 май 2016 | No Comment | ]

Авторите, дошли вчера на софийската премиера, бяха поканени също да кажат няколко думи и да прочетат откъси от свои произведения, влезли в сборника “Черга пъстроцветна”. Един след друг, пред събралата се аудитория застанаха Агоп Каспарян, Виктор Хинов, Гълъбина Митева, Даниел Меразчиев, Димитър Никифоров, Елена Пеева-Никифоридис, Илияна Каракочева, Ирена Георгиева, Любов Алипиева, Людмил Бочев, Рада Петрова, Светлана Караколева, Светослав Григоров, Симеон Коев.

Авторски страници, литература »

[15 май 2016 | No Comment | ]

Днес в София ще се състои премиера на литературен сборник с творби на 66 български автора от различни страни по света. Сборникът се нарича „Черга пъстроцветна” и ще бъде представен на 15 май 2016 г., неделя, от 18 ч. в Литературен клуб „Перото“ в Националния дворец на културата. Книгата ще бъде представена от проф. Пламен Павлов и от редактора Мариана Христова.
В изтъканата от 66 български автора от различни градове и страни по света литературна „черга“ са събрани заедно 100 творби, излизали в продължение на 50 седмици в специална литературна рубрика на базираното в Чикаго българско емигрантско издание Eurochicago.com.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[14 май 2016 | No Comment | ]

Заминах. Сребърен куршум
заби в сърцето ми обява:
“Сърце заменям срещу ум
в нормална правова държава”…

Авторски страници, литература »

[7 май 2016 | No Comment | ]

Тя си тръгна. Стопанката вече я няма…
И какво да направя със този живот:
да си купя море и герданче за мама,
да поканя на гости големия род…

Авторски страници, литература »

[6 май 2016 | One Comment | ]

…Погребението мина като лош сън. Купищата цветя покриха гроба на Ветерана. Той се скри под тях завинаги, успокоен и притихнал. Всеки от присъстващите мина, сбогува се и всичко свърши. Остана голямата тъга и споменът. Жилището им изведнъж опустя. Една голяма празнота и пустота се настани задълго, без да ги пита и без да се съобразява с тях. Няколко забравени бутилки с безалкохолно се търкаляха по овехтелия килим. Никой не бе поискал да пие от него. Майка му започна да подрежда стаята, леглото, бавно и умислено, с една тежка умора и примирение.
Изведнъж възкликна: “Ето ги! Ето къде ги е крил!”. Тя извади от една стара папка малък вързоп, опакован грижливо с найлонов плик. Разгъна го с треперещи ръце и от вътре се показаха ордените. Бяха всичките. Три от участието във войната, друг за храброст, трети като отличие за образцово свършена работа. Тук бяха всичките му документи и отличия.

Авторски страници, литература »

[30 апр. 2016 | No Comment | ]

Аз пак се разприказвах, а пък то
ни мама, нито тате да ме скастрят.
И виж, като цена на стар имот
смалявам се, наместо да порасна.

Авторски страници, литература »

[23 апр. 2016 | No Comment | ]

– Защо ли?! – смехът на Иво горчеше. – Ти си толкова невинна и доверчива. Красива. Девствена. И ме обичаш. Иска ми се с теб да сме един човек. Жена. С твоята външност, с моя дух. С моята страст към мъжете и с твоята чистота. Ти си умна, но житейски неопитна. Дори не прочете брачния договор, който подписа в последния момент. С майка ми измислихме всичко – баща ми не знае, че съм обратен, и не трябва да узнава – няма да ми остави и стотинка. Заради него се ожених за теб. Още когато те видях в дискотеката – такава наивна и беззащитна, си казах: тя е. Не си мисли, че не те оценявам. Умът ми е женски и прекрасно виждам уникалното в теб – ти си диамант, малката. Можеше да бъде и по-лошо: да те връхлети хетеросексуален нерез, вонящ на чесън и тестостерон, който да те сгази като току-що пробило снега кокиче.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[20 апр. 2016 | No Comment | ]

Но като започнах да рисувам на поразия, взе да ме вика и кметът да рисувам украси, я за събора на селото, я за 1-ви май, за 9-ти септември и за Октомврийската революция. Айде, викна ме и партийният на селото да му онагледявям партийните мероприятия – с БКП до тук, с БКП до там, слава на БКП-то и „КПСС – БКП, дружба навеки!“. Обаче по едно време идва разсилният на кметството, който беше и пъдар, та често ходеше и въоръжен, и ми казва, че веднага трябва да се явя в стаята на кварталния отговорник, специално бил дошъл от районното управление, и да тръгна веднага, защото работата била „дебела”. Та да побързам да не станела още по-дебела. Влизам в стаята му, кварталния ме гледа настръхнал като див петел, не, ами като глиган, и вика:
– Ти какво си направил, бе?!!!

Авторски страници, литература »

[19 апр. 2016 | No Comment | ]

През нощта срещу 22 юли 2008 година Иван Добряк, потомък на белогвардейци, дошли от Русия през Турция, и страстен любител на чая, седна да пише за смъртта на баща си. Написа първата дума – “когато” и спря. Каза си: “Дано този разказ стане най-тъжният на света. Трябва да е най-тъжният на света.”
И си даде сметка, че когато един син погребва баща си, всеки път се случва нещо мистериозно, непонятно и недоловимо, извън сезоните. Нещо, което сякаш се случва на страничен човек. На някой безделник, който е седнал в отсрещното кафене, пие чай оолонг с мляко и мед, и гледа невъзмутимо как в блока отпред, непознат, леко брадясал тип кърши ръце и се чуди какво да прави, защото баща му преди час издъхнал.

Авторски страници, литература »

[16 апр. 2016 | No Comment | ]

Имало едно време един голям, странен мечок, който някога бил човек, ходещ по голямата и жестока човешка гора с открито лице и широки крачки.
Когато големият, странен мечок, бил още човек, той срещнал на един кръстопът в голямата и жестока човешка гора една малка, изгубена фея. „А, каква странна, изгубена фея! – казал си големият странен мечок, когато бил още човек. – Защо не я взема със себе си, да проправяме заедно с нея пътища по голямата, пълна с хищници човешка гора, да вървят по тях хора с открити лица, чиста сърца и широки крачки?“.

Авторски страници, литература »

[16 апр. 2016 | No Comment | ]

Не минавай по мен! Аз съм стръмна пътека…
И в Земята дъждовно се стичам.
И съм тежка сълза. Във очите на всеки,
който… не е готов да обича.