Home » Archive

Articles in the литература Category

Авторски страници, литература »

[31 ян. 2016 | No Comment | ]

Когато отивах, срещах от време на време моя стар учител, чичо Пенко, все същия: тих, любезен, приветлив, както го помнех от детството си, но вече остарял, малко прегърбен, с бели коси и с избелели очи, които някога бяха много сини като прозрачно езеро, гладко избръснат, с костюм и бяла риза. Спираше ме на улицата, питаше ме за новините в столицата и никога не пропускаше да ми каже коя книга чете, коя е прочел наскоро, горещо ми ги препоръчваше да ги намеря и да ги прочета. Опитвах се да се оправдая, че нямам време, а той ме поглеждаше строго и повтаряше, че един културен човек трябва да намира време да прочита всеки месец поне една ценна книга.
Когато го видях пак преди два месеца, ми се стори отслабнал измъчен и загрижен. Попитах го…

Авторски страници, литература »

[30 ян. 2016 | No Comment | ]

Момчета, знам, че е на халос туй, че
скърбим за свобода и бели вишни.
В земята на Васил Иванов Кунчев
днес всички романтици са излишни.

Авторски страници, литература »

[24 ян. 2016 | No Comment | ]

Небето щедро пада ничком –
илюзия за снежна пелена –
и побелява всичко, всичко!…
Но пак
вървя по абаносови клавиши
и свиря абаносова соната.

Авторски страници, литература »

[22 ян. 2016 | No Comment | ]

– Боже! Ти си луда! – кресна изведнъж Коцето като се взря някъде зад гърба ми и замръзна с отворена уста… Даже Ленчето спря да хлипа и с изумление се втренчи в същата посока… Обърнах се и застинах от изненада.
Баба Неда притичваше с боси крака по въглените, държеше иконата в ръце, навеждаше се, изправяше се, учестяваше, забавяше, а нозете й сякаш не докосваха земята. Завиваше рязко, повдигаше ръце нагоре и настрани, полите на сукмана й потрепваха, ръкавите се люлееха… На лицето й бе застинала блага усмивка, очите грееха… Приличаше на младо момиче… Кавалът се изтърколи от пейката на плочника и млъкна.

Авторски страници, литература »

[20 ян. 2016 | No Comment | ]

„И какво му е хубавото, да станеш на сто години?” – питаше се Неда, докато дърпаше количката с трите цепеници към къщи. След два дни щеше да навърши осемдесет и девет, и да започне деветдесетата си година. От рязката смяна на температурата вчера я болеше цялото тяло и едва се движеше. Дишаше като риба на сухо, защото въздухът не й стигаше. Болката продължаваше, дори когато бе легнала. Тя живееше сама в село, разполагащо едва с осемнайсет жители. Мъжът й бе починал отдавна и приблизително оттогава тя живееше ден за ден, без да се притеснява за края си. Май от това време спряха да я посещават и двете й дъщери. Едната слугуваше в Испания, а другата в Гърция. От двете Неда имаше по едно внуче, снимките на които бе сложила на лично място, върху собствената снимка от сватбата, с мъжа си Калин. На тях децата бяха около петгодишни. Кой знае, колко бяха пораснали сега? Ако ги видеше, сигурно нямаше да ги познае. Понякога ги сънуваше, но вместо лицата им виждаше само една ярка светлина…

Авторски страници, литература »

[17 ян. 2016 | No Comment | ]

Романът „В окото на бурята“ несъмнено трябва да бъде преиздаден. Защо всъщност възраждаме тази книга? Защото днес, в ХХІ век, човечеството направи поредния завой върху гръдта на историческия компас и отново стъпи върху барутен старт. Отново в близки на Балканите региони се пролива кръв. Размахват се ножове и ожесточени идеологии се борят за „единствена“, откак свят светува, непогрешимост. Написана талантливо, с дискретен хумор, уместна ирония и много човечност, книгата на Хаджипапас е и предупреждение да обичаме ближния. Да проявяваме търпимост към неговата „различност“. Но не и да подминаваме грешките му, ескалиращи в опити да ни подчини и пороби. Да пазим националното си достойнство и историческа памет. Да градим цивилизация на одухотвореното добро, вместо катакомби на смъртта. Защото всяко действие има своето ответно противодействие.

Авторски страници, литература »

[16 ян. 2016 | No Comment | ]

Потъни – в кадифената ласка на мрака,
не затваряй очи – ще ме видиш надвесен.
Нямам име и нямам лице, но ме чакаш –
мен, натраплива тема от сънувана песен.

Авторски страници, литература »

[10 ян. 2016 | No Comment | ]

Изгорях, Божичко, изгорях – повтаряше си Деспина – изгорях и се затрих. Защо не се развиках, защо не избягах… че той вчера се ожени… – сърцето ù блъскаше лудо, коленете ù трепереха и тя разбра, че е настъпил часът ù. Нямаше да се отърве, нямаше да му избяга. Венчани или не – той щеше да е!
Венчаните мъже не ходеха по седенки. Деспина не отказваше да се повесели с дружките си и техните момци, но Черния от яд не се побираше в кожата си. Тя стоеше по цели вечери, често и по цели нощи, уж предяха или плетяха, но май гледаха само кой до кого ще седне и кой с коя да се закача… На Черния му чернееше пред очите – представяше си я там, в затоплената одая, сред другарките си, запретната по бели ръкави, топла и бяла, сочна като узряла праскова, а около нея ергените обикалят като песове с изплезени езици… и му идеше да убие някого. Няколко пъти се сби в кръчмата, налиташе така настървено, че по-старите мъже го привикаха отвън и му извиха ръцете.

Авторски страници, литература »

[9 ян. 2016 | No Comment | ]

На покрива два щъркела гнездят,
в камбаната танцуват пеперуди.
Такава Бог в небето я видя
и с тъжните руини стори чудо.

Авторски страници, литература »

[7 ян. 2016 | No Comment | ]

И ти ще я настъпиш най-нехайно,
а на нея може би ще се чете
“надявам се”, “очаквам те”, “обичам”…
Но ти не ще я прочетеш!
А може би ще бъде само листче
ненужно и оваляно в калта –
размазано, изтрито, мокро
от дъжд, или пък от сълза…

Авторски страници, литература »

[1 ян. 2016 | No Comment | ]

Качиха се – бяха петима мъже, а тя ги очакваше с бохчичката в ръце.
– Ясно ми е – промълви Латинка – що сте дошли. Отивам си… – рече тя и тръгна.
Но не към капандурата, която водеше към стълбището.
Тръгна и се насочи към края на покрива.
Вървеше спокойно, сякаш отиваше към хлебарницата.
Мъжете гледаха Латинка като хипнотизирани и не смееха да гъкнат.
Вървеше Латинка и наближи края на покрива, стигна до бездната и продължи все така напред, дали към съседния блок или към звездите, никой не разбра.