2024-04-30

1 thought on “11 ноември – Свети Мина. Започват “Вълчите празници”

  1. „На някои места в България свети Мина се смята за покровител на вълците, защото Вълчите празници започват от 11 ноември — денят на светеца. Някъде (където са празнувани 10 дни) завършват на 21 ноември (Въведение Богородично) и затова са известни като Вълча Богородица. Десетте нощи от 11-и до 21-и народът наричал „мратински“, през които дебнели най-страховитите болести. В Сливенско, Котленско и др., се вярва, че има три Богородици — Голямата, Малката и Вълчата. Тези три Богородици са сестри. В Западна България като Вълчи празници са известни Мратинците. В Средните Родопи до 1920 – 1930-те г. всеки първи ден от месеца се празнува „зава̀лька“ (за вълка).
    Широко разпространено е схващането, че най-опасният ден от тези празници е последният. Той е наричан Куцулан, Натлапан, Клекуцан и др., по името на най-опасния вълк, единака, приеман като митичния водач на глутницата, който обаче не върви с нея.
    Последният ден на Вълчите празници е зимният Симеоновден. Той се смята за един от най-лошите дни в годината; някъде го наричат „Симеон Бележник“, защото белязва хората, като им оставя рани и белези. Затова и поверието гласи, че не трябва да хваща остър предмет.
    Лятно-есенното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Двата празника имат за основна идея земеделска идея – разполовяват годината на две: пролетна и есенна оран и сеитба.
    Вълчите празници водят след себе си най-дългите нощи.
    Според поверията страховитата Мрата започвала да върлува от 11 ноември. След тази дата хората избягвали да излизат по късна доба.
    В началото на ноември изтичали последните дни, през които прадедите ни си позволявали да се разхождат късно вечер, да играят хоро по тъмно и да се срещат с любимите си след залеза на слънцето.
    По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат тенци, караконджоли и други зли сили.
    Дори някогашните поверия да ви изглеждат наивни, възползвайте се от последните есенни слънчеви лъчи, за да подготвите дома си за зимата. Уплътнете врати и прозорци, за да се предпазите от течение. Защото и да не вярвате в Мрата, не можете да отречете, че след вълчите празници започват най-дългите нощи в годината, когато болестите върлуват с голяма сила.

    Източници: Pravoslavieto.com, Zadoma.com., “Български светци и празници” – Лилия Старева“

    Впечатлен съм от невероятната, но съвсем реална амалгама от Православие и езичество, с която е наситен горният обемист цитат.

    Тъжната истина е, че българите, и в частност българските православни християни, се оказват толкова – ако не и повече – склонни да кадят тамян на тъмната сила (Сатана), колкото и на Твореца (Господа Бога).

    Тази своеобразна раздвоеност (известна в медицината под термина „шизофрения“) е толкова дълбоко залегнала в българската народопсихология, че дори сериозни изследователи (като авторката на горното например)й отдават повече внимание, отколкото на светлата страна („А Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина“); просто сравнете обема на текстовете, посветени на двете сили.

    Трябва ли в такъв случай да се удивляваме, че сме на такова дередже днес? Самият Господ Исус Христос казва:

    „Не може някой да служи на двама господари, защото или единия ще обикне, а другия ще намрази“.

    Гласуването на поредните президентски избори за пореден път го доказа:

    над един милион възрастни българи подкрепиха с гласа си своите палачи – тъмната сила на т.нар. „преход“.

    „Ликуй, народе…“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *