.
Сигналът на Хю Хефнър за Джефри Епстийн чака 15 години
.
През 2005 г. в полицейските и федералните архиви на САЩ потъва един сигнал. С времето той ще се окаже само част от една систематична верига от пропуснати шансове за спирането на Джефри Епстийн.
Тогава 23-годишната Одра Лин Кристиансен, известна като Playmate на месец октомври за 2003 г., живее в легендарното имение на Хю Хефнър в Бевърли Хилс. Търсейки закрила, тя се доверява на основателя на Playboy и му разкрива, че е била подложена на жестока сексуална експлоатация и изнасилване от страна на финансиста Епстийн.
Според нейните разкази, Епстийн я запознава с един от своите влиятелни познати — милиардера Стенли Хо, собственик на империя от казина в Макао — и я „предава“ на него. Кристиансен избира да се обърне именно към Хефнър с надеждата, която мнозина тогава споделят: че неговата световна известност и контакти в правоохранителните органи ще накарат властите най-накрая да вземат думите ù насериозно.
Позвъняването, което никой не отрази
Хефнър удържа на думата си. Според наличните съдебни документи, той звъни лично на ФБР няколко пъти, за да съобщи за тежките обвинения срещу Епстийн.
Въпреки директния сигнал от една от най-влиятелните фигури в американския шоубизнес, Бюрото не предприема нищо. Агенти на ФБР разпитват Кристиансен едва през октомври 2020 г. — цели 15 години след обажданията на Хефнър и повече от година след като Епстийн вече е мъртъв в затворническата си килия.
Колективният удар срещу правителството
Тази мрачна история излиза наяве като част от актуализиран иск, подаден през май 2026 г. срещу правителството на САЩ от 32 жени, станали жертва на мрежата на Епстийн. Основната им теза е катастрофална за репутацията на институциите: ФБР е знаело и не ги е защитило, въпреки че е получавало детайлни сигнали за дейността на финансиста още от далечната 1996 г.
Реакцията на държавата обаче остава хладнокръвна. През юни 2026 г. адвокатите на ФБР заявяват пред съда, че агенцията „не е длъжна да разследва всяка получена жалба“.
Този институционален отказ от отговорност провокира острата реакция на адвоката на ищците, Джордан Мерсън:
„Фактът, че ФБР се опитва да използва процедурни технически подробности, за да избегне отговорност за провала си да разследва надлежно Джефри Епстийн в продължение на над 20 години, би трябвало дълбоко да ни тревожи всички. Как можеш да се учиш от грешките си, ако дори не ги признаваш?“
Къде се намира делото днес?
Развитието на съдебната битка показва колко трудно е да бъде търсена отговорност от държавния апарат:
Зелена светлина за иска (април 2026 г.): Федерален съдия от Южния окръг на Флорида отхвърля част от исканията на правителството за окончателно прекратяване на делото. Съдът постановява, че искът не представлява непозволен „институционален тормоз“ и че жертвите имат право да съдят държавата за небрежност по Закона за гражданските искове (FTCA).
Процесуалният капан: Въпреки това съдията поставя строго условие: ищците да докажат по категоричен начин, че съдът има пълна юрисдикция. При неуспех делото ще бъде затворено завинаги.
Декларацията на Кристиансен: В опит да покрият изискванията, адвокатите представят официална декларация от самата Одра Кристиансен. Съдът обаче отбелязва, че в нея все още липсват достатъчно конкретни детайли (като точни дати или дадени от Бюрото обещания), за да служи като твърдо правно основание.
Какво следва?
Битката в съдебната зала продължава с пълна сила. От едната страна са десетки жени, чийто живот е бил разрушен, докато институциите са мълчали. От другата – държавен апарат, задъхващ се в опити да се защити с процесуални вратички.
Дали истината и отговорността ще надделеят над бюрократичната стена – предстои да разберем.
.
