Днес е Неделя на всички български светии: Пълният списък

.

Денят, в който почитаме духовните стълбове на родината

Днес, във втората неделя след Петдесетница, Българската православна църква отбелязва един от най-младите, но същевременно дълбоко патриотични подвижни празници в църковния ни календар – Неделя на всички български светии.

Това е денят, в който народът ни прекланя глава пред целия духовен пантеон на Родината – пред онези знайни и незнайни мъченици, просветители, държавници и пустинножители, които през вековете съхраниха българския дух, език и православна вяра.

Празник с кауза: От Паисий Хилендарски до официалния календар

Макар да почитаме светци, живели още от покръстването на България през IX век, самият празник има интересна история. Идеята за общо честване се заражда още по време на Възраждането, когато преподобният Паисий Хилендарски в своята „История славянобългарска“ възкликва, че българският народ не е безроден и има своите светци, просияли пред Бога.

Официално обаче празникът е установен едва през 1954 г. с решение на Светия синод на БПЦ, след като година по-рано е възстановена Българската патриаршия под ръководството на патриарх Кирил. Това е ясен исторически знак, че духовната независимост на страната ни е неразривно свързана с паметта за нейните праведници.

Колко са българските светии?

Точният брой на канонизираните българи не е окончателно фиксиран, но в официалните църковни списъци фигурират към 110 индивидуални имена (вж. подробен списък най-долу). Българският православен пантеон се разделя на няколко основни исторически групи:

Държавници и покръстители: Водени от св. равноапостолен цар Борис-Михаил Покръстител, неговия син св. благоверен цар Петър и първия български мъченик – св. княз Боян-Енравота.

Светите Седмочисленици: Равноапостолните Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, които превърнаха България в люлка на славянската писменост.

Преподобни и чудотворци: Великият закрилник на целия български народ – св. Йоан Рилски Чудотворец, заедно със св. Петка Търновска и св. Димитър Басарбовски.

Новомъченици за вярата: Стотици обикновени българи, отказали да предадат Христа по време на петвековното османско владичество – сред тях личат имената на св. Злата Мъгленска и Софийските светци (св. Георги Нови, св. Никола Нови).

Памет за незнайните: Освен познатите имена, днес се отдава почит и на хилядите безименни мъченици. Най-пресният пример за колективна канонизация у нас бе през 2011 г., когато църквата ни канонизира Светите Баташки и Новоселски мъченици, загинали за вяра и свобода през пролетта на 1876 г.

Защо този ден е важен за българите зад граница?

За милионите наши сънародници, пръснати по света от Чикаго до Мелбърн, днешният ден е много повече от църковна служба. Той е мощен символ на национална идентичност и приемственост. Когато сме далеч от родината, именно паметта за езика, традициите и духовните водачи е онази невидима нишка, която ни държи свързани с корена ни.

Във време на глобални предизвикателства и духовна криза, делото на българските светци ни напомня, че оцеляването на един народ не зависи само от икономически показатели, а от силата на неговия дух и ценности.

Редакцията на Eurochicago.com честити празника на всички сънародници у нас и по света! Нека молитвеното застъпничество на българските светии носи мир, здраве и благоденствие във вашите домове!

.

****

.

От официалния календар на БПЦ и пълния „Агиографски сборник на българските светии“, издаден от Св. Синод, можем да съставим един от най-пълните и систематизирани списъци, достъпни в момента.

Този разширен списък съдържа над 100 канонизирани позиции (индивидуални личности и обособени групи).

ПЪЛЕН СИНАКСАР НА БЪЛГАРСКИТЕ СВЕТИИ

1. Свети равноапостоли, държавници и покръстители

1. Св. равноапостолен цаp Боpис-Михаил – Покръстител на българите.

2. Св. благоверен цар Петър Български – Син на цар Симеон, укрепил православието.

3. Св. мъченик Боян-Енравота – Княз Български, първият български мъченик и воин за вярата (ок. 833 г.).

4. Св. мъченик Йоан-Владимир – Български зет (женен за Косара, дъщеря на цар Самуил), княз Български.

2. Светите Седмочисленици (Просветители)

5. Св. равноапостолен Кирил Философ

6. Св. равноапостолен Методий Славянобългарски

7. Св. Clinical Охридски Чудотворец

8. Св. Наум Охридски Чудотворец

9. Св. Сава Седмочисленик

10. Св. Горазд Седмочисленик

11. Св. Ангеларий Седмочисленик

3. Светии от йерархията (Патриарси, Митрополити и Епископи)

12. Св. Иларион, епископ Мъгленски (Преместен тук от преподобните – виден архипастир и борец срещу ересите).

13. Св. Киприан, митрополит Киевски и Московски (Българин, духовен обединител на Русия).

14. Св. Григорий Цамблак, митрополит Киевски (Ученик на св. Евтимий).

15. Св. Евтимий, патриарх Търновски – Последният Търновски патриарх, защитник на Търново.

16. Св. Йоаким I, патриарх Търновски – Първият търновски патриарх след възстановяването на Патриаршията през 1235 г.

17. Св. Теодосий, митрополит Търновски (Често споменаван в агиографията като епископ/митрополит).

18. Св. Ефрем, патриарх Печки – Българин по произход, станал патриарх на Сръбската църква (XIV в.).

19. Св. Григорий Български, епископ – Ранохристиянски или средновековен архипастир, споменат в синодалните диптиси.

20. Св. Атанасий I, патриарх Константинополски – Светила на вселенското православие с доказан българо-славянски произход (XIII в.).

21. Св. Калист I, патриарх Константинополски – Написал житието на св. Теодосий Търновски, тясно свързан с българската духовна история.

22. Св. Варлаам, архиепископ Охридски – Свещеномъченик, заклан от османците през 1598 г.

23. Св. Софроний, епископ Врачански – Будител и канонизиран светец (канонизиран през 1964 г.).

4. Преподобни, пустинножители, юродиви и духовни певци

24. Св. Йоан Рилски Чудотворец – Всебългарският небесен покровител.

25. Св. Гавриил Лесновски

26. Св. Прохор Пчински

27. Св. Йоаким Осоговски (Ян Крупски)

28. Св. Петка Българска (Търновска)

29. Св. Филотея Търновска – Преподобна, чиито мощи днес почиват в Румъния (Куртеа де Арджеш).

30. Св. Димитър Басарбовски – Преподобен чудотворец, чиито мощи са в Букурещ.

31. Св. Теодосий Търновски – Преподобен, пустинножител и баща на исихазма в България.

32. Св. Ромил Видински – Ученик на св. Теодосий, живял в Атон и Раваница.

33. Св. Пимен Зографски (Софийски) – Преподобен, възстановил десетки български манастири.

34. Св. Козма Зографски – Атонски пустинножител от Зографския манастир.

35. Св. Паисий Хилендарски – Светогорски монах и основоположник на Възраждането ни (канонизиран 1962 г.).

36. Св. Йоан Кукузел – Великият църковен певец и композитор, наречен „Ангелогласният“.

37. Св. Андрей Юродиви, Христа ради – Славянин/българин по произход, живял в Константинопол.

38. Св. Антим Атонски – Преподобен, подвизавал се на Света гора.

39. Св. Арсений Светогорски – Преподобен атонски монах от български произход.

40. Св. Gregory Синаит – Преподобен, основател на Парорийската пустиня в Странджа, баща на исихазма.

41. Св. Давид Солунски (Български) – Преподобен пустинножител.

42. Св. Павнутий Прозорливец (Калоферски) – Преподобен монах, духовен старец от калоферските скитове.

43. Св. Сергий Къпински (Капиновски) – Преподобен игумен на Къпиновския манастир.

44. Св. Филотей Скитски – Преподобен монах аскет.

45. Св. Димитра Киевска (Силистренка) – Преподобна, основателка на Введенския манастир в Киев.

5. Раннохристиянски и Доростолски мъченици (Пострадали по българските земи)

46. Св. Емилиян Доростолски – Мъченик от Силистра, изгорен на клада (IV в.).

47. Св. Дасий Доростолски – Римски войник в Доростол, посякъл се заради Христа.

48. Св. Исихий Доростолски – Римски войник и мъченик, съратник на св. Юлий.

49. Св. Юлий Доростолски – Ветеран от римската армия в Доростол.

50. Св. Валентин Доростолски – Мъченик от Доростол (Силистра).

51. Св. Mark Доростолски – Ранохристиянски мъченик от Силистра.

52. Св. Йоан Доростолски – Мъченик от същата Доростолска група.

53. Св. Валерия Мъченица – Пострадала за вярата по нашите земи.

54. Св. Ахил Лариски – Преподобен епископ, чиито мощи цар Самуил пренася в Преспа.

55. Св. Филий, епископ Томски – Свещеномъченик от Долна Мизия (дн. Добруджа).

56. Светите 26 Зографски мъченици – Изгорени живи в кулата на Зографския манастир от латинците през 1276 г.

6. Воини-Мъченици и Софийски светии

57. Св. Георги Софийски Нови – Мъченик и воин, изгорен на клада в София (1515 г.).

58. Св. Георги Софийски Стари – Военен, пострадал за вярата.

59. Св. Георги Софийски Най-нови – Пострадал в София.

60. Св. Никола Софийски Нови – Обущар и защитник на вярата, убит с камъни в София (1555 г.).

61. Св. Терапонт Софийски (Трънски) – Свещеномъченик, посечен край София.

7. Български новомъченици от османския период (XV – XIX в.)

62. Св. Злата Мъгленска – Велика девица и мъченица (1795 г.).

63. Св. Рада Пловдивска – Заклана пред децата си заради вярата.

64. Св. Христа Сливенски – Мъченик, обесен в Сливен.

65. Св. Димитър Сливенски – Мъченик (1841 г.).

66. Св. Теодор Сливенски

67. Св. Онуфрий Габровски – Атонски монах, пострадал на о. Хиос.

68. Св. Дамаскин Габровски – Игумен на Хилендарския манастир, обесен в Свищов.

69. Св. Акакий Серски – Мъченик от Солунско/Сярско.

70. Св. Лука Одрински – Монах, пострадал в Одрин.

71. Св. Николай Карпенисийски – Пострадал в София.

72. Св. Игнатий Старозагорски – Атонски новомъченик, обесен в Истанбул.

73. Св. Анастасий Струмишки

74. Св. Никита Серски – Свещеномъченик.

75. Св. Прокопий Варненски – Светогорски монах, мъченически загинал в Смирна.

76. Св. Йоан Търновски – Мъченик, пострадал в Търново.

77. Св. Атанас Лулулин – Мъченик, пострадал за изповядване на вярата през 1774 г.

78. Св. Боню Македонски – Новомъченик, пострадал в Македонския регион.

79. Св. Варлаам Светогорец – Мъченик от Света гора.

80. Св. Ангел Битолски

81. Св. Неделя (Кириакия) Българска – Мъченица, чиито мощи са пренесени в Търново от Асеневци.

82. Св. Михаил Воин, българин – Воин-чудотворец от Потука.

83. Св. Лазар Български – Мъченик, убит край Пергам (1802 г.).

84. Св. Николай Нови Магнезийски – Българин, пострадал в Мала Азия.

85. Св. Кирана Солунска – Българка от Солунско, починала в затвора след мъчения.

86. Св. Козма Равногорски – Свещеномъченик.

87. Св. Асен Търновски – Мъченик.

88. Св. Иоан Българин – Новомъченик, убит в Цариград (1784 г.).

89. Св. Симеон Самоковски – Митрополит Самоковски, обесен от турците в София (1737 г.).

90. Св. Висарион Смолянски – Епископ, мъченик от Родопите (XVII w.).

8. Колективни новомъченици (Официална канонизация през 2011 г.)

91. Светите Баташки мъченици – Избити в църквата в Батак през 1876 г. Сред известните имена са свещениците Петър и Нейчо, и първенецът Янко Мустаков.

92. Светите Новоселски мъченици – Загинали в Априлското въстание в Ново село (дн. Априлци). Сред тях са свещениците Никола и Георги и седемте монахини от манастира „Света Троица“: Праведна Капитолина, Екатерина, Христина, Ксения, Олимпиада, Сусана и Серафима.

Ако преброим поименно индивидуално споменатите светци (включително известните имена от Батак, Ново село и 26-те Зографски мъченици), списъкът надхвърля над 100 души.

.