Снимка: Agrozona.bg
Част първа
Семейството над нашия апартамент е младо и възпитано, безшумно. Мъжът е известен историк и колекционер на архаични предмети. От десетина дни се чува доста силен шум от пробиване на стена с дрелка. Срещнахме случайно в „Чукарницата“, както наричам „Месарницата“ в махалата. И го запитах:
– Какво толкова пробиваш с тази дрелка вече десетина дни? Да беше Великата китайска стена – щеше досега да си я пробил.
Той ми отговори, че в моя въпрос е и неговият отговор.
– Купихме си от мола едно доста голямо парче китайска стена – много е яко, изградено е от камък, тухли, уплътнен земен насип и дърво, затова вече десетина дни го пробивам, но без особен успех. Великата китайска стена е северната граница на Китай, построена за защита от номадските народи от Евразийската степ. Най-известните участъци са построени по времето на династията Мин (1368–1644) – дължината на стената от този период е 8 850 км.
Той винаги говореше възторжено за исторически събития. Изслушах го внимателно и казах:
– Разбрах – значи това, което прочетох в един сериозен вестник, е вярно – Китай внасял и в Европа парчета с различи размери от Великата китайска стена, и едно от тах – доста голямо – е дошло и във вашия апартамент Нали си колекционер на такива антики, пробивай, пробивай – щом е от китайската стена на Си, а не от мексиканската на Тръмп, шумът ù е поносим, китайски – така свикнах с него, че не мога да заспя, ако не го чувам.
Нещо подобно изпитахме с жена ми през 1986–1987 г. в град Изумо в Япония. Край университетската „Къща за гости“ (Guest Hause) имаше оризови насъждения, полети обилно с вода – в нея японските жабоци танцуваха с гастролиращите китайски жабки. И всички жаби пееха – така свикнахме с пеенето им – особено жена ми като бивша цигуларка – че не можехме да заспим, ако не го чувахме.
Част втора
Човекът е това, което яде… и пие. – Хипократ
Народен боб – така пише на лицевата страна на пакетите, които се продават в българските магазини, на гърба – Произход Китай. На чесъна също – Произход Китай.
The Second Brain (Вторият мозък) е книга на проф. Michael Gershon, публикувана през 1998 г. Вторият ни мозък говори с „първия”, този „в главата“ (encephalon). В червата има повече от 100 милиона нервни клетки и трилиони бактерии. През един 80-годишен човешки живот червата метаболизират стотици тонове храна и милиони литри течности, които преминават през тях. Храната влияе и на гените – връзката „храна–гени” се изследва от науката нутригеномика. Има и още една причина за китаизиране на мозъците ни – това са трилионите бактерии в червата (gut microbiome) – връзката „чревни бактерии–мозък“ сега се проучва много интензивно, включително верятността тя да има роля за болестта на Алцхаймер-Перусини. Всичко това не означава, че някой ден ще се събудим пожълтели и с „дръпнати очи” като китайците – дано и мъдри като тях.
Всичко е китайско не само в БГ – в света. Дори мартениците и празничните ни национални знамена са китайски. В БГ има барове, в които барманите, наричани съвременно миксолози („учени по смесване“), по-точно, научени да правят коктейли. Отивате в бара и си поръчвате по един китайски коктейл. Миксолозите смесват – те знаят с какво – 50-градусовото питие „Маутай, наречено на град Маутай в югозападен Китай, където се произвежда. Наздраве, ганбей („пресуши чашата”).
От смесването на „наивност и доброта” (нашите) и „мъдрост и търпеливост” (китайските), какво ще се получи знаят само Конфуций и Александър Костов Стойчев – философът на варненския Медицински университет.
.
Д-р Георги Н. Чалдъков
.
