Снимка: БНТ
.
Има една приказка – „като попарен с вряла вода“. На тукашен тетевенски диалект това звучи така: „Като попарен с врелА вОда“.
Е такова нещо – попарване с врелА вОда, наблюдавах днес (б.р.: на 8 май) при опозицията в Народното събрание.
Да я питаш опозицията на какво е опозиция – на зулумите и глупотевините ли, които извърши новородената днешна опозиция, или на префърцунените вторачвания и фиксации. И Банкя, и жълтите павета, и Кърджали отдавна са опозиции на самите себе си и затова днеска бяха като попарени.
Като им видях познатите физиономии на гербаджиите и особено като видях как строителният Нанков се хили и си върти врата и бузите назад, и си казах: Тия хора срам нямат ли, насита нямат ли? Къде му е акълът на Борисов да ги държи едни и същи, едни и същи? Нима наистина има жив човек, който да мисли, че Тома Биков е единственият философ в тая партия? Толкова много вече знаем за тях, че не искаме повече нищичко да научаваме. Мерси завинаги.
Като видях Калин Стоянов да блуждае, сякаш е отшелник на самотен остров, и разбрах, че на „Новото начало“ му се клатят краката в този му вид. Нямам представа как ще продължи ДПС – Ново начало напред, но в морално, физиологическо и интелектуално отношение те са свършени. Етническата карта остава последният им взривоопасен коз, който обаче тези същите играчи все по-трудно ще могат да разиграят.
Като ги видях от „Възраждане“ как се врътнаха и излязоха, докато се свири химнът на Европа, и разбрах, че са се запътили към дъното на пропастта. „Ефектните“ действия вършат работа понякога в любовта, но в политиката – не. Патриотизмът стои най-горе от всичко. Но над патриотизма трябва да има акъл, морал и политическа мяра. Само с контра не става.
Най-голям смях, разбира се, предизвикаха у мен ПП без ДБ. Аз ПП-ДБ вече така ги наричам – ПП без ДБ.
Ивайло Мирчев умира от яд, че Пеевски гледал нахално, както винаги. Да се смее ли човек, да плаче ли? А една бивша секретарица, възвисила се до министър на правосъдието, обвинява новия министър на правосъдието, че бил случайник.
Когато случайности говорят за случайници, това никак не е случайно. Законът за гравитацията действа и при тях – при случайностите.
Иначе всичко изглеждаше много премерено, много подредено. МЕРОПРИЯТИЯТА по избирането на ново правителство преминаха в срок и според утвърдените планове.
Освен попарване с врелА вОда, днес видях и яко разпасване на колани.
Антон Кутев трябва яко да си обере синтаксиса, трябва да поукроти малко вербалните си напъни и да не се прави на морален стожер. Това, че говориш бързо и добре, не означава, че говориш искрено и че правото е на твоя страна. Приказките му, че Народното събрание е на „Прогресивна България“, са приказки на човек, на когото шампанското на властта не действа най-добре. А ако питат мен, Слави Василев трябва да бъде държан много далече от журналистите, защото, както е тръгнал, като нищо ще се превърне в един Тошко Йорданов. Натам се е запътил тоя голям любител и поклонник на Румен Радев.
Изтръпнах, като го чух как говори с журналистите, и се чудя как не изяде някой шамар от тях този господин депутат Слави Василев.
На добър час на правителството на генерала от авиацията Румен Радев и успех за пехотинците, които качиха генерала на самолета на държавата.
За останалото народонаселение остава надеждата – надеждата пак да не паднат големи слани, които да досъсипят всичко. Много слани паднаха през тия последни години в България. Време е и слънчице да понапече.
.
.