Снимка: БГНЕС
.
Откриха го и това Народно събрание – в дъждовно време, насред пукнала пролет. И със сменени озеленявания и цветя пред входа.
Вчера следобед дават по телевизията как озеленителят Стефан скубе стари китки пред Народното събрание и носи нови.
– Тия – вика озеленителят Стефан, – са лавандула, ама тя изсъхна. А тия новите – и човекът спомена някакво латинско име, което няма запомняне, – са много хубави, ама и те са сезонни.
И лавандулата, и новите цветя с латинското име са сезонна работа. Той животът е сезонен, та китките пред Народното събрание ли няма да са сезонни…
Най-много ми хареса, че при откриването на Народното събрание нямаше Пльосване.
Пльосването е, когато се хвърлиш като бесен и затиснеш всичко останало около теб.
Пльосването е, когато искаш да се покажеш какъв си бабаит и гледаш пръв да скочиш във водата по корем и да я изплискаш.
Като деца имаше едно момче, бая охраненичко, като се пльоснеше във вира над селото, и ние, другите, си гълтахме езиците. Голям корем имаше момчето и за нас не оставаше вода да скочим в реката.
Като си мисля коя е най-точната дума за политиката в България през последните години, ето тая дума – Пльосване, ми идва наум. Пльоснаха се върху България и върху главите ни, смачкаха ни и нямаше дишане отдолу.
Сега е по-спокойно сякаш – всички изглеждат доста смирени. Борисов е вглъбен и рисува върху хартия, докато вървят изказванията от трибуната. Какви ли образи вади от себе си, остава тайна.
А това, че седят един до друг Пеевски и Демерджиев, си е направо за кино. Като Ахил и Хектор са преди двубоя. Но са смирени и двамата. А им личи от сто километра, че си мислят: „Как се падна да седя баш до тоя.“
Хареса ми, че президентката спомена накрая Стефан Данаилов и цитира мисли на Ламбо. Голям артист – и на сцената, и в политиката. Добър човек, щедър човек. Човек за споменаване. Наистина Мастер.
Иначе речите на парламентарните групи бяха нещо като доклади с намерения или като послания към техни Превъзходителства посланиците на важните за нас държави. Срамота е, че в тези речи на парламентарните групи няма мяра, че има предъвкване на едно и също, че има подмазване на собствените партийни вождове – тия работи много личат.
Направи ми впечатление, че Тома Биков от ГЕРБ няколко пъти спомена, че каквото ще става, ще зависи от Румен Радев. „Прогресивна България“ беше преглътната и премълчана. Това според мен трябва да се превежда така: „Ние в ГЕРБ сме партия на един човек и му се подмазваме по всички линии. Но се надяваме да е същото и в „Прогресивна България“, та да не бъдем критикувани, че само ние сме вождистка партия.“
Така Биков се подмазва първо на собствения си вожд, а после маха от името на ГЕРБ с ръка за поздрав на евентуалния вожд Румен Радев.
Ясно е като бял ден – всички партии в България са вождистки. Всички с изключение на тия, които наистина искат да бъдат партии. Преценете има ли такива и кои са, и как така претърпяха крушение.
Възрожденският Костадин Костадинов се отличаваше от всички останали. Много от нещата, които каза, ги мисля горе-долу по същия начин. Даже смятам демографския въпрос за по-важен от абсолютно всичко. Питам се обаче защо „Възраждане“ така катастрофира. Защо има такъв голям отлив към Радев от възрожденските избиратели? Сигурно и защото им омръзна „Възраждане“ все да е в опозиция, все да не искат да се коалират с никого и така нататък, и така нататък. И защото в ръководството на „Възраждане“, както и в ръководството на другите партии, дебилите не са изключения.
Прилично го откриха това Народно събрание, културно и кротко, Миланов се справя като за три и половина и изведнъж камерата започва да дава физиономии на народни представители.
Боже, какви несменяеми безкнижни същества се явяват!
Боже, какви прозявания, какви мозъци, какви магнити, какви физкултурници, какви отнесени от света физиономии. И какви моми за хубост и приказ.
Боже, какви пожизнени умствени пенсионери в Народното събрание, какви восъчни фигури на мадам Тюсо. Едни и същи, едни и същи… Тъпи, но верни.
И сега нещо много сериозно – ДБ-тата се опитват да си правят демократична църква със светци в нея и никак не е прилично да си играят с децата на кандидатите за светци. Това, между другото, БСП го е правила също.
Обади ми се мой приятел и го усетих колко се радва, че е гласувал за тия, дето победиха. Радва се на новата председателка на Народното събрание, хвали я визуално и умствено и го усещам как се идентифицира с победителите. Нормално е – гласувал е за тях.
Но аз не съм сигурен, че когато се радваме на една победа, ще дочакаме и победния ù край. Дано да бъркам.
Много бурени има да се скубят, ама много бурени. А човешкият, в случая – депутатският гръбнак, е слаб, лесно се уморява и му се ще повече да гледа небето, отколкото бурените.
.
.
