Виктор Хинов: Още едно писмо до внука

.

Ето още едно писмо до внука.

Дали ще го разбереш, сине? Дали ще говориш и четеш на български? Не знам. Аз ще ти пиша. Дано да го прочетеш.

Вчера гледах един филм за Нюрмберг и процеса срещу нацистите. Филма е нов, американски и представя историята от гледна точка на психиатъра Дъглас Кели, който е преглеждал нацистските престъпници, за да установи психичната им годност да бъдат съдени.

Този човек е подходил към задълженията си много професионално и е направил множество психиатрични тестове. След войната той издава книга – „22 килии на Нюрнберг“, с която се надява да стане популярен, но уви. Книгата е синтезирала неговия анализ, че нацистите са абсолютно нормални хора.

Хора като нас. Мен и теб, читателю. За тогавашния свят, който е живял под ужаса на нацистките престъпления, е било невъзможно да приеме такова нещо.

Разбира се, както става, един друг психиатър написва друга книга, в която доказва, че нацистите са психопати. Всички са спокойни. Нацистите – психопати, Хитлер – психопат, Сталин – психопат, Чингиз хан – психопат, Тръмп – психопат.

Немците са психопатична нация, предразположена към психопатията на нацизма, руснаците са комунистически психопати, арабите – ислямски такива.

Ние. Ние сме абсолютно нормални. Ние. Е, не сме. Или сме, но и онези са. Да-да. Точно онези, които са правили абажури от кожите на затворници. Да-да. Точно онези от острова на Епщайн.
Ние сме като тях и те са като нас. Ние сме те. Във всеки един от нас има и Хитлер, и Ганди. Кой от тях ще се появи, зависи от това накъде ще поемем земния си път. Нагоре или надолу. Към царството небесно или към царството на мрака.

Слугите на мрака получават награди. Те са обсипани със злато, живеят във все по-невероятни дворци, задоволяват си все по-невероятните прищевки и се катерят на все по-големи купища с трупове.

Колкото е по-„развито“ едно общество, толкова повече трупове може да произведе за единица време. Но и толкова повече хора може да нахрани, на толкова повече хора може да осигури покрив над главите.

И развитието може да върви нагоре към царството небесно и надолу към царството на мрака. Не е виновен чукът, с който пробиваме черепа на родния си брат; виновна е ръката, държала чука; виновно е сърцето, изпълнено със омраза; виновна е душата, подлъгана от злото.

Всеки един от нас. В това е проклятието и в това е избавлението на човешкия род. Да, Тръмп е фашист, но и аз съм фашист, и ти, и тя, и те са фашисти. След като нацията, минала през Холокоста, направи най-големия концентрационен лагер на света, то е ясно, че фашизмът няма нация, не е болест и че е присъщ на всички ни.

След като украинците, изтребвани от фашистите като мухи през Втората световна война, пак сложиха свастиките и обявиха руснаците и православните за недочовеци, предназначени само за изтребване, то ние всички сме фашисти.

Не ме интересува кой и кого според вас е нападнал. Интересува ме кой смята другия за брат и кой смята другия за животно, орк, ушанка, нечовек. Има ли руснаци, които смятат украинците за нечовеци? Разбира се. Наричат ги укри. Има ли българи, смятащи циганите за нечовеци? Колкото искате. Да смяташ някого за човек не ти налага да го обичаш, макар че и това не ти се забранява.

Да смяташ някого за човек е червената линия, от която не се връщаш обратно. Всички вие, които смятате циганите за нечовеци, колко цигани сте убили? Приказките ви са като псувните. Те само ви подготвят за преминаване на червената линия. След първия убит нечовек линията е премината и вие просто и естествено се плъзгате надолу. Сто убити, хиляда, одрани кожи, коси за столове, индустрия на смъртта.

Черепът на врага за чаша е данък на почит към врага. Аз победих този силен и коварен враг и сега силата му минава в мен. То е знак на уважение към врага. Врагът заслужава уважение. Той е човек. Човек като нас. Той заслужава и любов. Неотдавна някой написа във фейса, че няма значение какъв е строят. Ако хората са свестни, той ще е добър. Проблемът не е в комунизма или фашизма, или либерализма. Той не е даже и в монархизма или феодализма, или робовладелството. Той е в нас.

Ние сме тези, които ни тегли надолу – тези, които подлостта и предателството наричаме с термина лична работа и въпрос на избор, които не смеем да кажем на приятел, че е сгрешил, за да „не си разваляме отношенията“, и които скъсваме връзка, когато някой ни каже, че сме постъпили неправилно, вместо да попитаме съвестта си. Много е лесно да кажеш: „Той или тя просто не ме харесва. Завиждат ми. Той ще ми каже как да си живея живота. Няма пък да си оставям магарето в калта.“

С теб, сине, вчера гледахме предаване, в което артисти разказваха на децата какво е приятел. Оказа се, че приятел е този, с когото ти е леко и весело и с когото и двамата сте мили един към друг. Аз пък си мислех, че приятел е този, от който можеш да чуеш сурови и тежки думи, защото знаеш, че той ги казва с любов. Приятел е този, на когото можеш да разчиташ в най-страшните си моменти да ти подаде ръка. Мисля си, че приятел е този, който е винаги до теб – и най-вече когато хич не е леко и весело да е човек в твоята компания.

Ние всички сме нацисти и всички сме светци. Ние всички сме катерачи по вертикала и приятел е този, който ще ти подаде ръка, за да не паднеш в бездната, и ти ще му подадеш своята, когато пада той. Та такива мисли за днес, сине.

.

Виктор Хинов

Индианаполис, САЩ

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Още от същата поредица вж. тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук.

.