Виктор Хинов. Снимка: архив
.
Неотдавна се заприказвах с един шоп. Няколко дни по-късно попаднах на фейса на един бот. Разликата между двамата беше само в пола. Шопът беше десет години по-млад от мен мъж, а ботът се представяше за жена. Иначе и двамата ги интересуваше защо, аджеба, ми харесвал соцът, като той е най-скапаният строй на планетата. И двамата се изказваха с убедеността на последователи на Бригъм Йънг в това, че са призвани от Нейно величество историята да ми отворят очите за истината.
Поразително е как млади хора в активна възраст – като шопа – изпитват такава дълбока омраза към комунизма, че би им завидял и най-върлият горянин. Като си помислих – той, шопът, през 1989-а е бил на 12 годинки. Репресиите, за които ме осветли, се състояли в това, че в родния му град от селски тип, като отивал на магазин, бързо се свършвали хлябът и млякото. Разбира се, че ще се свършват бързо. Та прасенцето от домашното стопанство трябва да има хлебец, а млякото е за разреждане, защото кой друг ще го пие това градско мляко, при положение, че във всеки двор имаше по овчица и и по някоя кравичка? Контрирам, разбира се, но добре си спомням как в моето село гонеха селяните да не хранят животните с храна за хора. Мое лично убеждение е, че в България глад никога не е имало. Родили сме се на благословена земя, която може да ни изхрани, независимо от стогодишен райх, съветски или европейски съюз.
Другите ужаси на комунизма, според моя шоп, включваха невъзможността да се почива в Гърция, Турция и на Малдивите. Едновременно с това шопът беше дълбоко възмутен от цените за здравни услуги в САЩ. Обясни ми, че това ограбване трябва да бъде регулирано със закон от държавата. Ботът пък, от своя страна, се интересуваше от създаване на дискусия на страничката си. И беше доста успешен в начинанието си. Дискутираха хора на моята възраст, а и по-стари, с младежи, родени когато от социализъм нямаше и помен.
Замислих се. А какво наистина е това, което коренно отличава социализма от днешния свят? Младите имат право в това, че ние, по-възрастните, често бъркаме носталгията по младите години с тази по социализма. Социализмът си имаше безброй кусури – и в крайна сметка всички ние, живеещите през онова време, положихме усилия той да бъде сменен с това, което е днес. Май това е и най-голямата разлика. Ние виждахме проблемите на строя, в който живеехме. Искахме да ги променим. Ние четяхме самиздат, слушахме „Свободна Европа“, гледахме западни филми, намирахме си най-новите хитове на Бийтълс или Дийп Пърпъл. Нашето неприемане на тогавашния строй беше толкова силно, че строят беше обречен. Тогава нямаше трета световна война, партийните лидери крадяха като дребни джебчии, в сравнение с корупционните схеми не само на съвременна България, а и на целия Европейски съюз. Имаше и разврат, и поквара сред властта. Например за малък Тошко се чу, че бил изнасилил някакво момиче. Това намирахме за отвратително. Днес островът на Епщайн се възприема като телевизионно шоу.
Ето това е най-голямата разлика между тогава и сега. Хората. Ние бяхме честни, малко наивни, смели и дълбоко съчувстващи младежи – и не желаехме да търпим или поддържаме общество на двойни стандарти, корупция и поквара. Днес младежите концентрират цялата си младежка енергия в омраза към общество, което вече не съществува, и някак си не забелязват огромните проблеми на обществото, в което живеят. Те намират удовлетворение за естествения си революционен плам като младежи – в събаряне на вече отдавна събореното, вместо да изчистят собствените си Авгиеви обори.
И на шопа, и на бота искам да им кажа: Имате си ваш свят, който е много, ама много болен. Аз съм по-стар от вас, но не съм научен да се примирявам с болестите на обществото, в което живея. Не знам дали е от социализма, или просто ние сме по-качествени от вас, но ние ще се борим. Ще протестираме, ще крещим за гнусотиите и несправедливостите на този свят, ще слушаме дисидентски песни и ще четем дисидентски книги, и ако днес „Свободна Европа“ е РИА „Новости“ и „Ал Джазира“, то и тях ще гледаме. Ще слушаме Оливър Антъни и Чичерина. Ще четем Проханов, Тъкър Карлсън и Рей Далио. Ще будим умовете на хората от сладката омая на социалното инженерство. А вие, младежи на съвремието, продължавайте да ритате умрелия лъв, ако за нищо друго не ви бива. Жалко. Вие сте остарели без да пораснете.
.
Виктор Хинов
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Заглавието е на редакцията.
.
