.
Преди три години публикувахме анализа на правозащитника Стефан Стойков, основан на автентични документи, който постави един от най‑неудобните въпроси в българската политика: регистрирано ли е изобщо ДПС като партия по закон?
Ето линковете към двете части от публикацията от 2022 година:
Правозащитник с изненадващи разкрития за ДПС (линк-1)
Какво е всъщност ДПС? (линк-2)
Днес, на фона на разлома между Доган и Пеевски, този въпрос става още по‑важен. Не заради конфликта, а заради правния фундамент, върху който стои партия, участвала във властта повече от три десетилетия.
Настоящият текст показва нещо изключително тревожно: в архивите липсва доказателство за законна регистрация на ДПС, а институциите мълчат вече 35 години. Това не е дребен пропуск, а въпрос, който засяга самата легитимност на политическата система.
.
Юридически факт: какво показа анализът
Регистрацията през 1990 година
Документите показват, че през 1990 г. Ахмед Доган не регистрира политическа партия по тогава действащия закон, а организация или движение с нестопанска цел.
.
.
.
.
.
Тази регистрация е направена като форма на сдружение, което по силата на преходни и извънредни разпоредби е допуснато да участва в изборите за Велико народно събрание.
Тя обаче не представлява партийна регистрация в юридическия смисъл, каквато по-късно изисква Законът за политическите партии.
По-късното вписване в регистрите
В следващите години ДПС започва да фигурира в съдебните регистри като политическа партия с определена дата на регистрация. Анализът поставя въпроса дали това вписване съответства по съдържание и процедура на изискванията за регистрация на политическа партия или е резултат от правна квалификация, която не отразява първоначалния характер на регистрацията.
Тук не се твърди незаконност, а се поставя обоснован юридически въпрос, произтичащ от несъответствието между форма и съдържание.
Законът от 1991 година и отказът за регистрация
След приемането на новия Закон за политическите партии през 1991 г. Ахмед Доган подава молба за регистрация на партия под името „Права и свободи“. Съдът отказва регистрацията поради несъответствие със законовите изисквания.
.
.
Въпреки този отказ структурата, известна като ДПС, продължава да участва в избори и в политическия живот. Така възниква същественият въпрос: на какво правно основание тази структура продължава да функционира като политическа партия според действащото тогава законодателство?
Неслучайно преди години Стефан Стойков се обръща към Ахмед Доган с думите: „Догане, защо през 1991 г. поиска регистрация на партия? Нали твърдиш, че още през 1990 г. си регистрирал партия, или заблуждаваш, вече 30 години всички и участваш в политиката с НПО-то!“
.
.
И наистина – ако Движението за права и свободи е било регистрирано още година по-рано като партия, то защо ще им трябва нова регистрация?
Какво означава това днес
Тези факти не са историческа подробност или празна политическа атака. Те поставят под съмнение:
– съответствието между форма и съдържание на партийния статус;
– правното основание, върху което дадена структура участва в изборния процес;
– ролята на институциите при тълкуването и прилагането на закона в условията на политически преход.
Фактът, че този въпрос не е бил решаван институционално в продължение на години, не означава, че той не съществува.
Означава, че е бил оставян извън публичния и правния дебат. Политическата подкрепа и изборните резултати не заместват изискването за правна легитимност.
Доган и Пеевски – политически разлом с юридически корени
Днешното противопоставяне между Ахмед Доган и Делян Пеевски придава нов контекст на този въпрос. Ако правният фундамент на структурата е спорен, тогава разломът не е само личен или политически, а и институционален.
Става въпрос за контрол върху легитимността на организация, която десетилетия наред е играла ключова роля в управлението и баланса на властта в България. В този смисъл използването на думата „корпорация“ е публицистична метафора за концентрация на политическо влияние, ресурси и контрол.
Юридически неизбежният въпрос към институциите
Ако една формация участва в избори за парламент, тя следва:
– да бъде законно регистрирана като политическа партия;
– да отговаря на изискванията на Закона за политическите партии;
– да бъде вписана в регистрите въз основа на коректни и проверими основания.
В този контекст остава открит въпросът: съответства ли регистрацията и функционирането на ДПС на тези изисквания във всеки етап от 1990 г. до днес?
И това е правен въпрос, който по дефиниция следва да бъде обсъждан и решаван от институциите, а не заглушаван от партийния шум.
Защото когато една силова политическа структура се разцепи на две, рисковете за обществото не намаляват. Те се удвояват.
.
ВЪПРОСИ, КОИТО ИНСТИТУЦИИТЕ ДЪЛЖАТ ДА ИЗЯСНЯТ
1. Конституционен съд
Допустимо ли е участие в избори на формация, която първоначално не е регистрирана като политическа партия?
Може ли дългогодишно институционално бездействие да „узакони“ спорен партиен статут?
Подлежи ли подобен казус на конституционен контрол или се приема за „политически факт“?
2. Централна избирателна комисия
На какво правно основание ЦИК допуска до избори формации със спорен първоначален статут?
Проверява ли ЦИК съдържанието на регистрацията или само наличието на вписване?
Може ли предходно участие в избори да замести законовите изисквания?
3. Върховен касационен съд
Съществува ли окончателно съдебно решение, което безспорно установява законна партийна регистрация?
Може ли отказ за регистрация да бъде „преодолян“ без нова пълна процедура?
Кой носи тежестта да докаже законния партиен статус?
4. Принципният въпрос
Може ли политическата целесъобразност да замества закона в регистрацията и функционирането на партии?
.
Защо това е важно
Защото е въпрос на правов ред. Когато структура със спорен юридически фундамент се разцепи на две, рискът за институциите не намалява — той се удвоява.
.
По-надолу ще намерите нови документи предоставени ни от г-н Стойков, като потвърждение на тезите му, които от години чакат отговори.
.
.
.
.
.
