Трите най-важни задължения за всяко общество

.

Говори се, че двама шишковци и техните антуражи източват държавата. С цели самолети бил изчезвал Българският кеш. Посоката на самолетите се е променила през годините, но течът си е един и същ. Гневът на народа има много лица. Едни истински страдат от бруталната липса на справедливост, други пък биха убили майка си, за да поемат те пътя на един от двамата дебелаци. Факт е, обаче, че след 40 години кражби народът като цяло поне се чувства напълно спокоен, че самият той не е виновен за пълния провал на държавата. Но дали е така? Далеч най-големият теч в държавата сме създали ние самите. Пак ще кажете, че някой друг е виновен, но ние самите поставихме чудовищен сифон, който година за година, постепенно и тихомълком източва живота от милата ни държава.

С дъщеря на 16 години разговорът с други родители е неизбежен. Къде ще учат децата?

Вярно. С най-голямо уважение към последните ангажирани, мотивирани, съпричастни и дори, бих казал, смели преподаватели, 99% от българските образователните програми съдържат толкова фантазия, разнообразие и иновации, както менюто на Балкантурист през 1989 г. Учебният материал в България беше шоково замразен през същата година. Сигурен съм, че на места в България учители пред пенсия още обясняват, че Европейският съюз има 12 членки (макар че станаха 27 броя от 1989 г. до днес).

Материалните бази са остарели. Условия никакви. Дори Министерството на образованието все още не е разбрало, че и студентите са хора. И те имат нужда от светлина, въздух и мотивираща среда. Все условия, за които пазарният принцип няма да се погрижи. Единственото звено, което работи успешно в българската образователна система, е отдел забавления – от денонощни чалга барове до безупречно организирани наркодоставки.

В много държави има висши учебни заведения, изцяло независими от самата държава; частни инициативи, подкрепяни от спонсори, местния бизнес и заможни семейства. Сдружения от родители или колектив от научноангажирани иноватори в образованието често поемат първи стъпки към подобни инициативи.

За който се интересува – модели има хиляди. Дори и най-известните американски университети са създадени на този принцип. Няма никаква нужда и в това отношение да откриваме топлата вода. Но макар че вече 35 години образованието в България се разпада пред очите ни, при нас подобни инициативи (почти) няма.

Излиза, че тук родителите, заможните семейства и местният бизнес имат други приоритети и разчитат на това, че всеки трябва да подхожда практично в уреждането на семейните предизвикателства. До някаква степен подкрепям подобно мислене – и аз мисля, че родът би трябвало да е гръбнакът на обществото и държавата не е длъжна да предостави на своите граждани гише за всеки един проблем, но именно образованието трябва да е тема за силно държавно лидерство, поради две причини. Първо, всяко дете има право на равен старт, независимо от финансовото състояние на неговите родители. А на второ място, защото не е казано, че само в по-богати семейства се раждат умни деца, а именно талантът е една от основите на благоденствието на всяка една държава.

Причини има много, но под чертата в момента между 300 и 400 хиляди български деца учат в чужбина. Също така потресаващо е, че с тях всяка година изчезват и около 5 милиарда евро български пари към чужди икономики.

Български родители – горди, че все пак се “уредили” децата си, всяка година превеждат 5 милиарда в чужбина, за да могат чужди корпорации да оберат целия наш интелектуален капацитет и да го пуснат на икономичната и научната фронтова линия на своите икономики. Видя се, че приказката, че децата след университета се прибират в България, е лъжа. Дори в момента се забелязва голяма нова емиграционна вълна. Не само деца, но цели семейства отново напускат държавата.

Пет милиарда всяка година. Дали някой си е направил сметка, какво съвременно образование можем да построим в България с подобен бюджет? Тухлите изцяло от нас, а знанието – частично. Това, което ние нямаме като мозъчен капацитет, можем да го довлечем от чужбина. За пет милиарда дори Мартин Лутер Кинг, Нилс Бор и Алберт Айнщайн ще се възкресят, за да дойдат да преподават у нас.

Пет милиарда през сифона за образованието, а какво ще кажете за парите за лечение в чужбина? Поне други 2-3 милиарда изчезват от държавата всяка година за операции и други видове лечение в Турция, Америка или просто в друга страна в Европа. Какво ни спира да построим в България на 2 или 3 места супер съвременна болница на красиви зелени локации, с топ технология от цял свят и с хотелска част за придружаващи? С годишен бюджет от 1 милиард за всяка една от тях ви гарантирам, че дори CNN и BBC ще дойдат да снимат новото чудо на света и следователно България ще стане дестинация за лечебни туристи, вместо инкубатор на такива.

Но да се върнем към децата.

От 30 години съм свидетел на сърцераздирателни сцени на софийското летище, където целият род се е събрал да изпраща внучето в чужбина. Уж само за 4-5 години, но три четвърт от децата никога не се връщат. Голяма част от тях се женят за някакъв чужденец и три четвърт от децата на техните деца, дори и български няма да говорят. От “красиви ниви, преорани и с пот напоени”, преминахме към земи пусти, със сълзи оголени. Иван Вазов ще се обърне в гроба. Кръвният данък на България се плаща днес.

Политическият крах в България ще дойде, и то скоро. Хазната е празна и навсякъде избива пара и пушек от старите структури. За първи път от много време младото поколение е взело участие и настоява за нов ред в държавата. Аз лично отново имам надежда, че скоро ще видим по-добри временна за нашите деца в България, макар че на геополитическата сцена се очертава феноменална буря.
Но нека бъдещите управленци да разберат, че на този етап никой не търси мнението на нашата мила държава по отношение на световните политики, и да не даваме зор да разпространяваме такова.

Преди всичко предстои да отремонтират основните течове в държавата и с прагматични и иновативни мерки да възвърнат сред народа доверието, че можем сами да се погрижим за трите най-важни задължения за всяко общество, а именно да сме в състояние да храним собствения народ, до го образоваме и да го лекуваме, когато е болен. Това са трите приоритета за новите ни политици. Хайде, и една шепа истинска демокрация и прозрачност. Другото си го имаме.

.

Патрик Смитьойс

.