Ние само гледахме. В това е нашата вина

.

Днес вече няма емигранти. Поне от България няма. За да си емигрант, трябва да имаш Родина. Ние имахме. Тя се казваше Народна Република България. Там ни израждаха в кварталните поликлиники, ваксинираха ни с БЦЖ ваксината, която по-късно ни спаси от Ковида, приемаха ни чавдарчета, а после и пионерчета, и комсомолци. Там на никого не му идваше наум да отказва партийно членство.

Разбира се след промените през 1989 г. всички се оказаха насила вкарани и в партията, и в комсомола, а също и в пионерската организация. Не им вярвайте на тези, които ви разказват, че насила ги били карали да стават членове на организации. Избиваха се тогава кой по-пръв да се запише и натегне. Но това е съвсем друг въпрос.

Независимо от убежденията си след промените, всички идвахме от Родината и се чувствахме част от една специална българска задруга. В този смисъл бяхме емигранти, тоест хора, които напускат едно място на обитаване. Опитахме се да станем добри имигранти, но не престанахме да бъдем българи. Не преставахме да обичаме Родината и да носим България в душите си.

Казват ни, че сме се поамериканчили, но ние си пазим нашата България в сърцата. Така и ще си отидем от този свят, запътили се по още не разсъмналата се, заснежена улица „Шопски отряд“ към основно училище „Иосиф Ковачев“, за поредният урок…

Да, ние бяхме емигранти и се опитахме да станем добри имигранти. Някои от нас избраха да останат и да отглеждат деца в мястото, в което са се родили. Те също бяха принудени да емигрират. Родината беше унищожена, сравнена със земята, унижена. Всичко, строено от нашите родители, беше разрушено, а на негово място се построи едно голямо казино.

В казиното светлините заслепяваха, музиката гърмеше, на огромни кръгли маси американски и европейски крупиета въртяха кървава рулетка, а децата на партийната номенклатура се блъскаха около масите за правото да залагат части от разчлененият труп на майка България. Останалите българи бяха допускани в казиното в ролите на проститутки, сервитьори, певци, танцьори, охрана или друг обслужващ персонал.

Нека бъдем честни. Някои от нас, емигрантите, взеха да помагат на крупиетата в казиното, докато ние, другите, тук се опитвахме да станем добри имигранти. Ние живеехме, работехме и отглеждахме децата си. Ние се опитвахме да разберем културата и историята на тези народи, където бяхме имигрирали. На същите тези народи, организирали кървавате рулетка в Родината ни. Нито ние, нито останалите на територията, имаха някакъв хъс за борба. Ние бяхме загубили не във битка, а в съд. Нас ни посочиха с пръст и назоваха Родината ни престъпна.

Назоваха системата, която ни отгледа и направи хора, човеконенавистническа. Ние бяхме отгледани като честни, миролюбиви и хуманни хора, вярващи в общочовешките ценности, които до голяма степен се покриват с божиите заповеди. Ние се покаяхме. Покаяхме се за лагерите, които не сме строили, за извращенията, които не сме правели, за убийствата, които не сме извършвали, и за кражбите, в които не сме участвали.

Тези, които бяха крали, убивали, насилвали и строели лагери, седнаха на кръглите маси с невъзмутимите крупиета и започнаха да залагат там късове от майка България, която самите те бяха разкъсали. Ние само гледахме. В това е нашата вина. Ние просто и тъпо гледахме. Емигрантите бяхме по-щастиви, защото можехме да не виждаме това. Бяхме заети с имиграция и не си осквернихме очите.

Душите ни останаха неизгорели. Останалите в територията не можеха да не виждат и душите им вкамениха, за да не изгорят. Нашите деца порастнаха българчета, незнаещи българска история, писменост и култура, говорещи на български с акцент, но все пак българчета. Душите им са български, защото ние им предадохме нашите.

Много от децата на територията, а и някои от нашите деца, пораснаха мигранти. Говорещи идеален български с множество английски думички, заселили се в езика ни в последните трийсет години, знаещи много добре историята на страната, но мигранти. Душите им не са в България. Душите им не са и в никоя друга страна. Душите им са души на бездомници.

Те не са проститутки, сервитьори, обслужващ персонал на крупиетата в България. Те обслужват едни други крупиета, на една друга рулетка. Тази рулетка е Земното кълбо, а залозите са всички страни по него, всички океани и континенти, всички недра, целият въздух, всичкото слънце и даже и целият космос. И собственикът на това казино е самият Сатана.

И днес няма да гледам тъпо. И днес няма да се покайвам за чужди грехове. Ще се покая само за един грях. Нищо не изправих и не се отрекох от Сатаната. Не и днес.

Отричам се от Сатаната.

Отричам се, отричам се, отричам се!

.

Виктор Хинов

.