2025-12-05

1 thought on “Български свещеник призова за защита на украински митрополит

  1. Из заключителното слово на митрополит Арсений на съдебно заседание, проведено на 3 ноември:

    „Прекарах година и половина в ареста. И през тези осемнадесет месеца вероятно вече съм имал около 200 съдебни заседания. Когато бях арестуван, още преди да ме освободят от следствения арест (28 октомври 2025 г. – бел. ред.), ми казаха: „Може да избягате някъде, затова ви арестуваме.“ Е, ако ме бяха хванали на полската или румънската граница, това щеше да е разбираемо. Но когато ми казаха това в следствения арест – че има вероятност да избягате…
    След това: ако настоявах да бъда заведен на регистрирания си адрес и ми казаха, че фронтовата линия е близо и мога да я премина… но аз (и моите адвокати са го изразили) се нуждая от лечение, спешна сърдечна операция и моля да ми бъде позволено да бъда в Киев.
    Когато бях приет във временния арест (следствения арест – бел. ред.), кръвното ми налягане беше 186 на 106. На 30 октомври, по време на съдебно заседание, вие извикахте линейка тук, която ми постави диагноза хипертонична криза и ми даде горещ магнезий. И след това казахте: „Нека полежа за половин час“. Това беше направено във вашия кабинет, във ваше присъствие. Невъзможно е да се преструвате! Сложиха ми инжекция с горещ магнезий и след това ме изпратиха обратно на съдебното заседание, което продължи до полунощ.
    Днес и аз се почувствах зле. Помолих да ме закарат в хотел. Взех си лекарствата, но въпреки това кръвното ми налягане беше 200 на 110.
    Линейката пристигна. Закараха ме в болницата.
    Чувствах се зле. Кръвното ми налягане никога преди не беше било толкова високо. Бог ми е свидетел – в името на моето паство, което дойде тук, за да ме подкрепи, се държах колкото можех и не показвах, че се чувствам зле. Днес се чувствах по-зле от всякога в живота си.
    Докараха ме на количка чак до леглото ми в отделението. Сложиха ми гореща инжекция, магнезий, интравенозно и успокоително. В болницата ми казаха: „Не ставай при никакви обстоятелства.“ След това ми донесоха контейнер за проба, записаха името ми и казаха: „Ще бъдеш изследван утре сутринта…“
    Но казаха на лекаря за мен: „Щом го пуснеш, си уволнен.“ Той хукна по коридора, крещейки: „Защо ми е нужен? Веднага го отведете!“ Изкараха ме от болницата, отново на носилка, до вратата на колата. Носилката се върна в болницата и ме натовариха в колата. Въпреки инжекциите с гореща вода и горещи интравенозни течности, които ми бяха поставени в болницата, кръвното ми налягане беше 180/100, а пулсът ми – 128 удара в минута. Изписаха ме като „стабилен“ и ми казаха да ме заведат в съда.
    „Живях и живея за народа на Украйна.“
    Нямах намерение да бягам, нито пък планирам – както смята прокуратурата. Къде бих могъл да отида в такова състояние, особено след като нямам никакви документи?
    Моля ви да спрете това безумие и поне да ми позволите да получа някакво лечение, защото мина година и половина, особено последните няколко дни: когато прекарах нощта напълно облечен в килията на следствения арест, където беше 13°C.
    Свещеник съм в Украйна от 33 години, 30 от които съм игумен на Святогорската лавра. Ако съм враг на Украйна, как могат десет членове на Върховната рада да гарантират за мен? Ако съм враг на Украйна, защо толкова много войници от украинските въоръжени сили ме подкрепят?
    Аз, Ваша Чест, Ви моля да ми позволите да напусна тук, не в следствен арест, защото не мога да го понеса, а в Киев за лечение там. Не искам лекар да тича из болницата и да казва: „Вземете го! Защо ми е нужен? Казаха ми, че вече съм уволнен, ако го оставя сега.“ Искам да видя лекари, които няма да ме изгонят от болницата, докато съм болен. Като човешко същество имам право да защитавам здравето и живота си. Нещо повече, както показаха хората, които идват да ме подкрепят, имам нужда от това.
    Толкова много хора дойдоха да ме подкрепят тези дни! Не стояха с плакати срещу мен. Това е моята подкрепа. Никой не дойде да подкрепи прокурора тези дни. Нито един. Хиляди хора изразиха подкрепата си за мен онлайн само за час…
    Разбирате, че това са и народът на Украйна, за когото живях и живея, за когото искам да живея и да служа тук. Не искам да бягам никъде. Те дойдоха при мен и казаха: „Подпишете споразумението и ще ви разменим.“ Не искам това. Искам да бъда тук. Моето паство е тук. Братята ми са тук. Сестрите ми, духовните ми деца, са тук. Тук са моите момчета от украинските въоръжени сили, които никога не са се отричали от мен и аз никога няма да се отрека от тях, защото са мои.“

    Целият текст тук: https://svlavra.church.ua/2025/11/05/zaklyuchitelnoe-slovo-mitropolita-svyatogorskogo-arseniya-na-sude-3-noyabrya-2025-g/

Вашият коментар