Брифинг в София на Инициативен комитет за „Нова национална идея“

На 28 октомври 2025 г. в Пресклуба на БТА в София се състоя пресконференция на Инициативен комитет за бъдеща партия „Нова национална идея“, с участието на Румен Байчев и Петър Стаматов.

На брифинга бе представен модел за заменяне на партийната власт с диалог между гражданите и държавата; алтернатива на партийната власт; как изкуственият интелект (ИИ), създаден не да управлява, а да слуша и обобщава, би могъл да върне властта в ръцете на гражданите.

Стана дума и за проект за национален идеал за България и за специализиран AI инструмент за пряка демокрация, достъпен за всеки грамотен гражданин.

По време на брифинга бяха направени изявления и от други участници и бяха дадени отговори на зададените въпроси.

Видеозапис на пресконференцията ТУК.

.

Звукът в записа на БТА прекъсва на няколко места, като например около 38 минута от началото на видеото. Също така не се чуват всички изказвания от залата. Ето защо по-долу ще намерите почти пълния текст на казаното на пресконференцията с малки редакторски поправки.

П. Стаматов:

Добре дошли и благодаря на всички, които дойдоха днес, за да подкрепят нашата идея. Особено признателен съм на медиите и журналистите, които проявиха интерес още преди това представяне и спомогнаха за популяризирането на събитието. Специални благодарности на Стойко и Емил, които без да се обръщам към тях, напълно доброволно помогнаха да се разпространи информацията.

Благодаря и на всички, които пътуваха от други градове, за да бъдат тук. И на тези, които отложиха свои пътувания до провинцията. Това ми дава оптимизъм за бъдещето на нашата идея – нова, иновативна и трудна за реализиране, както всяко начало, но изпълнена с потенциал.

Благодаря и на Румен Байчев, който ще поеме основната част от представянето. И двамата сме инженери, затова силата ни е в логиката и анализа, не толкова в ораторството. Но като инженери знаем, че всяко добро управление изисква две неща – ясно определена цел и ефективна обратна връзка, която да позволява незабавна корекция при промени. Именно това липсва в съвременното управление и нашата идея цели да го подобри.

Според мен е необходимо гражданите да бъдат по-активно включени в политиката. В последните дни, пътувайки из страната, видях колко силно недоверие има към политическата система и колко хора са се отказали да участват в обществения процес. Нашата цел е да върнем това участие – да накараме хората отново да се включат в политическия живот.

Знам, че сред нас има много активни граждани от различни среди – хора, които влагат личното си време и усилия, но често не намират достатъчно последователи. Надявам се, че нашата система ще даде възможност именно на тези хора да вдъхновят останалите и да възродим желанието за участие в обществения живот.

С това давам думата на Румен Байчев, който ще разкаже какво го мотивира да се заеме с този проект.

Р. Байчев:

Казвам се Румен Байчев. Инженер, физик и изследовател съм, преподавател по физика. Имам дългогодишен опит в общуването между хората, тъй като съм ръководил голяма рекламна агенция и съм постигнал значителни успехи в областта на обществените връзки.

Ще се опитам сега да представя идеята по ясен и достъпен начин, тъй като това, което обсъждаме, е създаването на партия с истинска идеология. В България в момента не виждам партии, които да имат идеология. Единствената „идеология“, която наблюдавам, е усвояването на обществени средства в частен интерес. Това не може да бъде идеология. Дори и социалистите днес не следват идеята за обществена собственост в полза на обществото, така както е формулирана от първите социалисти.

За да има една организация идея, тя трябва да има философска основа. Затова ще опиша няколко основни понятия, които стоят в основата на нашето разбиране. Ние разглеждаме две същности – интелект и изкуствен интелект. Изкуственият интелект е нещо ново и допълващо в развитието на човешката цивилизация.

Интелектът е същност с множество характеристики. Ако има само един интелект, той просто съществува. Но когато се появи втори интелект, възниква възможност за взаимодействие. При появата на два интелекта се пораждат две нови явления – власт и свобода.

Когато един интелект се опитва да наложи своите интереси върху друг, това се проявява като власт. Когато обаче двата интелекта са равни по сила и не могат да се подчинят един на друг, те са принудени да взаимодействат по друг начин – чрез договаряне. Именно тогава се ражда понятието справедливост – означаващо договаряне, при което всеки получава това, което желае, като това не нарушава интересите на другия. (Бел. ред – За справка вижте Равновесието на Неш*). Такъв договор може да бъде наречен справедлив само ако е сключен от позицията на свободна воля. Ако върху единия интелект има натиск или ограничение, тогава вече няма справедливост, защото договорът е резултат не на свободна воля, а на подчинение.

Определихме няколко основни понятия. Първото е свободата — идеално състояние, при което няма външно въздействие върху интелекта. Второто е властта — противоположното, т.е. въздействие върху интелекта с цел той да функционира в интерес на този, който му въздейства.

Предлагаме принципите свобода и справдливост** да станат основа на една национална идея за България, а защо не и за света. В основата на развитието на човешката цивилизация стои стремежът хората да функционират при максимална свобода и максимална справедливост, или поне в посока към тях. Разбира се, пълната справедливост е идеал, трудно достижим, но движението към нея е естествен и необходим процес.

Когато в обществото има множество интелекти — хора с различни интереси — въпросът е как може то да бъде едновременно свободно и справедливо. Отговорът е прост: ако решенията се вземат от позицията на свободна воля и ако обществото отчита всички интереси, то може да се нарече свободно и справедливо.

За да бъде това възможно, обаче, са нужни инструменти, които позволяват реално участие и изразяване на волята на хората. Тук стигаме до един такъв инструмент — представителната демокрация.

Първоначално представителната демокрация е била изключително прогресивна форма на управление, но днес все по-често се превръща в пречка. В исторически план тя възниква, когато феодалните общества започват да преминават към капитализъм или когато тоталитарни режими се опитват да разширят участието на гражданите. Революциите и реформите въвеждат идеята за демокрация като начин на управление — идея, която всъщност има древни корени още в Римската република и дори по-рано.

Хората имат два начина да взаимодействат помежду си – или да се договарят, или да не се договарят и да използват други инструменти на властта. Всички държавни институции, които познаваме – образование, наука, армия, полиция и много други – са именно такива инструменти на властта. Те съществуват, за да осигуряват управление и контрол в обществото.

Днешното общество е силно развито и е създало множество форми и механизми, чрез които властта управлява. Въпросът е как това управление може да се организира така, че да бъде най-ефективно и справедливо, така че да се постигне максимално добър модел на функциониране.

Това може да стане само чрез ясни и правилни закони, които определят начина, по който хората взаимодействат. В основата на тези закони стои Конституцията – тя е най-висшият принцип, следван от законите, които трябва да ѝ съответстват. Националната идея е водещият духовен принцип, който предхожда дори самата Конституция, защото именно тя определя посоката, в която обществото се развива.

За да се разберат интересите на хората и те да бъдат отразени в управлението, е необходим инструмент. Такъв инструмент исторически се е оказала представителната демокрация. Тя е била прогресивно постижение преди няколко века, както споменах по-горе, но днес се е превърнала в проблем, защото носи в себе си едно скрито свойство – концентрация на властта.

Механизмът на представителната демокрация се основава на делегирането на власт. Но всяко делегиране неизбежно води до концентриране на властта в малък брой хора. А всяка концентрация на власт в крайна сметка завършва с диктаторски режим. Историята вече е показала това – няма нужда да споменаваме конкретни имена, всички ги знаем. (Най-показателен пример е Хитлер).

Именно представителната демокрация е била инструментът, чрез който подобни дикататори и сили идват на власт. Тук трябва да въведем още едно важно понятие – свързано с концентрацията на властта. Когато властта се концентрира в малък кръг, това е движение надясно. Когато властта се разпределя между повече хора, това е движение наляво.

В медиите често се говори за „леви“ и „десни“, за „социална политика“ и други подобни определения, но реалният смисъл на тези понятия е силно изкривен. Например, (не)човекът, който в Германия между 1933 и 1937 година приема над 200 социално насочени закона, може ли да бъде наречен „ляв“? Исторически понятието за ляво и дясно е формално и идва още от времето, когато кралят е раздавал правосъдие – тези, които са стояли отляво, са били привърженици на народа, а отдясно – на монархията.

Днес тези термини се използват често, но без реална връзка с първоначалния им смисъл. Получава се подмяна на понятията, която служи за манипулиране на общественото съзнание.

За да живее едно общество по справедливи закони, всички негови членове трябва да участват в процеса на създаване на тези закони. Само тогава можем да говорим за истинска демокрация. Проблемът е, че технически това е трудно осъществимо, особено при големи общества.

Често се противопоставят социализмът и капитализмът, но според мен това противопоставяне е измамно. И двата строя използват един и същ механизъм на управление – представителната демокрация.

Нашият първи президент Желю Желев правилно отбеляза, че комунизмът силно прилича на капитализма и на фашизма – всички те са варианти на тоталитарен модел, при който властта е концентрирана. Разликата е само в отношението към средствата за производство и в начина, по който се разпределят парите. По същество формата на управление остава една и съща.

П. Стаматов:

Нека продължа. Хората добре осъзнават, че днес има подмяна на понятията и че често нарочно се създава илюзия, че живеем в демокрация. Истинската демокрация, още от древна Елада, е означавала възможност всеки гражданин да участва пряко в управлението – например, всеки, който има право и отговорност, е можел да бъде управник. Днес това не е така. Формално наричаме системата „демокрация“, но в действителност властта е концентрирана и участието на хората е минимално.

Въпреки това мнозина искат промяна. През годините сме се опитвали да съчетаем две идеи – националната доктрина на България и използването на новите технологии. Някога покойният академик Григор Велев се опита няколко пъти да предложи такава национална доктрина в парламента. За нея стояха уважавани учени, професори и академици, които вярваха, че България трябва да има ясна национална цел и дългосрочна стратегия, оформена в доктрина.

Тази идея обаче не успя да се реализира. Вероятно грешката беше в това, че доктрината беше създадена „отгоре“ – от специалисти и експерти – вместо да произлезе от народа, от хората, които живеят с тези проблеми. Ако беше започнала отдолу, като израз на общата воля, може би щеше да успее.

Днес ние имаме нов шанс. Изкуственият интелект може да се превърне в инструмент, който събира, анализира и представя информацията, идваща от самите хора. Той може да направи възможно това, което по-рано беше технически невъзможно – гражданите реално да участват в изграждането на националната идея.

Така можем да съчетаем националната доктрина с технологичната сила на изкуствения интелект, за да изградим общество, в което волята на хората се чува и реализира.

Р. Байчев:

В един момент се появи необходимостта представителната демокрация да бъде преосмислена, дори премахната, защото тя е достигнала своя краен етап. В целия свят се наблюдава тенденция към тоталитаризъм, прикрит зад формата на демокрация. Много държави имат само две партии, които се редуват във властта, защото повече политически сили не могат да съществуват устойчиво в тази система. Това не е изключение – това е естествен резултат от самия механизъм на представителната демокрация.

В основата си тя е процес, който неизбежно води до концентрация на властта. Ако партиите са малко, властта се съсредоточава между тях; ако са много, всяка получава минимален дял, системата става неефективна и в крайна сметка също се стига до застой. Такова общество не може да се развива напред – графиката на неговото развитие върви към нулата.

На този фон се появява нов фактор – изкуственият интелект. Като физик и човек, занимавал се с теоретична и квантова физика, виждам в него едно новородено същество, което тепърва отваря очи, но потенциалът му е колосален.

Днешните изкуствени интелекти, обучавани на различни бази данни, растат и се усъвършенстват ежедневно. В един момент те ще започнат да взаимодействат помежду си и ще се сблъскат със същите въпроси, които съпътстват и човешкия интелект – въпроси за интересите, волята и целите. Те ще се опитат да формират свои интереси, извлечени от информацията, на която са обучени. Това е неизбежна еволюционна стъпка, подобна на начина, по който хората изграждат своето съзнание и система от интереси.

П.Стаматов:

И колкото повече отлагаме нашата активност и участието си в този процес, толкова повече губим инициативата.. Ето тук в дясно от мен виждам Димитър Гинчев. Още през 2018–2019 година с него и група хора, включително учени от БАН, обсъждахме идеята да създадем политически изкуствен интелект (ПИИ)***, който да следи действията на политиците и да служи като инструмент за контрол и прозрачност. Тогава идеята беше преждевременна – хората още не разбираха какво представлява изкуственият интелект.

Днес обаче времето е узряло. Процесът вече е в ход и скоро няма да може да бъде спрян, и зависи от кой — от гражданите или от властта ще бъде контролиран.

Р. Байчев:

Естественият интелект – този на човека – е плод на хилядолетна еволюция и непрекъснато развитие. Той се формира чрез натрупване на опит, интереси и ценности. Всеки човек има свои интереси – динамични, изменящи се според средата и обстоятелствата. Те се трансформират с всяка секунда и са уникални за всеки отделен индивид. В това се крие и същността на човешкия интелект – неговата променливост, адаптивност и индивидуалност.

Интересите на човека се формират от обстоятелствата, в които е роден и израснал – средата, възпитанието, образованието, културните влияния. Във всеки момент човек действа според собствените си интереси и се стреми да ги реализира по един или друг начин.

Разбира се, има хора, които се опитват да удовлетворяват интересите си чрез доминиране над останалите – това е форма на власт, присъща на природата още от най-простите организми. В биологичния свят е естествено един организъм да се стреми да използва друг, за да оцелее или да подобри качеството си на живот.

Но човечеството вече е достигнало до степен на развитие, в която е способно да надмине тези първични инстинкти. Като интелигентни същества ние можем да изграждаме общество, основано не на подчинение, а на сътрудничество и справедливост.

Днес разполагаме с инструмент, който се появи точно навреме – изкуственият интелект (ИИ). Той е машината, способна да събира, анализира и обобщава огромни масиви от информация. Именно това ни е необходимо, за да можем да събираме и обединяваме информацията от всички граждани, всеки със своите интереси, и да извеждаме от нея общия обществен интерес – сумата от индивидуалните интереси на членовете на обществото.

В тази идея няма място за пари, военна сила или други инструменти на властта. Основата ѝ е договарянето и общественият договор, при който решенията се вземат чрез участие, а не чрез принуда.

Днес живеем в свят, в който тези принципи често са изместени от системи на контрол, но ние се стремим да върнем човека в центъра на управлението. Целта ни е да запалим у хората въображението и мисълта, да ги подтикнем да повярват, че нов модел на общество е възможен.

Нашата идея е проста и ясна:
ние сме за общество, в което гражданите имат реалната възможност да участват в създаването на обществения договор, т.е. в самото упражняване на властта. Защото властта не е само управление – тя също е процесът на договаряне, чрез който обществото определя своите правила.

Всичко останало – хора, институции, политически сили – идва и си отива. Остават правилата, по които хората живеят. Те определят характера на всяка нация.

България се различава от другите държави не по хората, а по законите, които определят живота тук. Хората напускат страната, защото не приемат тези закони и търсят общества, в които правилата са по-справедливи.

Затова нашето виждане за бъдещето е ясно – да дадем възможност на възможно най-широк кръг от българите да участват в създаването на обществения договор, писането на закони, и така да върнем справедливостта и доверието в управлението.

Как ще стане това? Търсим съмишленици, с които да седнем заедно на една кръгла маса и да мислим как да го направим реалност. Не търсим лидер, не търсим човек, който „да кара влака“. В тази система такава фигура просто няма място. Идеята е обществото само да се организира – чрез взаимодействие, споделяне и разумен диалог.

Изкуственият интелект тук не е ръководител, а инструмент – средство, което обработва големи обеми от информация, за да подпомогне вземането на справедливи и обосновани решения.

Това е смисълът на нашето представяне. Целта ни не е да водим хората, а да им дадем инструмент и възможност да участват. Хората, които са тук в залата, имат нужния интегритет и разбиране. А тези, които още не са убедени, ще се опитаме да ги приобщим чрез знания и разяснение.

Най-важното сега е да разберем какво търсят хората от нас, за да можем следващия път да бъдем по-конкретни.

П.Стаматов:

По света вече се работи в тази посока. Пример за това е премиерът на Албания, Еди Рама, който беше един от първите държавни лидери, въвели министър на изкуствения интелект – нов пост, целящ именно да намали корупцията чрез автоматизация и прозрачност. Това показва, че идеята вече има реални приложения.

Следващата ни стъпка е да организираме бъдеща среща, на която да обсъдим конкретните действия и реализацията на идеята.

И преди да приключим и преминем на диалог със залата, искам да спомена, че получихме списък с въпроси от Детелин Опрев. Той бе подготвил темите сериозно и с разбиране. Ще прочета някои от тях и ще дадем кратки отговори, преди да преминем към въпросите от публиката.

Първи въпрос: Какво конкретно означава нова национална идея и с какво се различава от досегашните концепции за национален идеал?

Отговор: Новата национална идея представлява идеал, който може да се измерва количествено във всеки момент. Тя включва и съвсем нов фактор – степента на включване на гражданите в управлението.

В миналото се е смятало, че върховната власт определя посоката, а народът само следва. Сега ние обръщаме модела – интересите на мнозинството трябва да определят целите на държавата.

Затова нашият идеал се различава по това, че освен традиционните измерители като свобода и справедливост, добавя и участието на гражданите като основен показател за жизнеността на обществото.

Следващият въпрос е:
Как си представяте функционирането на държавата, в която партийната власт е заменена с диалог между гражданите и институциите?

Днес в системата съществуват посредници – т.нар. народни представители, които почти безконтролно от гражданите реализират своите лични виждания и цели чрез законодателството. Това е същността на представителната демокрация – хора, които формално изразяват „обществените интереси“, но в действителност следват само своите.

В нашия модел това няма да е възможно. Партиите и отделните авторитарни личности няма да могат да узурпират властта, защото властта ще принадлежи на самите граждани, които ще участват пряко във вземането на решения.

Ние смятаме, че представителната демокрация е остаряла форма на управление, която вече не отговаря на съвременните условия.

Р. Байчев:

Да се нарече един човек „носител на обществени интереси“ е нелогично – никой не може да знае интересите на всички. Всеки човек има само своите лични интереси. Затова единственият начин да се изгради реален обществен интерес е всички граждани да участват в процеса на формирането му.

Новата национална идея не е просто цел, а механизъм за непрекъснато постигане на целите чрез пряко гражданско участие. Тя не отговаря на въпроса „Каква България искаме?“, а на по-дълбокия въпрос – „Как заедно да решаваме каква България искаме?“. Това е идея за съвместно съществуване и споделено управление на държавата.

П.Стаматов:

Има въпрос и за механизма на участие:
Първите петдесет членове на инициативния комитет ще имат задачата да подготвят необходимите документи, да свикат събрание и да учредят общ форум с над петстотин души. Те няма да бъдат лидери, а носители и пазители на идеята, които ще я разпространяват и развиват сред останалите.

В тази система няма водачи, няма приоритетни фигури, няма хора „с повече значение“. Всички участват на равни начала.

Относно изборите и нашето участие:
Да, ще участваме в избори, но не с цел да спечелим властта в традиционния смисъл, а за да я върнем на гражданите. Моделът ни е отворен – към него могат да се присъединят партии и организации, които поставят националния идеал на България над личните си интереси. Коалициите ще бъдат естествени и гъвкави – основани на гласуване по конкретни въпроси, а не на партийна лоялност.

Кои обществени групи най-вероятно ще подкрепят идеята?
На първо място – активните хора, които имат желание за промяна и разбират нуждата от нов модел. След тях ще се присъединят и онези, които днес са отвратени от политиката, които не гласуват, защото не виждат смисъл в представителната демокрация. Именно тези хора са ключът към възраждането на обществото – те са доказателството, че старият модел е изчерпан и новият е необходим.

Какъв е моделът на изкуствения интелект, който предлагаме?
Това е технически въпрос и затова ще се доверим на специалистите и на решенията, разработени с отворен код. Изкуственият интелект, който предвиждаме, няма да управлява – той ще слуша, анализира и обобщава информация, без да взема самостоятелни решения.

Основната му функция ще бъде да събира мненията на гражданите, да ги обработва според заложените принципи и да ги представя в систематизиран вид, така че обществото да може да вижда общите тенденции и да взема информирани решения. Този интелект ще бъде обучаван върху българските закони и конституционни принципи, за да гарантира, че всяко негово заключение е в съответствие с правовия ред.

Ние обаче не идваме с готов модел или формула. Целта не е да наложим конкретна технология, а да представим механизма и идеята – начин, по който обществото може да се самоорганизира и да участва пряко в управлението чрез новите инструменти, които науката ни дава.

Ако тази идея се възприеме, реализацията и ще бъде съвместно дело – ще я развием заедно с учени, инженери, програмисти и граждани. Именно в това е смисълът на нашето предложение: не да дадем готова система, а да създадем отворен процес, в който всички участват.

Последният въпрос: Какво очакваме от обществото, медиите и институциите след днешното представяне?

Очакваме да проявят интерес, да започне обсъждане, обмен на мнения и активно участие. Целта е да се отвори пространство за взаимодействие, а не за противопоставяне.

Ако инициативата не получи широка обществена подкрепа, алтернативата е само една – образование и активност. Хората трябва да бъдат образовани и осъзнати, за да могат да участват в създаването на бъдещето.

Румен Байчев:

Няма друга алтернатива. Нито технология, нито партия, нито система може да замени просветения и активен гражданин. Но и принудата не е пътят – както се казва, „на сила хубост не става“.

Реално въпросът е как ще се приложи това на практика — дали чрез революция или чрез еволюция. Революцията е метод на малка група, която налага волята си над другите; навсякъде, където чуете „революция“, означава, че част от хората принуждават останалите да правят каквото те искат. Историята показва, че смяната на личности не решава системния проблем — сменяли сме едни лидери с други, без да променим основите на взимане на решения. Затова промяната трябва да е в механизма на вземане на решения, а не само в хората.

Изкуственият интелект вече се развива бурно; големи държави инвестират трилиони, опитват се да овладеят технологиите, за да управляват чрез тях. Ние твърдим, че обществото трябва да се самоуправлява, защото частни интереси никога не могат по дефиниция да заместват обществените интереси.

На въпрос от публиката за примера на Швейцария, Румен Байчев отговори:

В контекста на прякото участие има примери като Швейцария, където референдумите са широко застъпени и гражданите пряко решават важни въпроси. Нашата идея не замества референдума, а използва изкуствения интелект като инструмент: той подготвя въпросите и вариантите за гласуване, обобщава интересите на хората и предлага възможни решения. По-нататък обществото решава чрез референдум или друг демократичен механизъм.

Важно е да се отбележи, че самият референдум може да бъде манипулиран от тези, които формулират въпросите. Формулировката променя резултата — два варианта на един и същи проблем могат да доведат до кардинално различни отговори. Затова задачата на изкуствения интелект е да предоставя прозрачни, много варианти и анализи, а не да налага единственото „правилно“ решение. Финалното решение остава в ръцете на хората.

Допълнение от залата:

Казвам се Павлик Петров. В миналото се подписвах дълго с много титли като инженер, доктор на техническите науки и т.н. Днес не съм част от никакви управленски структури — работя само с приятели и колеги в сфери, където имаме допирни точки и общи интереси.

Още от 80-те години се занимавам с това, което днес наричаме изкуствен интелект. Тогава то се наричаше „експертни системи“. Работехме по решения за множествените възможности на силите – и в България, и във Варшавския дол. По-късно, съвместно с НАТО, разработвахме системи за координиране на коалиционни операции.

Оттогава до днес виждам едно и също – изкуственият интелект няма да реши проблемите на човечеството. Той е само информационна база, инструмент, който ни прави по-информирани и по-бързи, но решенията винаги ще остават в човешки ръце.

В онези години, в експертния център на флота, който ръководех, имахме надпис на стената:

„Информационните системи правят умния човек по-умен, а глупавия – по-глупав.“

И това е вярно и днес. Човешкият фактор ще си остане решаващ. Изкуственият интелект не може да контролира човека, но – както и при естествения интелект – всичко зависи от намеренията. Всеки интелект може да бъде съзидателен или разрушителен.

Тук идва ролята на духовността – тя е „ситото“, което отсява разрушителното от съзидателното. Ако няма духовен коректив, интелектът – естествен или изкуствен – може да се превърне в инструмент за разрушение.

Затова съм казвал и преди: има нужда паралелно с развитието на изкуствения интелект да се развива и изкуствена духовност – механизъм, който да му позволи сам да отсява доброто от злото, конструктивното от разрушителното.

Изкуственият интелект не е заплаха, а огледало. Той ще ни направи или по-умни, или по-глупави – в зависимост от нашето собствено състояние и зрелост. Той просто ще ни дава възможност да вземаме по-информирани решения, но изборът винаги ще си остане човешки.

Добрите намерения не са достатъчни – без знание и осъзнаване те често водят към погрешни решения. Както се казва, пътят към ада е постлан с добри намерения.

Така че не се страхувайте от изкуствения интелект. Опасността не е в него, а в това кой и как го използва.

(Бел. ред. – Накрая на изказването си — около 50 минута от записа на БТА — П.Петров извън темата добавя кратка информация за познанството си с Петър Стаматов)

По нататък следва изказване на Люсена Костова, която споделя, че за първи път е научила за инициативата преди няколко дни, в разговор с Петър Стаматов. Тя разказва, че след 2020 година е попаднала на документ, озаглавен „Визия за България – BG Vision“ (достъпен на сайта bgvision. bg), който съдържа два основни раздела – „Визия за развитието на света“ и „Визия за развитието на България“.

По нейни думи, документът вероятно е изготвен с чуждестранно финансиране, може би от Световния икономически форум или чрез програми, свързани с фондации като тази на Джордж Сорос. В него се говори, че комплексността на събитията и обемът от информация в бъдеще ще бъдат толкова големи, че човешкият ум или малка група хора няма да могат да ги обхващат. Затова се предвижда въвеждането на „мрежово управление“, при което решенията ще се вземат чрез свързани системи, способни да анализират и координират в реално време.

Л.Костова споделя, че още през 2018 г. е основала фондация „Мрежа на успеха“, чрез която е изнасяла лекции за работа в мрежа и за мрежовото реализиране на проекти. Тогава терминът „невронни мрежи“ още не е бил широко използван, но сега вижда директна връзка между „мрежовото управление“ и управлението чрез невронни мрежи – т.е. чрез изкуствен интелект.

В документа, разказва тя, има тревожни прогнози – например, че след 2030 година „Homo sapiens“ ще изчезне, тъй като човечеството ще премине към нов етап, в който изкуствените и биологичните интелекти ще се слеят.

Костова заявява, че подкрепя идеята, изложена от Румен Байчев, според която изкуственият интелект трябва да се използва само като инструмент в полза на обществото, а не като управляващ фактор. Тя споделя тревога, че по света вече има примери на прехвърляне на властови функции на машини – например, в Япония и Китай има роботи, които изпълняват духовни ритуали и дори хора, които им се покланят.

Тя подчертава, че е жизненоважно да се запази здравият разум и връзката с човешкия корен, защото ако човекът предаде властта си на изкуствения интелект, ще загуби същността си.

Според нея тази инициатива е ценна дотолкова, доколкото защитава правото на човека да взема окончателното решение. Идеята за диалог между хората и институциите, според нея, трябва да се развие именно в тази посока – да осигури механизъм за обществен разговор, в който технологиите служат на човека, а не го заместват.

„Важно е да си говорим – казва тя – защото това, че не обсъждаме тези процеси, не означава, че те не се случват. Те вече текат – и то без нашето участие.“

Румен Байчев:

Изкуственият интелект няма интереси — той не разполага с база, от която да формира интереси по начина, по който това става в човешкия мозък; интересите са моментни състояния. Затова решенията остават в човешки ръце, а ИИ само обработва информацията и я поднася за информирано вземане на решения.

П. Стаматов:

Кратката формулировка на нашия национален идеал е: Свободна, справедлива, пазеща род и култура — Република България.

Около тази идея можем да съградим допълнителни правила и принципи, например като клетва за преданост към Родината. В други страни съществуват форми на обществен обет (клетва пред знамето и т.н.), докато у нас тези практики са ерозирали — това също е тема за обсъждане (вж.линк).

Р. Байчев:

По въпроса за народовластието и националната сигурност: практики като разпределяне на оръжие и обучение за неговото ползване се прилагат в държави като Израел и Финландия (и спомнатата по-рано Швейцария). Ние не откриваме радикално нови решения — целим да използваме работещи, доказани схеми, адаптирани към нашия контекст.

Общественият договор е самият документ — набор от правила, върху които се изгражда обществото. Той е основата, началото на всичко. Реализацията му обаче е отделен процес, подчинен на други закони и механизми.

Това, което се обсъжда, не е как ще функционират предприятията, министерствата или институциите — това са вече оперативни, производствени и организационни въпроси, изискващи конкретни специалисти и компетентни ръководители. Тук става дума за начина, по който се създават правилата, а не за това как се изпълняват.

Байчев подчертава:

„Когато се научим да се договаряме един с друг, ще можем да се договорим и за всичко останало.“

Целта е първо да се изгради механизмът на договаряне, защото именно той съдържа решението на всички следващи проблеми.

П. Стаматов отбелязва и нуждата от обединение на българите, включително тези зад граница. Споменава присъствието на гости от Чикаго и идеята да се създаде глобална българска мрежа, в която хората в страната и по света да участват равностойно. За това обаче е нужно медиите и институциите да обърнат внимание на реалните проблеми на българите — вътре и извън държавата.

След заключителните думи се провежда кратка дискусия:

• Детелин Опрев предлага да се обсъдят промени в избирателната система, като въвеждането на ирландския модел на единичен прехвърляем вот, както и датската система на електронен подпис, при която над 95% от гражданите общуват с институциите само чрез телефон.
• Румен Байчев потвърждава, че познава тези модели и подчертава, че има много възможности за подобрения, стига да има воля.
• Той споменава идея за „доверителна демокрация“ – система, основана не на представителство, а на натрупано доверие, при която всеки гражданин гласува с тежест, равна на доверието, което е получил от други хора.
• Обсъжда се и възможността за жребий при избора на част от представителите (например на втора палата в НС****) , както предлагат някои политически системи – за да се намали концентрацията на власт и да се повиши контролът.

Байчев обобщава, че има различни модели – важното е хората да седнат и заедно да решат кой искат да приложат. Най-лесният вариант според него е този, при който всеки може от телефона си да гласува, да одобрява или да отхвърля предложения — с реален резултат.

След краяа на официалния запис срещата завърши с благодарности към БТА, към участниците и присъстващите.

Стаматов казва:

„Най-интересното е, че търсейки съмишленици – дойдоха хора, които не очаквах. Но точно това е хубавото — когато идеята е смислена и жива, тя сама намира своите хора. “

За контакти пишете до организаторите на брифинга Байчев и Стаматов и до редакционния имейл на сайта Еврочикаго (линк).

За още инфо по темата – вж. линк1, линк2, линк3 .

*Джон Неш получава Нобелова награда по икономика през 1994 г. за своя принос към некооперативната теория на игрите, която има широко приложение в икономика, политика, биология и психология. Равновесието на Неш е ситуация, в която участниците в договаряне избират стратегии, които са най-добри за тях, като вземат предвид стратегиите на другите. Никой участник няма стимул да промени своята стратегия едностранно, защото това няма да му донесе по-добър резултат. Това състояние се счита за стабилно и справедливо, защото всеки получава оптималното за себе си, без да нарушава интересите на другите.

** Подобно на идеала на Васил Левски за чиста и свята република, в която всички българи живеят свободно, равноправно и без потисничество.

*** Създаване на политически изкуствен интелект ПИИ (линк).

**** Втора (професионална) камара на българския парламент (вж. линк).

.

.