Източник: ФБ страница на авторката
157 страници!
Това явно е новината, която трябва да ни впечатли.
Прокуратурата уведоми медиите, че е готова прословутата „комплексна съдебно-психологична, съдебно-психиатрична, съдебно-сексологична и съдебно-теологична посмъртна експертиза“.
Отново подчертавам – 157 страници.
Колко впечатляващо 🙂
Имам само един дребен въпрос: след като прокуратурата намира за необходимо да уведоми медиите за тази експертиза, не е ли редно първо да уведоми пострадалите лица по това дело, а именно нас, близките? А може би дори е редно да ни я предостави?
Все пак става дума за 157 страници, в които психолози, психиатър и теолог анализират посмъртно живота, отношенията, психиката, сексуалността, вярванията и вероятно „мотивите“ на нашите мъртви близки. Някак си ми се струва, че преди обществеността да бъде впечатлявана с броя на страниците, е редно тези страници да бъдат прочетени от семействата на хората, за които са написани.
И понеже очевидно трябва да се впечатлим и от дължината на наименованието, само припомням — през март експертизата, която ни обясниха, че е назначена и тя щяла да обясни много неща беше:
“съдебна психолого-психиатрична, сексологична и теологична“. Сега вече всяка дума е получила по едно тържествено „съдебно-“ отпред.
Съдебно-психологична.
Съдебно-психиатрична.
Съдебно-сексологична.
Съдебно-теологична.
И нека не забравяме – 157 страници.
Звучи внушително, нали? Само че ние продължаваме да чакаме отговорите.
И имам два особено прости въпроса. Прокуратурата казва, че експертизата е изготвена от четири вещи лица — „психолози, психиатър и теолог“. Сексолог не е посочен. Тогава кой точно е извършил съдебно-сексологичната експертиза и каква квалификация по сексология притежава?
А за „съдебно-теологичната“ експертиза въпросът ми е още по-интересен:
Каква точно е специалността на теолога и каква компетентност има той по будизъм и по специално по тибетски будизъм и Ваджраяна?
Защото ако ще анализираме религията и духовните вярвания на мъртви хора и от нея ще търсим „мотиви за престъпления“, бих искала поне да знам дали човекът, който я анализира, действително разбира будистката традиция, за която се произнася.
Но най-сюрреалистичното е друго.
Прокуратурата ни съобщава, че комплексната медицинска, балистична, физикохимична и техническа експертиза за Околчица е готова. А за трите тела при Петрохан:
„Предстои в кратки срокове представяне на заключението.“
Седем месеца по-късно. Двете производства отдавна са обединени. Да, това не пречи експертизите за двете местопрестъпления да бъдат отделни. Но не мога да не забележа абсурда – 157 страници за психиката, сексуалността, отношенията и теологията на мъртвите — готови. А комплексното заключение за самата смърт на тримата души в Петрохан — още го чакаме. Само на мен ли ми звучи абсурдно? Дори нелепо!
Аз лично бих предпочела по-малко страници и повече отговори.
Кой е стрелял?
От каква дистанция?
Какви са траекториите?
Какво показват оръжията и следите?
Какво показва балистиката?
Какво изключва участието на други лица?
И още много други въпроси, на които не се отговаря до момента!
Защото нито психологът, нито психиатърът, нито сексологът, нито теологът могат да установят кой е натиснал спусъка. И още нещо.
На 11 март прокуратурата заяви, че тази експертиза предстои и че тя евентуално щяла да даде яснота за „мотивите за извършените престъпления“. Днес, шест месеца по-късно, има 157 страници. Прекрасно. Дайте ни ги. Не преразказ през медиите.
Не поредното внушително съобщение. Не думички за тежест.
Експертизата. Въпросите, поставени на вещите лица. Имената им. Квалификацията им. Методологията им. Източниците, върху които са направили заключенията си.
Защото тези шестима души не са материал за медийна кампания. Нито за политическа такава. Те са наши близки. А ние сме пострадалите лица по това производство.
И ако прокуратурата смята, че обществото има право да знае колко страници е експертизата, семействата със сигурност имат право да знаят какво пише на тези 157 страници.
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Заглавието е на редакцията.
.
