Заведох учениците в зала „Библиотека“ на хотел до Българското посолство. Исках да сме заобиколени от присъствието на книгите – по мое категорично мнение – най-добрите приятели на човека във всички словесни времена! Там проведохме и своя последен урок, защото исках моето послание до чистите души на тези деца да не бъде опрочавано от изкуствен интелект или социални мрежи.
.
.
Казах на децата, че всичко в този живот е непредвидимо. Случаят с нашата онлайн учебна година го доказа. Но! Въпреки всичко, въпреки всичко, въпреки всичко, ние се справихме – и то не само на равнище знания по литература, български, история и география. Доказахме едни на други, че разстоянията нямат значение, а силната човешка връзка учител – ученици не е остаряло понятие. Напротив! Убедена съм, че тя остава за цял живот.
Настоях да запомнят този последен урок от мен – образованието е единственото богатство, което никой не може да ни отнеме! Каквото и да се случва, колкото и изпитания да ни сполетят! Вярвам, че ще запомнят това завинаги! Защото вярвам в тях и в самата себе си като тяхна учителка!
Здравка Владова-Момчева,
преподавател по Български език и литература
в БУ „Иван Станчов“ – Лондон
.
