.
Има ли заимстване на антикорупционен проект от екипа на Румен Радев? Оригиналът или копието е по-красиво и полезно за гражданите?
.
В навечерието на нови политически обещания за дигитализация и прозрачност в управлението, бившият президент Румен Радев представи (вж.линк) на 19 март 2026 г. приоритетите на коалиция „Прогресивна България“. Сред тях е идея за контрол на публичните финанси чрез изкуствен интелект (система „Sigma AI“).
.
.
Не само в редакцията на Eurochicago.com, но и много потребители в социалната мрежа Фейсбук отбелязаха прилика с проекта „AI Огледало“ на проф. Николай Райчев – публична, отворена гражданска инициатива, обявена още през лятото на 2025 г. Затова разговаряхме с проф. Райчев – преподавател по софтуерно инженерство, AI и киберсигурност, за сходствата, етичните въпроси и бъдещето на подобни инструменти за борба с корупцията. По-долу ще намерите най-важното от разговора по телефона между Петър Стаматов (Чикаго) и проф. Николай Райчев (Варна).
– Уважаеми професор Райчев, моля да се представите с няколко думи за читателите на интернет портала „ЕвроЧикаго“.
– Казвам се Николай Райчев. От около 20 години преподавам софтуерно инженерство, изкуствен интелект и киберсигурност. Паралелно с това работя в частния сектор по проекти в областта на AI, блокчейн и киберсигурност. В момента съм технически ръководител (CTО) на два проекта – блокчейн проект за недвижими имоти в Испания и AI стартъп платформа в САЩ. Съчетавам преподавателската и практическата дейност вече повече от две десетилетия.
.
– Вчера, 19 март 2026 г., бившият президент Румен Радев представи приоритетите на новата коалиция „Прогресивна България“. Една от ключовите теми е дигитализацията и прозрачността в управлението, включително идея за контрол на публичните финанси чрез изкуствен интелект.
Признавам, че не гледах директно това партийно излъчване, но други хора ми обърнаха внимание, че изказаните там думи и обещания им напомняли на една идея, която аз и мои съмишленици представихме (вж. линк) през октомври 2025 г. — проект за партия „Нова национална идея“, използваща изкуствен интелект за събиране на мненията на гражданите, за изслушване, обобщаване на предложения и други подобни функции.
Затова с интерес изгледах видеото от събитието. Тогава всъщност разбрах, че казаното от Радев и екипа му е доста различно от нашето предложение. Въпреки това ми направи впечатление силното сходство с един Ваш проект, с който се запознах още миналата година чрез ваши публикации във Facebook.
Затова се обръщам сега към Вас и Ви питам: Доколко представеното от екипа на Радев се припокрива с вашето предложение, което — както помня, беше с отворен код и отворено за граждански контрол?
– И аз не съм детайлно запознат с програмата на Радев, но журналисти ми изпратиха публикации, включително от „24 часа“, където се описва система, наречена Sigma AI. По представеното описание мога да кажа, че тя съвпада почти изцяло с моя проект „AI Огледало“.
„AI Огледало“ не е абстрактна идея, а реален, публичен проект, който се разработва от лятото на 2025 г. В момента е реализиран приблизително на 30%. Всичко е публично – архитектура, концепция, обсъждания, включително и във Facebook.
Описанието на системата, терминологията, логиката и функционалността съвпадат в много голяма степен. Не бих използвал директно думата „плагиатство“, но определено става дума за буквално заимстване, при това без посочване на източника. Това е неетично, още повече че проектът е отворен и създаден като гражданска инициатива, в която всеки може да участва.
.
– Очаквате ли новата коалиция да признае това заимстване или дори да Ви покани да се включите в екипа?
– Не очаквам подобно нещо. Нямам спомен политик да е поемал отговорност в подобни ситуации.
А дори да получа покана, не бих я приел. Идеята на проекта е да бъде независим, граждански и неконтролируем от политически субекти. Системата трябва автоматично да събира данни от публични регистри, да ги анализира и публикува резултатите.
Контролът се осъществява чрез няколко независими AI модела, които засичат корупционни практики по предварително дефинирани модели – например нагласени обществени поръчки, раздробяване на проекти за избягване на търгове или изкуствено завишаване на цени чрез „спешни“ процедури.
Всичко това е подробно описано в проекта още от 2025 г. – включително 11 основни модела на корупционни схеми. Данните се съхраняват върху блокчейн, а системата включва автоматични нотификации и прозрачна логика.
Затова не може да става дума за случайно съвпадение – това е комплексен и публично документиран проект.
.
– Такъв тип система, ако бъде контролиранa от партия или държава, не крие ли риск от злоупотреби? Не е ли възможна появата на нов модифициран модел за следене и контрол, подобен на този на Пеевски?
– Точно така. Ако проектът бъде монополизиран от политическа сила или институция, той губи смисъла си. Вместо инструмент за прозрачност, може да се превърне в средство за събиране на компромати.
Ако кодът не е отворен и няма обществен контрол, тези, които управляват системата, биха могли да използват информацията за натиск и влияние. Целта на проекта е именно обратната – да контролира властта, а не да бъде контролиран от нея.
.
– В края на разговора ни – какво бихте добавили за бъдещето на проекта? Има ли интерес и какви са перспективите?
– Интерес има, но реализацията изисква сериозни ресурси. Проектът е мащабен – включва блокчейн инфраструктура, AI модели и високо ниво на киберсигурност. Необходим е екип от поне 10 програмисти за около година работа.
В момента има доброволци, но липсва финансиране. Идеята беше проектът да бъде предложен на общинско ниво – ако бъде приет, общината да финансира разработката.
След като веднъж бъде реализиран за една община, внедряването в други ще бъде значително по-евтино. Въпреки това ще има постоянни разходи за поддръжка.
Важно е да се отбележи, че потенциалната възвращаемост е огромна. Ако система като тази успее да предотврати дори 10% от злоупотребите, това означава стотици милиони евра спестени средства годишно за големите общини.
До момента е имало интерес от отделни общински съветници, но проектът не е стигнал до гласуване. Вероятно по политически причини.
.
– Надявам се това интервю да привлече обществено внимание към проекта.
– И аз се надявам. Не е редно, когато предлагаш решения срещу злоупотреби, сам да използваш чужди идеи без признание. Ако Румен Радев претендира за морал, той трябва да излезе публично, да посочи конкретното лице от екипа си, което му е поднесло крадената концепция, да го изключи показно и да се дистанцира категорично от плагиатството. Докато това не се случи, Радев легитимира кражбата и носи пълна лична отговорност за нея.
.
– Пожелавам Ви успех и вярвам, че бъдещето е в гражданските и отворени проекти.
– И аз благодаря.
.
Заключение:
Проектът „AI Огледало“ на проф. Николай Райчев е пример за гражданска инициатива – отворена, прозрачна и насочена към контрол на властта, а не към нейното обслужване. Дали ще видим признание за заимстването и/или ще продължи развитието му като независим инструмент за борба с корупцията – зависи от обществения интерес и подкрепата. Какво ще изберат гражданите: „Sigma AI“ на Радев или AI Огледало“ на Райчев?
Ако темата Ви вълнува, можете да следите проекта във Facebook страницата на „AI Огледало“ (вж. линк) и да се включите като доброволец, програмист или поддръжник. Прозрачността започва от нас самите.
Още една кражба! Ама как може цялата му кампания да е сглобена от кражби! 95% съвпадение на текста! Чисто плагиатство! Да си спомним, че и логото му се оказа крадено! Никой от авторите не е питан, нито канен като консултант!
Atanas Kirchev :
„ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ“: ИЗМАМЕН ОБРАЗ, СГЛОБЕН ОТ ОТКРАДНАТИ ИДЕИ
Как, без да зная, се оказах идеолог на партията на Радев
Преди няколко месеца разпространих анализ „България под олигархичен контрол: анализ и стратегия за противодействие“ – сред ограничен кръг хора, за които вярвах, че ще го чуят. Написах го, защото беше ясно: формалната опозиция не иска да види отвъд Пеевски и Борисов. Тя не търси причините – занимава се със симптомите.
Документът казва нещо, което в България почти никой не формулира директно: това, което се случва, не е провал на демокрацията – то е работеща система за ограбване. Няколкостотин олигарси са превърнали държавата в машина за прехвърляне на ресурси от мнозинството към себе си. Икономиката е рентиерска – създадена не да произвежда, а да изземва. Реалната власт принадлежи на 150–200 крупни и няколкостотин средни и местни олигарси, за които парламент, правителство, съд и медии са инструменти за безкрайно забогатяване. Пеевски и Борисов са само върхът на олигархичната пирамида, управленски механизъм, който разпределя рентите, налага дисциплина между групите, осигурява държавна протекция и контролира обществените настроения. Документът казва кой, защо и как е завладял държавата – и какво трябва да се направи: деолигархизация, която атакува не лицата, а икономическата основа на системата. А мостът към масовата подкрепа е борбата с неравенството – единствената тема, способна да свърже градската средна класа с негласуващото мнозинство и да мобилизира политическа енергия за промяна.
Изпратих документа и на ментори на „демократичната общност“. Реакцията беше ехидна усмивка и присъда: „твърде академичен“. По време на декемврийските протести публикувах част от него във Facebook като публичен призив към инициаторите на протеста
(Линкът към поста е в коментар )
Тишина. Никой не реагира.
А после – по неведоми пътища – текстът стигна и до Радев. И сега го виждам, дума по дума, в програмата на „Прогресивна България“.
AI анализ на двата текста установи 95% идентичност в концептуалната рамка, 90% в терминологията, 85% в диагнозата, 80% в конкретните мерки и 90% в стратегическата логика. Четиридесет и седем идентични фрази. Дванадесет специфични термина в същия контекст. Идентична аргументационна структура в осем ключови точки. Метафората „олигархична пирамида“. Формулировката за „органичната връзка между олигархичната концентрация на власт и неравенството“. Тезата за България като страната с най-високо неравенство в ЕС, причинено от олигархичното ограбване. Концепцията за „икономическата основа на олигархичната власт“. Етапите и мерките за промяна. Всичко е там. Вероятността това да е съвпадение е 0,1% – едно на хиляда.
Освен логото, „Прогресивна България“ на Радев краде и идеите.
Ето какво разкрива тази история. Не просто интелектуална кражба. Тя разкрива как работи системата: присвоява всичко – включително идеите, които я разобличават – и ги превръща в декорация за поредната фасада. Когато „демократичната общност“ отказа да чуе тези идеи, защото я задължават да действа, Радев ги открадна. Не за да промени България – а за да сглоби от тях измамен образ на „реформатор“.
Но самият факт, че тези идеи трябваше да бъдат откраднати, доказва, че диагнозата е точна. Стратегията е реална. Въпросът е: кой ще я приложи честно – не за да сглоби измамен образ, а за да върне държавата на гражданите?