.
Силата е в тези, които пишат правилата. И ако правилата не важат за всички, те не са правила, а окови за слабите.
Нека започнем с няколко думи за законите, правилата и морала, които уж крепят нашето съществуване в днешния свят. Всъщност те имат смисъл само когато се основават на равенство.
Да дадем примери:
Ако ти имаш пистолет и аз имам пистолет, можем да говорим за закон и строгост на прилагането му.
Ако и двамата имаме ножове, можем да говорим за правила.
Ако ти дойдеш при мен с празни ръце и аз също съм с празни ръце, тогава можем да говорим за разум и съответно за общо благоденствие.
Но ако ти имаш пистолет, а аз само нож – истината ще бъде на твоя страна.
А ако ти държиш пистолет, а аз нямам нищо, тогава това, което държиш, не е просто оръжие – това е моят живот!
Написаното дотук е достатъчен аргумент, че законите, правилата и моралът имат смисъл само когато се основават на равнопоставеност.
Горчивата истина на днешния свят е, че когато парите говорят, истината мълчи.
А когато силата говори, дори парите отстъпват три крачки назад. Властта е над всичко.
След изброяването на тези няколко неоспорими факта, нека направим кратка историческа ретроспекция:
В зората на човешката цивилизация хората са живеели в родово-общинно общество – най-ранната форма на обществено устройство, основана на родствени връзки и общо притежание на ресурсите. Разпределението е било обективно справедливо, тъй като само при такова преразпределение родовете са могли да оцелеят. С развитието на земеделието и увеличаването на производителността на труда започват да се натрупват излишъци. По-силните успяват да получат повече, което води до постепенно разслоение, до появата на частна собственост и до утвърждаването на робовладелското общество с експлоатация на робския труд. Нататък следват все по-сложни и усъвършенствани форми на експлоатация и класово господство.
Така достигаме до XX век, в който се сблъскват едновременно няколко обществени системи:
-
Замиращите феодално-колониални отношения;
-
Утвърденото капиталистическо общество;
-
Социализмът, обхванал СССР и прилежащите територии;
-
Надигащият се фашизъм и националсоциализъм.
Кървавият сблъсък между тях, довел до многомилионни жертви, завършва с победата на две системи – капиталистическата и отричащата я социалистическа. Настъпва Студената война, а двата враждуващи строя са изправени пред ядрено самоунищожение.
Именно тогава, в жестокото състезание между капитализма и социализма, се ражда идеята за конвергенция (вж линк: „Размишления за прогреса, мирното съвместно съществуване и интелектуалната свобода“ на акад. Андрей Сахаров). Учени като Питирим Сорокин, Джон Кенет Гълбрайт, Уолт Ростоу, Бертранд Ръсел и Ян Тинберген предлагат да се възприемат най-добрите черти и на двата строя. Сорокин търси баланс между системите, а Гълбрайт подчертава ролята на държавата в ограничаването на корпоративната власт. Разпространява се визия за общество, в което човекът не е средство, а цел; където частният капитал съществува, но без експлоатация на човека от човека. Конвергенцията не е механично сливане, а творчески синтез между ефективност и справедливост. Уплашен за властта си, дори Тодор Живков се решава на промени (вж. Постановление № 35 на МС от 1987 г. и Указ № 56 от 1989 г.).
Бързото отказване на СССР от социализма отново промени света. След 1989 г. настъпиха „розови времена“ за Запада и се заговори за „Края на историята“. До днес, когато заради възхода на Китай на карта е поставена хегемонията не само на САЩ, но и на цялата досегашна система. Всъщност двете системи – и на Изток (държавен капитализъм), и на Запад (монополи и картели) – доста си приличат. Под заплаха обаче са местата във властта на най-силните – тези, които дърпат конците.
Ето защо, според специалисти като Елбридж Колби, задачата пред Доналд Тръмп е след замяната на Мадуро във Венецуела и падането на Куба да бъде реформиран Иран. След това – да умиротвори Путин с предаването на Източна Украйна и накрая, с ресурсите на Русия и заедно с Индия, да обсади Китай, за да го превърне в „нормална“ капиталистическа държава. Задача, която в ситуация „всички срещу един“ няма да е толкова трудна.
Целта е една: запазване на властта в ръцете на тези, които и днес ни управляват.
С това приключваме ретроспекцията и се връщаме на думите, че когато силата говори, дори парите отстъпват. Тези със силата, които създават правилата, често са първите, които ги нарушават. Правилата са вериги за слабите и инструменти за силните.
В този свят трябва да се бориш за абсолютно всичко добро! Докато сте пасивни, активните ще решават вместо вас.
Но ако съберете смелост и покажете сила (която в 99% от случаите няма да се наложи да използвате), нещата ще се променят. Силата ни е в броя на информираните, политически грамотните и обединените около мечтата на Сахаров, а и на много българи: хората да имат властта сами да определят правилата. Останем ли разединени – за големите играчи сме просто статистика в екселска таблица.
Вие избирате!
.
****
Ние от инициативния комитет на движението за „Нова национална идея“ вече се борим за общество, в което правилата се създават от хората, а не срещу тях. Повече за нашите цели можете да научите тук: https://www.eurochicago.com/2025/10/sofia-ik/
Основни постулати:
Главният проблем на представителната демокрация е, че тя концентрира властта в малко лидери и се отдалечава от интересите на гражданите. Предлагаме обединение около нова национална идея:
«България — свободна, справедлива, пазеща род и култура»
Kъдето свободата е: Възможност за участие на всеки гражданин в създаването на общите правила без принуда.
Справедливост: Решения за взаимодействие, взети без външни въздействия върху процеса.
Обществен договор: Правила, съставени с широко участие на гражданите.
Вместо епизодично делегиране на права, предлагаме постоянен контрол. Изкуственият интелект (ИИ) тук е само инструмент за събиране и обобщаване на гражданското мнение – той не е арбитър и няма власт.
Реалната власт е винаги в този, който пише правилата и ги контролира. Искате ли я?
(Пишете ни ако отговорът Ви е положителен.)
.
П. Стаматов
