.
Празникът ни започна по най-достойния начин. Всички деца излязоха на сцената и заедно изпълниха българския химн.
Съпроводени от виртуозната цигуларка Благомира Липари и от нашия ученик от 10. клас Теодор Михалев, гласовете им прозвучаха силно, чисто и истински. В този момент залата притихна. Нямаше малки и големи. Имаше само българи.
.
.
И тогава, когато погледнахме гостите в този празничен ден, не видяхме просто публика. Видяхме общност. Видяхме хора, които носят България в сърцата си — дори когато животът ги е отвел далеч от нея.
.
Тържеството ни продължи с благодарност.
Към генералния консул на Република България в Лос Анджелис г-н Бойко Христов — за постоянната му подкрепа през годините и неизменното му присъствие на всички важни моменти от живота на училището.
.
.
Към BASES — една от най-утвърдените български организации в Лос Анджелис — за финансовата подкрепа и за паричните награди, връчени на нашите ученици, отличили се в организирания от тях конкурс за есе.
Поздрав отправи и Васко Михалев от Българо-американска културно-образователна фондация, който сподели новините около дейността на фондацията.
И после… започна магията.
.
.
Сцената отново бе озарена от музиката на Благомира Липари с изпълнение на „Малката токата“, капричио №10 за соло цигулка от Петър Христосков — изпълнение, което докосна и събуди сърцата ни.
След нея сцената оживя от най-малките ни ученици — с усмивки, стихчета и песнички за Баба Марта, за родината и за мама. Те донесоха пролетта със себе си.
.
.
Почетохме 3-ти март — деня, в който България възкръсва като свободна държава. Учениците от 2. до 8. клас изпълниха „Боят настана“, а рециталът за 3-ти март и Райна Княгиня ни върна към героите, платили цената на свободата.
Отбелязахме и 150 години от Априлското въстание — памет, която ни напомня кои сме и каква отговорност носим днес.
С постановката по „Железният светилник“ учениците от 7. до 11. клас ни пренесоха в света на българското Възраждане — в борбата, силата и достойнството на един народ.
.
.
Особено трогателен момент беше изпълнението на Вивиан Стайкова от 8. клас на „Ти кажи ми, облаче ле бяло“ — песен, която в Лос Анджелис звучи по особен начин. Защото тя не е просто мелодия. Тя е носталгия. Тя е връзка. Тя е дом.
И след сълзите дойдоха усмивките.
.
.
С много настроение и жар всички ученици изпълниха северняшки танц.
Заедно изпяхме „Хубава си, моя горо“ — с цигулковия акомпанимент на Благомира Липари и Теодор Михалев, а гласовете на деца, родители и гости се сляха в едно.
.
.
А накрая — както повелява българската традиция — залюля се хоро.
Фолклорната група „Хоротропци“ поведоха кръшното българско хоро и залата се превърна в истинска малка България.
.
.
Защото нашето училище „Св. св. Кирил и Методий“ не е просто място за учене. То е мост — между поколенията, между България и Лос Анджелис, между миналото и бъдещето.
Тук децата ни учат буквите.
Но учат и нещо по-важно — кои са.
Че езикът е дом.
.
.
Че традицията е корен.
Че българщината не е география — тя е принадлежност.
Благодарим на всички ученици, учители, родители, партньори и приятели на България, които правят възможно това чудо.
.
.
Докато сме заедно, България е тук.
В гласа на децата.
В песента.
.
.
В хорото.
В сърцата ни.
С благодарност и пожелание за весели мартенски празници!
.
.
Текст и снимки:
БУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Лос Анджелис
.
