Джон-Иван и свободата

.

Джон е и Иван. Джон е американец – за такива като мен. Та той е роден и израснал тук, в Америка. За гърците Джон е македонец. За него ние сме едни хора, една нация. В случая под ние нямаше предвид мен и него, а една нация, към която в неговото съзнание ние принадлежим и двамата. Не каза българска или македонска. Разговорът се състоя в църквата „Свети Стефан“ в Индианаполис, построена от дядовците на Джон преди 100 години. Единият емигрирал от тогавашна Гърция, а другият – от тогавашна Сърбия. Църквата, която построили, е българска православна църква и там днес служи български православен свещенник от Плевен. Джон е на осемдесет. Той е роден и израснал в центъра на Индианаполис. Не говори български. Бил е полицай, следовател, а след пенсионирането си работи в тукашната електрификация. Женил се е два пъти. Има син от първия брак и още двама от втория. Развел се е, защото пъвата му жена не разбирала семейството така, както „нашите“ хора го разбираме. „А как го разбираме ние?“ – го попитах. Той ми каза, че след развода е получил детето и сам го е отгледал. Първата му жена си е намерила друг мъж. Да получиш детето след развод в САЩ, ако си мъж, е почти невъзможно нещо. Само двама мъже познавам тук, които са го постигнали. Другият е един шоп, пристигнал със същата емигрантска вълна като мен.

„Нашите хора разбират семейството по-различно от американците“ – казва Джон и той трябва да знае по-добре. Той тук се е родил и тук е израснал. Кой друг да знае? Той не е запазил никакви документи, нищо написано за историята на дядовците си. Не му трябва. Той самият е тяхната история. Три деца е отгледал. Три сина – юнака. Един доктор – „Той – казва ми, – е умен“. Другите двама – попицаи като него. Те са сърцати като него. Попитах този стар полицай защо най-често хората се убиват един друг, като очаквах отговор от сорта на този в детективните сериали – пари, власт, любов. Нищо подобно. Отговорът на стария следовател беше: „Глупост“. Най-чести са безсмислените убийства за пълни глупости. „Защо го уби?“ „Ами, напсува ме и аз го убих!“ Глупост. Отнет човешки живот за една пияна псувня. Джон не е философ. Той е обикновен мъдрец. Заговори за това как всяко престъпление почва със семейството. Почва с липсата на грижи, глупаво, безсърдечно и жестоко родителство. Липса на грижи у дома и липса на възпитание в училище. Семейството, което нашите хора разбираме, а тукашните не. Джон каза: „Децата днес не се възпитават в уважение към възрастните и към учителите. Те се смятат за свободни. Липсата на уважение към родител, учител, полицай се смята за свобода.“

Заговорихме за свобода и тук аз го учудих, като му казах, че тукашните хора, разбирай американците, имат по-пълно разбиране за свободата от нас. Те имат цели две думи за свобода, а ние само една. Те прават разлика между свободен от нещо – либерти, и свободен за нещо – фридъм. Свободен от робство – либерти, свободен да си правиш домашното – фридъм. Двете са свързани в единна диалектична двойка на противоположности. Освободеният веднага бива закрепостяван в някаква друга дейност, обвързаност и така нататък. Чистата свобода, без да имаш нищо да правиш, у нас я наричаме свободия или на народен език изоглавеност. Свободата на говедото не носи полза на никого, най-малко на самото говедо. Как разбираме ние семейството? Ние разбираме, че семейството е отговорност, служене, живот, отдаден на съпругата, супруга и децата. Сливане. Как разбират семейството тук? „Хубаво ми е с теб, полезен си ми“ – е равно на семейство. „Тъпо ми е с теб, не получавам никаква полза от теб“ – е равно на развод.

Искахме да сме свободни от комунизма, но не знаехме за какво сме свободни. Направихме си това, което направихме. Ние, емигрантите, избрахме да сме свободни да емигрираме и работим за установяване в чужди държави. За това използвахме нашата свобода. В България някои използваха свободата си, за да пътуват. Познавам много такива българи и не виждам лошо в това. Други я използваха, за да грабят, насилват, убиват, лъжат, покваряват. Познавам доста и такива. Днес всички те са на опашка за новия парламент и правителство, за новите властови структури и делят бъдещите си власт и пари. Някои направиха, как да го кажа – като мразя думата бизнес, направиха дело. Дело, това е бизнес, който обаче служи на хората, дава работа, храна и подслон на българи. Има не малко и такива. Някои използваха свободата си, за да се алкохолизират, наркоманизират, проигрят бъдещето си на хазарт. Някои го удариха на разврат, удариха го на имитация на острова на Епщайн – изневери, групов секс, хомосексуализъм. Свободата не е просто нещо. Можеш да я ползваш за всичко – и за добро, и за лошо. Свободата е арабски джин, който за една нощ може да построи дворец, а в следващия момент да те захвърли на края на земята или да разруши град. Внимателно трябва да се отваря свободата. Внимателно като бомба.

„Внимание, внимание, спешно се нуждая от помощ, изпратете сапьор, намерих свобода!“ Преди много години заминах за Америка с една такава мисъл в главата. Моята страна е решила да строи капитализма, без да знае какво е това и как работи. Ще отида до Америка, ще видя и ще разкажа на българите как се строи и как се ползва този строй. Ето днес, почти трийсет години по-късно, Ви пиша, драги ми българи. Капитализмът се строи много внимателно, все едно, че правиш атомна бомба. Докато го строиш, трябва най-голямо внимание да обръщаш на системите за безопасност. Тук ги наричат „checks and balances“. Капитализмът е общество, което като най-висша ценност поставя парите и властта. Затова трябва особено да се внимава никой никога да не успее да заграби прекалено много пари и власт. Капитализмът в същността си е богоборчески строй и затова особено внимание трябва да се отдели на религията, като система за безопасност – пазител на морала и духовността. Капитализмът е опасен с идеята за свобода и за това трябва да се ползва с огромно внимание, иначе свободата ще избухне в свободия и ще унищожи всичко като ядрен взрив.

Гледам днес България и ми прилича на последица от избухнала бомба. Хората – разпилени, разединени, объркани. Икономика – унищожена. Селско стопанство – унищожено. Армия – унищожена. Култура – омърсена. Изкуство – унизено. Памет – разрушена. Това са последици от избухнала свободия преди трийсет години. Съжалявам, че не успях да Ви предупредя по-рано!

.

Виктор Хинов

.