.
От Делхи до Пекин: Геополитическият лабиринт на Тръмп и неизбежните компромиси преди изборите през ноември, според анализа на Румен Байчев
Тема 1. Американо-индийската „голяма сделка“ като продължение на линията на администрацията на Тръмп
Искам да започна с друга тема – Индия и т.нар. голяма американо-индийска сделка. Подробностите и детайлите по това споразумение вероятно ще станат известни след няколко месеца, тоест в близко бъдеще. Засега обаче то изглежда подобно на сделките, които администрацията на Доналд Тръмп сключи през 2025 година – първо с монархиите от Персийския залив, след това с Япония, с Южна Корея и отчасти с европейците.
Индийците сравнително бързо разбраха как трябва да се водят преговори с Тръмп. Нужно е да му се обещават „въздушни замъци“ – колосални инвестиции от порядъка на 500 милиарда долара, които уж някога ще стигнат до американската икономика, но реално няма да го направят. Трилионите долари, обещани от близкоизточните монархии, от Япония и Южна Корея, както виждаме, за тази година не доведоха нито един долар в американската икономика. Има известни частни инвестиции, например строеж на центрове за данни в САЩ, но значителни държавни средства не са постъпили.
Тема 2. Индийската позиция и логиката на обещанията
Официалната позиция на Ню Делхи все още не е известна. Ако сделката бъде потвърдена от индийска страна, подходът вероятно ще бъде същият: обещават се 500 милиарда долара за неопределено бъдеще, докато в настоящето американците правят отстъпки и премахват свои тарифи.
Индия, както и през лятото на 2025 година, обещава – макар че може би това не е било официално обещание, а по-скоро неформални разговори с американската делегация – да купува малко по-малко руски петрол.
Тема 3. Руският петрол и реалните ограничения
Трябва ясно да се разбира, че Русия в момента покрива около 40% от целия индийски внос на петрол. Замяната на Русия на този пазар е невъзможна. Дори ако американците пожелаят, ще трябва напълно да се откажат от износа си за Европа и някои азиатски държави, за да насочат всичко към Индия. Това е технически нереалистично.
Съществува и друг проблем – основните нефтопреработвателни заводи в Индия са настроени за руски петрол. Дори при силно желание, това не може да бъде променено бързо. Държавните рафинерии може да намалят покупките на руски петрол, но частните ще продължат да го купуват. Оттук следва, че администрацията на Тръмп едва ли ще успее да създаде сериозни проблеми, въпреки опитите. Като цяло сделката с Индия изглежда бледа.
Тема 4. Предстоящият Китай и опитите за засилване на позициите на САЩ
Пред Тръмп предстои голямо турне и посещение в Китайската народна република, ако нищо не бъде отменено в последния момент. Там ситуацията вероятно ще бъде още по-неблагоприятна за позициите на Съединените щати.
В момента Тръмп се опитва да засили преговорната си позиция чрез натиск върху Венесуела, Куба и Иран. Ако през 2025 година Китай успя да създаде проблем за САЩ чрез износа на редкоземни елементи, сега Тръмп се опитва да създаде проблем за Китай чрез неговия внос на петрол. Съществува скептицизъм дали американците реално имат възможност да направят това, но целта е поне частично да се засили преговорната позиция.
Тема 5. Вътрешнополитическият натиск в САЩ и изборите
На САЩ им е крайно необходимо Китай отново да започне да купува определени енергоносители и соя. До изборите в САЩ остават девет месеца. Фермерите в Средния Запад вече са на ръба на фалита, защото по-рано доставяха продукцията си в Китай, а тези договори бяха прекратени през пролетта на 2025 година. Без гласовете на тези фермери Републиканската партия няма добри перспективи на изборите. Затова Тръмп ще трябва да отиде в Китай и да се опита да договори нещо, макар че няма гаранции, че резултатът ще бъде по-добър от този с Индия.
Тема 6. Натрупващи се неуспехи и прибързани действия
След неуспеха с Гренландия в началото на годината и още един неуспех във вътрешноамериканското противопоставяне в щата Минесота, настоящият стопанин на Белия дом прави твърде много грешки за кратък период. С времето, което изтича, той бърза и в това бързане допуска грешки една след друга.
Тема 7. Вътрешната ситуация в САЩ и отражението ѝ във Великобритания
Вътре в САЩ поляризацията и разколите се засилват. Случаите, свързани с Епстийн, доведоха до сериозен раздор в американския политически елит. Възможно е първите реални политически последици да се проявят не в САЩ, а във Великобритания.
Позициите на кабинета на лейбъристите и без това бяха нестабилни. С оглед на разкритията за връзките на Епстийн с лорд Питър Манделсън, не може да се изключи сценарий на пълен крах на кабинета на Киър Стармър, включително заговор срещу него от собствената му партия. Мнозина смятаха, че оставката му е предрешена и ще се случи през май след местните избори, но е възможно това да стане и по-рано. Вътрешният раздор във Великобритания в момента е дори по-силен, отколкото в САЩ.
Тема 8. Протести в САЩ и подготовка за бъдещи политически битки
В САЩ протестите продължават. Тръмп отстъпи в конфликта в Минесота, но преминава в контранастъпление на други направления. Появи се информация за създаване на голям оперативен екип за издирване на измами със социални помощи не само в Минесота, но и в други либерални щати, включително Калифорния. Ръководството на този екип е поверено на вицепрезидента Джей Ди Ванс, което показва подготовка за политическата линия към 2028 година.
Тема 9. Предстоящи символични дати и политическо напрежение
Пред Съединените щати предстоят редица символични събития: 250 години от подписването на Декларацията за независимост, Световното първенство по футбол и 80-годишният юбилей на Доналд Тръмп на 14 юни. Това създава много поводи администрацията да празнува и да се опита да влезе в изборите за Конгреса на висока нота, докато демократите ще се опитват да саботират този „празник на американизма“ чрез протестни действия.
Тема 10. Бюджетът и военните разходи
Тръмп предложи идеята военните разходи да бъдат увеличени веднага с 50%. Обичайно американският военен бюджет расте с около 5–8% годишно, приблизително на нивото на инфлацията. Формално се говори за трилион долара, но реалният размер е около 920 милиарда.
Предложението за рязко увеличение предизвика остра реакция в Конгреса. Демократите са против, а сред републиканците има разкол. Прокарването на такъв бюджет е трудно, тъй като допълнителни 500 милиарда долара не се намират лесно, особено при нестабилен дългов пазар и скъпо финансиране. Ако бюджетът не бъде приет до октомври, след изборите това ще стане почти невъзможно, особено при очаквано мнозинство на демократите в Камарата на представителите. В този контекст вече има примери как Конгресът отказва финансиране за разширяване на операции на Пентагона в Западното полукълбо.
Автор: Румен Байчев*
.
