.
Габрово (на гръцки: Καλλιθέα, Калитеа, старо Γάμπροβο, Γάμπροβον, Габровон) е село в Западна Тракия, Гърция, разположено в района на Ксанти (вж. линк).
Селото е на 700 m надморска височина в южните склонове на Родопите, с изглед към долината на река Места, като районът на селото е богат на гори. На юг от селото се намира Кръстополе, а на изток е град Ксанти.
.
.
Статията за селото, която ви представяме по-долу е дело на Валентин Хаджиев – дългогодишен хроникьор на Родопите. Текстът е публикуван първоначално в бр. 10/2015 на „Златоградски вестник“ – издание, което десетилетия наред пази жива културата и миналото на този край. В следващите редове Хаджиев ни повежда по стъпките на една болезнена, но важна история за изгубеното село Габрово край Ксанти.
Руини, от които почти не личи, че е имало къщи, училище, църква – всичко е обрасло в бурени и тръни. Тягостната тишина нарушават само кучета и чанове на стадата на гръцки чобани. Това са останките от някогашното с. Габрово край Ксанти. То е едно от двете български християнски села в Ксантийската кааза на Османската империя. Другото е Еникьой (Кръстополе) с днешно име Ставруполис (Stavroupoli), което има близо 1000 души население.
Съдбата им е различна, тъй като през миналия век в него живеели и гъркомани, а в Габрово – единствено българи.
“Не мога да си обясня защо с такава ненавист са били изтребвани и гонени габровци.
Те са били много напредничави хора, владеели са занаятчийството, земеделието и търговията в целия район на Ксанти. Войните били само повод да бъдат елиминирани, казва Елена Симеонова от Златоград. Според преданията, селото е образувано през втората половина на XVII век, от християни, които искали да се спасят от потурчване. Заселили се в котловина на около 10 км над поречието на р. Места в Южните Родопи.
Сега на мястото му има няколко пръснати овчарника, вили, параклис и църква, построена от гърците. До прекръстеното вече на Калифея някогашно българско село води перфектен двулентов асфалтиран път, направен с евросредства.
„В Калифея ходим за агнета, хубави са, много са вкусни, защото се хранят с чиста храна. Някои от Ксанти и Ставруполи се качват там лятото на хладно и правят правят чевермета”, казва Кенан Арнаут, продавач в магазин в съседното село Сминти.
„Габрово е било голямо и богато село, но е опожарявано два пъти, веднъж от турците, после от гърците. Горяло е общо 6 дни, подпалено на 13 юли 1913 г. от гръцка войскова част и турски башибозук. Възрастните и болните били избити. Основната маса от населението започнала да се изнася през планината на север, в посока към Смолян”, казва и Славчо Симеонов от Златоград.
Той самият се родил отсам браздата, но част от братята и сестрите му – общо шест – са родени в Габрово. Баща му – Петър Симеонов, починал на 106 години, а майка му изкарала до 98.
Цялото село били заможни хора, тъй като били пробивни, напредничави и инициативни. Имали училище от 30-те години на XIX век. Шест години в селото и Кръстополе е бил учител възрожденецът и просветен деец Яков Змейкович. Той по-късно се преместил в Златоград и станал известен с това, че изхвърлил турския и гръцкия език от образованието и преподавал единствено на български.
В Габрово гледали много тютюн, лозя и животни. От тях са зависели много неща, затова и гърците не са ги обичали, смята Елена Симеонова.
Тя е писала дипломна работа за бежанския въпрос и разплакала комисията в Софийския университет, начело с проф. Илчо Димитров, с емоционалния си разказ за съдбата на габровци. Събрала е и десетки документи.
През 1913 г. турски войски заедно с гърци нападат селото и всичките му жители тръгват да бягат. Мъжете на Габрово ги нямало, тъй като били мобилизирани в армиите. Затова жените с магаренца и муленца натоварили какъвто могат багаж да вземат, хванали си децата и хукнали пеш към Българско, по пътя към сегашен Рудозем. Други заминали за Райково, Устово, Левочево.
От Ахъчелебийско (Смолянско) бежанците от Еникьой и Габрово постепенно се преселили във вътрешността на България и се настанили временно главно в Пловдив, Асеновград и околните села. Малка част отишли в Хасково и в някои други селища. Бежанците от Южните Родопи дават началото на днешния квартал „Кючюк Париж” в Пловдив. Според проф. Любомир Милетич, към 1912 г. българите в двете християнски села край Ксанти са били общо около 600 семейства. Габровци, които били принудени да се резделят с плодородните си южни земи, били обезвъзмездени по спогодбата Моллов-Кафандарис.
Първоначално бежанците от Габрово заживели с мисълта да се съберат на едно място в България и да основат ново селище, като почнат да отглеждат тютюн.
“Един от най-богатите габровчани – Димитър Кудоглу, дори харесал земя между Асеновград и Пловдив с намерение да я купи за ново село, но починал, преди да осъществи намерението си”, казва Елена. Той е бил може би най-големият дарител в историята ни, след Евлоги и Христо Георгиеви. Дал бащината си къща в Габрово за училище и финансирал строежа на църквата „Света Богородица” в родното си село, която съперничела на ксантийските по богато обзавеждане. В дуварите дори поставили делви, за да има неповторима акустика вътре, разказва Симеонова.
“В Ксанти го броели за грък, защото е построил десетки сгради, дори градския символ – паметника с часовника в центъра на Ксанти, училище. Финансирал строежа на църквата в пристанището Порто Лагос. Всички белези, че той е дарител, обаче са заличени към днешна дата”, добавя тя.
Местните фамилии нарязвали и пакетирали тютюна и го продавали в Цариград, Одеса и други пристанища. По-рано населението на Асеновград се е занимавало главно с лозарство и бубарство, но след идването на съселяните габровци, градът се превръща в тютюнев център. Дошли съсипани материално, гладни и боси, но сравнително бързо се замогнали и закрепили. Образували тютюнопроизводителна кооперация „Габрово”, обработвали и продавали готови партиди, а по-късно създали тютюневата фирма „Ксантийска задруга”, която купувала тютюна на търговски начала.
До въвеждането на тютюневия монопол, търговията била напълно свободна и много габровци намерили в нея добър източник за препитание и забогатяване.
Димитър Кудоглу се насочил към Европа и натрупал завидно състояние.
Установил се в тогавашния тютюнев център Дрезден. Продавал дори на германската армия през Първата световна война. Той изпраща от Дрезден 2 хил. златни лева, с които да се подпомогнат спешно най-насъщните нужди на всички семейства, чиито къщи са опожарени от гърците и турците. През 1917 г. открива в Пловдив безплатна трапезария за бедни. Само за няколко години дарява 42 милиона златни лева за изхранване и лечение на бедни и бежанци. Купува пететажен хотел и го превръща в болница.
Създава фондация на негово име, дарител е на БАН и Министерството на културата с огромни за времето си суми. Дарява и големи тютюневи складове. Днес те са в окаяно състояние в града под тепетата. Повече от даренията му след това са одържавени. Меценатът не оставя преки наследници. От първия си брак има момиченце, което умира, а втората му съпруга е била бездетна. Могъщият търговец е почти разорен от кризата в края на 30-те години. Кудоглу умира през 1940 г. от пневмония…
Деветмесечно момченце зарязали в гората бежанците, докато се спасявали, подгонени от Габрово.
Потресаващата история разказвала свекървата на Елена Симеонова, която също е Елена. Сред бежанците били все жени с малки деца и млади момчета. Имало майка с пет деца, която нямала магаре и носела багажа и бебе на ръце. Пеленачето обаче ревяло и бежанците се страхували, че ще ги намерят заради плача му.
За да спаси останалите си четири деца, жената оставила бебето в яма, пълна с шума, под дъб в гората. През нощта се върнала с момчета да прибере детето.
„Чудо е било, че момчето е било живо и са го намерили в тъмното по хлиповете му, заровено в шумата”, казва Елена. Излязла на около 15 години от Габрово, възрастната жена не спирала да повтаря колко красиво село било Габрово…
(Бр. 10/2015 на „Златоградски вестник”)
За още информация вижте този съвременен линк към Гугъл-карта и книгата „Село Габрово, Ксантийско“ от д-р Петър Коруев (изд. 1984 г.)
Линк към книгата: http://www.promacedonia.org/giliev/pk/
http://www.promacedonia.org/giliev/pk/pk_snimki.htm
Селото се намира на 50 часа път до Пловдив (пешком)
И пак пеша – то е на 3 часа път до Кръсто поле и 6 часа до Ксанти.
.
Разкази за разбойническите нападения над село Габрово (от книгата на П.Коруев)
Всяка вечер, особено по Коледа, Великден и други празници, е излизала селска стража (нефрам) от българи и турци, която пазела селото от разбойнически банди. Старите хора от селото са оставили много разкази за разбойническите нападения. Ще предадем някои от тях.
Една лятна нощ през 1869 г. група от Дараос с главатар Дели Махмуд нападнала единствения тогава дюкян на Георги (Иоржу) Кудев, който се намирал в къщата му. Разбойниците намерили ракия и пили доста и започнали да буйствуват и своеволничат. Над дюкяна в жилището на собственика спял кехаята на Г. Кудев, който бил от Ахъчелебийско. Той пръв чул врявата, разбрал, че са влезли разбойници, и започнал да стреля. Чули стрелбата, на помощ се притекли селската стража и други габровци. Разбойниците успели да избягат, но главатарят им бил ранен. Той не можел да избяга далеч и през нощта се укрил в лозята към Дърменово. На разсъмване било открито скривалището му по кръвта от раната му. Заобиколен, той започнал да святка с чакмака си, имитирал кремъклия пушка, за да сплаши преследвачите, но напразно. Нашо Тилов се приближил и го убил. Правителството се научило, че са го заровили скришно. Заповядано било да го изровят и погребат в турските гробища, но виновниците не били търсени.
В издирването и унищожаването на разбойническите банди много често участвували и турските пъдари. Така например пъдаринът Али (Али ага) от Хорозлу спечелил доверието и симпатиите на габровци заради издирването на откраднат добитък и останал в селото на тази служба до 1908 г. Бивш разбойник, той се сближил по- късно с габровци и ги защитавал от нападенията. Турците го наричали Гяур Али, а българите — Алю.
Друг разказ е свързан с открадването на вола на дядо Дреню. Домакините чули, че влезли разбойници, но не посмели да викат за помощ. На сутринта съобщили в общинската управа, която изпратила Алю, дядо Дреню и Нашо Тилов да търсят вола. Още от Габрово открили дирите му — по посока на Еникьой. Станало им ясно, че волът е закаран през Места към село Драос. Преминали реката и по дирите стигнали до това село. Явили се при управата и настояли да им бъде върнато добичето. Управата отказала да признае, че крадците са техни хора. Понеже не се споразумели Алю се хванал за ножа и казал: ״Бизден кан акарса, сизден су му акаджек“? (От нас ако тече кръв, от вас вода ли ще тече?“). При това заплашване дараосци, а именно Хасанджик (Хасанчо) разбойник, главатар и големец на селото, наредил да се предаде волът на габровци. Разбойниците от Дараос, а след това и тези от Мунджунус и Чейлек се изплашили от държането на Алю и другарите му. Тази разправия ־и твърдото държане на пратениците довело до сближаване и сприятеляване с Хасанджика.
В Караахмат, на около 25 км северно от Габрово, често се появявали разбойници, които завличали добитък, обирали хора и пр., но рядко били откривани. Нападенията им зачестили особено към 1860-1870 г. Такава била разбойническата банда на Салих ага от Дараос, наброяваща 6 души. Салих ага по-рано бил овчар и говедар в Габрово и познавал добре местностите. Пъдарят Алю и говедарят Секип организирали чета, с която нападнали бандата. В четата взели участие и габровците Атанас (Нашо) Тилов, Атанас (Нашо) Кутров, Симеон Кулаклъев, Узун Петко. Веднъж селяните обкръжили местността Чатал чешме, в която се криели разбойниците. Алю се приближил към тях и им казал, че са заобиколени. Разбойниците били обезоръжени и вързани с въжетата, които носели, за да отвлекат говедата. Изплашени, те започнали да молят за пощада, но от Чатал чешме те били закарани в местността Кочина (свърталище на дивите свине) — стръмна, камениста местност. Тук били застреляни и хвърлени в дерето. По чудо останал жив главатарят им Салих ага от Дараос, който избягал и съобщил на властта. Но в същото време и пъдарят Алю отишъл в Ксанти и докладвал, че в местността Караахмат са заловени и избити петима разбойници, дошли да крадат волове. Той не бил задържан, а бил освободен и се завърнал в Габрово.
Докато представителите на властта извършили оглед, труповете на убитите започнали да се разлагат поради горещините. Веднага след огледа габровци ги полели с газ и ги изгорили. Поради това турците от околността съчинили песен, в която се споменавало, че габровските комити, когато убият някого, го изгарят с газ Към 1870 г. при Али ага дошли двама души, които му предложили да се присъедини към тяхната разбойническа група за по-голяма печалба, но той отказал.
През август с. г. в Мочур при известната варджийница се появили отново шест души разбойници. Говедарят Секип ги забелязъл и съобщил на Алю в селото, който организирал чета от българи и турци. Четата обкръжила и избила разбойниците в киречницата. Сама един от,тях избягал. Ранен, той се укрил в Стояновата воденица, където бил настигнат и убит.
Разбойническата чета на Агушоолар от Каршияка дошла един ден в Габрово. У Сокуча получила сведения кои по-богати къщи да нападнат. От мнозина взели на сила по 20 турски лири. Питали за Петко Кудев и търсели начин да отвлекат сина му Димитър П. Кудоглу за откуп. Тази нощ била страшна за габровци, но Алю успял да разгони бандата.
Тодор Джондев разказва следния случай за разправа с разбойници. През 1901 г. той заедно с Костадин Манолков — Коста кехая, излезли на мандрата с добитъка на кехаята и на други габровци в местността ״Пъстрото гроби“. Двама души, облечени в скъсани дрехи, минавали покрай исьоренските къшли и питали къде има българска мандра. Те били посрещнати от Тодор Джондов, който се усъмнил в тях и предложил Да ги вържат, но кехаята не се съгласил. Гостите останали да пренoщуват в мандрата и на другата сутрин започнали да искат масло. Понеже им било отказано, те се заканили, че ще се върнат отново и че ще си разчистят сметките. Наскоро пристигнали селските пъдари Петър Лингов и Емин Ходжов, конто вървели по дирите на разбойниците. Те ги настигнали към Чеплезат, към Пройчово, в ливадата на Фотювица Гажова и убили единия, а другия ранили. След 10—15 дни Бачовяца (Екатерина) Пачова с мъжа си и Васильовица (Аспасия) Киречева отишли в местността Гърбината да берат тютюн. Там бил на работа и Тодор Чилингиров. Бачовица усетила миризма на разложен труп и намерила наблизо трупа на другия разбойник, заровен, без да се съобщи на властите. Трупът на първия разбойник бил открит и от двама българи-мохамедани, които съобщили на властите. Наредено било трупът да се погребе, а на селото ни била наложена глоба (кан парасъ) 60 гроша, защото произшествието станало в Габровското землище.
Разбойническите нападения продължили и по-късно. През есента на 1906 г. пак имало опит за отвличане на добитък от Габрово. Двама турци от съседното село Курталан навлезли в Габровското землище и обикаляли да търсят къшли или стада на паша. Но пъдарите Димитър Чилингиров от Габрово и Мехмед Алиагов (синът на Гяур Али) открили разбойниците. При престрелката те ранили единия от тях в главата. Било заведено дело против пъдарите. Мехмед бил осъден и изпратен в затвора в Гюмюрджина, откъдето една нощ избягал заедно с още един затворник. Той се укрил в Габрово и се присъединил към четата на Хвойнев.
Когато габровци отивали на пазар в Ксанти или се връщали със спечелени от работа пари, мнозина бивали нападани, обирани, бити, убивани по пътя. Кьор Смион бил заклан и обран на пътя, а мулето му било откарано в Курталан у Чолак Реджепа. Христоска и Павле били обрани в Деребаши. На Пъстрото гроби били отвлечени 52 овци от сюрията на Атанас кехая, от Маткуската сюрия също бил откаран добитък [20].
Многобройни били опитите за ограбване, побоища и убийства на габровци, а също и за опожаряване на селото ни. Тук ще споменем само неколкократните обкръжавания на селото от местни и околни турци. Организатор на едно такова обкръжаване през 1897 г. бил Молла Назиф от Габрово.
През 1870— 1880 г. в местността Каршияка върлували много грабителски чети от селата Дараос, Мунджунус и Чейлек.
След преместването на местния административен център от Енидже в Ксанти (1870 г.) се появила разбойническа чета от 30—40 души от същите села с главатар Хасанджик (Хасанчо) от село Дараос. Тази банда нападала пътищата между градовете Енидже, Ксанти, Кавала и Драма. Турските власти били принудени да поддържат постоянно охрана на пътя заради пощата и за пренасянето на пари от Портолагос до Ксанти. Тютюневата режия от своя страна също организирала своя охрана от въоръжени конници.
Но въпреки добрата охрана пощата един ден била нападната и обрана в корията близо до село Бояджилар, между Енидже и Ксанти, от бандата на Хасанджика.
За отбелязване е обаче, че тези разбойници не са напакостявали на местните българи. Причината за това се дължала най-вече на приятелството, което съществувало между Гяур Алю и водача на разбойниците Хасанджика от времето, когато сам Алю е бил разбойник.
.