Илюстрация: Лукас Кранах Стари, "Адам и Ева"
.
Цветът оправдава средствата – всекидневното присъствието по страниците на жълтите вестници на голи тела на жени, мъже и сексуално модифицирани организми е обяснимо за немалка част от читателите, но е неприлично, дори патологично. Защото екстериоризирането на сексулния живот е симоптом на проблеми в интериора му.
Цинично е обаче да пожълтяват театърът и киното. „Проблемите на вагината са комплексите на пениса” – звучи повече като епикриза на пациент с еректилна дисфункция, отколкото на ренцензия (публикувана в LiterNet), по повод „Монолозите на вагината” в „Театър 199” в София.* Заглавието „Пиеса за вибратора” отвежда повече в секс магазини и писихоаналитични техники.
Ексхибиционизмът на „Хамлет“ на сцената на Народния театър „Иван Вазов”, обаче, засега е връх на театрален цинизъм и безсрамие. И то като знаеш, че Методи Андонов и Вили Цанков са правили „Хамлет” със Сава Хашъмов, Наум Шопов, Иван Кондов, Руси Чанев, в миналото „Хамлет“ в Народния театър са били Сава Огнянов (1914), Васил Кирков (1921), Владимир Трендафилов и Борис Михайлов (1933), Константин Кисимов и Иван Димов (1943).
И във филма „Дзифт” имаше голи мъже. В книгата „Човекът. Мисли, чувства, приятелство” писах за “един Дзифт” – мярка за антроподисморфия: Само едно много чаровно момиче сред изобилие от размазани физиономии, пред които картините на Франсис Бейкън изглеждат като Мерилин Монро, нарисувана от Анди Уорхол. Лицето на емблематичния артист Михаил Мутафов беше така деформирано, че дълго време сядах по-далеч от него в кръчмата „При Коко“, официално наричана “Atmosphere Beach” във Варна, където се събираме приятелите – но виното запазваше еликсирния си резвератролов аромат.
В средата 16-и век Микеланджело рисува „Страшният съд“ на стената зад олтара на Сикстинската капела във Ватикана. Великият художник е обвинен в неморалност и безсрамие, показвайки голи Христос и Дева Мария, и други голи тела. Започва „Кампанията Смокиново листо” за премахването на фреските. Половите органи по-късно са покрити от друг художник със смокинови листа. Вярно е, че той отдавна е забравен, а Микеланджело остава завинаги един от най-големите художници в света. Но това не се отнася за режисьора на „Хамлет” и „Дзифт”.
Вярно е, че в една или друга степен перверзията е роднина на изкуството, но все пак би трябвало да има и някакви граници – писа ми писателят Петър Доков.
Затова Ficus folia quaero („Смокинови листа търся“) и в София.
.
Д-р Георги Н. Чалдъков
________________________________________________________________
* The Vagina Monologues e пиеса на американката Eve Ensler, играна за първи път през 1996 г. на Бродуей. „Истинско пътешествие към сърцето на всяка жена” – пише една реклама за пиесата в Ню Йорк. Каква ли ще бъде рекламата в София за „Монолозите на сперматозоида”?
.
