.
Съвсем наскоро излезе най-новата книга на нашия сънародник в САЩ Васил Славов „Софийски разкази“ (изд. „Факел“, С., 2025). Предлагаме на вниманието на читателите един от разказите в нея.
.
На моите будители – емигрантни – Милчо Левиев, Марин Пундев,
Мишо Симеонов – Слона, Атанас Славов, Благой Тренев… С обич!
.
СРЕЩУ ОПЕРАТА
Улица „Гладстон“ и каменната будка на „Стара планина“, където продаваха вестници, а тя – будката – като че ли всеки миг щеше да се катурне. Слитнала беше една, хързулнала се. Двата най-красиви среза на града ми. И двата – до Операта, срещу Операта. В детството – беше Операта. Преди детските домове.
Тези дни четох книга и там авторът дава изречение за огромните обувки на статуята на Александър Стамболийски. Пред Операта. Да. Катастрофически точно.
Операта. Минаваха дни. Първа ложа – вдясно. Миризма на влажно, червени завеси. Нямаше кой да ме гледа и майка ми ме водеше на репетиции с нея. Женски някакви работи. Пфууу.
.
.
Асен Найденов бе тогава диригентът. От онази снимка от 1965-та година, с Борис Христов в Париж, си спомням Надето Тошева, живееше точно срещу Университета, прозорецът й бе с два преплетени железни пръта отпред, Данчо, Иван Александър, Петя, тя май още тогава замина за Швеция, свиреше на арфа – кой друг? А – Вучката. На „Милин камък“ живееше Вучката със съпругата и дъщеря им – Деси. А Деси бе онова детенце, дето Мадама Бътерфлай вдигаше на ръце по време на сърцераздирателната си ария. И казвах на Деси: „Деси, в ложата съм, отсреща, махни ми като те вдигнат високо там, нали сме приятели. Че ми е скучно.“ „Разбира се“ – казваше Деси и никога не ми махаше, защото не може то така, да махаш с ръце по време на репетиции. Дори когато не са генерални.
.
.
На ъгъла, до служебния вход и точно срещу будката на „Стара планина“, беше магазинът за полуфабрикати с прочутите си шницели и дроб сърма, по-натам Печатният комбинат, където получих първата си работа и работна заплата след завършването на Университета – очуквач на вестник „Труд“, нощна смяна – където после работихме с Георги Борисов, който даде помощ и отношение във време, когато повечето мили хорица обръщаха гръб – горе на четвъртия етаж работихме върху онази първа стихосбирка – ситничка, ситничка една. И излезе това книжле. Тогава, тогава се роди и детето – почерпката – почерпка, а те, момчетата в печатницата съвсем сериозни момчета – нямаше три пет при тях – салам кучешка мечта, някаква бутилка ракия, с ракиите съм нещо зле и не ги знам, хлебец малко – и фрас… на масата! Това е!
Нагоре по „Стара планина“, на хвърлей от Софиийската Математическа, живееха Багата и Таня. Родителите ми им бяха кумове. Багата бе първият ми учител по английски, четяхме тогава от онова зелено томче „Екерсли“. Преподаваше той в Университета с Атанас, в английската катедра, по времето на Марко Минков. После го настъпиха. Атанас замина първо, сетнe Багата. Преподаваше английски на американски студенти в О‘Клер. Видях го във Вашингтон, където дойде за учредяването на първата „Американска асоциация за насърчаване на българската култура“. Достойни, високи мъже. Марин Пундев, Атанас Славов, Милчо Левиев, Михаил Симеонов – Слона, Благой Тренев. Мислеха за България тези мъже и направиха каквото умеят. Не беше много, но бе всичкото, което можеха да дадат. Не стояха зад тях фондации и интереси, пресмятания и продажби. Колко жалки днес са плахите, посърнали в усмивките си хорица, обслужващи тоз или онзи, свели чела – пред тоз или онзи… Но това е друга тема, това е друго писане… Друга ярост!
А пък къщичката на Багата и Таня на „Стара Планина“… в шепичка можеш да я вземеш. Малка, ситна една, но топло вътре, с онова ухание на прекрасен тютюн. С онова усещане, че ще можеш да се присегнеш, ей така – да се присегнеш и ще да станеш като тях, някой ден, като тези мъже, високи и достойни, когато дойде и твоят мъжки час…
.
.
И виждам Багата с лулата му. Софийският Фокнър? Но не, софийският Фокнър бе вече Кръстан.
Опери… магазини за полуфабрикати… редакции жалки, красиви и високи хора… и този наш най-светъл и понякога толкова тъжен град!
Въобще – да живее Пучини!
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Снимки: Личен архив на автора
.
